ОБЩИ НАЙ-ДОБРИ НАЛИЧНИ ТЕХНИКИ (ЗА ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ КАТО ЦЯЛО)

Общо е мнението, че технологичните подобрения трябва да бъдат придружени от мерки за управление на околната среда и добро управление на дейностите. Управлението на една инсталация, в която са включени процеси с потенциал за замърсяване на околната среда, изисква да бъдат въведени много от елементите на Системата за управление на околната среда (СУОС). Въвеждането на система за наблюдение на суровините и спомагателните материали на вход и продуктите на процеса е предпоставка за определянето на приоритетните области и възможности за подобряване на експлоатационните характеристики по отношение на околната среда.

НДНТ е инсталирането на автоматизирани системи за дозиране и разливане с които се измерват точните количества химикали и добавки, които са необходими, след което те се транспортират директно до различните машини по тръбопроводи, без да се осъществява контакт с оператора..

НДНТ е спазването на определени общи принципи при подбора на химикалите и управлението на дейностите при използването им:

• 
  да се избягва използването на химикали когато е възможно желаните резултати от процеса да бъдат постигнати без тях;
  
• 
  когато това е невъзможно, при подбора на химикалите и определяне на режима на приложението им да се прилага подход основан на риска, за да се осигури възможно най-малък общ риск.
  

Съществуват няколко списъка и начини за класифициране на химикалите. Режимите на работа, които гарантират най-малък общ риск, включват техники като оборотен цикъл и включено в цикъла обезвреждане на замърсителите на околната среда. Разбира се, особено важно е да се отдаде нужното значение на съответното законодателство на Общността в тази насока.

Общо е мнението, че познаването на качеството и количеството на веществата (напр. подготвителни агенти, пестициди, масла използвани при плетенето) използвани за обработката на влакната в предходните процеси е от изключително значение за производителя, за да може да се предотврати и контролира въздействието, което тези вещества могат да имат върху околната среда. НДНТ е да се търси съдействието на контрагентите от предходните процеси по веригата на текстилното производство, за да се създаде обвързаност в отговорността по отношение на опазването на околната среда в текстилната промишленост. Желателно е да се обменя информация за вида и количеството на химикалите, които се добавят и остават по тъканите на всеки етап от жизнения цикъл на продукта. За различните суровини и спомагателни материали са определени няколко НДНТ:

• 
  ръчно изработени влакна: НДНТ е да се избере материал, който е бил третиран със слабо емисионни и подлежащи на биологично разграждане/отстраняване по биологичен път подготвителни агенти.
  
• 
  памук: главните аспекти са наличието на опасни вещества, като РСР и качеството и количеството на използваните скробващи агенти (подбор на материал, който може да се скробва с техники изискващи малки количества добавки и на високоефективни, подлежащи на биологично обезвреждане скробващи агенти). Когато пазарните условия позволяват, следва да се отдава предпочитание на екологично чист памук
  
• 
  вълна: поставя се ударение върху използването на наличната информация и насърчаването на съвместните инициативи между компетентните органи, с цел да се избегне преработването на вълна със съдържание на вредни пестициди със съдържание на органичен въглерод и да се сведе до минимум при източника количеството на официално използваните при овцете противопаразитни средства. Част от НДНТ е също изборът на вълнена прежда изпредена с подлежащи на биологично разграждане агенти вместо вещества на основата на нефтени масла и/или съдържащи АРЕО.
  

Икономиите на вода и енергия често са взаимно свързани в текстилната промишленост, защото главното приложение на енергията е за загряване на разтворите във ваните. НДНТ започват от наблюдението на консумацията на вода и енергия в различните процеси, съпроводено с подобряване контрола върху параметрите на процеса. НДНТ включва използването на машини с намалено съотношение на разтворите за периодичните процеси и техники с малък обем на добавките – за непрекъснатите процеси, като се прилагат най-новите техники за подобряване ефективността на промиване. Също така, НДНТ е проучване на възможностите за повторно използване на водата и включването й в оборотен цикъл, чрез систематично охарактеризиране на качеството и обема на различните технологични потоци от отпадъчни води.

НДНТ е да се използва цикъл за оползотворяване на маста и тинята от промиването. Характерни за НДНТ стойности за консумацията на вода са от 2 до 4 литра/кгр необезмаслена вълна за средни и големи по мащаб инсталации (15000 тона необезмаслена вълна годишно) и 6 литра/кгр за малки по мащаб инсталации. Характерните стойности за оползотворяване на маста са в диапазона от 25 до 30% от маста, която се предполага, че се съдържа във вълната. По подобен начин, характерните за НДНТ стойности за консумация на енергия са от 4 – 4.5 MJ/кгр преработена необезмаслена вълна, състояща се от приблизително 3.5 MJ/кгр топлинна енергия и 1 MJ/кгр електроенергия. Но поради липсата на данни не е възможно да се определи дали посочените по-горе стойности за консумацията на вода и енергия, характерни за НДНТ, са валидни също и за изключително фина вълна (с диаметър на нишката обикновено от порядъка на 20µm или по-малък).

Изпирането с органични разтворители се определя за НДНТ, при условие, че са взети всички мерки за свеждане до минимум на неорганизираните емисии и за предотвратяване на възможността от замърсяване на подземните води в резултат от неорганизирани емисии на замърсяващи околната среда вещества и аварии. Повече подробности за тези мерки са разгледани в точка 2.3.1.3.

НДНТ е прилагането на една от следните мерки:

• 
  избиране на трикотажна тъкан, която е обработена с водоразтворими и подлежащи на биологично разграждане лубриканти, вместо с традиционните лубриканти на основата на нефтено масло (вижте точка 4.2.3). Отстраняване на лубрикантите с вода. При трикотажни тъкани от синтетични влакна, промиването трябва да се извърши преди термофиксацията (за да се отстранят лубрикантите и да се избегне емитирането им във въздуха).
  
• 
  извършване на термофиксацията преди промиването с пречистване на емитираните във въздуха газове, образувани от рамката за разтегляне, посредством сухи електрофилтрувални системи позволяващи оползотворяване на енергията и отделно маслоулавяне. Това ще намали замърсяването на отпадъчните води (вижте точка 4.10.9)
  
• 
  отстраняване на неразтворимото във вода маслено съдържание с помощта на промиване с органичен разтворител. След това се следват изискванията разгледани в точка 2.3.1.3, заедно с предвиденото обезвреждане в затворен кръг на остатъчните замърсители (напр. чрез процес на предварително окисление). С това се избягва възможността от замърсяване на подземните води в резултат от неорганизирани емисии на замърсяващи околната среда вещества и аварии. Тази техника е удобна когато в тъканта се съдържат и други неразтворими във вода подготвителни агенти, като силиконови масла.
  

НДНТ е прилагането на една от следните мерки:

• 
  избиране на суровина, обработена с техники използващи малко количество добавки (напр. предварително омокряне на преждата на основата – вижте т. 4.2.5) и по-ефективни и разграждащи се по биологичен път скробващи агенти (вижте т. 4.2.4), в комбинация с ефективни промивни системи за де-скробването и техники на пречистване на отпадъчните води при ниско отношение храна/маса (отношение Х/М < 0.15 кгр. БПК₅ /кгр MLSS-d, адаптиране на активираната утайка и температури по-високи от 15°С – вижте т. 4.10.1), с цел подобряване способността на скробващите агенти да бъдат обезвреждани по биологичен път.
  
• 
  прилагане на окислително стъпало когато е невъзможно да се контролира източника на суровината и спомагателните материали (вижте точка 4.5.2.4)
  
• 
  съчетаване на скробването/изпирането и избелването в един общ технологичен етап, както това е разгледано в точка 4.5.3
  
• 
  оползотворяване и повторно използване на скробващите агенти чрез ултрафилтрация, както това е разгледано в точка 4.5.1.
  

За НДНТ се считат следните мерки:

• 
  избелване с използване на водороден прекис като предпочитан избелващ агент, съчетано с техники за свеждане до минимум употребата на стабилизатори на водородния прекис, както това е разгледано в точка 4.5.5, или използване на биораграждащи се или подлежащи на биологично обезвреждане комплексообразуватели, както това е разгледано в точка 4.3.4.
  
• 
  използване на натриев хлорит за ленени влакна и тъкани, които не могат да бъдат избелени само с водороден прекис. Предпочитана алтернатива е двуетапното избелване с водороден прекис и хлорен диоксид Необходимо е да се осигури използването на хлорен диоксид без генерация на елементарен хлор. Избелване с хлорен диоксид без генерация на елементарен хлор е налице когато се използва водороден прекис като редуктор на натриев хлорат (вижте т.4.5.5)
  
• 
  ограничаване използването на натриев хипохлорит само за случаите когато е необходимо да се постигне висока степен на белота и за тъкани с крехка структура, които могат да претърпят деполимеризация. За намаляване образуването на вредни и опасни абсорбируеми органохалогенни съединения, в тези изключителни случаи избелването с натриев хипохлорит се извършва в един двуетапен процес, при който на първия етап се използва прекис, а на втория – хипохлорит. Отпадъчните води от избелването с хипохлорит се отделят от останалите потоци и смесени отпадъчни води, с цел намаляване образуването на вредни и опасни абсорбируеми органохалогенни съединения.
  

За НДНТ се счита една от следните мерки:

• 
  оползотворяването и повторното използване на хидроксидите от отпадъчните води от мерсеризирането, както това е разгледано в т. 4.5.7
  
• 
  или повторното използване на съдържащите хидроксиди отпадъчни води в други процеси за подготвителна обработка на тъканите.
  

НДНТ е прилагането на всички долу посочени мерки:

• 
  намаляване броя на боите (един от начините да се намали броя на боите е да се използват трицветни системи)
  
• 
  използване на автоматизирани системи за дозиране и разливане на боите, като ръчни операции се допускат само за бои, които се използват много рядко.
  
• 
  при дългите технологични линии с непрекъснатост на процеса, при които неизползваемото пространство в разпределителната линия е съизмеримо с вместимостта на съда за накисване, следва да се отдава предпочитание на децентрализираните автоматизирани станции, които не смесват предварително различните химикали с боите преди процеса и се почистват напълно автоматично.
  

За НДНТ се считат следните мерки:

• 
  използване на машини снабдени с: прибори за автоматичен контрол на обема на пълнене, температурата и други параметри на багрилния цикъл, системи за индиректно нагряване и охлаждане, чадъри и врати за свеждане до минимум изпускането на парите.
  
• 
  избиране на машините и съоръженията, които са най-подходящи за конкретния обем на партидата, която ще се обработва, за да се позволи да се работи в рамките на номиналните съотношения на разтворите за които те са проектирани. Съвременните машини могат да работят при приблизително постоянно съотношение на разтвора дори когато се зареждат само до 60% от номиналната им вместимост (или дори 30% от номиналната им вместимост за машините за багрене на прежди) (вижте т. 4.6.19)
  
• 
  подбиране на нови машини и съоръжения, които да отговарят възможно в най-голяма степен на изискванията определени в т. 4.6.19 за:
  

• 
  ниско или свръх ниско съотношение на разтворите
  
• 
  включено в процеса отделяне на разтвора във ваната от основата
  
• 
  вътрешно отделяне на технологичния разтвор от разтвора за промиването
  
• 
  механично отделяне на разтвора, за намаляване на преноса и подобряване ефективността на промиването
  
• 
  намалено времетраене на цикъла.
  

• 
  заместване на преливния тип метод на плакнене с методи основани на принципа на изтакането и повторното пълнене или други методи (улеснено плакнене на тъканите), както това е разгледано в т. 4.9.1
  
• 
  повторно използване на водата от плакненето за следващото багрене или разреждане на концентратите и повторно използване на багрилната вана когато това е технически възможно. Тази техника (вижте т. 4.6.22) е по-лесна за изпълнение при багренето на свободни влакна, където се използват машини с горно зареждане. Носителят на влакната може да се изважда от багрилната машина без да се изтака ваната. Съвременните машини за партидно багрене обаче, са снабдени с вградени резервоари, които позволяват непрекъсваемо автоматично отделяне на концентратите от отпадъчната вода от плакненето.
  

• 
  използване на системи за нанасяне с малки количества на добавяния разтвор и свеждане до минимум на вместимостта на улея за потапяне когато се използват техники на багрене чрез накисване.
  
• 
  въвеждане на системи за разливане при които химикалите се разливат поотделно в хода на работа на линията и се смесват едва непосредствено преди да постъпят в участъка за нанасяне.
  
• 
  използване на една от следните системи за дозиране на разтвора за накисването на база измервания на поетите количества (вижте 4.6.7):
  

• 
  измерване на поетото количество багрилен разтвор спрямо количеството обработена тъкан (дължината на тъканта умножена по специфичното й тегло); получените в резултат на това измерване стойности автоматично се обработват и използват за подготовката на следващата сходна партида.
  
• 
  използване на техниката за ускорено периодично багрене, при която багрилния разтвор не се подготвя наведнъж за цялата партида преди започване на багренето, а на няколко отделни етапа непосредствено преди да е необходим за процеса и на базата на извършвани в хода на процеса измервания на поетите количества. Тази втора техника е предпочитаната алтернатива когато икономическите съображения позволяват това (вижте 4.6.7).
  

• 
  увеличаване ефективността на промиване съгласно принципите на промиване в противопоток и намаляване на преноса от предходни процеси, както това е разгледано в 4.9.2.
  

За НДНТ се считат следните мерки:

• 
  избягване използването на опасни и вредни носители (по реда на тяхната значимост):
  

• 
  използване на полиестерни влакна, които подлежат на багрене без носител (от типа модифициран РЕТ или РТТ), както това е разгледано в т. 4.6.2 и когато продуктовия пазар го позволява.
  
• 
  багрене във високо температурни условия, без използване на носители. Тази техника не е приложима за смесени тъкани от типа PES/WO и еластин/WO.
  
• 
  заместване на традиционните багрилни носители със съединения на основата на бензил бензоат и N-алкилфталимид когато се боядисват влакна от типа WO/PES (вж. т. 4.6.1)
  

• 
  заместване на натриевия дитионит в последващата обработка на полиестерните влакна с прилагане на една от двете предложени техники (разгледани в т. 4.6.5):
  

• 
  заместване на натриевия дитионит с редуктор на основата на производни на сулфиновата киселина Това трябва да се съчетае с мерки за осигуряване поемането само на строго определеното количество редуктор необходим за редукцията на багрилата (напр. като се използва азот за отстраняване на кислорода от разтвора и от въздуха в машината)
  
• 
  използване на дисперсни бои които могат да се избистрят в алкална среда чрез хидролизнo разтваряне, а не чрез редукция (вижте т. 4.6.5)
  

• 
  използване на оптимизирани багрилни рецептури, които съдържат диспергатори поддаващи се на отстраняване по биологичен път, както е разгледано в т. 4.6.3.
  

За НДНТ се считат следните мерки (вж. 4.6.6):

• 
  замяна на традиционните прахообразни и течни серни бои със стабилизирани нередуцирани предварително багрила несъдържащи сулфиди, или с предварително редуцирани течни бои със сулфидно съдържание по-малко от 1%
  
• 
  замяна на натриевия сулфид с редуктори несъдържащи сяра или с натриев дитионит, като се отдава предпочитание на първата алтернатива
  
• 
  прилагане на мерки за осигуряване поемането само на строго определеното количество редуктор необходим за редукцията на багрилата (напр. като се използва азот за отстраняване на кислорода от разтвора и от въздуха в машината)
  
• 
  използване на водороден прекис като предпочитан окислител.
  

За НДНТ се считат следните мерки:

• 
  използване на реактивни багрила с висока степен на фиксация и ниско солево съдържание, както това е разгледано в точки 4.6.10 и 4.6.11
  
• 
  избягване използването на измиващи средства и комплексообразуватели за плакненето и етапите на неутрализация след багренето, с прилагането на горещо изплакване съчетано с оползотворяване на топлинната енергия от отпадъчните води (вж. точка 4.6.12).
  

За НДНТ се счита използването на багрилни техники с идентични експлоатационни характеристики по отношение на околната среда на разгледаните в точка 4.6.13. Разгледаната техника е по-икономически ефективна от партидното багрене с накисване от гледна точка на общите разходи за процеса, но първоначалната капитална инвестиция за преминаване към тази нова технология е значителна по размери. Но когато се касае за нови инсталации и за подмяна на остаряло оборудване с ново, факторът цена не е толкова важен. Във всички случаи, за НДНТ се счита избягване използването на карбамид и прилагане методи на фиксация неизползващи силикати (вж. точка 4.6.9).

За НДНТ се считат следните мерки:

• 
  замяна на хромовите бои с реактивни бои, а когато това е невъзможно, използване на методи с свръх слабо хромиране, които отговарят на следните изисквания, както те са определени в точка 4.6.15:
  

• 
  достигане на емисионен коефициент от 50 мг хром на килограм преработена вълна, което съответства на концентрация на хром от 5мг/литър използван разтвор от хромната вана, при съотношение на разтвора 1:10
  
• 
  в отпадъчните води не трябва да се отчита съдържание на хром (VI) (използва се стандартен метод за отчитане на Cr VI при концентрации < 0.1 мг/литър)
  

• 
  осигуряване минимално изтичане на тежки метали в отпадъчните води при багрене на вълна с бои съдържащи метални комплекси. Характерните за НДНТ количества на вредните и опасни вещества са емисионни коефициенти от 10 – 20 мг/кгр третирана вълна, което съответства на 1-2 мг/литър хром в използвания разтвор на багрилната вана при съотношение на разтвора 1:10. Тези стойности могат да се постигнат с:
  

• 
  използване на добавки за подобряване поемането на боите, като например процеса разгледан в точка 4.6.17 за свободни вълнени влакна и нюансиране
  
• 
  използване на методи за контрол на киселинността за максимално крайно изчерпване на разтвора във ваната за други тъкани с различна структура
  

• 
  отдаване на предпочитание на процеси с контрол на киселинността при багрене с бои поддаващи се на контрол на киселинността (кисели и основни бои), така че изравняване на багрилото да се постига при максимално поемане на боите и на агентите за устойчивост срещу насекоми, и минимално използване на органични изравняващи багрила (вж. точка 4.6.14).
  

За НДНТ се считат следните мерки:

• 
  намаляване отпадъците от пастата за щамповане използвана при щамповане с въртящ барабан, посредством:
  

• 
  намаляване до минимум на вместимостта на системите за подаване на пастата за щамповане (вж. точка 4.7.4)
  
• 
  оползотворяване на пастата за щамповането от системата за подаването й в края на всеки работен цикъл чрез прилагане на техниката разгледана в точка 4.7.5
  
• 
  оползотворяване на остатъчната паста за щамповане (вж. точка 4.7.6)
  

• 
  намаляване консумацията на вода за операциите по почистването, чрез съчетаване на (вж. точка 4.7.7):
  

• 
  пусково-спирателен контрол на операциите по почистването на щамповъчната лента
  
• 
  повторно използване на най-чистата вода от изплакването след почистване на изстискващите гумирани валци, ситата и кофите
  
• 
  повторно използване на водата от плакненето след почистване на щамповъчната лента
  

• 
  използване на цифрови мастилено-струйни щамповъчни машини за производство на малки серии (по-малки от 100 метра) гладки тъкани, когато продуктовия пазар позволява това (вж. точка 4.7.9). Не се счита за НДНТ практиката да се промива щамповъчната машина със силна струя разтворител, за да се предотврати запушването й през времето когато не работи
  

• 
  използване на цифрови струйни щамповъчни машини, разгледани в точка 4.7.8, за щамповане на килими и други обемисти текстилни изделия, с изключение на щамповането за устойчивост и запазване и при други подобни случаи.
  

НДНТ е да се избягва използването на карбамид чрез една от следните мерки:

• 
  едноетапния процес с контролирано добавяне на влага, като влагата се внася чрез пяна или чрез впръскване на определено количество водна “мъгла”(вж. точка 4.7.1)
  

• 
  двуетапния процес на щамповане (вж. 4.7.2)
  

Техниката на впръскване в едноетапния процес, обаче, не е надеждна за коприна и вискоза, поради малкото допълнително количество влага, което изискват тези тъкани. Техниката на пенообразуване с пълно отстраняване на карбамида е добре доказана за вискозата, но не и за коприната. Първоначалната инвестиция за машина за пенообразуване от около 200000 евро е висока за един дневен обем на производството от около 80000 линейни метра. Техниката функционира в икономически жизнеспособни условия в инсталации с дневен обем на производството от около 30000, 50000 и 140000 линейни метра. Под въпрос остава икономическата жизнеспособност на техниката за по-малките инсталации.

За НДНТ се счита използването на оптимизирани щамповъчни пасти, които отговарят на следните условия (вж. 4.7.3):

• 
  сгъстители със слабо емитиране на летлив органичен въглерод (или несъдържащи летливи разтворители) и свързващи вещества със слаба генерация на формалдехид. Характерните за тази техника стойности на емисиите са <0.4 грама органичен въглерод/кгр. тъкан (при 20м³ въздух/кгр. тъкан)
  
• 
  без генерация на АРЕО и в голяма степен отстраними по биологичен път
  
• 
  с понижено съдържание на амоняк. Характерни стойности за емисиите: 0.6 гр NH₃ / кгр. тъкан (при 20м³ въздух/ кгр. тъкан).
  

За НДНТ се считат следните мерки:

• 
  намаляване до минимум на остатъчния разтвор посредством:
  

• 
  използване на техники за нанасяне на минимални количества (напр. нанасяне с пяна, аерозолно) или намаляване вместимостта на съоръженията за накисване
  
• 
  повторно използване на разтворите за накисване, ако това не влияе върху качеството
  

• 
  свеждане до минимум на консумацията на енергия от разпъващите рамки, посредством (вж. точка 4.8.1):
  

• 
  използване на механични средства за отстраняване на водата, за намаляване на съдържанието на вода в постъпващите за обработка тъкани
  
• 
  оптимизиране на потока от изходящи газове от камерата, с автоматично поддържане на влажността на изпускания въздух в диапазона от 0.1 до 0.15 кгр вода/кгр. сух въздух, като се отчита времето, необходимо за установяване на равновесно състояние
  
• 
  инсталиране на системи за оползотворяване на топлината
  
• 
  монтиране на изолационни системи
  
• 
  осигуряване на оптимална поддръжка на горелките в машините за разпъване с директно нагряване
  

• 
  използване на оптимизирани рецептури с намалено количество на вредните и опасни вещества емитирани във въздуха Пример за класификация/подбор на рецептурите за дообработка е “Концепцията на емисионния коефициент”, разгледана в точка 4.3.2.
  

За НДНТ в производството на килими се счита използването на агенти способстващи за образуването на напречни връзки, които не съдържат формалдехид, а за текстилното производство - използването на агенти способстващи за образуването на напречни връзки, които не съдържат или имат ниско съдържание на формалдехид (< 0.1% съдържание на формалдехид в рецептурата) (вж. 4.8.2).

• 
  Общо за процеса
  

• 
  прилагане на подходящи мерки за управление на дейностите по манипулиране с материалите, както това е разгледано в точка 4.8.4.1
  
• 
  осигуряване постигането на 98% ефективност (прехвърляне на агент за устойчивост срещу насекоми върху влакното)
  
• 
  когато агентът за придаване на устойчивост срещу насекоми се нанася от багрилната вана, въвеждане на следните допълнителни мерки:
  

• 
  осигуряване в края на процеса на киселинност < 4.5, а когато това е невъзможно, нанасяне на агента за придаване на устойчивост срещу насекоми на отделен технологичен етап, с повторно използване на ваната
  
• 
  добавяне на агента за придаване на устойчивост срещу насекоми след разширяване на багрилната вана, за да се избегнат разливите от преливане
  
• 
  подбор на багрилни добавки, които не оказват забавящо действие върху поемането (попиването) на агента за придаване на устойчивост срещу насекоми по време на багрилния процес (вж. точка 4.8.4.1).
  

• 
  Третиране за устойчивост срещу молци на прежда произведена по пътя на процесите за сухо предене
  

• 
  съчетаване на последващата киселинна обработка (за повишаване поемането на активната субстанция на агента за устойчивост срещу молци) с повторно използване на ваната от плакненето за следващия багрилен етап.
  
• 
  прилагане на съответно пропорционално повърхностно третиране в размер на 5% от общата смес на влакната, съчетано с подходящите багрилни машини и съоръжения и системи за оборотно използване на отпадъчните води за свеждане до минимум на емитираните активни субстанции във водите.
  

• 
  Третиране с препарати за придаване на устойчивост срещу молци на продукция от боядисани свободни влакна/изпрана прежда
  

• 
  използване на специално предназначени за целта системи за нанасяне с малка вместимост, разположени на изхода от машината за изпиране на преждата
  
• 
  оползотворяване на ниско обемния технологичен разтвор между партидите и използване на специални процеси предназначени за отстраняване на активната субстанция от използвания технологичен разтвор. Тези техники могат да включват третиране чрез абсорбция или разграждане.
  
• 
  нанасяне на средството за придаване на устойчивост срещу молци директно върху власинките на килима (когато този процес на нанасяне е включен в процесите на изработка на килима), като се използва техника за нанасяне с пяна.
  

• 
  Третиране за устойчивост срещу молци на продукция от боядисана прежда
  

• 
  използване на отделен процес за последваща обработка за свеждане до минимум на емисиите на вредни и опасни вещества от багрилните процеси, които се осъществяват в условия под оптималните за поемането на агента за придаване на устойчивост срещу молци
  
• 
  използване на машини и съоръжения за нанасяне с малка вместимост и полу непрекъснат режим на работа или на модифицирани центрофуги
  
• 
  оползотворяване на ниско обемния технологичен разтвор между партидите обработвана прежда и използване на специални процеси предназначени за отстраняване на активната субстанция от използвания технологичен разтвор. Тези техники могат да включват третиране чрез абсорбция или разграждане.
  
• 
  нанасяне на агента за придаване на устойчивост срещу молци директно върху власинките на килима (когато този процес на нанасяне е включен в процесите на изработка на килима), като се използва техника за нанасяне с пяна.
  

• 
  Омекотяване
  

• 
  заместване на преливния тип измиване/плакнене с техники основани на метода изтакане/повторно пълнене или “улеснено плакнене”, както това е разгледано е точка 4.9.1
  

• 
  намаляване консумацията на вода и енергия от непрекъснатите процеси посредством:
  

• 
  инсталиране на високо ефективни миещи машини съобразени с принципа разгледан в точка 4.9.2. Характерните стойности на емисиите за високо ефективния непрекъснат процес на измиване на целулозни и синтетични тъкани в цяла широчина са цитирани в Таблица 4.38
  
• 
  въвеждане на съоръжения за оползотворяване на топлината
  

• 
  когато не може да бъде избегната употребата на халогениран органичен разтворител (напр. при тъкани с високо съдържание на някои препарати, които трудно се отстраняват с вода, като силиконово масло), използване на съоръжения с напълно затворен оборотен цикъл. Много е важно оборудването да отговаря на изискванията разгледани в точка 4.9.3 и да се предвидят възможности за обезвреждане на остатъчните замърсители в рамките на оборотния цикъл (напр. чрез процесите за ускорено окисление), с цел да се избегне възможно замърсяване на подземните води в резултат от неорганизирани емисии и аварии.
  

• 
  централно пречистване в биологична инсталация за пречистване на отпадъчните води в рамките на производствената площадка
  
• 
  централно пречистване извън производствената площадка в общинска инсталация за пречистване на отпадъчни води
  
• 
  децентрализирано пречистване в рамките на производствената площадка (или извън нея) на отделни единични потоци отпадъчни води
  

• 
  определяне на характеристиките на различните потоци отпадъчни води генерирани от процеса (вж. точка 4.1.2)
  

• 
  разделно отвеждане на отпадъчните води от източника според вида и количеството на замърсителите, до смесването им с отпадъчните води от други източници. С това се осигурява в пречиствателните съоръжения да постъпват само онези замърсители, които могат да бъдат пречистени. Освен това, по този начин се дава допълнителна възможност за включването на пречистените води в оборотен цикъл или повторно използване.
  
• 
  разпределяне на замърсените отпадъчни води според най-подходящия начин за пречистването им.
  
• 
  избягва се попадането на компоненти на отпадъчните води в биологични системи за пречистване, когато биха могли да нарушат функциите на подобна система
  

• 
  пречистване на отпадъчните води съдържащи съответна биоразграждаща се фракция с подходящи техники преди, или вместо крайното им биологично пречистване.
  

Съобразно този подход, за общи НДНТ за пречистване на отпадъчни води от процесите на дообработка в текстилната промишленост и производството на килими, се считат следните техники:

• 
  пречистване на отпадъчните води в система с активирана утайка при ниско съотношение храна/микроорганизми, както това е разгледано в точка 4.10.1, при условие, че концентрираните потоци съдържащи неподлежащи на биоразграждане съединения, се пречистват отделно преди това.
  
• 
  предварително пречистване на избрани и разделно отведени единични потоци отпадъчни води с високо съдържание на вредни и опасни вещества (ХПК > 5000 мг/литър), съдържащи неподлежащи на биологично разграждане съединения, посредством химично окисление (напр. реакцията на Фентон, както това е разгледано в точка 4.10.7). Отпадъчни води се образуват от разтворите за накисване от полу непрекъснатите или непрекъснатите процеси на багрене и дообработка, ваните за скробване, пастите за щамповане, отпадъци от нанасяне на покритието върху долната страна на килимите, използвания багрилен разтвор и ваните за дообработка.
  

Някои конкретни отпадъци от процесите са много силни, като например остатъчни количества от пастите за щамповане и от разтворите за накисване, и когато е практически възможно, те не трябва да се смесват с потоците отпадъчни води.

• 
  трети етап на пречистване след процеса на биологично пречистване. Пример за такъв етап е адсорбция върху активен въглен с оползотворяване на активния въглен в системата с активираната утайка: след това се извършва обезвреждане на неподлежащите на биоразграждане адсорбирани вещества чрез изгаряне или третиране на остатъчната утайка (биомаса и използван активен въглен) със свободни радикали (напр. процес с генериране на OH^*, O₂^*-, CO₂^*-) (вж. инсталация 6 в точка 4.10.1)
  
• 
  комбинирано биологично, физическо и химическо третиране с добавка на прахообразен активен въглен и железни соли към системата на активираната утайка, с повторно активиране на остатъчната утайка посредством “мокро окисление” или “мокро окисление до прекисно съединение” (когато се използва водороден прекис), както това е разгледано в точка 4.10.3
  

• 
  озониране на неподатливите на третиране съединения преди включването им в системата на активираната утайка (вж. инсталация 3 в точка 4.10.1)
  

За НДНТ се считат следните мерки:

• 
  съчетаване на цикъла за пречистване на тинята/маста с изпарение на отпадъчните води и включено в него изгаряне на получената утайка, при пълно оползотворяване на водата и енергията за: 1)нови инсталации, 2)съществуващи инсталации в които не се осъществява пречистване на отпадъчните води в рамките на площадката, и 3) инсталации, в които е необходимо остарялата инсталация за пречистване на отпадъчни води да се замени с нова. Тази техника е разгледана в точка 4.4.2.
  
• 
  използване на пречистване с коагулация/флокулация в съществуващи инсталации, където това вече се прилага заедно с аеробно биологично третиране на емисиите в отпадъчните води преди включването им в канализационната система.
  

Въпросът дали биологичното третиране може да бъде считано за НДНТ остава открит до набирането на достатъчно информация за неговата икономическа стойност и ефекта му за околната среда.

за НДНТ се считат следните мерки:

• 
  използване на утайката в производството на тухли (вж. т. 4.10.12) или оползотворяването й в друго подходящо направление
  
• 
  изгаряне на утайката с оползотворяване на топлината, при условие че са взети необходимите мерки за контрол на емисиите на SO_x, NO_x и прах и за избягване на емисиите на диоксини и фурани, образувани от влизащия в състава на органични съединения хлор от пестицидите, които потенциално се съдържат в утайката.
  

• 
  информационният обмен беше осъществен успешно и след втората среща на техническата работна група бе постигната висока степен на съгласие
  
• 
  поради характера на текстилната промишленост (много комплексен и разнообразен сектор), ефектът от въвеждането на определените НДНТ ще зависи от характеристиките на всяка отделна инсталация. Поради тази причина, скоростта на въвеждането им ще стане особено чувствителен въпрос за тази промишленост
  
• 
  предвид на сегашните трудности, които някои компании имат с контролирането/подбора на източника на суровината, общо е мнението, че за да се подготви необходимото искане за издаване на разрешително по КПКЗ е необходимо да има система за гарантиране на качеството на постъпващите за обработка текстилни материали. Поради това за НДНТ се счита търсенето на съдействие с контрагентите от предходните процеси по веригата на текстилното производство не само на ниво конкретно производствено предприятие, а и на ниво промишлен сектор, за да се създаде обвързаност в отговорността по отношение на опазването на околната среда в текстилната промишленост.
  

Главните препоръки за бъдещата работа са:

• 
  необходимо е по-систематично събиране на данните за текущите стойности на консумацията и количествата на вредните и опасни вещества, както и за експлоатационните качества на техниките, които предстои да бъдат разглеждани при определянето на НДНТ, особено за замърсителите в отпадъчните води.
  
• 
  за да се подпомогне допълнително процеса на определяне на НДНТ е необходимо да бъде направена по-детайлна оценка на цената и икономиите характерни за прилагането на тези техники
  
• 
  събиране на информация за области, които не са обхванати изцяло от справочния документ поради липса на информация. Повече подробности за конкретни области, за които липсват данни и информация, са дадени в раздел 7.
  

По линия на своите програми за изследвания и технологично развитие ЕО инициира и подкрепя серия от проекти в сферата на чистите технологии, нови технологии за пречистване на отпадъчни води и оползотворяване, както и стратегии за управление. Потенциално тези проекти могат да имат полезен принос за бъдещото преразглеждане на справочния документ. Поради това, читателите се приканват да информират EIPPCB за всякакви резултати от проведени изследвания в сферата на обхвата на настоящия документ (вижте също предговора към този документ).