По чл. 309, ал. 1, вр чл. 26, ал. 1 Нк



страница1/13
Дата24.07.2016
Размер2.09 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
МОТИВИ по НОХД № С – 203/12 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 състав

Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт и подсъдимият А.Г.В. е предаден на съд за следните престъпления:


По чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че в периода от началото на месец май 2007 г. до 17.02.2011 г. в гр. Б. и в гр. Н. при продължавано престъпление:

1. На неустановена дата от началото на м. май 2007 г. до 12.05.2007 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - пълномощно от името на Д.И.Н. с дата от 09.05.2009 г. за упълномощаване на Н.Н.Д. да завежда съдебни дела и да го представлява по тях като ищец и ответник, и да го представлява пред съдилища, държавни и общински власти по повод възстановяване на земя на територията на Община Н., и на неустановена дата от 09.05.2007 г. до 12.05.2007 г. в гр. Б. го употребил пред Н.Н.Д., за да докаже, че съществува право на Н.Н.Д. да представлява Д.И.Н. да завежда съдебни дела и да го представлява по тях като ищец и ответник, и да го представлява пред съдилища, държавни и общински власти по повод възстановяване на земя на територията на Община Н.;

2. На неустановена дата от 04.01.2008 г. до 06.02.2008 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - молба от името на Д.И.Н. с вх. № 1608/06.02.2008 г. на Окръжен съд Б. за представяне на писмено доказателство протокол от 12.02.1955 г., според който И.Н.Г. притежавал лозе от 12 дка в м. А. в землището на гр. Н., и на 06.02.2008 г. в гр. Б. го употребил по ч.гр.д. № 2/2008 г. по описа на Окръжен съд Б., за да докаже, че съществува право на И.Н.Г. на собственост върху лозе от 12 дка в м. А., наричана също така и К., в землището на гр. Н.;

3. На 07.10.2008 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -молба от името на Д.И.Н. с вх. № 663/07.10.2008 г. на ОСЗ Н. за изпълнение на съдебно решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на Районен съд Н., и на 07.10.2008 г. в гр. Н. го употребил пред Общинска служба Земеделие - гр. Н., за да докаже, че съществува право на Д.И.Н., ЕГН **********, като наследник на И.Н.Г., да му бъде възстановена собствеността върху лозе от 12 дка в местността А., I категория, с граници: море, таляна, път, лозе на П. Н.У., находящо се в землището на гр. Н.;

4. На 07.11.2008 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -заявление от името на Д.Н. с вх. № 94-18962/07.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., и на 07.11.2008 г. в гр. Б. го употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., в административно производство за нанасяне на нов обект и определяне на идентификатор в кадастралната карта и кадастрални регистри - за лозе от 12.000 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в местността А. при граници (съседи) - лозе на П. У., море, талян, път;

5. На 13.11.2008 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -разписка от името на Д.Н. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-13628/13.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., и на 13.11.2008 г. в гр. Б. го употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., в административно производство за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор 51500.510.82, м. А., землище гр. Н., за получаване на скица-проект № 48285/10.11.2008 г. с приложени към скицата проектни координати;

6. На 14.11.2008 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-00-10619/14.11.2008 г. на Община Н. за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, и на 14.11.2008 г. в гр. Н. го употребил пред Община Н., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Община Н. в административно производство за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ;

7. На 10.02.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-1761/10.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., и на 10.02.2009 г. в гр. Б. го употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., в производство по чл. 53-54 ЗКИР за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри за промяна в границите на съществуващ обект с идентификатор 51500.510.82;

8. На 04.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -разписка от името на Р.И.В. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., и на 04.03.2009 г. в гр. Б. я употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Р.И.В. като наследник на И.Н.Г. и Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на същата служба;

9. На 05.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -разписка от името на Д.И.Н. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., и на 05.03.2009 г. в гр. Б. я употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. като наследник на И.Н.Г. и Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на същата служба;

10. На 05.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - разписка от името на Б.И.Н. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., и на 05.03.2009 г. в гр. Б. я употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Б.И.Н. като наследник на И.Н.Г. и Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на същата служба;

11. На 05.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - разписка от името на Н.Н.И. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., и на 05.03.2009 г. в гр. Б. я употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Н.Н.И. като наследник на И.Н.Г. и Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на същата служба;

12. На 06.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - разписка от името на С.И.М. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., и на 06.03.2009 г. в гр. Б. я употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между С.И.М. като наследник на И.Н.Г. и Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на същата служба;

13. На неустановена дата от началото на м. юли 2009 г. до 31.08.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - предварителен договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот 12 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в м. А., представляващ имот № 51500.510.133 от кадастралния план от 2008 г., сключен от името на продавачите Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. и от името на купувача Р.И.В., и на 31.08.2009 г. в гр. Н. го употребил пред Районен съд Н., за да докаже, че съществува правно отношение между Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. от една страна и от друга страна Р.И.В. по предварителен договор за покупко-продажба;

14. На неустановена дата от началото на м. юли 2009 г. до 31.08.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - искова молба от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. против Р.И.В. на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 362 и сл. ГПК за обявяване на предварителен договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот 12 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в м. А., представляващ имот № 51500.510.133 от кадастралния план от 2008 г., за окончателен, и на 31.08.2009 г. в гр. Н. го употребил пред Районен съд Н., за да докаже, че съществува право на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. да възбудят производство по Глава 34 ГПК за сключване на окончателен договор;

15. На неустановена дата от 31.08.2009 г. до 13.10.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - пълномощно без дата от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. за упълномощаване на адвокат И.Г.Б. да ги представлява пред Районен съд Н. по гр.д. № 605/2009 г., и на 13.10.2009 г. в гр. Н., като посредствен извършител - чрез И.Г.Б., го употребил пред Районен съд Н., за да докаже, че съществува право на И.Г.Б. да представлява Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. по гр.д. № 605/2009 г. на Районен съд Н.;

16. На неустановена дата от началото на месец март до 26.03.2010 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г. на Община Б. за отмяна на отчуждаване на недвижими имоти с кадастрални номера № 722 и 723 по плана на кв. С., гр. Б., и възстановяване на основание чл. 31 ЗОбС, и на 26.03.2010 г. в гр. Б., като посредствен извършител - чрез Т.В.К., го употребил пред Община Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Община Б. по административно производство за отмяна на отчуждаване и възстановяване на недвижими имоти;

17. На неустановена дата от началото на месец април 2010 г. до 23.04.2010 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - жалба до Административен съд гр. Б. с вх. № 3260/23.04.2010 г. от името на Д.И.Н. за отмяна на мълчалив отказ на Община Б. да отмени отчуждаване на недвижими имоти, и на 23.04.2010 г. в гр. Б. като посредствен извършител - чрез Т.В.К., го употребил пред Административен съд Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Община Б. по оспорване на административен акт пред Административен съд Б.;

18. На неустановена дата от 08.02.2011 г. до 17.02.2011 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - молба от името на Д.И.Н. с вх. № 1537/17.02.2011 г. на Административен съд Б. за представяне на заповед от 1984 г. на председателя на ГНС Б. за открИ.е на производство по отчуждаване на двата му недвижими имота, и на 17.02.2011 г. в гр. Б., като посредствен извършител - чрез Т.В.К., го употребил пред Административен съд Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Община Б. по административно производство за отмяна на отчуждаване и възстановяване на недвижими имоти;
По чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че в периода от 18.04.2007 г. до 07.10.2008 г. в гр. Б. при продължавано престъпление съставил неистински официални документи и преправил съдържанието на официален документ:

1. На неустановена дата от 18.04.2007 г. до 15.11.2007 г. в гр. Б. съставил неистински официален документ по чл. 308, ал. 1 НК - заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 30.09.2006 г. и с подпис от името на „Директор И.Д.”, за „вярно с оригинала” копие от архивен документ във Фонд № 165, Опис № 1, А.Е. 304, лист № 18: препис от протокол от 17.05.1953 г. на Комисия за трудова поземлена собственост с председател Околийски народен съдия - Поморие К.Т. и членове участъков агроном Г.А., председател на ГНС Н. К.Р., секретар на съвета и секретар на ТПС комисията П.Г.Х., членове на ТПС комисията Г. К.У., Ф. П.в, зам.-председател на ТКЗС С.К., за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС (отм. ДВ бр. 98/28.10.1997 г.), с цел да бъде използван по гр.д. № 544/2007 г. по описа на Районен съд Н.;

2. На неустановена дата от 04.01.2008 г. до 06.02.2008 г. в гр. Б. съставил неистински официален документ по чл. 308, ал. 2 НК - протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост с председател участъков агроном Г. Ив. А., председател на ГНС Н. К.Р., членове на ТПС комисията Г. К.У., член на УС на ТКЗС Н. П.Р. и бригадир на ТКЗС М.М., за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС (отм. ДВ бр. 98/28.10.1997 г.), като предмет на деянието е документ, удостоверяващ прехвърляне на право на собственост, с цел да бъде използван по ч.гр.д. № 2/2008 г. по описа на Окръжен съд Б.;

3. На неустановена дата от 04.01.2008 г. до 06.02.2008 г. в гр. Б. съставил неистински официален документ по чл. 308, ал. 1 НК - заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 20.12.1999 г. и подписи от името на „директор Е.Д.” и от името на длъжностно лице за „сверил”, за „вярно с оригинала” копие на протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост с председател участъков агроном Г. Ив. А., председател на ГНС Н. К.Р., членове на ТПС комисията Г. К.У., член на УС на ТКЗС Н. П.Р. и бригадир на ТКЗС М.М., за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС (отм. ДВ бр. 98/28.10.1997 г.), с цел да бъде използван по ч.гр.д. № 2/2008 г. по описа на Окръжен съд Б.;

4. На 07.10.2008 г. в гр. Б. преправил съдържанието на официален документ по чл. 308, ал. 1 НК - заверен от Районен съд Н. препис от Решение № 112/29.07.2008 г. на Районен съд Н. по гр.д. № 544/2007 г., като подменил заверено копие от Районен съд Н. на обявената за неразделна част от Решение № 112/29.07.2008 г. скица към допълнително заключение от 11.04.2008 г. на вещото лице Е.Г., със заверено копие от Районен съд Н. на скица към заключение на вещото лице Е.Г., прието на 18.03.2008 г. от Районен съд Н., с цел да бъде използван пред Общинска служба Земеделие гр. Н.;-

По чл. 253. ал. 3,т. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че на 28.04.2010 г. и на 31.03.2011 г. в гр. Н. и в гр. Б. като посредствен извършител - чрез Р.И.В., извършил три пъти сделки с имущество, както следва:

1. На 28.04.2010 г. в гр. Н. пред нотариус М.Б. с рег. № 110 на Нотариалната камара и район на действие в района на Районен съд Н., като посредствен извършител - чрез Р.И.В., извършил сделка - договор за учредяване на ипотека с нотариален акт № 110, т.И, рег. № 1916, дело № 292/28.04.2010 г. по регистъра на нотариус М.Б., акт № 110, т. 1, дело № 1075/29.04.2010 г. на Службата по вписвания при Районен съд Н., в полза на „И. Б." АД, с имущество - 300/11999 кв.м. идеални части от недвижимия имот с площ 12 дка съгласно съдебно решение на Районен съд Н., а съгласно издадена скица от СГКК гр. Б. с площ 11 999 кв.м., находящ се в строителните граници на гр. Н., в местността А., представляващ имот с идентификатор № 51500.510.133 от кадастралния план на гр. Н. от 2008 г.;

2. На 28.04.2010 г. в гр. Н. пред нотариус М.Б. с рег. № 110 на Нотариалната камара и район на действие в района на Районен съд Н., като посредствен извършител - чрез Р.И.В., извършил сделка - договор за учредяване на ипотека с нотариален акт № 111, т. П, рег. № 1919, дело № 293/28.04.2010 г. по регистъра на нотариус М.Б., акт № 111, т. 1, дело № 1077/29.04.2010 г. на Службата по вписвания при Районен съд Н., в полза на „Б. К.” ЕООД, с имущество - 300/11999 кв.м. идеални части от недвижимия имот с площ 12 дка съгласно съдебно решение на Районен съд Н., а съгласно издадена скица от СГКК гр. Б. с площ 11 999 кв.м., находящ се в строителните граници на гр. Н., в местността А., представляващ имот с идентификатор № 51500.510.133 от кадастралния план на гр. Н. от 2008 г.;

3. На 31.03.2011 г. в гр. Б. като посредствен извършител - чрез Р.И.В., извършил сделка - предварителен договор между Р.И.В. като продавач и „А.Ф.И.” ЕООД като купувач за продажба на недвижим имот, с имущество - поземлен имот с идентификатор № 51500.510.133 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Н., с площ 11 999 кв.м., при съседи ПИ 51500.510.123 и № 51500.510.82,

за което имущество знаел, че е придобито чрез документни престъпления, като деянието е извършено повече от два пъти;
По чл. 282,ал. 2 вр. ал. 1 НК – за това, че от 23.04.2010 г. до 17.02.2011 г. в гр. Б. като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - съдия в Административен съд Б., при образуване и разглеждане на адм. д. № 866/2010 г. на Административен съд гр. Б. нарушил служебните си задължения по:

- чл. 4 ЗСВ (органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно);

- чл. 144 АПК (субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс – за неуредените в този дял (Дял III Производства пред съд) въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс, за прилагане на чл. 22, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - не може да участва като съдия по делото лице, което е страна по делото, и което е роднина по съребрена линия до четвърта степен на някоя от страните)

и не изпълнил служебните си задължения по:

- чл. 158 АПК (проверка на редовността на жалбата - когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7 АПК (жалбата трябва да съдържа: т.2 - адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани; т.5 - означение на обжалвания административен акт; т.6 - указание в какво се състои незаконосъобразността на акта; т.7 - в какво се състои искането), тя се оставя без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок)

с цел да набави за себе си и за другиго - за Д.И.Н., облага, изразяваща се в отмяна на мълчалив отказ на Кмета на Община Б. да отмени отчуждаване на имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал С., гр. Б., и възстановяване на Д.И.Н. на право на собственост върху недвижими имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал С., гр. Б.,

и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община Б., изразяващи се в отнемане на възможността на Община Б. да упражнява право на собственост на общински имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал С., гр. Б., с пазарна стойност общо 108 150 лв.

По искане на защитниците и подсъдимия е допуснато предварително изслушване, в хода на което е заявена позицията им за провеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие съобразно чл. 371, т. 1 НПК. Изразеното от подсъдимия В. и защитниците му съгласие да не се разпитват част от свидетелите по делото, а при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието на протоколите за разпита им от досъдебното производство, е одобрено от съда с определение по чл. 372, ал. 3 НПК (постановено в първото съдебно заседание, проведено на 22.10.2012 г.) Със същото е прието, че разпитите в досъдебното производство на свидетелите С.М., К.Л., Д.Д., З.Р., П.Н., А.С., Д.Г., Н.Д., Ю.И., Д.Д., П.П., А. А. и Т.П. са извършени по реда и при условията в НПК, поради което са налице основанията за одобряване на изразеното съгласие.



Държавното обвинение се представлява от двама прокурори от Софийска градска прокуратура – Л.К. и К.С.. В хода на съдебните прения всеки от тях поддържа изцяло повдигнатите с обвинителния акт обвинения срещу подсъдимия по изтъкнати подробни съображения.

Прокурор К. счита за изцяло доказана фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Анализирайки обвиненията по отделните пунктове, подчертава, че за изготвянето на неистинските частни документи, на които е придаден вид, че изхождат от Д.Н., действително не са налице преки доказателства (поради настъпилата смърт на последния и отказа на защитата да бъдат приобщени показанията му от досъдебното производство), но има система от косвени доказателства, обосноваващи тезата на обвинението. В тази връзка прокурор К. се позовава на показанията на всички свидетели - родственици на подсъдимия, на показанията на двамата служители на МВР, както и на заключението на графическата експертиза. По убеждение на прокурора първите установявали, че Д.Н. не е имал имоти в С. и такива не са му били отчуждавани, а останалите двама свидетели – разказа на Д.Н. пред тях, съобразно който не бил водил никакви дела за възстановяване на имоти. В подкрепа се интерпретират и показанията на свидетелите – роднини на подсъдимия, разкриващи, че те не са подписвали искова молба, не са били страна по предварителния договор и подписите в удостоверенията от СГКК не са били положени от тях, както и че не са чували за имота – предмет на сделката по предварителния договор. Прокурор К. се спира по-подробно на показанията на свидетелката С.М., депозирани пред съда, в онази част, в която заявява, че първи братовчед на майка й имал някакъв имот в Н.. Настоява да не бъдат кредитирани от съда, тъй като те не биха могли да отразяват действителни възприятия на свидетелката с оглед тогавашната й възраст, а и защото очевидно темата за подобен имот никога не е била впоследствие предмет на коментар сред роднинския кръг. Като следващ акцент в гласните доказателства прокурорът извежда показанията на свидетелите – адвокати по професия, в аспекта на релевираното от защитниците възражение, че те не биха могли да бъдат разпитвани с оглед забраната по чл. 121, ал. 2 НПК и чл. 33, ал. 4 от Закона за адвокатурата (ЗА). Освен че препраща към изразеното от държавното обвинение в хода на съдебното следствие становище, представителят на СГП се позовава и на решение № 386/01.12.2011 г. по н.д. № 2024/11 г. на ІІ НО на ВКС, както и на решение № 131/06.02.2012 г. по гр.д. № 911/2011 г. на ІV ГО на ВКС, подкрепящи тезата, че показанията на свидетелите Н.Д., И. Б., С.Ц. и И.П., следва да бъдат включени в доказателствената съвкупност и оценени като валидни доказателствени средства. В същата връзка – че държавното обвинение се основава не на данни, произтичащи от доверителни клиентски правоотношения между адвокат и доверител, а само на периферни за подобен отношения обстоятелства, най-вече - че именно подсъдимият е предоставял неистинските документите на адвокат Б. и адвокат Д., както и че той е определял обема и естеството на действията, които следвало да извършат двамата свидетели. Прокурор К. подлага на критична оценка показанията на свидетелката Т.К., дадени в хода на съдебното следствие, в това число и разясненията й досежно обстоятелствата, при които дала показанията си в предсъдебната фаза, приобщени чрез прочитането им заради констатирани съществени противоречия. В подкрепа на тезата си, че свидетелката не е искрена пред съда, държавният обвинител изтъква логически слабости в разказа й и недостоверност на сведението й, съобразно което внасяла документите по заръка на адвокат П.Б.. Твърдяната недостоверност обосновава посредством наведеното обстоятелство, че към инкриминираните събития П.Б. (сега покойник) е бил частен съдебен изпълнител, а не адвокат. Накрая прокурор К. коментира показанията на свидетеля А. Ж., участвал като поемно лице в хода на извършеното претърсване на кабинета на подсъдимия В.. Изразява виждане, че пасивното и незаинтересовано отношение на свидетеля, рефлектирало в проява на тотална индеферентност от негова страна по време на извършване на действието, и обясняващо пълната му неспособност да изясни обстоятелствата на протичането му, не следва да поставя под съмнение валидността на процесуалноследственото действие. В обобщение на доказателствените си съждения, представителят на СГП заключава, че фактите, изложени в обвинителния акт са доказани несъмнено. Счита за напълно изяснено, че инкриминираните документи са били неистински (частни и официални), както и че ги е съставил именно подсъдимият, защото само и единствено той е разполагал с релевантната информация за съдържанието им и за данните на роднините си (особено за определени подробности като адреси, телефони и пр.), той ги е подсигурявал и давал на адвокатите и най-важно – той единствен е имал интерес от използването им. Допълва, че хронологията на развитието на събитията и самото им естество, също изключват друг възможен разумен извод, освен възприетия от обвинението, че тъкмо подсъдимият е изготвил документите. Конкретно – че процедурите в СГГК – гр. Б. и в ОСЗГ – Н. категорично са предпоставяли активното участие на подсъдимия в представянето на различни документи, в това число и за връчване на съобщения, от което също следва логично, че той е автор на неистинските документи.

Прокурор К. счита, че подсъдимият е извършил и престъплението по служба, за което му е повдигнато обвинение. Изтъква, че разглеждайки „сътвореното от него самия дело, подсъдимият В., в качеството му на съдия, е нарушил основен принцип от Закона за съдебната власт (ЗСВ) – да изпълнява съдийските си функции безпристрастно, и така е извършил най-грубо нарушение на служебните си задължения, целейки набавянето на имотна облага – формално за Д.Н., но по същество за себе си. По убеждение на прокурора това деяние разкрива най-чувствителна тежест от цялата престъпна дейност на подсъдимия заради изключително високата степен на обществената му опасност.

Досежно обвинението по чл. 253 НК представителят на държавното обвинение изразява позиция, че предикатното престъпление намира израз в документните престъпления, които са довели до постановяването на съдебни актове за придобИ.ето на имуществото. На следващо място, че за съставомерността на „прането на пари” не се изисква извършените сделки да имат вещноправен ефект, в който смисъл и предварителният договор, и договорите за ипотека изпълват изискването на чл. 253 НК. Засягайки доказателствените аспекти на последната сделка - предварителния договор за покупкопродажба на имота, прокурор К. заявява, че не оспорва обстоятелството, че доверителната сделка е била проведена в разрез с процесуалните изисквания (без да е било налице изрично разрешение от съдия, въпреки отправеното изрично искане за прилагането и на този способ). Счита обаче, че и без нея, фактите, касаещи сключването на сделката, са изяснени чрез множество други доказателства – показанията на всички свидетели (в това число и на агентите под прикритие), възприели непосредствено обстоятелствата, предшестващи и съпътстващи сключването й.

В обобщение на всички изтъкнати съображения прокурор К. пледира за постановяване на осъдителен съдебен акт, с който подсъдимият В. да бъде признат за виновен и санкциониран с наказание от 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева за престъплението по чл. 253, ал. 3, т. 2 НК; 5 години лишаване от свобода и 8 години лишаване от право да заема длъжността „съдия” за престъплението по чл. 282, ал. 2 НК; 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл. 309, ал. 1 НК и 3 години лишаване от свобода за престъплението по чл. 308, ал. 2 НК. От тези наказания да бъде определено едно общо най-тежко, а именно 5 години лишаване от свобода, което да бъде увеличено с една година по реда на чл. 24 НК, като бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. По отношение на предвиденото отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението по чл. 253 НК, представителят на СГП поддържа позиция, че имотът не следва да се отнема, защото така биха се накърнили интересите на общината, чиято собственост е. Декларира се готовност от страна на прокуратурата, в случай на постановяване на осъдителна присъда, да бъде сезирана ОСЗГ – Н., за да започне процедура по отмяна на съдебното решение.

Прокурор С. се присъединява към изложените от колегата му доводи и съображения. В своята обвинителна реч той допълва определени аспекти от тях. Коментира показанията на свидетелката С.М. в контекста на твърдяното тяхно противоречие с останалите гласни доказателства – показанията на всички останали нейни роднини. По негово убеждение показанията на свидетелката Т.К., дадени пред съда, и съобразно които тя била „измъчвана и изтезавана от следователя И., възползвал се от нея като жена”, не са достоверни, освен по съображенията, изнесени от прокурор К., и заради това, че отсъствието на активно поведение от страна на свидетелката да подаде сигнал или жалба, определя като неискрени изявленията й пред съда. Прокурор С. изтъква, че обстоятелствата касателно документните престъпления следва да бъдат разгледани в пълнота, защото без съвкупната им оценка изясняването на фактите, включени в отделните деяния, е невъзможно. Като споделя правните съждения на колегата си досежно другите две престъпления, прокурор С. допълва, че съдът не следва да постановява отнемане на придобитото чрез престъплението, защото в процесната хипотеза то подлежало на връщане.

Подсъдимият е защитаван от адвокатите Н.С., К.С., И.Д. и И.А. (всички от САК). В своите защитни речи в хода на съдебните прения и четиримата защитници пледират за постановяване на опР.телна присъда, като всеки от тях развива обстойни съображения.

Адвокат С. отделя подробно внимание на изнесената в обвинителния акт фактология, цитирайки значителна част от нея. Твърди, че обвинителният акт е тенденциозен, защото е изграден на предположения. Счита, че те са останали такива и след проведеното съдебно следствие, защото не са били доказани. Като примери привежда твърденията от обвинителния акт, съобразно които подзащитният му изисквал различни документи, възползвайки се от качеството си на съдия; проучвал имотите в района; бил улеснен в начинанието си от дългогодишното познанство със свидетелката З. и др., които определя за голословни. Като такива дефинира и твърденията, че подсъдимият бил изготвил документите, инкриминирани в двата първи пункта на обвинителния акт. Това свое становище защитникът мотивира със заключението на графическите експертизи, установили, че подписите, полагани в документите са имитация и не може да се отговори на въпроса кой ги е изпълнил. Адвокат С. набляга на обстоятелствата, свързани с незаверения препис от протокол от 17.05.1953 г., за който обвинението поддържа, че е бил установен и иззет от кабинета на подсъдимия. Поддържа отсъствието на каквато и да било житейска логика, в случай че подсъдимият е съставял инкриминирания документ, да държи уличаващ такъв в кабинета си за период от 3,5 – 4 години. Съгласно позицията на защитата показанията на свидетелката И.Ч. не установявали факта на съставянето на документа от подсъдимия. Първо, защото те не съдържали информация, позволяваща отнасянето им към конкретно определен документ от някой от тези по делото, и второ – защото се оборвали от заключението на техническата експертиза, оборваща подобен механизъм на състаряване на документа. Адвокат С. изгражда теза за несъставомерност на деянието по чл. 253 НК. От една страна намира за принципно невъзможно договорът за ипотека да се третира като „сделка” по смисъла на чл. 253 НК, от друга – подчертава, че и двете ипотеки са били заличени, което, независимо от предното съображение, определяло на самостоятелно основание пълната несъстоятелност на обвинението. Становище за несъставомерност защитникът изразява и за вмененото на подсъдимия В. поведение, квалифицирано като престъпно по чл. 282 НК. Позовава се на показанията на свидетеля П.М. – системен администратор, които интерпретира като установяващи факта, че подсъдимият не е имал възможност да влияе върху разпределянето на делата. В обобщение, този защитник намира обвинението за изградено върху предположения и като счита, че прокуратурата не се е справила със задачата си да докаже своите твърдения, претендира постановяването на опР.телен съдебен акт.

Идентични са заключенията на адвокат С., определящ обвинителния акт като изобилие от „вътрешни противоречия, недоказани тези и откровени неистини”. Той поддържа, че версията на прокуратурата по отношение на документните престъпления не почива на доказателствата, събрани по делото, а се основава на едно спорно логическо заключение, че понеже нямало кой друг, то авторът на неистинските документи бил подсъдимият В.. Защитникът определя като нелогични показанията на свидетелката Ч.. Изтъква, че няма разумно обяснение за състаряването на документ, който не се използва никъде, а служи само за изготвяне на копие, защото последното така или иначе не отразява „старостта” на документа. Защитникът подчертава, че повечето от инкриминираните документи представляват именно копия на такива, поради което изобщо не следва да бъде споделена тезата на държавното обвинение, че те са годен предмет на документно престъпление. По отношение на обвинението за длъжностно престъпление, адвокат С. изразява принципно становище, че неотвеждането на съдията от разглеждане на дело никога не може да осъществи състав на каквото и да било престъпление. За да подкрепи същото препраща към решение № 247/29.05.2012 г. на ВКС, ІІІ НО по н.д. № 768/12 г., с което е прието, че всички съдии от Апелативен съд – Велико Търново е следвало да се отведат от разглеждането на конкретно дело, изтъквайки, че съдиите, постановили съдебния акт – предмет на касационен контрол, не са били обвинени в извършване на престъпление по служба.

Навеждат се и възражения за начина на водене на досъдебното производство в аспекта на съзряната от защитата ненадеждност, а и негодност на съществена част от доказателствените материали. Така се твърди, че свидетелката Т.К. е било подложена на недопустим натиск; че на поемното лице А. Ж. изобщо не са били разяснени правата и задълженията и той не е бил наясно със смисъла на участието в проведеното действие; че събирането на показанията на служителите под прикритие представлявало заобикаляне на закона, доколкото тяхната функция е свързана с контролирана доставка или доверителна сделка, разрешение за каквато не е имало в случая. По повод последното защитникът отбелязва, че въпреки данните и поводът за образуване на наказателното производство, нито е било поискано, нито е било разрешено използването на специални разузнавателни средства по отношение на подсъдимия. Този подход бил показателен за методите на действие на разследващите, тъй като очевидно разкривал нежеланието им да поискат разрешение от единствено компетентния за даването му по отношение на магистрат - председателя на Софийския апелативен съд, който по това време бил в „тежък конфликт” с министъра на вътрешните работи и с директора на ГДБОП. Следвайки логиката на възраженията си досежно липсата на разрешение за доверителна сделка, адвокат С. определя предварителния договор като документ с невярно съдържание, тъй като в него били отразени данните за фалшивата самоличност на агента под прикритие, който обаче нямал разрешение да извърши доверителната сделка. Последното съображение на този защитник също касае доказателствата – отправя се искане да бъдат изключени всички онези, които са били събрани след 30.06.2011 г., тъй като към този момент са били изтекли сроковете за разследване. В обобщение на своите доводи адвокат С. пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и опР.н по всички обвинения.

Адвокат Д. се присъединява към искането на колегите си за постановяване на присъда, с която да бъдат приложени последиците на чл. 304 НПК и подсъдимият да бъде опР.н. Фокусира изложението си върху определени процесуални аспекти на воденото досъдебно производство в контекста на поддържаната от защитата теза, че част от доказателствата не могат да бъдат включени в доказателствената съвкупност. За обосноваването на тази теза адвокат Д. обсъжда разпоредбите на чл. 192, чл. 234, чл. 235 и чл. 242 от процесуалния закон. Интерпретирайки ги в контекста на съдържанието и систематичното им място, поддържа, че досъдебното производство протича в два стадия – разследване и действия на прокурора след приключване на разследването (чл. 192 НПК), като сроковете за разследването са уредени в разпоредбата на чл. 234 НПК, чието систематично място е в глава ХVІІ („Разследване”), а приключването на първия стадий – в чл. 235 НПК. По убеждение на защитника след като делото е било изпратено на прокурора, то същото вече е във втория стадий и оттук насетне прокурорът разполага само с правомощията по чл. 242 НПК, които трябва да осъществи в срока по алинея трета на същия текст. Следвайки тази логика, адвокат Д. категорично заявява, че прокурорът не може да извършва действия по разследването в този стадий щом като делото му е било изпратено от разследващия, нито пък е допустимо удължаване на сроковете и ново връщане на делото в предния му стадий. По тази причина защитата се противопоставя да бъдат приобщавани всички доказателства, събрани след изтичането на едномесечния срок по чл. 242, ал. 3 НПК (30.06.2011 г.), в рамките на който прокурорът е могъл да върне делото, но само ако е преценил допускането на процесуални нарушения при предявяването на материалите по делото. В същата насока се релевира възражение касателно приобщаването на предварителния договор (като веществено доказателство) към доказателствената съвкупност, тъй като това е станало с писмена резолюция на прокурора, поставена извън всякакви срокове и в разрез с процесуалните правила, особено като се има предвид придобИ.ето му посредством оперативен способ, за който не е имал надлежно разрешение. На следващо място, адвокат Д. се противопоставя категорично в доказателствената съвкупност да бъдат включени показанията на агентите под прикритие. Тази позиция е аргументирана с виждането му, че обемът на поставените пред агентите задачи се е изчерпвал на практика с извършването на доверителна сделка, за която обаче не е било дадено разрешение. С оглед последното, счита защитникът, е недопустимо изясняването на каквито и да било обстоятелства, свързани с доверителната сделка, посредством свидетелски показания на агентите. В заключение, адвокат Д. пледира при постановяване на съдебния акт да се съобразят допуснатите груби процесуални нарушения и да бъдат изключени всички доказателства, събрани при потъпкване на правилата на НПК.

Адвокат А. също се присъединява към изложеното от колегите й и на свой ред изтъква собствени съображения в подкрепа на застъпената и от нея позиция, че подсъдимият следва да бъде опР.н изцяло по всички обвинения. Поддържа, че организацията на защитата е била затруднена в съществена степен заради неточното и неясно формулиране на обвинението (при отсъствието на съответствие между фактическите и юридическите му предели) и предвид некоректното позоваване на доказателствата в обвинителния акт. Досежно обвинението за престъпление по чл. 309 НК защитникът поддържа, че прокуратурата по никакъв начин не е доказала релевантните факти, осъществяващи съставянето на документите и употребата им с определена цел. В тази връзка – че не са били събрани и никакви косвени доказателства, защото свидетелите – полицейски служители, а също и родствениците на Д.Н., не са възпроизвели в показанията си разказ на Н., съдържащ информация за фактите, включени в доказателствения предмет. Поддържа се и възведеното от останалите защитници възражение досежно твърдяната невъзможност адвокати да бъдат разпитвани за обстоятелства, станали им известни в рамките на доверително правоотношение с техен клиент. Адвокат А. отделя подробно внимание в речта си на протокола за претърсване и изземване, който намира за негодно доказателствено средство поради това, че отразява извършването на изначално опорочено действие. В подкрепа привежда съждението си, че са били смесени две процедури – по ал. 1 и по ал. 2 на чл. 219 НПК, в резултат на което подсъдимият В. практически е участвал в качеството си на обвиняем и на ръководител на ведомството, в което е било извършено претърсването и изземването. Подчертава, че А.В. е бил задържан по реда на чл. 63, т. 1 ЗМВР и отведен принудително в служебния му кабинет в съда. Позовавайки се на европейските стандарти, защитникът изтъква, че фактическото задържане на подсъдимия и предприемането на принудителни действия срещу него, са обстоятелства, обуславящи категорично третирането му като обвиняем към момента на извършеното действие. Другото твърдяно от защитата нарушение, дискредитиращо протокола като годно средство за доказване, е отнесено до участието на поемните лица. За разлика от прокурора, адвокат А. намира, че показанията на свидетеля Ж. не разкриват неговата незаинтересованост, а установяват, че той не е бил наясно с правата и задълженията си на поемно лице, тъй като не са му били разяснени надлежно. По сходен начин интерпретира и показанията на второто поемно лице, съхранило бегъл спомен за изземването на документи, но не и за вещи. Освен коментираните показания, които по убеждение на защитата компрометират извършването на действието, се привеждат в подкрепа и показанията на св. И. Б., съобразно които той споделил с подсъдимия, че служители на ГДБОП ходили при негови роднини, за да проверяват за разни сделки. Последното определяло като крайно нелогично запазването от страна на подсъдимия на каквито и да било уличаващи го документи.

Адвокат А. определя като „изключително любопитно” юридическото обвинение по чл. 308, ал. 2 НК, предвид факта, че към момента на твърдяното деяние не е била предвидена квалификацията „документ, удостоверяващ прехвърляне правото на собственост”. Отделно от този довод се навежда и такъв за несъставомерност на трите деяния, тъй като прокуратурата е инкриминирала, в противоречие с безспорно утвърденото в доктрината и трайната съдебна практика, копия на документи, а не оригиналите. Защитата определя обвинението като неясно и в частта, касаеща участието на свидетеля Б.. Претендира несъответствие между изложеното във фактите, от които следвало, че свидетелят Б. е бил наясно за естеството на ползваните документи, и юридическата формулировка на обвинението, съобразно която Б. бил посредствен извършител, вземайки участие в единия от актовете на деянието – ползването на документа, инкриминиран в пункт 15. Идентични съображения се излагат и за пунктове 16, 17 и 18, и 33 от обвинението, в които е визирано посредствено извършителство от свидетелката Т.К. и от Р.В.. Специално за последната се изтъква, че тя не може да е била „оръдие” на своя син, защото е била наясно с целта на посещението си при нотариус и е съзнавала естеството на извършените сделки – договори за ипотека, а оттук тезата на прокуратурата за посредствено извършителство е явно несъстоятелна. Адвокат А. поддържа изцяло становището на своите колеги касателно доверителната сделка и показанията на агентите под прикритие. Независимо от доказателствените аспекти, защитникът поддържа, че деянието не може да изпълни признаците на престъпния състав по чл. 253 НК, защото имуществото не е било придобито в резултат на престъпление, а въз основа на съдебни решения, които, освен всичко останало, са влезли в сила. Подчертава се, че документните престъпления не са придобивен способ и затова няма как да представляват предикатните престъпления. На следващо място, но не по степен на важност, – че няма разместване на блага при извършените сделки, тъй като с двете ипотеки се обезпечава бъдещо вземане и няма пари, чийто произход да се прикрива. В тази връзка се отпраща към решение № 450 от 22.02.2011 г. на ВКС, ІІІ НО, решение № 553 от 07.10.2005 г. на ВКС, І НО и решение № 436 от 12.06.2013 г. на ВКС, ІІІ НО. Акцентира се, че няма трансформация на имущество, което да е придобито от престъпление.

Адвокат А. определя като изцяло несъставомерно обвинението по чл. 282 НК. На първо място възразява срещу внушението от обвинителния акт, че подсъдимият си е саморазпределил делото. Позовава се на системата за случайното разпределение на делата и на отсъствието на доказателства, установяващи възможността за манипулирането й, за да обоснове становището си, че подсъдимият В. е бил подбран за докладчик по делото на принципа на случайния избор и той е бил длъжен, в качеството му на административен ръководител, да определи за докладчик самия себе си. Оттук насетне въпросът с неговата безпристрастност, счита защитникът, би могъл да бъде преценяван само при наличие на постановен съдебен акт, какъвто обаче той не е изготвил. Оспорва се принципната възможност деянието да е съставомерно по чл. 282 НК и в аспекта на другото вменено неизпълнение на служебните задължения – непредприемане на действия за привеждане на жалбата в съответствие с процесуалните изисквания на закона. Възразява се и срещу визираните от прокуратурата немаловажни вредни последици – елемент от обективната страна на деянието, които в случая са абстрактно очертани и не се твърди да са настъпили. В допълнение – че вредните последици трябва да са за държавната/обществената структура, в която работи деецът, притежаващ съответното длъжностно качество, а не за друга.

Накрая адвокат А. изразява становище, че прокуратурата е повдигнала тенденциозно още две обвинения, а не само за документни престъпления, както и че е пропуснала да квалифицира последните като единна престъпна дейност по смисъла на чл. 26 НК, за да препятства приложението на института на чл. 78а НК. Пледира за постановяване на опР.телен съдебен акт.

В съдебно заседание, в хода на съдебното следствие, поканен да даде обяснения, подсъдимият В. не се възползва от правото си и не дава такива.

В хода на съдебните прения подсъдимият В. изяснява подробно становището си към обвинението. Най-напред се спира подробно на извършеното в служебния му кабинет претърсване и изземване, определяйки същото като незаконно действие, проведено в разрез с процесуалните правила. Посочва, че е бил задържан на улицата и отведен принудително в кабинета му в съда. Настоява, че от този момент той е имал качеството на обвиняем. Анализирайки (и чрез сравнителното им тълкуване) текстовете на алинеи първа и втора на чл. 219 НПК, подсъдимият В. обосновава тезата си, че алинея втора на чл. 219, ал. 2 НПК не урежда дискреция на разследващия орган, а задължение да привлече в качеството на обвиняем лицето, срещу което се извършва първото действие по разследването срещу него. Това тълкуване подсъдимият обосновава с европейските стандарти на чл. 6, т. 1 ЕКПЧ за наказателно обвинение, като се позовава на трайно установената практика на ЕСПЧ, съобразно които наличието на обвинение не винаги се свързва с нарочен писмен акт за формулирането му. Следвайки тази логика, подсъдимият подчертава, че от съдържанието на протокола за претърсване и изземване е видно, че той не е бил привлечен като обвиняем, в разрез с предвиденото в чл. 219, ал. 2 НПК, но е извън съмнение, че е имал тъкмо това качество към момента на извършване на принудителното действие. То пък определено не е позволявало участието му в действието като представител на ведомството, тъй като е очевидна несъвместимостта на двете качества. На това основание подсъдимият претендира нарушение на предвидения процесуален ред за провеждането на претърсване и изземване. Изтъква и други съображения в подкрепа на позицията си за негодност на протокола като доказателствено средство. Така твърди, че делото не съдържа данни от кого е бил представен протоколът в рамките на 24 – часовия срок, предвиден в закона, за одобряването му от съдия. На следващо място – че произнасянето на съдията е немотивирано и не е обективирано в изискуемия от закона акт, доколкото се изчерпва с резолюция „одобрявам”, дата и час, име и длъжност на съдията, отбелязани върху съдържанието на самия протокол. Подсъдимият В. счита, че показанията на поемните лица също са в подкрепа на претендираната доказателствена негодност на протокола, тъй като установявали, че никой от тях не е възприел каквито и да било обстоятелства по извършеното претърсване и изземване; в това число – никое от поемните лица не разкривало изземването на вещи.

Конкретно, по отношение на обвиненията за документни престъпления подсъдимият поддържа пълната недоказаност на същата. Заявява, че няма нито преки, нито косвени доказателства, установяващи, че той е съставил документите. Единственото изключение се отнасяло до един от частните документи (заявление, подписано от него до кадастралната служба). Но употребата на този документ от страна на подсъдимия останала недоказана. А.В. намира, че показанията на свидетелката И.Ч. не установяват факти в подкрепа на обвинението. Твърди, че показанията й се отнасят до период от време (лятото на 2008 г.), следващ твърдяната от прокуратурата употреба на документа с около шест месеца, от което е извоД. логичното заключение, че те не могат да бъдат релевирани към инкриминирания протокол от 1953 или от 1956 г. Отделно – че тя е разказала за документ, съдържащ печат на РС – Н., какъвто не съдържа който и да е от сочените два протокола – предмет на обвинението за съставяне на неистински официални документи. Показанията на тази свидетелка визирали и име, каквото не фигурира в никой от инкриминираните документи (Димчо или Димчев).

В унисон с изложеното от защитниците му и подсъдимият счита, че адвокат не може да бъде разпитван като свидетел и да изяснява отношения, представляващи адвокатска тайна; при това – без значение дали е бил адвокат на обвиняемия или на някой друг. Подчертава, че единственото релевантно обстоятелство, подлежаща на изясняване би следвало да е наличието/отсъствието на клиентско правоотношение.

Извън доказателствените възражения, подсъдимият релевира и такива за несъставомерност на деянията на основание обстоятелството, че СГП е инкриминирала не съставянето и употребата на документи, а на машинни копия на такива, които обаче не могат да бъдат предмет на документно престъпление.

А.В. намира, че фактите, изнесени от обвинението, изобщо не могат да бъдат субсумирани под състава на престъплението „пране на пари”. Аргументирайки становището си, интерпретира нормата на чл. 253 НК в следния смисъл: от гледна точка на защитените обществени отношения и систематичното място на разпоредба, се налага извод, че с прането на пари се засягат обществените отношения, свързани с паричната и кредитната система; оттук – инкриминираната сделка/операция следва да е финансова, а не каква да е. На следващо място – тя поначало трябва да е свързана с имотна облага, каквато обаче договорът за ипотека не предоставя, поради което именно последният не би могъл да бъде третиран (по условие) като „сделка” по смисъла на чл. 253 НК. Следващ елемент от обективната страна на състава на „прането на пари” е имуществото да е придобито от престъпление или друго общественоопасно деяние, т.нар. предикат. Не се оспорва, че законът не въвежда изискване за установяване на предикатната дейност с влязъл в сила съдебен акт. Нужно е обаче тя да бъде доказана, като освен това трябва да е безусловно изводима причинноследствената връзка между нея и придобитото имущество – предмет на сделката, с която се прикрива произхода. Накратко – придобитото имущество трябва да е в резултат на предикатната, а не на друга някаква дейност. Следвайки тази отправна точка, подсъдимият посочва, че в конкретния казус прокуратурата гради обвинителната си теза не на предикатна дейност, в резултат на която е придобито имущество, а на пред-предикатна такава. Че това е така следвало от игнорирания от нея правопораждащ юридически факт - двете съдебни решения. В подкрепа подсъдимият изтъква, че дори не може да се изведе причинноследствена връзка между документните престъпления и съдебните решения, тъй като последните биха могли да обективират друг краен резултат въпреки така представените документи. По-нататък се посочва, че предварителният договор не е сделка за размяна на имущество, поради което със сключването му поначало не може да се прикрие произход на престъпно придобито такова. Отделно – че сключването му е било резултат от незаконна дейност на агентите под прикритие. За негодни да бъдат дефинирани като „сделки” по смисъла на чл. 253 НК подсъдимият определя и договорите за ипотека, тъй като при тях няма размяна на престации. На последно място, но не по значение, подсъдимият В. счита за концептуално объркана тезата на прокуратурата предвид конструкцията на обвинението - той е обвинен за сделка, по която не е страна и в която не е участвал, в каквото и да било качество, и чиято форма за действителност е нотариална, като титулярът на правото на собственост е майка му, а не той, и тъкмо тя е направила съответното волеизявление пред нотариуса. Тоест, подсъдимият счита, че при тези фактически обстоятелства деянието не може да е осъществено в условията на посредствено извършителство.

Изразявайки отношението си към повдигнатото обвинение по чл. 282 НК, подсъдимият подчертава, че фактите за същото, изнесени в обвинителния акт, не позволяват подвеждането им под състава на това престъпление. Изтъква, че към момента на ареста му делото е било висящо, а оттук – че възможността му да се отведе от неговото разглеждане е била отворена и обвинението страда от непреодолима слабост, тъй като няма как да се установи възможното бъдещо поведение на подсъдимия, който могъл да се отведе във всеки един бъдещ момент. Отделно – подсъдимият изразява принципно несъгласие с тезата на прокуратурата да подведе под състав на престъпление процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на делото. Посочва, че дейността на съдията по решаване на възложените му дела подлежи на инстанционен контрол, но никога не може да представлява престъпление. На следващо място – че текстът на чл. 282 НК изисква възможното настъпване на вредните последици да е за учреждението, в което работи деецът, а не за други лица, в които субектът на престъплението няма длъжностно качество и не работи.

В обобщение на съображенията си г-н В. заключава, че е обвинен несправедливо, и че единствената причина да е подсъдим е професионалното му качество на съдия по време на „ловния сезон за магистрати”. Затова пледира за постановяване на опР.телна присъда.


В предоставената му последна дума подсъдимият В. изразява съжаление за ситуацията, в която е поставен и отново изразява убеждението си, че случилото се срещу него е било „поръчка”. Счита, че това е извоД. и от материалите по делото, видно от които са били дирени доказателства за предполагаеми документни престъпления, отнесени към далечната 1991 г., тоест след изтичането на всякакви давностни срокове. Подсъдимият пледира за проява на строга юридическа стриктност от страна на съда при решаването на делото.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница