Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
Глава 14 започва с агнето, стоящо на хълма Сион, или по-скоро агнето на Тамида на хълма Сион. Тъй като хълмът Сион е мястото на храма, не е нужно да обяснявам жертвения смисъл на този стих. С него са сто четиридесетте и четири хиляди, които са “подпечатани”; те имат името на Неговия Баща написано на челата си. Тези са мъчениците, които заедно с агнето представляват жертвата. Те също са свещеници. Първосвещеникът е носел на своето чело златна плочка, петалон, носеща свещеното име на Йехова, Свят на Господа. В стих 4 те са описани като “първи плодове,” категорично жертвено понятие; а в стих 5 за тях се казва, че са “непорочни”; съвършен материал за жертва. Разгледах в текста твърдението в стих 4, че те не са се осквернявали с жени. Свещениците принасящи жертвата е трябвало да спазват определени церемониални забрани, които са ги пазели технически “святи”; сред тях е било въздържанието от полов контакт с жени. След това следва Новата Песен, изпята не в Залата със Скъпоценните Камъни, а пред Престола; по-късно ще се занимая с това. След трите горко, които не са литургични, откриваме идването на един като Човешки Син върху бял облак, последвано от жътвата и от гроздобера на земята. Те са силно литургични по звучене. Нека да ги разгледаме литургично. И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е прозряла. Онзи, прочее, който седеше на облака хвърли сърпа сина земята; и земята биде пожъната. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. И линът беше изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина. Литургичната форма и звучене на този раздел са очевидни, и изискват по-внимателно разглеждане, отколкото бихме могли да им дадем в текста на тази книга. Това е един много сложен текст. 1. Главната му връзка е с Марк 13:26, който говори: (а) за Човешкия Син идещ с облаците, (б) за изпращането на Неговите Ангели да съберат избраните в Неговото царство, и (в) за потъмнялото слънце, и т.н., което означава падането на Ерусалим. 2. Значението като възкресение на праведните е невъзможно в този текст, макар че може да е означавало това в по-ранна версия на поемата. Според смисъла на текста, той означава отделянето на избраните и тяхното бягство от гибелта на Ерусалим. 3. Има отнасяне към юдейския календар и системата на празниците, спазвана в Храма: (а) Пасхата в началото на годината, бележеща началото на жътвата, и (б) Празникът на скиниите, или Прибирането на реколтата в края на годината, отбелязвана от гроздобера. Това отнасяне свързва видението с нашето по-ранно предположение, че ранният вариант завършва със символизма, основан на Скиниите. 14:1 и нататък биха следвали това видение. 4. Литургичната форма предполага, че текстът може да се основава на ритуала на събирането на жътвата. Отрязването на първия клас е било ритуал, познат като Омер на Първите плодове. Той се извършвал на 15 Нисан, “големия ден” от Йоан 19:31, и тъй като се е извършвал през нощта, е съвпадал с възкресението.
В годината на разпъването се случва така, че 15 нисан е също събота; но това разбира се е случайно съвпадение. Датирал съм разпъването и т.н. според четвъртото евангелие, което считам за правилно; но във всеки случай, сведенията в Откровение се отнасят за историята на разпъването, според това евангелие. 5. Лайтфут в своето описание на Храма и неговите служби очертава ритуала за Омер. “Онези, които Синедрионът изпращал за това, са излизали вечерта на Святия Ден, (първия ден от седмицата на Пасхата); взимали са кошници и сърпове и т.н. Излизали са на Святия Ден, когато е започвало да се стъмнява, и с тях е отивало голямо множество; когато вече е било тъмно, някой им е казвал, В тази Събота, в тази Събота, в тази Събота. В тази Кошница, в тази Кошница, в тази Кошница. Равин Елиезер синът на Садок каза, с този Сърп, с този Сърп, с този Сърп, всяко отделно нещо по три пъти, И те му отговаряли, Добре, Добре, Добре; и той им е заповядвал да жънат.” Може би на пръв поглед това не е толкова тясно съответствие, както бихме искали за разглеждания текст; но има сходни моменти: (а) Има диалог, който се извършва в началото на жътвата. (б) Изрично е споменато времето: Тази събота = Дойде часът. (в) Изрично е споменат сърпът. (г) После на жътваря се заповядва да свърши своята работа; но не се дават думите на заповедта. Двата диалога са със сходен характер, имат една и съща цел, включват подобни говорители, и имат прилики; не бихме могли да очакваме повече. (Думата Събота изисква обяснение. Мисля, че съм прав да кажа, че 15 Нисан, макар да не е задължително Събота, може да бъде наречен събота, защото във всяка отношение е равностоен на Събота и е спазван по същия начин. Нарушаването на Съботата, включено при отрязването на първия клас, е било извинено.) 6. Още едно много интересно съответствие се допуска от сцената, до която сме достигнали в Тамида, или всекидневния принос. Към парчетата на агнето са се добавяли (а) хлебният принос от чисто брашно и (б) всекидневният принос на първосвещеника, който се е състоял от хляб и вино. Разбира се, Човешкият Син е християнският първосвещеник; жътвата на житото и гроздобера позволява някакво съответствие с хляба и виното. Връзката, която изглежда твърде произволна, ще стане сигурна, ако приемем взаимоотношението, предложено в текста на книгата, между отрязването на земното лозе и убийството на първосвещеника Ананий; защото това дава втора обща точка с мисълта за първосвещеника. За поет като св. Йоан, мисълта за принасянето на хляб и вино от първосвещеника би дало основания за богат и сложен символизъм. (а) Говорейки за разпъването, налице е мисълта за първосвещеника Исус, принасящ Себе Си на Голгота и противоположната мисъл, че Неговото принасяне беше дело на официалния първосвещеник Кайафа; и свързаната с това институция на тайнството на хляба и виното в нощта преди разпъването. (б) Приемайки убийството на Ананий за началния момент на разрухата на Ерусалим, съществува мисловната връзка за официалния първосвещеник лежащ мъртъв, пожертвуван, както Йосиф Флавий го описва, в дворовете на самия храм; кръвно отмъщение. 7. Образността на винената преса изяснява символизма на кръвното отмъщение, и предполага веднага едомитите, които убиват Ананий. Думите “извън града” са връзката към разпъването и осигуряват свързващото звено с приноса за грях, когато е бивал принасян за първосвещеника и за целия народ, както в специалния случай в Деня на Изкуплението; защото тогава тялото на жертвата е било изнасяно извън града да бъде изгорено. (Забележете: Денят на Изкуплението следва празника на Първите плодове). Следователно съответствията във втората част могат да се обобщят както следва:
Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|