Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Смирна: Съд над лъжливия Израел (2:8-11)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- : Не се страхувайте от това, което ще пострадате
- Скръбта
| Смирна: Съд над лъжливия Израел (2:8-11)
8 До ангела на смирненската църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който стана мъртъв и оживя. 9 Зная [твоите дела], твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат), и как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога. 10 Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота. 11 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт. 8 Имаше две характеристики на Смирна, които означаваха сериозни проблеми за църквата там. Първо, хората от града бяха силно посветени на култа към Императора; и второ, Смирна имаше голямо население от юдеи, които бяха враждебни на християнската вяра. На тази вярна църква, страдаща силно от гоненията на тези невярващи, Исус Христос обявява Себе си като Първия и Последния, име на Бога, взето от Исая 44:6 и 48:12. Очевидно е от контекста на тези стихове, че изразът определя Бога като върховен Господар и Определящ историята, Планиращ и Управляващ цялата действителност. Библейското учение за предопределението, когато е разбирано правилно, не трябва да бъде причина за страх за християнина, а извор на утеха и увереност. Обратното на учението за предопределението не е свобода, а безсмисленост; ако най-малките подробности на нашия живот не са част от Божия план, ако те не са сътворени факти с божествено определено значение, тогава те не могат да имат никакъв смисъл. Те не могат да “работят за добро.” Но християнинът, който разбира истината за Божието върховенство, е уверен с това, че нищо от неговия живот не е без значение и цел – че Бог е определил всички неща за Своята слава и за нашето върховно добро. Това означава, че дори нашите страдания са част от един последователен План; че когато срещаме съпротива, не трябва да се страхуваме, че Бог ни е изоставил. Можем да бъдем уверени в познанието, че след като сме били “призовани според Неговото намерение” (Римляни 8:28), всички неща в нашия живот са неизбежна част от това намерение. Мартин Лутер казва: “Тогава е фундаментално необходимо и полезно за християните да знаят, че Бог не предузнава нищо условно, че Той предвижда, определя и прави всичко според Своята собствена неотменима, вечна и непогрешима воля. . . . Защото главната и единствена утеха на християнина в трудности е в знанието, че Бог не лъже, но прави всички неща да станат неизменно, и че Неговата воля не може да бъде оборена, променена или възпрепятствана.”170 Не само, че Христос е Първият и Последният, но Той беше мъртъв и оживя: Той е напълно победоносен над смъртта и гроба като “първия плод” на всички тези, които умират в Господа (1 Коринтяни 15:20-22), гарантирайки също нашето възкресение, така че дори “смъртта беше погълната победоносно” (1 Коринтяни 15:54). Независимо от силата и жестокостта на своите гонители, християните в Смирна не могат да бъдат победени, нито в този живот, нито в следващия. 9-10 Но не е било лесно да бъдеш християнин в Смирна. Определено, те не са били “грабнати” от своите скърби; и това често е означавало и бедност, заради тяхната защита на вярата. Може би са били подложени на отнемане на тяхната собственост (ср. Евреи 10:34) или на вандализъм; вероятно са били обект на икономически бойкот поради своя отказ да се съюзят или с езическите поклонници на Държавата, или с отстъпилите юдеи (сравнете 13:16-17). Но в своята бедност те са били богати в най-истинския и върховен смисъл: считани от света “като бедни, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко” (2 Коринтяни 6:10). Знам всичко, което вие претърпявате, ги уверява техният Господ; Той се отъждествява с тях в страданията им, дотолкова, че “във всичките им скърби, той скърбеше” (Исая 63:9; сравнете ст. 2-3). Както отбелязва пуританският теолог Джон Оуен, всички наши гонения “са Негови на първо място, наши само по участие” (сравнете Колосяни 1:24).171 И той знае всичко за богохулството на техните гонители – които казват, че са юдеи, а не са. Тук Господ открито говори за лицето на съпротивата срещу ранната църква: Тези, които иначе са известни като николаити, последователите на лъжливите апостоли Валаам и Езавел, са наречени тук хора, които претендират, че са юдеи, деца на Авраам, но в действителност са деца на дявола. Това са израилтяните, които отхвърлиха Христос и така отхвърлиха Бога на Авраам, Исак и Яков. Един популярен мит твърди, че нехристиянските юдеи са истински вярващи в Бога на Стария Завет, и че те само трябва да “прибавят” Новия Завет към тяхната иначе правилна религия. Но самият Нов Завет е категоричен по този въпрос: Нехристиянските юдеи не са вярващи в Бога, а са нарушаващи завета отстъпници. Както Исус каза на онези юдеи, които го отхвърлиха: “Ако сте Авраамови деца, Авраамовите дела щяхте да вършите. А сега искате да Ме убиете. . . . Вие вършите делата на баща си. . . . Ако беше Бог вашият Баща, то щяхте да Ме обичате. . . . Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своето си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща” (Йоан 8:39-44). Истината е, че няма такова нещо като “ортодоксален” евреин, освен ако е християнин; защото ако юдеите вярваха в Стария Завет, щяха да вярват в Христос. Ако някой не вярва в Христос, той не вярва и в Мойсей (Йоан 5:46). Св. Павел пише: “Защото не е юдеин онзи, вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога” (Римляни 2:28-29). По тази причина св. Павел беше достатъчно смел да използва този език в предупреждение към църквите срещу съблазните на отстъпилите юдеи: “Пазете се от кучетата, пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на лъжливото обрязване, защото ние сме истинските обрязани, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта” (Филипяни 3:2-3). Изразът, преведен като истинските обрязани, на гръцки е просто обрязване, т.е. изрязване; лъжливото обрязване е буквално отрязване, означаващо нарязване на парчета. Юдейското обрязване, заветният белег, на който те уповаваха, беше всъщност емблема знак за тяхното собствено духовно осакатяване и унищожение, белег, че чрез своя бунт те наследиха заветните проклятия. Обрязването на краекожието винаги е било белег на осъждение. За праведните, ритуалното изпълнение на Божия гняв означаваше, че те нямаше да преминат през неговата ужасна реалност; за непокорните, обаче, това беше предвкусване на идещите неща, сигурен белег за пълното унищожение, което предстоеше. Кой тогава е истинският юдеин? Кой принадлежи към истинския Израел? Според ясното учение на Новият Завет, човекът (независимо от неговото етническо наследство), който е облечен в Исус Христос, е наследникът на обещанията на Авраам и притежава благословенията на Завета (Римляни 11:11-24; Галатяни 3:7-9, 26-29). Но едно събрание от отстъпници и гонители не е нищо друго, казва Господ, от сатанинска синагога. Сатана означава Обвинител, и раннохристиянската история е богата на примери на сатанинско лъжесвидетелстване от юдеи срещу християнската Църква (Деяния 6:9-15; 13:10; 14:2-5; 17:5-8; 18:6, 12-13; 19:9; 21:27-36; 24:1-9; 25:2-3, 7). Тази идея е подсилена от твърдението, че някои от тях ще бъдат хвърлени в затвор от дявола (тоест Клеветника). Тъй като Този, Който познава техните страдания, е също Първият и Последният, Владетелят на всичко, Той може да даде върховна утеха: Не се страхувайте от това, което ще пострадате. Някои от смирненските християни скоро щяха да бъдат хвърлени в затвор заради подстрекателството на юдеите, но Христос ги уверява, че това също е част от голямата космическа война между Христос и Сатана. Гоненията, нанесени срещу тях от юдеите, съюзени с Римската империя, водят своя произход от дявола, в неговата враждебност срещу последователите на Исус Христос, в неговите трескави опити да закрепи останките от своето разклатено царство. Той отчаяно води губеща битка срещу неумолимо настъпващите войски на един народ от царе и свещеници, които са предопределени за победа. И така, дори зад опитите на дявола да ни събори е върховното постановление на Бога. Сатана подбуди халдейците да откраднат стадата на Йов, но праведният отговор на Йов беше: “Господ даде, Господ отне; да бъде благословено името Господне” (Йов 1:21)172. Така божествено определеното намерение за нечестивата дейност на дявола е да може вие да бъдете изпитани: както пише Самюел Ръдърфорд, “дяволът не е нищо друго освен учител по фехтовка от Бога, който ни научи да боравим с нашите оръжия.”173 Изпитанията на християните не идват в крайна сметка от Сатана, но от Бога; и резултатът не е унищожение, а чистота (сравнете Йов 23:10; 1 Петрово 4:12-19). Скръбта на църквата в Смирна ще бъде горчива, но относително кратка: десет дни. Данаил и неговите трима приятели бяха изпитани за десет дни, но издържаха изпита и получиха високи постове (Данаил 1:11-21). Подобно, юдейското гонение на църквата в Смирна ще бъде допуснато само за кратко време, и след това църквата щеше да бъде свободна: Десет дена скръб в размяна за хиляда години победа (20:4-6). Дори и така, времето на изпитание щеше да струва живота на много хора в църквата, и те бяха увещавани да бъдат верни до смърт, за да спечелят венеца на живота. Това не е благословение, запазено за някаква извънредно посветена класа християни, защото всички християни трябва да са верни до смърт. Библията просто не познава никакъв друг вид християни. “Ако устоим, то ще и да царуваме с Него; ако се отричаме от Него, и Той ще се отрече от нас” (2 Тимотей 2:12). “Ще бъдете мразени от всички поради Моето име; а който устои докрай, той ще бъде спасен” (Матей 10:22). Венецът на живота е самото спасение. 11 Верният християнин, който побеждава съпротивата и изкушенията, няма да бъде повреден от втората смърт. Фактът, че това е казано за пръв път на църква от първи век ни помага да разберем значението на друг текст в тази книга. Откровение 20:6 казва, че тези, които не са повредени от “втората смърт,” са същите, които участват “в първото възкресение,” и че те са царе и свещеници с Христос – благословение, което св. Йоан вече е потвърдил като настояща реалност (1:6). Следователно, по необходимост първото възкресение не може да се отнася до физическо възкресение в края на света (1 Коринтяни 15:22-28). По-скоро то трябва да се отнася за това, което ясно се поучава от св. Павел в неговото послание до Ефесяните: “И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове. . . . Бог, обаче, Който е богат с милост, . . . даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христос (по благодат сте спасени), и ни съвъзкреси с Него” (Ефесяни 2:1, 4-6). Християнинът във всяка епоха е участник в Първото Възкресение към нов живот в Христос, бивайки очистен от своята (първа) смърт в Адам.174 Той “има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота” (Йоан 5:24). Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|