Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Голямото множество (7:9-17)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- , чух числото на подпечатаните
- 11-12 Ангелите
- : Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове! Амин!
- Те падат по лице пред Престола
- Това са онези, които са дошли от Голямата скръб
- Му служат ден и нощ в Неговия Храм
| Голямото множество (7:9-17)
9 След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, 10 и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето! 11 И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки: 12 Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин. 13 Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия, облечени в бели дрехи, кои са? И откъде са дошли? 14 И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: ТОва са онези, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето. 15 Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговаия храм; и седещият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. 16 Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; 17 защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им. 9 Вече забелязахме един литературен способ, който св. Йоан използва, за да покаже своите образи от различни ъгли: чуване, после виждане. Например, в 1:10-13 св. Йоан чува глас, а после се обръща, за да види Господа; в 5:5-6 той чува за Лъвът на Юда, а после вижда Агнето; в 6:1-8 той чува едно живо същество да казва “Ела!” – и после вижда обекта на заповедта на съществото. Същият модел се среща и тук в тази глава: Св. Йоан ни казва, чух числото на подпечатаните (ст. 4); после, след тези неща – след като е чул броя на изкупените – погледнах и ето, голямо множество (ст. 9). Този модел и фактът, че благословенията приписани на двете групи са благословения, които принадлежат на Църквата, показват, че тези две групи са до известна степен две различни страни на единната вселенска Църква. Така от една страна Божиите хора са окончателно преброени; никой от избраните не липсва, и Църквата е напълно симетрична и цяла. От друга страна, Църквата е неизброима, огромно множество, което никой не може да изброи. Видяна от тази гледна точка, Църквата е новият, истински Божий Израел: синовете на Яков, събрани във всичките им племена, пълни и завършени. От друга, също толкова правилен поглед, Църквата е целият свят: голямо множество, изкупено от всеки народ и всички племена и народи и езици. С други думи, 144 000-те са Избраният Остатък от Израел; а изпълнението на обещанията към Израел се извършва чрез спасението на света, чрез довеждането на езичниците вътре, за да споделят благословенията на Авраам (Галатяни 3:8). Броят на Остатъка е попълнен с множествата спасени от всички народи, точно както Новият Ерусалим – чиито мерки са измерени по дванадесет, и чиито порти са надписани с имената на дванадесетте племена – е изпълнен със славата и почитта на народите на света (21:12-27). Фарър казва: “Чрез сравнението между преброените племена и неизброимото множество св. Йоан изразява две противоположни теми, и двете еднакво традиционни. Бог знае броя на Своите избрани; онези, които наследяват благословенията на Авраам, са неизброими като звездите (Битие 15:5). Но св. Йоан не може да има предвид, че броят на светиите измежду езичниците е неизвестен на Бога, нито че броят на праведните израилтяни може да бъде преброен от хора. Той ни казва, че неговото ухо долавя броя, който идва от ангелско преброяване; и че пред неговото око се представя множество, което той не може да изброи, както беше при Авраам, когато беше призован да погледне към звездите. Видението за множеството в бели дрехи, пречистено чрез мъченичество, трябва във всички случаи да отразява Данаил 11:35. Темата е продължена в Данаил 12:1-3, където същите хора са описани като ‘записани в книгата’ и ‘като звездите’; лесно е да се заключи, ‘преброени, затова неизброими.’”313 Затова подпечатаният Остатък от Израел във видението на св. Йоан е святото семе, “първите плодове” (14:4) на новата Църква, определени да се разширят до неизброимо множество, събрано в поклонение пред Престола в небесата. Ядрото на Израел става Църквата, изкупена от всеки народ в изпълнение на Авраамовото обещание (Битие 15:5; 22:17-18); и така Църквата става целия свят. Божието намерение никога не е било да спаси само Израел; Той изпрати Своя Син “за да се спаси светът чрез Него” (Йоан 3:16-17). Както Бащата каза на Сина, при промислянето на Завета на Изкуплението: Малко нещо е да Ми бъдеш служител, За да възстановиш племената на Якова; И за да възвърнеш упазените на Израиля; Ще те дам още за светлина на народите, За да бъдеш Мое спасение до земния край. (Исая 49:6) Действителният брой на спасените, далеч от това да е ограничен до няколко десетки хиляди, е всъщност множество, което никой не може да изброи, толкова обширно, че не може да бъде обхванато. Защото истината е, че Христос дойде да спаси света. Традиционно – макар калвинистите да са технически прави да твърдят, че пълните привилегии от изкуплението са предназначени само за избраните – и калвинисти, и арминианци обикновено пропускат същината на Йоан 3:16. Тази същност е красиво обобщена от Бенджамин Уорфилд: “Затова не трябва да си въобразявате, че Бог седи безпомощно отстрани, докато светът, който Той създаде за Себе Си, лети с бясна скорост безнадеждно към погубление, и че Той е способен само да грабне с трудност оттук и оттам главня от световния огън. Светът не Го управлява в нито едно от своите действия: Той управлява света и го води постоянно напред към края, който Той е определил за него още от началото, преди още да е бла положена и една греда от него. . . . През всичките години действува едно увеличаващо се намерение, едно увеличаващо се намерение: земните царства стават все повече и повече Царство на нашия Бог и на Неговия Христос. Процесът може да е бавен; напредъкът може да изглежда в нашите нетърпеливи очи като закъснял. Но Бог е Този, Който гради: и под Неговите ръце сградата се издига толкова постоянно, колкото и бавно, и на определеното време най-горният камък ще бъде поставен на мястото си, и пред нашите удивени очи ще се открие не друго, а един спасен свят.”314 За нещастие, много хора не са успели да оценят напълно смисъла на този текст. В продължение на повече от век християнството е било болно от едно напълно неоправдано пораженчество: Ние сме вярвали повече в извратеността на човека, отколкото в Божието върховенство. Имаме повече вяра в силата на неновороденото създание да се противи на Божието Слово, отколкото в силата на всемогъщия Създател да обърне сърцето на човека според Своята воля. Такова отношение на безсилие не е било винаги характерно за Божиите хора. Чарлс Спърджън насърчава събрание от мисионери с тези думи: “Аз самият вярвам, че Цар Исус ще царува, и идолите ще бъдат напълно унищожени; и очаквам тази сила, която едно време преобрази света, да продължи да го прави. Святият Дух никога няма да понесе върху Неговото свято име да бъде хвърлен обидният упрек, че не може да обърне света.”315 Заради Възкресението и Възнасянето на Христос, това е епохата на победат на Благовестието. Ясните свидетелства на Писанието са, че във времето развитието на народите ще бъде към обръщане. Спасените ще бъдат многократно повече от изгубените. В цялата Книга Откровение, както и в останалата част от Библията, виждаме Сатана постоянно побеждаван от голямата войска на избраните. Дори когато изглежда, че Сатана надделява, той знае, че “има само малко време” (12:12). Времето на привидната победа на Сатана се брои в дни и месеци (12:6; 13:5), и дори тогава това не е нищо повече от безумен, напразен стремеж към временна власт; обратно на това, времето на господството на светиите се брои в години – хиляда години – и от първата (1:6) до последната (20:4-6) те са определени като царе. Исус е Победител! Той дойде да спаси света, да изкупи народите, и Той няма да бъде разочарован: “Той ще види потомството, ще продължи дните Си, и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му” (Исая 53:10). Св. Йоан вижда изкупения свят от победоносни светии стоящи пред Престола и пред Агнето в поклонение. Те са облечени в бели дрехи, символизиращи праведност, с палмови клонки в ръцете си, какъвто е добре познатият символ на възстановяването на Божия народ в Рая. Това също напомня за Празника на Скиниите, започнал по време на Изхода: не е случайно, че думата скиния се среща в този текст (вижте за ст. 15 по-долу).316 Р. Дж. Ръшдуни показва колко обширни са образите от Изход в символизма на Откровение: “Исус е истинският Мойсей (песента на Мойсей е цитирана в Откровение 15:2ff.), и по-великият Исус Навиев. Той е избавителят на Божия народ. Симеон при храма обяви, че неговите очи са видели Божието спасение, виждайки бебето-спасител (Лука 2:30; ср. Исая 52:10), защото той беше един от онези, които ‘очакваха изкуплението на Ерусалим’ (Лука 2:38), т.е. освобождението от плен, от духовния Египет. Клането на бебетата от Фараона съответствува на смъртоносната заповед на Ирод (Изход 1:16; 2:15; 4:19; Матей 2:16). Бебето Христос е наречено истинският Израел, призован от Египет (Матей 2:14f.; сравнете Изход 4:22; Осия 11:1). Четиридесетгодишното изкушаване на Израел в пустинята и неговия провал съответствува на 40-те дни на изкушаването на Христос в пустинята, завършило с победа; Исус устоя като цитира Мойсей. Исус изпрати 12 ученика, за да бъдат новия Божий Израел, новите родоначалници на нова нация или народ. Исус също изпрати 70 (Лука 10:1ff.), по същия начин, както Мойсей събра 70, на които даде Духа (Числа 11:16ff.). Дадени са ни съответствия за завладяването на Ханаан и за унищожаването на неговите градове чрез огъня на съда (Матей 10:15; 11:20ff; Лука 10:12ff; Второзаконие 9:1ff.; Матей 24). Старият Ерусалим сега играе ролята на Ханаан и ще бъде унищожен (Матей 24). Целият свят е новият Ханаан, за да бъде съден и завладян: ‘Идете по целия свят. . . .’ И Изход, и Откровение завършват със Скинията, първата книга с преобраза, втората книга с истинската Скиния.”317 Има също и други съответствия. Празникът на Посвещението (Ханука) напомня за очистването на Храма от Юда Макавей през 164/165 от Хр., след неговото оскверняване от Антиох IV Епифан, когато юдеите се радват “с благодарение, и палмови клонки, и с арфи, и кимвали, и виоли, и химни и песни: защото беше поразен голям враг в Израел” (1 Макавеи 13:51). Исус посети този празник (Йоан 10:22), и на Палмовата неделя повтори имитира действията на Юда Макавей чрез очистването на Храма от оскверняването му от среброменителите (Матей 21:12-13; Марк 11:15-17; Лука 19:45-46; сравнете Йоан 2:13-16). Като прави съответствие с очистването на Храма, сцената на изкупеното множество в Откровение също обръща образа; защото, за разлика от голямото множество, което поздрави Исус с палмови клонки (Матей 21:8), но имаше само листа, а без плод (Матей 21:19), множеството в Откровение 7 е новият народ на Христос, който носи плод и наследява Царството (Матей 21:43). Че св. Йоан желае да видим такова съответствие е ясно от факта, че думата преведена като палма (phoinix) се среща само два пъти в Новия Завет – тук, и в историята за Палмовата неделя в Евангелието на Йоан (12:13). 10 Присъединявайки се към небесната литургия, неизброимото множество извиква: “Спасение (т.е. Осанна!, ср. Йоан 12:13) на нашия Бог, който седи на Престола, и на Агнето! – приписвайки на Бога и на Агнето това, което Рим претендира, че принадлежи на Цезарите. Марк Антоний казва за Юлий Цезар, че неговото “единствено дело било да спаси всеки, който има нужда от спасение”318; а сега на престола е бил Нерон, когото Сенека (като говори за “Аполон”) хвали като божествения Спасител на света: В много неща той е като мен, по форма и изглед, в своята поезия, пеене и музика. И както заревото на утрото изгонва тъмната нощ, когато нито мараня, нито мъгла устоява пред лъчите на слънцето, и всичко става светло, когато моята колесница се появява, така е когато Нерон се възнесе на престола. Неговите златни къдрици, светлият му лик сияят като слънцето, когато прониква през облаците. Борби, неправда и завист се сриват пред него. Той възстановява на света златната епоха.319 В пряко противорение на обожествяващите Държавата богохулства на Рим и Израел, Църквата обявява, че спасението е притежание само на Бога и на Неговия Син. Във всяка епоха това е бил основният въпрос. Кой е Собственикът и Определящият действителността? Чие слово е закон? Държавата ли осигурява спасението? За нас, както и за ранната Църква, няма безопасна неутрална земя между вярата и отстъпничеството. 11-12 Ангелите също се виждат тук в тази небесна хвалебствена служба, обиколили събранието около Престола и давайки седмократно благословение към Бога в хваление – благословение започнато и завършено с клетва: Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове! Амин! Както в много други библейски описания на поклонението, тук е описано и положението на поклонниците: Те падат по лице пред Престола. Официалното, обществено поклонение в Писанието никога не позволява на участниците да седят при молитва; обществената молитва винаги се изпълнява в положение на уважение, изправено или в поклон. Съвременният номиналистичен платонист, като се мисли за по-духовно настроен от библейските герои (дори от ангелите!), би отговорил, че телесното положение е без значение, доколкото сърцето е изпълнено с правилното отношение. Но това пренебрегва факта, че Писанието свързва отношението на сърцето с отношението на тялото. Поне при общественото поклонение нашите църкви трябва да следват библейските модели на физическа почит при молитва. Когато рационалистическите протестанти изоставят употребата на перилата за коленичене в поклонението, те допринасят за възхода на индивидуалния пиетизъм, който носи толкова много разруха на Църквата. Човекът се нуждае от литургия и символизъм. Бог ни е създал такива. Когато Църквата отказва на човека тази страна от неговата божествено дадена природа, той ще търси да я запълни чрез недостатъчни или греховни заместители. Завръщането към основаната върху Библията литургия не е лекарство за всичко; но ще стане поправление за плитката, безумна и неуместна “духовност,” която е наследство от векове на литургична бедност. 13-14 Един от старците сега предизвиква св. Йоан да му каже кое е това голямо множество от всеки народ. Св. Йоан признава своята неспособност, и старецът обяснява: Това са онези, които са дошли от Голямата скръб. Макар че този текст може и трябва да бъде използван да утешава християните преминаващи през всеки период на страдание и гонение, неговото основно значение е за “времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита онези, които живеят по Земята” (3:10), “Голямата скръб,” за която Исус предупреди, когато говори на Своите ученици върху Елеонския хълм (Матей 24:21; Марк 13:19) – скръб, за която каза, че ще стане по времето на тогавашното поколение (Матей 24:34; Марк 13:30; Лука 21:32); най-голямата скръб, която е имало някога, или ще има някога (Матей24:21; Марк 13:19). За четящите това християни от първи век идеята е била, че Скръбта, от която ще пострадат, няма да ги унищожи. Изправени пред гонение, те е трябвало смятат себе си, първо, за “Божия Израел” (Галатяни 6:16), подпечатани и защитени; и второ, за неизброимо, победоносно множество. Както Бог ги вижда, те не са разпръснати, изолирани групи от бедни и преследвани отделни хора, обвинени като престъпници от безмилостната, демонична тотална Държава; обратното, те са огромно множество от победители, които бяха изпрали своите дрехи, и ги бяха направили бели в кръвта на Агнето, стоящи пред Божия Престол и облечени в правдата на Исус Христос. Вероятно св. Йоан използва образа на ритуала по ръкополагане-инвеститура на свещенство след сериозен изпит. Първо, кандидатът за свещеник бил изпитван за своето родословие. “Ако не е успявал да удовлетвори съда относно своята съвършена законност, кандидатът бил обличан и загръщан в черно, и завинаги отстраняван. Ако е преминел това изпитание, следвало е проучване за всякакви физически недостатъци, от които Маймонид изброява сто и четиридесет, които дисквалифицират завинаги от упражняването на свещенска служба, и двадесет и две, които дисквалифицират временно. . . . Тези, които са преминавали двойното изпитание, са били обличани в бели дрехи, и техните имена са били записани завинаги.”320 Така белите дрехи на тези свещеници отговарят на белите дрехи на техния Първосвещеник; и така както за Неговата дреха се казва, че е “опръскана с кръв,” така и техните са изпрани и избелени в кръвта на Агнето. В поразителен контраст на това, което някои християнски групи напоследък са учени, ранната Църква не е очаквала да бъде чудодейно запазена от всички изпитания в този живот. Те са знаели, че са призвани да търпят гонения (2 Тимотей 3:12) и скърби (Йоан 16:33; Деяния 14:22; Римляни 5:3; 8:35; Откровение 1:9). Апостол Петър вече писа, за да приготви Църквата за Голямата Скръб: “Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се, за гдето с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава” (1 Петрово 4:12-13). В по-общ смисъл, това със сигурно е приложимо за християните на всички места, които претърпяват страдание. Не трябва да гледаме на спасението като на магическа формула за избягване от проблеми. Като облечена в бяло армия на Христос, ние сме повече от победители. Нашето призвание е да устояваме и да побеждаваме. В своето влиятелно изследване на разширяването на ранната Църква Адолф Харнак пише: “Забележителното нещо е, че макар християните по никакъв начин да не са били многобройни до втората половина на втори век, те са осъзнавали, че християнството образува централната част на човечеството като област на политическата история, както и като негов определящ фактор. Такова съзнание е напълно разбираемо в случая с юдаизма, защото юдеите действително са били голям народ и са имали велика история зад себе си. Но е истински учудващо, че една малка група от хора са се изправили срещу цялата сила на Римската империя, че ще вижда в гоненията на християните главната роля на тази империя, и че ще направи световната история да достигне кулминация именно в този конфликт. Единственото обяснение на това лежи във факта, че Църквата просто заема мястото на Израел, и следователно се е чувствала като народ; от това следва, че тя също е била политически фактор, и дори факторът, който се издига като решаващ фактор заедно с държавата, и чрез който накрая държавата ще бъде победена.”321 15-17 Старецът продължава своето обяснение: По тази причина – поради тяхното изкупление и съюз с Агнето чрез Неговата кръв, те са пред Божия Престол в хваление. Подражавайки на херувимите (4:8), тези облечени в бяло свещеници Му служат ден и нощ в Неговия Храм (сравнете 1 Летописи 9:33; 23:30; Псалм 134:1). Така те получават най-характерното благословение на Завета, Сянката на Всемогъщия: Седящият на Престола ще разпростре Скинията Си върху тях. Това се отнася за сянката, давана от Облака на Славата, който се носеше както над земята при нейното сътворяване (Битие1:2), така и над Израел в пустинята (Второзаконие 32:10-11).322 Изпълнен с “хиляди по хиляди ангели” (Псалм 68:17; сравнете 4 Царе 6:17), Облакът дава крилато убежище, “прибежище от буря, сянка от пека” (Исая 25:4; сравнете Псалм. 17:8; 36:7; 57:1; 61:4; 63:7; 91:1-13; 121:5-6). Всичко това беше обобщено в пророчеството за бъдещата Новозаветна Църква: “Когато Господ измие нечистотата на сионовите дъщери, и очисти кръвта на Ерусалим отсред него, чрез духа на съдба и чрез дух на изгаряне. И над всяко жилище на хълма Сион, и над събранията му, Господ ще създаде облак и дим денем, а светлина от пламенен огън нощем, защото ще има покрив над всичката слава” (Исая 4:4-5; сравнете 51:16). Този Облак/покрив на Божието присъствие също е наречен покривало (2 Царе 22:12; Псалм 18:11; Плачът на Еремия 3:44; Псалм 91:4), същата дума, използвана, за да опише положението на изваяните херувими, които се извисяваха над Ковчега на Завета (Изход 25:20). Това е също думата, преведена шатри или скинии в Левит 23:33-43, където Бог заповядва на Своя народ да издигне шатри от клонки с листа, за да живеят в тях по време на Празника на Шатроразпъването. Както казват пророците от Възстановяването, този празник е бил изпълнение на пророчеството за спасението на народите, изпълване на Заветния народ с целия свят. На последния ден от Празника на Шатроразпъването Бог говори чрез Агей: “Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня този дом със слава” (Агей 2:7). Захария също пророкува за значението на този празник като обръщане на народите и освещаване на всяка област от живота (Захария 14:16-21). През Последните дни, по време на празнуването на същия празник, Исус Христос отново изложи неговото значение: изливането на Духа върху възстановения вярващ, така че Църквата да стане средство за спасението на целия свят. Обещанието на Празника на Шатроразпъването щеше да се изпълни след славното Възнесение на Сина до Престола: “А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше се прославил” (Йоан 7:37-39). Видението на св. Йоан за изкупения свят открива неизбежния резултат от Христовото Възнесение, изпълнението на Рая: Те няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им. По-рано отбелязахме думите на Бащата към Сина от Исая 49, даващи обещание за спасението на света, както и на Израел. Текстът продължава: Ще те упазя, и ще те дам за завет на людете За да възстановиш земята, За да ги направиш да завладеят запустелите наследства, Като кажеш на вързаните: Излезте, - На ония, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат край пътищата, И пасбищата им ще бъдат по високите голи височини. Няма да огладнеят, нито да ожаднеят; Не ще ги удари нито жега, нито слънце; Защото Онзи, Който се смилява за тях, ще ги води, И при водни извори ще ги заведе. И ще обърна всичките Си планини на пътища, И друмовете Ми ще се издигнат. Ето, тия ще дойдат от далеч, И, ето, ония от север и от запад, А пък ония, от Синимската земя. Пей, небе, и радвай се, земьо, И запейте, планини; Защото Господ утеши людете Си,; И се смили за наскърбените Си. (Исая 49:8-13) Църквите през първи век са били в навечерието на най-голямата Скръб на всички времена. Много хора са щели да изгубят своя живот, своите семейства, своите притежания. Но св. Йоан пише, за да каже на църквите, че Скръбта не е смърт, а Раждане (сравнете Матей 24:8), въведение към установяването на световно Царство на Христос. Той им показва сцената от другата страна: неизбежното празнуване на победата. В Големия Циркус на Нерон, сцената на неговите кървави и отвратителни кланета на християни – чрез диви зверове, чрез разпъване, чрез огън и меч – е стоял огромен каменен обелиск, тих свидетел на доблестта на онези смели светии, които са претърпели страданието и са счели всички неща за загуба заради Христос. Зверският Нерон и неговите последователи отдавна са изчезнали от сцената, за да получат своето вечно възмездие, но Обелискът още стои, сега в центъра на големия площад пред Базиликата св. Петър. На неговата основа са гравирани тези думи, взети от тържествения химн на побеждаващите мъченици: CHRISTUS VINCIT CHRISTUS REGNAT CHRISTUS IMPERAT – което означава: Христос побеждава; Христос царува; Христос владее над всичко. Част четвърта: ЗАВЕТНИ САНКЦИИ: СЕДЕМТЕ ТРЪБИ
|