Част трета: ЕТИЧНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ: СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
(Откровение 4-7)
Въведение
Третата част на заветния мирен договор (сравнете Второзаконие 5:1-26:19)212 изявява начина на Заветен живот, изискван от васалите, законите за гражданство в Царството. Както обявява св. Павел, всички хора “живеят, движат се и съществуват” в Бога (Деяния 17:28); Той е Основата на самото ни съществуване. Това означава, че нашите отношения с Него са в центъра на нашето съществуване, на нашите действия и нашето мислене във всяка област на живота. И централно място в тези отношения е Неговото светилище, където поданиците Му идват да се Му се поклонят пред Неговия престол. Така главната грижа на частта на Закона е пълното посвещение на Божиите хора, като е поставено специално ударение върху установяването на едно централно Светилище:
Но да търсите мястото, което Господ вашият Бог избере между всичките ви племена, за да настани там Името Си, да бъде жилището Му, и там да идете. (Второзаконие 12:5; сравнете останалата част на 12 гл.)
Както отбелязва Мередит Клайн, “Изискването за централизация трябва . . . да бъде разбирано според естеството на Второзаконие като сюзеренен договор. Такива мирни договори са забранявали на васала да се впуска каква да е независима дипломация с чуждестранна сила, освен със заветния владетел. В частност, васалът е трябвало да не плаща данък на никой друг господар.”213 Централното място на светилището е помагало да се подчертае фактът, че то е било образ на небесното Светилище (Изход 25:9, 40; 26:30; Числа 8:4; Деяния 7:44; Евреи 8:5; 9:23).
Това е също ударението на Законовата част на Откровение. Текстът започва с възнасянето на св. Йоан към Престолната зала на Бога, и това дава централната отправна точка за цялото пророчество: Всички неща се виждат в тяхното отношение към Престола. Осъжденията, които са вързани на земята, са били първо вързани на небесата.214
Очевидно, важна страна от Законовата част във Второзаконие е самият Закон, белегът на Божието заветно господство. Мойсей отделя голямо внимание постоянно да напомня на Израел за завета на Синай, с Десетте Заповеди написани върху каменни плочи (Второзаконие 5:9-10). Подобно, тази част на Откровение (гл. 5) се занимава с документ на Завета, който като първоначалните каменни плочи е бил изписан от двете страни.
Законите на Завета обявиха програма за завоевание на нечестивите народи на Ханаан: Израел победи своите врагове чрез прилагане на Завета. Святата война просто извърши смъртното наказание обявено в съдебната зала; тя беше в основата си етично, съдебно действие, изпълняващо смъртно наказание срещу нечестивите.215 Така програмата за завладяване, основана върху Божия Закон, произлизаше от централното Светилище. (Интересно е, че когато тази програма се изговаря във Второзаконие 7, Мойсей говори символично за “седем народа,” които трябва да бъдат унищожени.)216 Разбира се, законът промисля не само за съда над ханаанците, но и за израилтяните, които отстъпят от Завета: Онези, които отхвърлят Божията власт и последват други богове, трябва да бъдат умъртвени, присъда, която като останалите, произлиза в крайна сметка от жертвеника на централното Светилище (Второзаконие 13:1-18; 17:1-13).217
Както изяснява Второзаконие 20, тази характеристика, свързана със Светилището и съда, е централна дори във войните срещу други народи извън границите на теокрацията: Свещеник е трябвало да посвещава битките на Божията слава и на Неговото заветно Царство (ст. 1-4). Такава война винаги е била предшествувана от предложение за мир; ако то е срещало отказ, всички хора от града са щели да бъдат подложени на нож. Клайн обяснява образността: “В предложението за мир на Израел (ст. 10) и в подчинението на езическия град като заветен принос към Яхве (ст. 11) е изобразена спасителната мисия на Божия народ по света (сравнете Захария 9:7б, 10б; Лука 10:5-16). Съдът над онези, които отказват да се помирят с Бога чрез Христос, се изявява в обсадата, покоряването и наказанието върху непокорния град (ст. 13).”218
Намираме всичко това и в Откровение – с разликата, че като Заветен Съдебен процес срещу отстъпилия Израел, присъдите, произнесени в миналото срещу нечестивите езичници, сега са нанесени върху беззаконния Божий народ, който е отхвърлил предложението за мир на Христос. Когато се отваря книгата на Завета, херувимите, носещи олтара, извикват: “Ела!” – и четири конници излизат, за да завладеят Земята, носейки унищожение и смърт в изпълнение на заветните проклятия, прилагайки праведните и святите присъди на небесното Светилище.
Друг важен предмет на Законовата част във Второзаконие е изискването за присъствие на святите празници, включващи три пъти годишно поклоннически пътувания до централното Светилище: за празниците на Пасхата/Безквасния хляб (16:1-8), Петдесятница [седмиците] (16:9-12) и Шатроразпъването [Шатрите] (16:13-15).219 Същият ред се следва в този раздел на Откровение. Глава 5 съдържа образност от Пасхата, където виждаме поклонниците в светилището, благодарящи за “Агнето, което беше заклано.” Глава 6 поема темата за Петдесятница (годишното възпоменание на даването на Закона в Синай): Законовата част на Завета се разпечатва, донасяйки последователност от присъди, подредени според Авакум 3, текст, който се е четял в синагогата за Петдесятница.220 После глава 7 ни отвежда във видение за есхатологичния Празник на Скиниите,221 в който безбройни множества, изкупени от всеки народ, стоят пред Престола с палмови клонки в ръце (сравнегте Левит 23:39-43), хвалейки Бога като свой Цар-Изкупител (сравнете Второзаконие 26:1-19)222 и получаващи пълнотата на благословението, символизирано в този празник: “И седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им” (Откровение 7:15-17).
Сподели с приятели: |
