Изложение на въпроса за истината при опита с изкуството I. Трансцендирането на естетическото измерение
Изтегляне 2.9 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
az-yt kato ontologichno cyalo
| 14 ХанС-ГеорГ Гадамер ◆ ИСТИна И меТод Философията на нашето време има и заострено съзнание за тези неща. Съвсем друг е обаче въпросът доколко философски могат да се легитимират подобни на- чини на познание, стоящи извън научните рамки. Убеден съм, че актуалността на херменевтическия проблем се основава преди всичко на задълбочаването във фе- номена на разбирането и че само то може да даде търсената легитимация. За мен това убеждение бе засилено не на последно място от тежестта, която историята на философията притежава в съвременната философска работа. При срещата с исто- рическата традиция на философията разбирането ни сполетява като един промис- лен опит, който с лекота позволява да се обозре и преодолее булото на историче- ския метод, хвърлено върху историко-философското изследване. Към елементар- ния опит на философстването принадлежи тъкмо това, че когато се потрудим да разберем класиците на философската мисъл, от само себе си за нас тутакси става важно едно ангажирано задължение към истината, което съвременното съзнание нито може да отклони, нито е способно да надхвърли. Наивното самочувствие на съвременността би могло да възроптае, че по този начин философското съзнание разчиства възможността да постави собственото си философско осмисляне на много по-ниска степен от тази на един Платон или Аристотел, на един Лайбниц, Кант или Хегел. Една от слабостите на съвременното философстване би могла да се открие именно в това, че то се обръща към тълкуването и преработването на своята класическа традиция с подобно рядко съгласие тъкмо относно собствената си слабост. Ала слабостта на философскатa мисъл със сигурност е още по-голяма тогава, когато някой не се подлага на такава самопреценка и сглупява за собствена сметка да се прави на умник. Макар да противоречи на мярката за изследване и прогрес, с които се самоизмерва науката, трябва да се признае: в разбирането на текстовете на тези велики мислители се познава истина, която не би била дости- жима по други пътища. Същото важи за опита в изкуството. Научното изследване, упражнявано от т.нар. изкуствознание, поначало напълно съзнава, че то нито може да замени, нито може да надхвърли опита на изкуството. Това, че в една художествена творба постигаме истина, която е недостижима за нас по какъвто и да е друг начин, из- гражда философското значение на изкуството, което устоява срещу каквото и да е резоньорство. Така наред с опита на философията опитът на изкуството е най- настойчивото напомняне към научното съзнание да признае ограниченията си. Следващите проучвания започват именно с критика на естетическото съзна- ние, за да защитят опита и познанието на истината, към която ставаме причастни чрез художествената творба, от попълзновенията на естетическата теория, сует- но позволила стесняването си чрез понятието за научна истина. Те не ще останат обаче само при оправдаването на истината в изкуството. По-скоро от тази изходна точка изследванията ще се опитат да развият едно понятие за познание и исти- на, което отговаря на целостта в нашия херменевтически опит. Тъй както в опита с изкуството ние имаме работа с истини, които принципно надхвърлят областта |