Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Исус Христос, трансцендентен и иманентен (1:9-16)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- За Божието слово и за свидетелството на Исус Христос
- Скръбта и Царството и устояването
| Исус Христос, трансцендентен и иманентен (1:9-16)
9 Аз Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исуса [Христа], бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исуса [Христа]. 10 В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: 11 Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. 12 И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; 13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; 14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; 15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; 16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. 9 В този забележителен стих имаме кратко обобщение на мирогледа на св. Йоан, неговия фундаментален възглед за смисъла на живота. Той е очевидно противен на възгледите на съвременната американска евангелска и диспенсационалистическа теология, която твърди, че (1) няма скръб за християните, (2) Христос няма Царство в тази епоха и (3) християнинът не е задължен и не се очаква от него да търпи! Но за св. Йоан и неговите читатели християнският живот включва тези неща. Разбира се, скръбта не е всичко в християнския живот; нито Църквата страда по един и същи начин във всички времена и места. С завземането на света от Благовестието, когато християните поемат господство, скръбта намалява. Но е абсолютна глупост (и нечестие) християните да предполагат, че са по някакъв начин недосегаеми срещу всяко страдание. Исус предупреди Своите ученици, че скръбта, страданието и гоненията ще дойдат (Йоан 15:18-20; 16:33; 17:14-15). Но по-конкретно, св. Йоан има предвид специален период на трудности; не просто скръб като цяло, а Скръбта, предмет на много апостолски писания с напредването на времето на Последните дни към тяхната кулминационна точка (1 Солунци 1:6; 3:4; 2 Солунци 1:4-10; 1 Тимотей 4:1-3; 2 Тимотей 3:1-12). През този период на политически бури и обществени смутове, отстъпничеството и гоненията избухват с огромна сила, както предсказа Исус (Матей 24:4-13). Християните са страдали много; въпреки това те са имали сигурното знание, че Скръбта е само преход към сигурното установяване на Христовото управление над земята. Св. Павел и св. Варнава насърчават други азиатски християни да продължат във вярата, напомняйки им, че “през много скърби трябва да влезем в Божието царство” (Деяния 14:22). Това, което е давало смисъл на тяхното страдание е, че то е в Исус Христос, в съюз с Неговите страдания; както Павел пише, “Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълвам недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е Църквата” (Колосяни 1:24). Така мирогледът на св. Йоан не включва само скърби. Той също е в Царството . . . в Христос Исус. Както видяхме по-горе (ст. 5-6), новозаветното учение, основано на такива старозаветни текстове като Данаил 2:31-45 и 7:13-14, е, че Царството е дошло при Първото Пришествие на Исус Христос. След Неговото Възнесение до Престола Той царува “далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в този свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му” (Ефесяни 1:21-22; сравнете Марк 1:14-15; Матей 16:28; 28:18; Деяния 2:29-36; Колосяни 1:13). Ако всички неща сега са подчинени под Неговите крака, какво повече може да се добави към Неговото господство? Разбира се, “началствата и властите” все още трябва да бъдат повалени; но именно за това се отнася предимно пророчеството на св. Йоан. Но по същество и окончателно царството пристигна. Това означава, че не трябва да очакваме някакво бъдещо изкупително или есхатологично събитие, преди да поемем ефективно господство над земята. Господството на Божия народ по целия свят ще бъде просто резултат от прогресивното изработване на това, което Христос сам вече е извършил. Св. Йоан иска неговите читатели да разберат, че те са в Голямата скръб и в Царството – че всъщност те са в Скръбта именно защото Царството е дошло (Данаил 7:13-14). Те са във война, воювайки за победата на Царството (Данаил 7:21-22), и затова се нуждаят от третия елемент от мирогледа на св. Йоан: търпение в Христос Исус. Търпението е важна дума в посланието на Откровение, и св. Йоан я използва седем пъти (1:9; 2:2, 3, 19; 3:10; 13:10; 14:12). Тук също има коренно противопоставяне с голяма част от съвременния диспенсационализъм. Тъй като разводнената версия на християнството, която е на мода днес в съвременна Америка, отхвърля възгледа за Царуването и Господството на Христос,134 тя също отхвърля библейското учение за устояването – и предвидимият резултат е, че сравнително малко последователи на съвременното евангелско християнство са способни да се придържат дори към тази минимално изискваща вяра!135 Популярната доктрина за “вечната сигурност” е в най-добрия случай само полуистина: тя дава на хората небиблейско основание за увереност (напр. фактът, че са излезли напред по време на съживително събрание, и т.н.), вместо увереността, дадена в Писанието – увереност, която е свързана с устояването (ср. 1 Йоан 2:3-4). Библията не учи само че сме запазени, но също че ще устоим до края (вижте Йоан 10:28-29; Римляни 8:35-39; 2 Коринтяни 13:5; Филипяни 1:6; 2:12-13; Колосяни1:21-23; 2 Петрово 1:10). Св. Йоан казва на страдащите, но царуващи и устояващи християни в Азия, че той е техен брат и съучастник във всички тези неща, дори да е в изгнание на остров Патмос. Това беше наказание за неговата апостолска дейност, но езикът, с който той се изразява, е интересен: За Божието слово и за свидетелството на Исус Христос. Св. Йоан не казва, че е затворен на скала в морето заради своето собствено свидетелство за Христос, а заради Божието слово и Исусовото свидетелство. Той страда, защото Бог е говорил, защото Исус е свидетелствал. Христос верният Свидетел е дал Свидетелство срещу лъжливите богове на тази епоха, и те са отвърнали като са затворили апостола. Ето защо Скръбта и Царството и устояването, в които тези вярващи участват, са всички в Христос Исус: Неговото Свидетелство е определило хода на историята. 10 Когато Йоан казва, че е бил в Духа, той няма предвид, че се е чувствал добре. Изразът няма нищо общо с лична, субективна нагласа или настроение на ума; но се отнася до определено преживяване. Това е технически пророчески език (Матей 22:43; ср. Числа 11:25; 2 Царе 23:2; Езекиил 2:2; 3:24; 2 Петрово 1:21), и се отнася за факта, че авторът е боговдъхновен апостол, получаващ откровение, и е приет в небесната заседателна зала.136 Св. Йоан ни разказва, че това видение е било видяно в Господния Ден. Произходът на това важно понятие се проследява до първата Събота, когато Бог си почина от сътворението (Битие 2:2). Думата почивка в Писанията често се отнася за Бог, седящ на Своя Престол като Съдия, получаващ хваление от Своите творения (1 Летописи 28:2; Псалм 132:7-8, 13-14; Исая 11:10; 66:1). Тази първоначална Събота беше първообраз на “Господния Ден” в Писанието, Деня на Съда. Седмичната Почивка в Израел беше пресъздаване (и пред-създаване) на първия и последния Господен Ден,137 в който хората се събираха заедно за съд, изпълняване на присъдите и юридическа декларация на прошка, и за прогласяване на Словото на Царя. Също и за нас това е значението на Господния Ден, когато се събираме пред Божия Престол, за да бъдем опростени и възстановени, за да чуем Неговото Слово и да общуваме с Него (така, в общия смисъл – а не конкретно в специалния смисъл, в който св. Йоан го използва тук – всички християни са “в Духа” на Господния ден: В поклонение, всички ние биваме издигани до Престолната зала на Бога).138 Господният Ден е Денят на Господа, когато действа. Един от най-основополагащите библейски образи за Съда е Облакът на Славата, и тази теофания [“видимо изявление на Божеството” – бел. прев.] се свързва общо с три други образа: Духа, Деня (или светлината, тъй като дневната светлина беше първоначално “клонирана” от светлината на Облака139), и Гласа (често звучащ като тръба; сравнете Изход 19:16-19). Всъщност, тези трите са споменати още в самото начало в Градината, когато Адам и Ева “чуха Гласа на Господ Бог, като ходеше из градината като Духа на Деня,” както текстът буквално казва (Битие 3:8).140 Това, което Адам и Ева чуха през този страшен ден на съд, не беше нежен, хладен бриз, носещ се през листата на евкалиптовите дървета – те чуха страшните гръмотевици на Бога на небесата и на земята, гърмящи в Градината. Беше страшно, и затова те се опитаха да се скрият. Повтаряйки тази тема, св. Йоан ни казва: “В Господния Ден бях в Духа; и чух зад себе си силен Глас като от тръба.” Св. Йоан щеше да бъде взет в Облака на славата, за да получи откровение, и от неговите читатели се очакваше да разберат този образен език. 11-15 Божият Глас казва на св. Йоан да напише в книга Откровението и да го изпрати на седемте църкви в Азия. Той се обръща да види Гласа – и вижда Господ Исус Христос. Тази малка подробност създава схема, която се повтаря през цялата книга – Йоан първо чува, и след това вижда. В края на пророчеството (22:8) той ни казва: “Аз, Йоан съм, който чух и видях тези неща. И когато чух и видях . . . .” Тази схема не винаги се следва в книгата, но се среща достатъчно често, че да трябва да осъзнаваме нейната употреба от св. Йоан – защото понякога е важна за разбирането как да тълкуваме символите (сравнете 5:5-6): Словесното откровение е необходимо, за да разберем визуалното откровение. Св. Йоан внезапно се намира в Светилището, защото вижда седем златни светилника; и сред седемте светилника един като Човешки Син. Образният език тук ясно е взет от Скинията, но с една значителна разлика: в земното Светилище има един светилник със седем светила; тук св. Йоан вижда седем светилника, свързани един с друг чрез Личността, която стои посред тях. Символизмът използван тук ще бъде разгледан в стих 20; засега е важно да отбележим картината, предадена от този образ: Исус Христос е единият Светилник, обединяващ седемте светила – всяко от които само по себе си става светилник; Христос е заобиколен от светлина. Както св. Герман, архиепископ на Константинопол през 8 век, изразява това в началото на своя труд за Литургията: “Църквата е земно небе, в което над-небесният Бог обитава и се разхожда.”141 Описанието на Христос в стихове 13-16 включва съвкупност от старозаветни образи: Облакът на Славата, Ангелът на Господа, Древният по дни и Човешкият Син. Нашето разбиране ще бъде подобрено, ако прочетем това описание заедно със следните текстове от Данаил: Гледах
И Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг, И космите на главата Му като чиста вълна, Престолът Му – огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше И течеше пред Него; Милион служители Му слугуваха, И десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него; Съдилището се откри, И книгите се отвориха. (Данаил 7:9-10) Гледах в нощните видения, И ето, един като Човешки Син Идеше с небесните облаци И стигна до Стария по дни; И доведоха го пред Него. И нему се даде владичество, Слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, Което няма да премине, И царството Му е царство, Което няма да се разруши. (Данаил 7:13-14) “Като подигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан в чисто уфазко злато. Тялото му беше като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ. Само аз Данаил видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побягнаха да се скрият. И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото силата ми се обърна в тлеене, та останах безсилен. Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята. И, ето, ръка се допря до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми. И рече ми : Данаиле, мъжо възлюблени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при теб съм изпратен сега. И когато ми изговори тая дума, аз се изправих разтреперан. (Данаил 10:5-11)142 Тези и други текстове са съчетани, за да оформят картината за Христос във въвеждащото видение на св. Йоан. Дрехата, достигаща до краката Му и златният пояс около гърдите Му143 (сравнете Изход 28:4; 29:5; 39:27-29; Левит 16:4) напомнят за официалната дреха на Първосвещеника, чието облекло е изображение на Славата-Дух, символ на излъчващия образ на Бога. “Допринасящ за впечатлението за излъчване е огнено оцветеният ленен плат, изискван за ефода, с пояса и нагръдника си, и за долния край на ефода – бляскаво съчетание от ярко-червени и сини ивици с металически отблясъци на златни нишки. Подчертаващи огнения ефект са пръстените и вплетените златни верижки, ярката златна корона на митрата и блясъкът на скъпоценните камъни, вградени в злато върху презрамките на ефода и на нагръдника. Художникът трудно би могъл да направи повече със земна палитра в студен материал, за да произведе ефекта на огнена светлина.”144 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|