Изложение на въпроса за истината при опита с изкуството I. Трансцендирането на естетическото измерение
Изтегляне 2.9 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
az-yt kato ontologichno cyalo
| 15 на методическото познание, същото трябва да важи и за целостта на науките за духа, в които историческото ни наследство във всичките си форми наистина става предмет на проучване, но същевременно самото то проговаря в истинността си. Опитът на историческата традиция по принцип разширява това, което подлежи на проучване. Той не е истинен или неистинен само в смисъла, по който се произ- нася историческата критика – този опит постоянно споделя истина, чиято цена е причастността към нея! Ето защо, изхождайки от опита на изкуството и на историческото наследство, тези студии към херменевтиката се стремят да изяснят най-вече херменевтическия феномен в пълната му широта. Задачата е в него да се припознае един опит на ис- тината, който не само трябва да бъде философски оправдан, но и сам да е начин на философстване. Затова разгръщаната тук херменевтика не е някакво учение за метода в науките за духа, а е стремеж за разбирателство върху това, какво са те в действителност извън чисто методическото си самосъзнание и какво ги свързва с целостта на нашия опит със света. Когато ние превръщаме разбирането в предмет на осмислянето, то целта не е едно изкуство за разбирането, каквото би искала да бъде обичайната филологическа и теологическа херменевтика. Такова едно изку- ство не би признало, че с оглед истинността на нещата, които ни говорят откъм традицията, формализмът на изкусното боравене със знания се натоварва всъщ- ност с едно фалшиво превъзходство. Ако в това изследване бъде показано колко много събитийност действа във всяко разбиране и колко малко по същество са отслабени от модерното историческо съзнание традициите, в които стоим, то с него съвсем не ще се създадат някакви предписания за науките или житейската практика, а само ще се направи опитът да се поправи едно погрешно мислене за това, какво са те. С това следващите проучвания хранят надеждата да служат на един възглед, който е застрашен от избледняване в наводненото от бързи промени наше време. Променящото се несравнимо повече се натрапва на вниманието от онова, което остава при старото. Това е всеобщ закон на духовния ни живот. Перспективите, които идват оттук за опита на историческата промяна, са изложени на постоянна- та опасност бързо да залиняват тъкмо защото забравят скрития уют на трайното. Ние живеем, струва ми се, в една непрекъсната превъзбуда на историческото си съзнание. При подобно надценяване на историческата промяна като следствие от тази превъзбуда и както бих искал да покажа, като отчайващо късо съединение в духовната ни „инсталация“ бързо припламва желанието за позоваване на вечни природни редове, възторгът от някаква естественост на човека, с която се леги- тимира мисълта за естествено право. Не само историческата традиция и не само природ ният ред образуват единството на света, в който живеем като хора – начи- нът, по който ние се опознаваме един другиго, начинът, по който овладяваме ис- торическите наследства, начинът, по който имаме опит с естествените дадености на съществуването си и със света – всичко това изгражда една истински херменев- |