Изложение на въпроса за истината при опита с изкуството I. Трансцендирането на естетическото измерение
Изтегляне 2.9 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
az-yt kato ontologichno cyalo
| Предговор Т екстът на досегашните издания бе прегледан с оглед публикацията на моите Събрани съчинения . Ако не е отбелязано друго, той остана непроменен, не се ли броят някои незначителни поправки и уточнения. Допълненията, приложени в първото издание, както студията „Xepменевтика и историзъм“, препечатвана от второто издание насетне, предговорът към него и послесловът към третото могат да се видят във втория том на Събрани съчинения. В значителна степен бяха допълнени и умножени бележките под линия. Доколко- то ми се струва смислено с оглед на обсъжданите теми, те би следвало да насочат по-специално към последвалото след първото издание на работата ми развитие на проучванията – както мои, така и на други изследователи. Всички допълнения в ос- новния текст, както и всички нови бележки и приложения към тях, са отбелязани в средни скоби; вторият том, на който се позовавам твърде често, би трябвало да се чете като продължение, разширение и ограничаване на дадения тук текст. Затова в него се прилага общ за двата тома регистър, за част от който трябва да благода- ря на първоначално изготвения от Райнер Вийл справочник към „Истина и метод“. Новият справочник се дължи преди всичко на г-н Кнут Еминг, мой сътрудник по подготовката на това издание. Стремежът ни бе да откроим по-ярко най-често употребяваните понятия, и то с оглед на още по-подчертаната връзка между пър- вия и втория том в Събрани съчинения. Това, което компютърът никога не може да научи, ние би трябвало най-малкото приблизително да постигнем. Х.-Г. Г. Въведение С ледващите проучвания се занимават с херменевтическия проблем. Феноме- нът на разбирането и на правилното тълкуване на разбраното не е само час- тен проблем на учението за метода в науките за духа. От древността насам винаги е имало и теологическа, и юридическа херменевтика, които никога не са се отлича- вали с особен научнотеоретичен характер, а по-скоро са отговаряли и служели на практическото поведение на образования в съответните науки правник или про- поведник. Така проблемът за херменевтиката още по историческия си произход прекрачва далеч зад онези граници, които са наложени чрез понятието за метод в съвременната наука. Разбирането и тълкуването на текстове не е само необхо- димост за науката, а очевидно принадлежи към човешкия опит изобщо. Херме- невтическият проблем първоначално съвсем не е методически. При него неща- та не се отнасят до някакъв метод на разбиране, чрез който текстовете на едно научно познание следва да се подлагат на такава трактовка, на която подлежат и всички останали предмети на опита. При него нещата не опират най-напред и до изграждането на едно сигурно познание, което да задоволява методическия идеал на на уката – и въпреки това тук нещата отново опират до познание и до истина. В разбирането на традицията биват разбирани не само текстове, но се добиват пред- стави и възгледи, разкриват се истини. Що за познание е това и каква истина се разкрива тук? С оглед на ненакърнимото господство, което притежава науката на Новото време в рамките на философското изясняване и оправдаване на понятието за по- знание и на понятието за истина, този въпрос сякаш е нелегитимен. И все пак той не може да бъде избегнат дори в рамките на науката. Феноменът на разбирането не само пронизва всички човешки връзки със света; той има самостоятелна валид- ност и в науката, като се противопоставя на опита да се превърне в научен метод. Следващите проучвания се крепят на тази съпротива, която се налага в науката срещу универсалните претенции на научната методика. Към тях по необходимост принадлежи всестранното търсене на такова познание на истината, което да над- хвърля контролираната от научната методика област на нейна проява и следова- телно да пита за собствената си легитимация. Така науките за духа се преплитат с видове опит, лежащи извън науката: с опита на философията, с опита на изку- ството и с опита на самата история. Всички те са видове опит, в които се оповес- тява истина, невъзможна за верифициране с методическите средства на науката. |