Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Етика и господство
Когато хората стават епистемологично осъзнати, те трябва да се срещнат с реалността – Божията реалност. Нашата вселена е морална вселена. Тя е управлявана от законов ред, който отразява самото същество на Бога. Когато хората окончателно осъзнаят кои са подлеците и кои са великодушните, те са направили значително откритие. Те осъзнават връзката между Божиите стандарти и етичните решения на хората. Накратко, те се срещат с Божия закон. Законът е записан в сърцата на християните. Действието на закона е записано в сърцата на всички хора. Следователно християните все повече придобиват източника на земната власт: библейския закон. За да постигнат същата власт като християните, неновородените трябва да съобразят видимо своите действия с Божия закон, както е проповядван от християните, действието на който те вече имат в сърцата си. Следователно неновородените стават далеч по-отговорни пред Бога, просто защото имат повече познание. Те желаят власт. Един ден християните ще притежават обществена власт чрез своето придъражне към библейския закон. Следователно, неновородените хора ще трябва да имитират специална заветна вярност, като се придържат към условията на Божиите видими завети. По този начин неновородените ще доведат окончателния гняв на Бога върху своите глави, дори и като печелят външни благословения чрез своята увеличена съобразеност с външните изисквания на библейския закон. В края на времето те ще се разбунтуват. Неновородените имат две възможности: Да се съобразят с библейския закон, или поне да изработват действието на закона, написано в сърцата им, или, второ, да отхвърлят закона и така да изгубят властта. Те могат да спечелят власт само върху Божиите условия: признаване и съобразеност с Божия закон. Няма друг начин. Всяко отвръщане от закона носи безсилие, фрагментиране и отчаяние. Нещо повече, то поставя онези, които са се посветили на закона, на ръководни позиции. Следователно, увеличаващото се с течение на времето разделение не води до безсилието на християните. То води до тяхната обществена победа. Те виждат по-ясно приложенията на закона. Виждат ги и техните врагове. Неправедните могат да спечелят достъп до благословенията само като приемат Божията морална вселена такава, каквато е. На евреите им беше казано да се отделят от народите и боговете в земята. Тези богове бяха боговете на Сатана, боговете на хаоса, разпадането и цикличната история. Езическият свят беше верен на учението за циклите: не може да има праволинеен прогрес. Но на евреите беше казано друго. Ако са верни, каза Бог, те няма да пострадат от товара на болестите и никой човек, нито животно няма да помятат (Изход 23:24-26). Специалната благодат води до посвещение към закона; посвещението към Божия закон позволява на Бога да намалява елементът на общо проклятие в природните закони, оставяйки пропорционално повече обща благодат – царството на добронамерения общ закон. Проклятието върху природата може постепенно да бъде намалявано, но само ако хората се съобразяват с открития закон или с действието на закона в сърцата им. Благословението идва във формата на по-производителна, по-малко доминирана от оскъдност природа. В отношенията между закона и благословения може да има положителна обратна връзка: благословенията ще потвърдят вярността на Бога към Неговия закон, което от своя страна ще доведе до по-голяма заветна вярност (Второзаконие 8:18). Това е отговорът на парадокса на Второзаконие 8: не е задължително той да стане циклична спирала. Разбира се, нужна е специална благодат, която да държи хората верни в дълъг период от време. Без специална благодат, изкушението да забравиш източника на богатството надделява и крайният резултат е унищожението. Ето защо, в края на милениалната епоха неновородените се опитват още веднъж да утвърдят своята независимост от Бога. Те атакуват църквата на праведните. Те упражняват власт. И съдбовният момент идва – за неновородените. Разделяне и прогрес Процесът на разделяне не е постоянен във времето. Той минава през колебания и промени. Неговата обща посока е към епистемологична и етична осъзнатост. Но християните не са винаги верни, както евреите не бяха в епохата на съдиите. Ранната Църква победи Рим, но след това светските остатъци от Рим въвлякоха Църквата в компромис. Реформацията даде начало на нова епоха на обществен растеж, Контра-Реформацията отвърна на удара, и секуларизмът на Ренесанса погълна и двете – за известно време. Това не е циклична история, защото историята е линейна. Има сътворение, падение, хора, призвани от робство, въплъщение, възкресение, Петдесятница. Ще има време на епистемологична осъзнатост, както е обещано в Исая 32. Ще има бунт в края на времето и краен съд. Имало е християнска нация, наречена Съединени Щати. Имало е светска нация, наречена Съединени Щати. (Разделителната линия е била Гражданската война, или Войната на отделянето на Юга, или Война между щатите, или Война на агресията на Севера – изберете си.) Напред и назад, нагоре и надолу, но с дългосрочна цел. Има прогрес. Погледнете Апостолската изповед на вярата. След това погледнете Уестминстърската изповед на вярата. Само един глупак може да отрече развитието. Има развитие в благосъстояние, познание и в обществото. Какво да кажем, че технологгите сами по себе си са дяволски, че тъй като общата благодат бива постепенно оттегляна, развитието на съвременния свят е съзидателното дело на Сатана (тъй като Божията обща благодат не може да е причина за този прогрес)? Сатана съзидателен ли е – автономно съзидателен? Ако не, тогава откъде идва нашето благосъстояние, нашето познание, нашата власт? Не е ли от Бога? Не е ли Сатана великият имитатор? Но чий прогрес имитира той? Чие обществено развитие се опитва той да отнеме, изкриви или унищожи? От дните на Ной досега има прогрес – не праволинеен прогрес, не чист съставен растеж, но въпреки това прогрес. Християнството го е произвело, секуларизмът го е отнел и днес изглежда, че се намираме на друг кръстопът: Могат ли християните да продължат това, което са започнали, като се имат предвид техните компромиси със секуларизма? И могат ли секуларистите да поддържат това, което те и християните са построили, когато техният духовен капитал се изчерпва, а обществената банкова сметка на християните е на път да се закрие? В областта на образованието и другите “светски” области християните и секуларистите днес са като двама пияници, които се опират един на друг, за да не паднат. Ние очевидно сме на етапа “благословение към изкушение,” като пред нас е “бунт към унищожение.” Случвало се е преди. Може отново да се случи. В този смисъл, изглежда, че именно липсата на епистемологична осъзнатост е отговорна за намаляването на общата благодат. Но именно възгледът на Ван Тил е, че увеличаването на епистемологичната осъзнатост е отговорно за, или поне върви заедно с, намаляването на общата благодат. Амилениализмът е осакатил неговия анализ на общата благодат. Същото е и с неговото приравняване на Божиите дарове и въображаемото благоразположение на Бога към човечеството въобще. Разделянето между житото и плевелите е прогресивно. То не е праволинейно развитие. Бедствията удрят едните, а след това и другите. Понякога те удрят и двете едновременно. Понякога слънцето и дъждът помагат и на двете да растат едновременно. Но има зрялост. Плевелите растат към крайното унищожение, а житото расте към крайното благословение. Междувременно, и двете играят роля в Божия план за вековете. Плевелите поне пазят почвата от ерозия. По-добре плевели, отколкото унищожение на нивата, поне за сега. Те служат на Бога, въпреки самите тях. Има прогрес и за житото, и за плевелите. Гръцката и римската наука останаха статични; християнските схващания за оптимизма и подредената наука създадоха съвременната наука. Сега плевелите ръководят научния свят, но до кога? До следващата война? Докато идеята за лишената от смисъл дарвинова еволюция и съвременната физика на неопределеността унищожат идеята за подредения закон – основата на цялата наука? Колко дълго ще продължаваме така? Отговор: докато епистемологичната осъзнатост върне християните при Божия закон. Тогава езичниците ще трябва да им подражават или да изчезнат. Само покорството към Бога носи дългосрочно господство. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|