6 ХанС-ГеорГГадамер ◆ИСТИна И меТод II. онтологията на художествената творба и нейното херменевтическо значение 1. Играта като водеща насока за онтологическата експликация ...........................114 а) Понятието „игра“ ................................................................................................................ 114 b) Преобразяването във фигура и тоталното опосредяване ....................................... 122 с) Времевостта на естетическото ........................................................................................ 132 d) Примерът на трагическото ............................................................................................... 139 2. Естетически и херменевтически следствия ...................................................................144 а) Битийната валентност на образа .................................................................................... 144 b) Онтологичното основание на оказионалното и декоративното ........................... 154 с) Граничното място на литературата ................................................................................ 169 d) Реконструкцията и интеграцията като херменевтически задачи .......................... 173 Втора част разширяване на въпроса за истината върху разбирането в науките за духа I. Историческа подготовка 1. Проблематичност на романтическата херменевтика и приложението ѝ върху историята ....................................................................................180 а) Същностна промяна на херменевтиката между Просвещението и Романтиката ......................................................................... 180 α) Предистория на романтическата херменевтика.................................................... 180 ß) Шлайермахеровият проект за универсална херменевтика ................................ 190 b) Присъединяването на историческата школа към романтическата херменевтика ................................................................................ 203 α) Затруднения пред идеала за универсална история ............................................... 203 ß) Историческият светоглед на Ранке ........................................................................... 209 γ) Отношението между истòрика и херменевтика при И. Г. Дройзен ................ 217 2. Заплитането на Дилтай в апориите на историзма .....................................................222 а) От теоретико-познавателния проблем за историята към херменевтичното основополагане на науките за духа ...................................... 222 b) Вътрешното противоречие между наука и философия на живота в Дилтаевия анализ на историческото съзнание .................................... 235 3. Преодоляване на теоретико-познавателната постановка на въпроса чрез феноменологическото изследване ..................................................246 а) Понятието „живот“ при Хусерл и граф Йорк ............................................................. 246 b) Хайдегеровият проект на една херменевтическа феноменология ........................ 258