Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Горчивосладката книга (10:8-11)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Горчивосладката книга (10:8-11)
8 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мен, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята. 9 Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. 10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед: но като я изядох, коремът ми се вгорчи. 11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе. 8-10 Заповедите да вземе и да изяде книгата, държана от Ангела, се основават на подобна случка от живота на Езекиил, на когото беше заповядано да изяде свитъка, символизиращ пророческото изобличаване на “бунтовния дом” на Израел (2:8-10; 3:1-3). Тази връзка ни дава възможност да разберем коя е книгата, дадена на св. Йоан като негово упълномощаване, основано върху Новия Завет, да пророкува “скърби, страдания и горко” срещу отстъпилия Израел. Така, книгата е по същество самата книга Откровение. Както при Езекиил, Заветният Съдебен процес е сладък на вкус като мед за св. Йоан (сравнете Езекиил 3:3), но стомахът му се вгорчава (сравнете Езекиил 3:14). Това не би трябвало да бъде трудно за разбиране. Св. Йоан е призован да пророкува за победата на Църквата и на Божието царство. Неизбежна част от тържеството на праведните е унищожението на нечестивите. Моделът се утвърждава през цялото Писание в историята на спасението: Едни и същи присъди, които избавят нас, унищожават Божиите врагове. “Спасението и съдът са две страни на едно и също събитие.”390 Старият Израел се отвърна от истинския Бог, за да се покланя на идоли и на демони; той стана блудница и гонител на светиите, и трябваше да бъде унищожен. И макар св. Йоан да се радва в победата на Църквата над нейните врагове, все още е покъртително преживяване да се види как светият преди град е изравнен до основи, Храмът съборен и напълно изгорен, а стотици хиляди от неговите близки и сънародници са измрели от глад и измъчвани, убивани или продавани в робство. Всички пророци изпитваха същото това емоционално разкъсване – което обикновено не означава бунт срещу тяхното призвание (Йона е забележително изключение), а по-скоро дълбоко вкоренено признаване на двойното естество на пророчеството, на факта, че един и същ “Господен Ден” ще донесе неизмеримо благословение и неизговоримо страдание (сравнете Амос 5:18-20). Но трябва още да се отбележи, че дълбока пропаст разделя пророците от мнозина от техните тълкуватели в наши дни. Защото докато съвременните тълкуватели изразяват скърбящо отношение към страданията на “човечеството” като цяло, или като абстракция, пророците не страдаха от такива хуманитарни подбуди.391 Пророците скърбяха за непокорните деца на Завета. Горчивината, която св. Йоан ще изпита, не е за съдбата на Римската империя. Той скърби за Израел, смятан за Заветен народ. Те ще бъдат оставени без наследство и ще бъдат екзекутирани, за да не бъдат никога повече възстановени като Заветен народ.392 Разводът на стария Израел е необходим в Божия план на изкуплението, и св. Йоан го приветствува и го прогласява със силна радост. Но все пак има основателна скръб за изгубените деца от Израилевия дом. 11 В старозаветната основа на книгата Откровение Господният Ангел се определя като първоначалният Пророк (сравнете Изход 23:20-23; Второзаконие 18:15-19).393 Като такъв, Той издига и упълномощава други пророци по Своя образ, възпроивеждайки Себе Си в тях (Изход 3:2ff.; 33:14; 34:5ff.; 29-35; 4 Царе 1:3, 15; 1 Летописи 21:18). По тази причина пророците често са наричани ангели (пратеници), изразявайки своето пре-сътворение в образа на божествения Пророк-Ангел (2 Летописи 36:15-16; Агей 1:13; Малалахия 3:1).394 Същият модел продължава и тук: Ангелът-Пророк, който прогласява Своето послание, докато стои с разкрачени крака върху обитаваната земя, упълномощава св. Йоан да пророкува отново за много хора и народи, езици и царе. Пророчеството на св. Йоан относно разрушаването на Ерусалим и за установяването на Новия Завет ще обхване народите на света. Христос сега обявява Благовестието, посланието за световното разпространение на Царството, на “Неговите слуги, пророците” (ст. 7), и сега неговият слуга Йоан трябва да разшири прогласяването на Благовестието на всички народи. Христос е изкупил хора от всеки народ (7:9). Самата могъща Римска империя е в крайна сметка инструмент на Божията воля (17:16-17), за да бъде накрая смазана и изхвърлена, когато вече не е полезна (19:17-21; сравнете Данаил 2:44). “Световните царства са само материалът за скелето на Божия духовен храм, за да бъдат съборени, когато тяхното предназначение е изпълнено.”395 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|