Филип Карингтън
Литургичният характер на разделите в Откровение често е бил изтъкван; но не съм виждал опит да се изследва и разясни литургичната структура, в която са вградени виденията. Архиепископ Бенсън стига много близо до това, когато разглежда книгата като драма, и я отпечата така, че да покаже хоровата структура. Но Откровение не е драма; то е литургия. Драмата се занимава с развитието на някаква личност, и актьорите в нея трябва да използват своята собствена личност, за да я пресъздадат. В литургията жреците трябва да потопят своята личност и характер в движението на цялата композиция. Истинско литературно тържество е, че една незаглъхваща поема като Откровение е приковава вниманието без помощта на човешки интерес в някакъв герой; и това тържество е литургично по своя характер.
Авторът на Откровение често е посещавал храма и е обичал неговата литургия; когато той е затварял своите очи в Ефес, можел е да види свещениците, изпълняващи определените си задачи около големия олтар за всеизгаряне. Това видение оформя основата на цялата поема.
Удивен съм да открия толкова малко дискусии относно храмовия ритуал, не само във връзка с Откровение, но също и във връзка с палестинския произход на Новия Завет като цяло. Последното развитие на това изследване се занимава с есхатологична литература и с устното учение на Равините; то пренебрегва храма, неговото свещенство и поклонение. Но в новозаветния период храмовата система е била централна; след нейното унищожаване равините са организирали нов юдаизъм на просветени фарисейски принципи. Но това е било нова религия, а не старата. Старата религия е умряла през 70 от Хр. и е родила две деца; по-голямото е съвременният юдаизъм без храм или свещеник, или жертва; по-малкото е християнството, което е гордо да притежава всички тези три неща.
Това, което свързва Посланието към Евреите и Откровение, е настояването върху този факт. Християнството е истинският наследник на старата вяра. Към него са преминали свещенството и жертвата.
Сподели с приятели: |
