Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Световното царство стана Царство на нашия Господ, и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.
- Взел си голямата Си сила и царуваш.
| Седмата тръба (11:15-19)
15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове. 16 И двадесет и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си та се поклониха Богу, казвайки: 17 Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш. 18 Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята. 19 И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчегът на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и тръс и силен град. 15 В съответствие с библейския модел на обединяване на идеите на съботата и Свършека, Тръбата на седмия ангел прогласява, че “Божията Тайна” е била изпълнена и завършена (сравнете 10:6-7). В този момент в историята Божият план става явен: Той е направил юдеите и езичниците равноправни в Завета. Унищожаването на отстъпническия Израел и Храма разкриват, че Бог е създал нов народ, нов Храм, както Исус беше пророкувал на юдейските ръководители: “Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете Му” (Матей 21:43). По-късно Исус каза на Своите ученици какво ще бъде последствието от разрушаването на Ерусалим: “Тогава ще се яви знамението на Човешкия Син на небето” (Матей 24:30). Марселъс Кик обяснява: “Съдът над Израел беше знамение за факта, че Човешкият Син царува в небесата. Имало е неразбиране заради думите на този стих, като някои смятат, че е ‘знамение в небето.’ Но стихът не казва това; той казва знамението на Човешкия Син на небето. Изразът ‘на небето’ определя мястото на Човешкия Син, а не на знамението. Няма да се появи знамение на небето, а разрушаването на Ерусалим трябва да покаже управлението на Човешкия Син в небето.”412 Кик продължава: “Апостол Павел заявява в единадесетата глава на Римляните, че падането на юдеите беше благословение за останалия свят. Той говори за него като обогатяване на езичниците и примирение на света. Бедствието на Ерусалим наистина даде начало на започването на ново и световно царство, отбелязвайки пълното отделяне на християнската Църква от легалистичния юдаизъм. Цялата система на поклонение, толкова близо свързвана с Ерусалим и с Храма, получи, така да се каже, смъртоносен удар от самия Бог. Бог вече приключи със Стария Завет, направен при Синай: вече напълно е валиден белегът на Новия Завет.”413 Така Божието царство, “Петото Царство” пророкувано в Данаил 2, става световно, както пее небесното хваление: Световното царство стана Царство на нашия Господ, и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове. Пълното разграничение на християнството от юдаизма означава, че сега то е световна религия. Царството на Христос сега започва процес на обхващане и завземане на всички царства на света. Земята ще бъде новородена. Това става ясно при падането на Ерусалим, знамението, че Христос наистина се е възнесъл към Своя небесен престол и сега управлява народите, изливайки гняв и скърби върху Своите врагове по молба на Неговата молеща се Църква. Римските войски, които унищожиха Ерусалим, избивайки и поробвайки неговите обитатели, бяха Неговите войски (Данаил 9:26), изпълняващи Неговото слово (Второзаконие 28:49-68). Според библейския календар, “седмата тръба” тръби на първи Тишри, първия ден от седмия месец в литургичната година, и в първия месец от гражданската година: Рош Хашанах, Денят на Тръбите. Ърнест Мартин посочва редица интересни страни на Деня на Тръбите, които пряко се отнасят за значението на Седмата Тръба в Откровение: “Преди периода на Изхода по времето на Мойсей, това е бил денят, в който очевидно е започвала библейската година. Също изглежда, че това е бил денят, когато много хора са ставали с една година по-големи – независимо в кой месец на годината са били действително родени. Забележете, патриархът Ной стана на 601 години ‘в първия месец [Тишри], първия ден на месеца [по-късно наречен Денят на Тръбите]’ (Битие 8:13). Това беше същият ден, когато ‘Ной отвори капака на ковчега, и ето, и видя лицето на земята беше сухо’ (ст. 13). Това не е бил само официалният рожден ден на Ной, това е станало и нов рожден ден за земята. . . . Дори първият ден на сътворението, споменат в Битие 1 :1-5, може да се счита за същия този ден. . . . Тъй като очевидно с есента са започвали всички библейски години преди Изхода, и тъй като плодът е бил на дърветата готов за Адам и Ева да го ядат (Битие 1:29; 2:9, 16-18), това предполага, че . . . първият ден на сътворението, споменат в Битие, е бил също първият ден на Тишри (поне Мойсей без съмнение е възнамерявал да създаде това впечатление). Това означава, че не само раждането на новата земя в дните на Ной е това, което по-късно става Деня на Тръбите, но това също е бил денят, в който започва първоначалното сътворение на земята.” ”. . . . Преобладаващото мнозинство от юдейските водачи (което все още е ръководело службите в синагогите) е считало, че Денят на Тръбите е възпоменателен ден, който отбелязва началото на света. Преобладавало е официалното мнение, че първият ден на Тишри е първият ден от Битие 1:1-5. Той ‘започва да бъде смятан за рожден ден на света’ (M’Clintock & Strong, Cyclopaedia, vol. X, p. 568). Той е бил дори повече от годишнина на физическото сътворение. ‘Юдаизмът счита Деня на Новата година не само като годишнина от сътворението, но – по-важно – като негово обновление. Това е когато светът се възражда’ (Theodor H. Gaster, Festivals of the Jewish Year, p. 109). . . .” “Всеки от юдейските месеци е бил официално започван с надуване на тръби (Числа 10:10). Тъй като празничната година (в която се празнуват всички Мойсееви празници) е била дълга седем месеца, последният месец (Тишри) е бил последният месец за започване чрез тръби. Това е една от причините денят да бъде наречен ‘Ден на тръбите.’ ‘Последната тръба’ в поредицата вече е била прогласена на този ден – следователно, това е бил последният ден на тръбите (Левит 23:24; Числа 29:1).” “Точно това е бил денят, който много от древните царе и управници на Юдея са отчитали за първи ден на своето управление. . . . Дори, било е обичай последната церемония при коронясването на царете да бъде свирене с тръби. За Соломон: ‘Засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон’ (3 Царе 1:34). За Ииуй: ‘И засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари’ (4 Царе 9:13). При коронясването на Йоас: ‘Всичките люде от страната се радваха и свиреха с тръбите’ (4 Царе 11:14).”414 Гулдър обобщава значението на Рош Хашанах: “Нова Година е юдейският еквивалент на християнското Пришествие: тя съчетава радостта при мисълта за окончателното идване на Божието царуване с покаяние при мисълта за съда, който това царуване ще доведе. Тя се отбелязва чрез надуване на Шофар (Левит 23:24), за да обяви деня (kēryxate, Йоил 2:15); и чрез три определени благословения, Малкиот, Зикронот и Шофарот. Всеки един от тях обхваща десет стиха от Писанието: първият за царуването на Бога, с очакване за Неговото пълно царуване (например Захария 14:9); вторият за Божието спомняне на човешките дела, за да ги съди или възнагради, и неговото спомняне на Неговия завет; третият за свиренето на Шофар, от Синай до последната тръба, която ще събере разпръснатите в Ерусалим.”415 Всичко това естествено би дошло в ума на св. Йоан и на неговите читатели от първи век при споменаването на великата Седма Тръба. Сега той добавя ново измерение към символизма, като показва християнското значение на Рош Хашанах, към което той винаги е сочел: Денят на Тръбите е Началото на Новия Свят, Новото Създание, денят на коронацията на Царя на царете, когато Той е възцарен като върховен Съдия над целия свят. Всъщност, както ще видим в Глава 12, св. Йоан смята Тишри 1 – теологично, ако не “действително” – за рожден ден на Исус Христос. Засега, обаче, той го представя като Рожден Ден на Новото Създание, плода на Възкресението и Възнасянето на Христос и Неговите светии. 16-18 Към хоровото обявяване на световното Господство на Христос и на световното тържество на Неговото царство се присъединяват двадесет и четирите старци, които седят на своите престоли пред Бога. (Забележете архитектурното сведение: Характерната поза на учителя/управника в Новия Завет е седенето на престол; Исус стана да чете от Писанието и седна да поучава, Лука 4:16, 20). Тези старци паднаха върху своите лица и се поклониха на Бога, казвайки: Благодарим Ти, Господи Всемогъщи. Глаголът, с който е изразено благодарим е eucharisteō, използван в цялата християнска история за Причастието с Господното Тяло и Кръв: Господната вечеря. Това понятие придобива своето техническо значение много рано (сравнете Дидахия 9-10), основано върху неговото използване в новозаветните разкази за Господната Вечеря (Матей 26:26-27; Марк 14:22-23; Лука 22:17, 19; 1 Коринтяни 11:24). Трябва наистина да сме слепи, за да не я видим тук. Защото св. Йоан ни показва, че моделът на Божието изкупително действие в историята е същият като този, който се изпълнява на всеки Господен ден: Църквата, умряла и възкръснала в Христос (ст. 7-11), се възнася сред космически съд в небесата по божествена заповед (ст. 12-14). Заобиколени от небесно множество пеещо хваления (ст. 15), Старците падат пред Божието величие, прогласявайки: Eucharistoumen! Благодарим! (ст. 16-17). Старците продължават службата с изповед на вяра, хвалейки Господа за въвеждането на Неговото Царство: Взел си голямата Си сила и царуваш. Именно Христос Господ подбуди народите от Римската империя да воюват срещу Израел, защото Израел преследва и убива Неговите светии. Така народите се разгневиха, и Твоят гняв дойде, и отстъпническият, гонителски Ерусалим понася яростта и на двете; и дойде времето мъртвите да бъдат отмъстени, и времето да им се даде наградата на Твоите слуги, пророците, и на светиите, и на тези, които се боят от Твоето име, малки и големи. Това е просто повторение на думите на Христос към Ерусалим при Неговата последна открита беседа: “За да дойде върху вас всичката праведна кръв, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение” (Матей 23:35-36). Божиите слуги, пророците (тъждествени понятия в Откровение: вижте 1:1; 10:7; 16:6; 18:24; 19:2, 10; сравнете Данаил 9:6, 10; Амос 3:7; Захария 1:6), щяха да бъдат отмъстени и наградени в идещия съд – не при крайния съд в Последния Ден, а историческото въздаяние и отмъщение за убитите светии, които бяха пострадали от ръцете на нечестивия Израел, както Исус предсказа.416 Точно преди падането на Израел Апостол Павел писа за юдеите, които постоянно гонеха християните, че “безконечният гняв ги настигна” (1 Солунци 2:16). Сега, Йоановият поглед в близкото бъдеще показва, че когато Божият въздържан гняв пада с цялата си ярост, Църквата се радва. Отразявайки познатата тема за изгонването от Едем, песента завършва с наблюдението, че унищожението на Израел послужи да погуби погубителите на Земята (сравнете Левит 18:24-30). 19 Тук е обобщено теологичното значение на падането на Израел: То означава, че Божият Храм в небето е отворен (Матей 27:51; Ефесяни 2:19-22; Евреи 8:1-6; 9:8). Земният Храм премина, и сега остава само истинският Храм. Божият храм се открива като Църквата; и сега ковчегът на Неговия завет се появява в Неговия Храм, когато Божието обитаващо присъствие е изявено там (Ефесяни 2:22). Технически, “светия” е някой, който има достъп до светилището, човек с привилегии в светилището. В Новия Завет всички сме светии; ние всички имаме достъп до Престола (Евреи 4:16; 10:19-25), бивайки възнесени в Христос (първоначално при Неговото Възнасяне, прогресивно при всеки Господен Ден в поклонение). В Стария Завет Десетте Заповеди бяха “скрити” в Светилището, и на никого не беше позволено да влиза (макар Божието откровение да беше обявено временно чрез Мойсей). Но сега, в Новия Завет, Тайната е открито прогласена, и в Христос човекът има достъп. С прозвучаването на Седмата Тръба откровението е завършено и окончателно; Тайната вече не е скрита. Св. Павел поздравява светиите от Рим: “На Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата” (Римляни 16:25-26). По тази причина всички метеорологични явления, които са били свързвани с Облака в старозаветното откровение (сравнете Псалм 18), сега се изговарят от св. Йоан във връзка с Църквата: настанаха светкавици и гласове, гръмове и тръс и силен град. В Църквата на Исус Христос небесната врата е отворена за нас. Нашето освещение е чрез Църквата, чрез нейното служение и тайнства, както пише св. Иреней: “Ние получаваме нашата вяра от Църквата и я пазим; и тя е като скъпоценно съкровище, съхранявано в изящен съд, винаги подновяваща своята жизненост чрез Божия Дух, и причиняваща обновлението на съда, в който е пазена. Защото този дар от Бога е бил поверен на Църквата, както дъхът на живот е поверен на създадения човек, с цел всички членове, като я получат, да бъдат съживени. И в това ни е дарено средството за общуване с Христос, а именно Святия Дух, залогът на безсмъртието, подкрепата на нашата вяра, стълбата, по която ние се качваме при Бога. Защото Апостолът казва ‘Бог е установил в Църквата апостоли, пророци, учители’ [1 Коринтяни 12:28] и всички други средства на действието на Духа. Но нямат дял в този Дух онези, които не се присъединят в живота на Църквата. . . . Защото където е Църквата, там е Божият Дух; а където е Божият Дух, там е Църквата и всяка благодат. Духът е истина. Следователно онези, които нямат дял в Духа, не са хранени и не получават живот от своята майка; нито се радват на искрящия извор, който извира от тялото на Христос.”417 Ранните християни, които първи са прочели Книгата Откровение, особено тези от юдейско потекло, е трябвало да разберат, че разрушаването на Ерусалим не означава края на завета или на Царството. Падането на стария Израел не е било “началото на края.” Вместо това, то е било знамението, че Христовото световно царство наистина е започнало, и че техният Господ управлява народите от Своя небесен престол, и че окончателното завладяване на всички народи от Христовите войски е сигурно. За тези смирени, страдащи вярващи, обещаната епоха на Месианско царуване е дошла. И това, което са щели да видят при падането на Израел, е бил краят на Началото. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|