Управата на община Полски Тръмбеш се бори

Борисов: Ще забършем и с парцала

Не само метлата ще играе, но и с парцала ще забършем", зарече се по Нова телевизия премиерът Бойко Борисов. Това щяло да се случи, ако премиерът хванел някой от министрите си в крачка. За напрежението между ГЕРБ и Реформаторския блок лидерът на ГЕРБ каза, че ще отиде при депутатите си, ще ги изслуша, но няма да сменя нито здравния министър Петър Москов, нито колегата му от военното ведомство Николай Ненчев.

"Мога да се гледам в огледалото и се харесвам. Хората подкрепят това, което правим. Партията е в голям подем", увери премиерът.

Запитан дали въпросът с "огледалото", който му бе зададен от българите в Лондон, е причина за спирането на обществени поръчки, Борисов призна, че това било капката, която му дала ясен знак, че нещата изглеждат по различен начин отстрани. Той съобщи, че заради нередности в обществените поръчки ще бъде закрита една от агенциите и вероятно ще има наказани служители. От ГЕРБ допуснаха, че става дума не за агенция, а за Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП), която се занимава с магистралите "Хемус", "Струма" и "Черно море". За тази структура вече е внесено предложение за закриване от 12 депутати на ГЕРБ.

Борисов обясни, че само от спрените обществени поръчки за магистралите ще бъдат спестени между 150 и 160 млн. лв. Премиерът отхвърли твърденията за конфликт с Цветан Цветанов. Подчерта, че в ГЕРБ много ясно знаят кой е първи и кой е втори.

Проф. Стоян Миланов, шеф на "Пирогов": Губим 300 хил. лв. от пациенти без осигуровки

- Спешното отделение на "Пирогов" не е реформирано и функционира като спешно приемно отделение, което значи, че всички наши пациенти минават първо през него, за да бъдат приети. В такъв аспект преминалите през спешно отделение са от порядъка на 250-270 хил. души годишно. При мониторинга на Световната банка, когато казах тази цифра, те се учудиха и прогнозираха, че сме най-голямото спешно отделение в Европа. Аз не бих твърдял подобно нещо, но е факт, че натовареността ни е доста голяма. От всички преминали пациенти около 45 000 се хоспитализират, като доста от тях са планови. Отчетените спешни пациенти са около 120 000, като 40% от тях постъпват в болницата.

- В момента при хоспитализациите в "Пирогов" съществува някакъв филтър, но той не е обусловен от здравноосигурителния статус, а от нуждите на пациента. Ние не можем да върнем спешен пациент, защото не си е плащал вноските. Загубите са големи. За миналата година имаме около 300 такива пациенти, които са довели до около 300 хил. лв. загуби. Но това са хора, които просто не могат да не бъдат приети - с остри заболявания, с пряка опасност за живота, които няма при кого да отидат и намират последен пристан тук. Факт е, че част от тях са такива, които след проверка в социалните служби, се оказва, че имат имоти, коли и това е най-дразнещото. Но много от тях наистина са бедни, извън системата, оставени сами. А болницата е църква, тя трябва да им помага ^независимо от всичко. Лошото е, че за първите нямаме регулаторен механизъм, с който да ги накараме да си платят.

- Да, но те се движат по ръба на закона и лекарската етика. Аз съм виждал такива случаи в Ню Йорк, където такива пациенти биват буквално оставени да загинат. Смятам, че това не е част от нашата професия.

- Немалко. Аз винаги съм мислел, че на "Пирогов" трябва да се гледа с друго око, като на един стълб на здравната система в България, особено в областта на спешната медицина. И в момента смятам, че е така, защото вече има комуникация между нас и Министерството на здравеопазването, говорим за проблемите, които имаме, но, разбира се, много от тях остават нерешени. Особено по отношение на финансирането на спешното отделение на Пирогов", което не е адекватно. Ние сме писали многобройни писма по отношение на субсидията и не веднъж съм правил и сравнение, че парите, които се дават за амбулаторно преминал спешен пациент, са по-малко, отколкото за една глава добитък в България.

- Ние сме на ръба да затворим нашата хирургия поради несправедливост в заплащането на пътеките. А знаете, че събота, неделя, по празници -всеки, който го заболи коремът, идва тук. И мога да ви гарантирам, че аз няма да съм човекът, който ще закрие това отделение. Аз обичам тази хирургия, израснал съм тук, но това просто е абсурдно. Заложена бе една тотална несправедливост в остойностяването на клиничните пътеки и сега берем плодовете от нея. Лично знам за шефове на здравни каси, които поради тяхната конкретна специалност са увеличили пари в тяхното направление, за сметка на друго. И така се унищожават цели специалности.

- Да, лобирах и мотивите са много ясни и конкретни - създаване на основите на една съвременна спешна медицина, създаване на нормални условия на труд на спешните медици, създаване на проевропейска система за обслужване на спешните пациенти и създаване на условия за ефективно и качествено заплащане на труда на хората.

- Мисля, че достигнахме дъното. Един спешен пациент едва ли би искал да попадне в мазе, с кушетка и допотопен апарат за кръвно налягане и да бъде обслужен от някой, когото ще го извикат от вкъщи и ще дойде,на втория час. Това не е спешна медицина. Спешната медицина е сега, веднага, в пълен обем. Който не може да прави това, не прави спешна медицина.

- Това зависи от много фактори. Документът, който прие министерството - това е бъдещето. В него са заложени критерии и параметри, които надскачат изискванията дори на Западния свят. И ако това се случи до 5 години в България, аз гарантирам, че ще имаме най-модерната спешна медицина в Европа. Говоря в частта за спешните отделения.

- За мое съжаление хората, които обжалват този стандарт, не са го прочели, защото в аргументите, с които това се прави, аз съзирам съвсем други цели. Наслушах се на разни колеги от болници, които на мен не са ми известни изобщо, че някога са работили със спешни пациенти. Давам пример с т.нар. спешно отделение в Асеновград, където никога не е имало спешно отделение.

- Аз съм много амбициозен човек, но да ви кажа, вече се уморих.

За три години освен побеляла коса и липса на личен живот, друго не съм видял. Още като застанах на този пост казах, че болницата ми е дала толкова много, че аз имам да й се отплащам до края на живота ми. Тя ме е направила такъв, какъвто съм. И не знам какво бих правил без тази болница, без моите пациенти, без хората, с които работя.