Винаги се насърчавайте Добре помня първата си лекция. Когато слязох от подиума, веднага си казах: „Луиз, страхотна беше. Като за първи път бе направо фантастична. Когато изнесеш пет-шест такива лекции, вече ще си професионалистка." След около два часа си казах: „Мисля, че можем да променим някои неща. Например това и ето това тук." отказвах да се критикувам по какъвто и да било начин. Ако бях слязла от сцената и бях започнала да се мъмря: „О, беше направо ужасна. Направи тази и тази грешка, а и ето там пак сбърка", мисълта за втората ми лекция щеше да ме ужасява. Но при това положение втората бе по-добра от първата, а като стигнах до шестата, вече се чувствах като професионалистка.
