Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън

И той извика с висок глас, както когато лъв

Изтегляне 3.87 Mb. страница 67/161 Дата 10.01.2023 Размер 3.87 Mb. #116181 Тип Изложение

Навигация на страницата:

• Божията Тайна
• : в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него

И той извика с висок глас, както когато лъв375 реве; досега, разбира се, ние сме запознати със силния Глас, който идва от Облака; както казва Клайн, Гласът “е характерно силен, внушително силен. Той прилича на кресчендото на океана и на бурята, на гръмовния тътен на земетресението. Това е шумът на войната, надуването на военните рогове и грохота от битката. Той е гърмът от колесницата-буря на Господа-воин, идващ в осъждения, които разтърсват създанието и смущават царете на народите.”376 В отговор-поклон на Неговия Глас, седемте гръма издават своите гласове. Самият този седмократен гръм е отъждествен с Гласа в Псалм 29, където са отбелязани някои от неговите видими проявления: Той разтрошава кедрите на парчета, разтърсва цели народи със земетресения, изпраща мощни светкавици, разцепва самите основи на земята, прави да раждат кошутите и събаря дърветата, оголвайки цели гори. Това разширява нашето разбиране за естеството на Гласа, който излиза от Облака: Той се състои от небесно ответно пеене, в което ангелският хор отговаря на изявленията на Върховния Господар. 4 Разбира се, всеки иска да знае: Какво казват седемте гръма? Удивително количество научно мастило е било пропиляно върху решението на този проблем. Но поне в този живот ние никога не можем да знаем отговора. Св. Йоан щеше да пише какво са казали седемте гръма, когато чу Глас от небето, казващ: Запечатай нещата, които седемте гръма изговориха, и не ги пиши. Посланието е било предназначено само за ушите на св. Йоан. То не е било за Църквата като цяло. Но важното тук е, че Бог е поискал св. Йоан да запише факта, че не трябва да разкрива какво са казали седемте гръма. Бог е искал Църквата да знае, че има някои неща (всъщност много неща), които Бог няма намерение да ни казва предварително. Това ни служи добре като упрек към склонността на повечето проповеди и коментари по тази книга – да изследват любопитно онези неща, които Бог все още не е счел за подходящо да открие. “Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на децата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон” (Второзаконие 29:29). С други думи, “На човека е даден законът, който той трябва да спазва. Казано му е какви са последствията от покорството и непокорството. Повече от това, човек няма нужда да знае.”377 Р. Дж. Ръшдуни пише: “По-често човек е движен от любопитство, отколкото от покорство. . . . За всеки въпрос, който пасторът получава относно подробностите на Божия закон, той обикновено получава няколко, които изразяват повече от необходимото любопитство относно Бога, бъдещия живот и други неща, които са част от ‘скритото, което принадлежи на Бога.’ . . . Като противовес на любопитството и на ровенето в ‘скритото,’ на нас ясно ни е заповядано да се подчиняваме на Божия закон и да признаем, че законът ни дава това познание за бъдещето, което е законно.”378 В последната глава на книгата на св. Йоан се казва: “Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото времето е близо” (22:10); посланието на книгата Откровение като цяло е съвременно по естество, отнасящо се за събития, които са щели да се случат всеки момент. Обратно на това, обаче, посланието на Седемте Гръма сочи към далечното бъдеще: На Данаил се казва, “затвори думите и запечатай книгата до края на времето” (Данаил 12:4), по причина на това, че времето на нейното изпълнение не е близо. Съответно, когато на св. Йоан е казано да запечата думите, изговорени от Гръмовете, това е още едно свидетелство, че целта на Откровение не е “футуристична”; пророчеството се отнася за времето на установяването на Новия Завет, и насочва отвъд себе си към “края на времето,” който е бил все още твърде далеч от св. Йоан и неговите читатели. Така научаваме две неща: Първо, книгата Откровение е пророчество за тогавашното време, занимаващо се почти изцяло с изкупително-есхатологичните събития от първи век; второ, събитията от първи век не изчерпват напълно есхатологията. Обратно на теориите на онези тълкуватели, които се определят като “последователни претеристи,” Падането на Ерусалим не представлява Второто Пришествие на Христос, края на света и последното възкресение. Предстоят още неща.379 5-7 Сега св. Йоан ни показва целта на Христос да открие Себе Си по този начин: Ангелът издига Своята дясна ръка към небето (нормалната поза за свидетел в съдебна зала: Битие 14:22; Изход 6:8; Второзаконие 32:40; Езекиил 20:5-6; Данаил 12:7) и се заклева. Някои коментатори приемат този факт като основание да твърдят, че този Ангел не е Христос, очевидно считайки заклеването като нещо под Неговото достойнство и извън Неговия характер. В отговор на това се чудим на последователността на възгледите на тези коментатори относно ученията за Триединството и божествеността на Христос. Защото със сигурност Господ Бог се заклева в цялото Писание (сравнете Битие 22:16; Исая 45:23; Еремия 49:13; Амос 6:8), и всъщност нашето спасение се основава върху Христовата верност към Неговата заветна клетва, основата на увереността и надеждата на християнина (Евреи 6:13-20). Трябва внимателно да отбележим, че Христос е представен тук в положението на свидетел, както св. Йоан вече ни уведомява два пъти (1:5; 3:14). Това е моментът, в който се събират различните подробности на видението. Отбелязахме част от значимостта на Неговите крака, появяващи се като стълпове от огън (ст. 1), и това трябва да се развие още. Защото на първо място стълповете се използват в библейския символизъм и ритуал като свидетели (сравнете Битие 31:45, 52; Второзаконие 27:1-8; Исус Навин 8:30-35; 22:26-28, 34; 24:26-27). Подобно, двете каменни плочи, съдържащи Десетте Заповеди, служеха като свидетели (Второзаконие 31:26), юридически документи за свидетелство на заветните постановления. Така законът е наречен Свидетелството (Изход 16:34; 25:16, 21-22; 32:15; 34:29; Левит 16:13; 24:3; Числа 1:50, 53; 4:5; Исус Навин 4:16; 4 Царе 11:12).380 Когато Бог стоеше в двойния стълп на облака/огъня пред Израел при “шатъра на свидетелството” (Числа 9:15; 10:11), той определяше Себе Си като Свидетеля на Завета (сравнете 1 Царе 12:5; Еремия 29:23; 42:5; Михей 1:2; Малахия 2:14). Ангелът-Свидетел се заклева, че няма да има вече отлагане,381 но в дните на седмия ангел, когато той ще затръби, тогава ще се изпълни Божията тайна. Думата Тайна не означава нещо “тайнствено” в нашия съвременен смисъл, а по-скоро “нещо, скрито преди, а сега открито.”382 Това е откровение: знание, което Бог преди е възпирал, но сега “чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци” (Ефесяни 3:5), тайна, “която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии” (Колосяни 1:26). Тази “Тайна” е главна част от посланията към Ефесяните и Колосяните: единството на вярващи юдеи и езичници в една Църква, без разделение; “че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло; и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието” (Ефесяни 3:6). Езичниците, които бяха странници и чужденци спрямо общността на Израел и спрямо заветните обещания, сега чрез делото на Христос са истински синове на Авраам, наследници на Завета, на равноправно и еднакво положение с вярващите юдеи (Ефесяни 2:11-22; Галатяни 3). Те образуват един “нов човек,” Църквата, Тялото на Христос, в един Нов Завет. И това заветно Царство, изпълнението на старозаветните пророчества, ще има пълно господство: Всички народи ще се стекат към хълма Господен, когато световните царства станат Царство на Христос (11:15). Божията Тайна, универсализирането на Божието царство, ще бъде изпълнена – както е благовестил383 на Неговите слуги, пророците. Тайната е просто откровението на посланието на Благовестието. Ето защо Ангелът стои като свидетел върху Морето и върху Земята (сравнете ст. 2), факт, който за подчертаване е повторен в стих 5. Ангелът полага клетва, докато краката Му като стълпове са стъпили върху Израел и върху народите, обявявайки Новия Завет, който ще съедини двете в нов народ в Христос. Нещо повече, Той се заклева в името на Създателя: в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него (сравнете Изход 20:11; Псалм 146:6; Неемия 9:6). Ангелът се заклева по този начин, защото Той стои като божествен Свидетел на Новото Създание. Подробностите в текста ни напомнят за две други събития на “Ново Създание”: завета с Ной (дъгата) и завета на Синай (огнения стълп). И двете напомнят как “в началото Духът обгръщаше създанието като божествен свидетел на Завета на Сътворението, като белег, че създанието съществува под егидата на неговата заветна власт. Това е основата за по-късната употреба на дъгата като символ на Божия завет със земята.”384 “При ратификацията на стария завет на Синай, тази форма на теофанията като облак-стълп представяше Бога стоящ като свидетел за Своя завет с Израел. Още веднъж при ратификацията на новия завет при Петдесятница, Бог Дух, явяващ се в явления, които трябва да се виждат като новозаветната версия на Славата-огън, беше този, който даде потвърдителното божествено свидетелство.”385 Така, видяхме няколко библейски идеи, съединяващи се заедно на това място, за да формират постоянен модел: завет, клетва, сътворение, свидетелство и свидетел. Духът, явяващ се като първоначалния облачен стълп от огън, присъствуваше в първоначалното сътворение, и след това при по-късните събития на пре-сътворение в историята на изкуплението: Потопът, Изход, издигането на Скинията и на Храма, и Деня на Петдесятница. Идването на Духа на Петдесятница беше пророчески описано от Йоил с думите за Облака на Славата: “И ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв, огън и стълпове от дим” (Йоил 2:30); а апостол Петър, цитирайки думите на Йоил, обявява, че събитието на Петдесятница беше изпълнението на това древно пророчество (Деяния 2:16-21).386 Така различните събития на сътворение се тълкуват и пре-тълкуват едно друго. Това, че заветите са направени според сътворението, ги показва като повторни сътворения във времето, които сочат към окончателното Ново Създание в Христос (2 Коринтяни 5:17; Ефесяни 4:24). А това, че сведенията за сътворението използват заветен език и обстановка (свидетел-стълп, клетва и свидетелство), показва, че сътворението е завет (т.е. ако заветите са повторни сътворения, тогава Сътворението е заветно).387 Друг общ мотив на сътворението и на завета е съботната форма, по която са построени и двете.388 Както отбелязахме преди, цялата книга Откровение е построена в седмици, откривайки своето естество като запис на процес на сключване на завет; и тук виждаме “Божията тайна” обявена като изпълнена с прозвучаването на Седмата Тръба. Съботата “е ден на божествено действие, изразяващо божествен съд с изпълването на нощта от светлината на теофанната слава, тя е ден на създаването на небето и земята и на завършванета на храм на Бога, направен по подобие на Славата, тя е ден на откровението на върховната слава на заветния Господ. Взети заедно, седемте дни са пълнотата на времето на сътворението, седмократната пълнота на Господния ден. В изкупителното пре-сътворение, денят на Господа, в който старото преминава и всичко се създава наново, отново е пълнота на време, в която, както Павел заявява, цялата Божия тайна най-после намира есхатологично изпълнение” (вижте Галатяни 4:4; Ефесяни 1:9-10; сравнете Матей 13:11-17; Марк 1:15; Колосяни 1:15-20; Откровение 10:7).389 Така Откровение 10 служи за да ни въведе в първата голяма кулминация на пророчеството: обявяването на разрушаването на Ерусалим. И чрез своята употреба от многопластови библейски образи то обявява падането на Ерусалим за неизбежна част от голямото и окончателно събитие на сключване на Завета. Затръбяването на седмия ангел ще бъде неопровержимо знамение, че обещаното Ново Създание, Новият Завет, е завършен факт. Великата Божия Тайна – завършването и изпълването на Неговия нов и окончателен Храм – ще бъде открита на света (11:15-19). Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели: