Четири вуза искат да са изследователски

Четири вуза искат да са изследователски

Четирите университета, които са с най-високи научни резултати в рейтинговата система, ще кандидатстват за статут на изследователски.

Това са Софийският университет, Техническият университет в столицата, Медицинският в столицата и Химико-технологичният и металургичен университет.

Съгласно последните промени в Закона за висшето образование, които въвеждат нов модел на финансиране, някои от университетите ще получат статут на изследователски.

Очаква се те да получават повече средства, тъй като в тях се прави наука. Освен добре развита научна дейност тези висши училища трябва да имат и развита система за защита на интелектуалната собственост. Повечето критерии, по които ще се присъжда този статут, ще станат ясни допълнително.

Съгласно рейтинговата система на университетите едни от най-цитираните в международните бази данни, са физиците, математиците и химиците на Алма матер.

Веднага след тях по цитируемост се нареждат направленията медицина и фармация на МУ - София.

46 университета признават матурата

46 от общо 51 български университета признават резултатите от матурата по един или друг начин. Просветното министерство публикува на сайта си списък с висшите училища и специалностите, за които се приема резултатът от държавните зрелостни изпити. В някои от вузовете обаче има изискване за явяване на допълнителен изпит, а в други матурата важи с по-нисък коефициент от кандидат-студентския изпит.

С матура не може да се кандидатства в така наречените регулирани професии - медицина, фармация, право. Софийският университет приема със задължителен изпит в седем от своите общо 104 специалности. Само с матура не можеш да кандидатстваш в право, медицина, фармация, международни отношения, както и трите специалности на журналистическия факултет - журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване. По подобен начин подхожда и Пловдивският университет в някои от специалностите си. Задължителен изпит там има по психология, педагогика на обучението по..., международни икономически отношения и право. Право и национална сигурност са специалностите, в които се влиза с изпит във Великотърновския университет.

Директора на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов: Ненчев успя да ядоса ГЕРБ повече от Москов

Какво се крие зад разприте за държавни постове между ГЕРБ и ДСБ? Управляващи или опозиция са реформаторите? Ще се материализира ли пророчеството "Бойко - президент"? Какви са залозите на изборите за държавен глава? Възможно ли е сътрудничество между ГЕРБ и ДПС и при какви условия? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от директора на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов.

- Не бих казал, че само Цветанов, Ненков и Караянчева стоят зад това становище, а цялата парламентарна група на ГЕРБ. Не мисля, че става дума за евтин театър. Ако говорим за театър, от доста време той се играе от ДСБ. Възниква резонният въпрос: Докога в различни политически структури на властта ще участват представители на ДСБ? Адресатът му е съвсем правилен. Имаме елемент на поговорката: "Думам ти, дъще, сещай се, снахо!". В крайна сметка адресатът на този въпрос е по-скоро Реформаторският блок. Поведението на ДСБ е шизофренно. Не може да обясняваш как си алтернатива на управлението, как се готвиш да създаваш нов политически субект, а същевременно да стоиш в коалиция, която има подписано споразумение с ГЕРБ и участва в управлението. Или едното, или другото. Интересно е как юрист като Радан Кънев се прави, че не го разбира. Очевидно е, че това поведение е шизофренно, както и защо се прави. Самостоятелно ДСБ никога не може да спечели повече от 100 000 гласа, които са недостатъчни за влизане в парламента. Те ще направят всичко възможно да останат в коалицията, за да имат място и в следващото събрание. Не е за подценяване и партийната субсидия, която се дава на коалицията. ДСБ са на позицията на морален стожер и това по-скоро е театър. Не може да постигаш морални цели с неморални действия. Адресатът на този резонен въпрос донякъде е премиерът, но най-вече е Реформаторският блок. Не е луд този, който яде зелникът, а този, който му го дава. Докога РБ ще търпи Радан Кънев да е съпредседател на парламентарната група? Как се разпределя времето за говорене в ПГ?

- Разбира се, че е съзнателно. Бяхме свидетели как по-голямата част от делегатите на Националното им събрание все пак възприеха постановката, че са в опозиция и бяха склонни да приемат единственото разумно решение - да направят нов политически субект и да напуснат РБ. С натиск и извиване на ръце от ръководството делегатите бяха принудени да гласуват за оставане в блока. Не се дооценяват минусите обаче. Те губят доста симпатии, оставайки в коалиция, която ще мине процентовата бариера на избори и заради субсидията. По грешки и шизофрения обаче рекордьорът не е Реформаторският блок. Здравният министър д-р Петър Москов е човек, за когото стана ясно, че доверието на ДСБ в него е свалено. Любопитният въпрос е, че той е министър от квотата на РБ, но реформаторите стоят ли зад него? Този въпрос не е задаван и не е получил отговор. Нормално е премиерът и ръководството на ГЕРБ да зададат този въпрос. Москов може да остане министър и без подкрепата на РБ. Шампионът по шизофрения обаче безспорно е министърът на отбраната Николай Ненчев. Той е министър и като такъв би трябвало да подкрепя правителството, но като председател на партия, която между другото самостоятелно няма да спечели и едно депутатско място, той по-скоро е в опозиция и отказва да подпише меморандума към коалиционното споразумение. Поведението му като министър и председател на партия е раздвоение на личността. Той отива на Националното събрание на ДСБ - опозиционна вече партия, и заявява, че е министър на ДСБ. Премиерът трябва да му поиска оставката за това. Москов не отиде на тази конференция и не твърди, че е министър на ДСБ, докато Ненчев, който е председател на друга партия - БЗНС, отиде и заяви, че е министър на ДСБ. Безумие.

- От Брюксел премиерът заяви, че държи на министрите, към които парламентарната група на ГЕРБ има основателни претенции. Отделни представители на ГЕРБ казаха, че щом премиерът държи на тези министри, те ще го подкрепят. Така че нещата са ясни и няма да има драми. Струва ми се, че това по-скоро е подсещане за РБ, а не за премиера, да сложат ред в министрите си. Смятам обаче, че ще има по-сериозна дискусия относно Ненчев. Защото имаме парадокс. По отношение на дейността им като министри д-р Москов е доста по-несъстоятелен от Ненчев. Целта на реформите в здравеопазването е и лекарите, и пациентите, ако може да са максимално доволни. Това е програма "максимум". А програма "минимум" е да бъдат доволни пациентите. Но да успееш да направиш така, че и лекари, и пациенти да са недоволни, е нужен голям талант. При Ненчев е обратното. Като министър той е по-адекватен и съобразен с членството ни в НАТО. В крайна сметка обаче длъжността министър не е експертна, а политическа. Не може да си министър на правителство, към което си в опозиция. Затова смятам, че за Ненчев ще има доста дискусии, като добавим и обществените поръчки.

- Тези хипотези са били по-скоро плод на творчеството на журналисти и анализатори. Борисов винаги е бил ясен, че няма да се кандидатира за президент. Освен това като действащ премиер, той има мандат за изкарване пред себе си, а ако има предсрочни избори, тогава ще се получи още по-дълъг хоризонт, в който той да е премиер. На неговата биография и характер подхожда много повече позицията на премиер, която е свързана с много повече активност и действие, докато президентският пост е по-скоро представителен. Не е нормално обаче 3-4 месеца преди президентските избори да научим кои са кандидатите. Забавянето на ГЕРБ с кандидатурите до известна степен е разбираемо, тъй като те се колебаят между подкрепата за Росен Плевнелиев, когото продължават да подкрепят политически, и една по-избираема кандидатура като например тази на Йорданка Фандъкова. Но за останалите политически сили забавянето е убийствено. За да имат поне минимален шанс, те би трябвало да водят активна кампания за налагане на своите кандидати. Така се затвърждава вероятността кандидатът на ГЕРБ да спечели президентския вот. Колкото по-малко време има за кампания, толкова по-малко време има за промяна на съществуващите нагласи у избирателите.

- Без помощ АБВ не могат да прескочат бариерата, така че нека не се занимаваме с тях. Въпросът е кой ще е кандидатът на БСП, както и ще имат ли ДПС кандидат на първи тур? Кого ще подкрепят на втори тур, ако има такъв? Всъщност неизбежно ще има втори тур. Една промяна, за която конституцията плаче от години, и сме предлагали многократно с проф. Михаил Константинов, се отнася до това, че на първи тур един кандидат може да спечели 60-70% от гласовете, но ако за него не са гласували повече от половината избиратели по списък, той няма да спечели. Знаем колко българи са извън България, а се водят в избирателните списъци. Затова тази точка трябва да отпадне и ако някой спечели повече от половината реални гласове, той трябва да се счита за победител.

- Смятам, че сътрудничество между ГЕРБ и ДПС има и сега, имаше и в предишния мандат. То не е толкова тясно, но особено в този мандат Борисов успешно играе ролята на обединител. Виждаме как той много пъти събира плаващи мнозинства, когато неговите партньори в управлението не го подкрепят. Той реално управлява с правителство на малцинството, да не се лъжем. Имало е ключови гласувания, за които различни партньори в управлението са гласували "против". Премиерът в края на миналата година заяви, че балансьорът в парламента е ГЕРБ. ДСБ е една от партиите, с които те имат сътрудничество, но що се отнася до коалиция - Борисов заяви, че няма да има такава, докато Пеевски е в ДПС. От което обаче не следва, че такава ще има, ако Пеевски не е там. Не виждам шанс за съвместно участие на ГЕРБ с ДПС или с БСП в управлението. От гледна точка на имиджа, на който ГЕРБ държи много, подобни коалиции не са приемливи. Днес Борисов играе в управлението изключително важната роля на балансьор, особено по отношение на външната политика. Различни среди у нас дърпат нещата по посока на Русия, Турция, Европа, САЩ и т.н. Но позицията на премиера е националноотговорна, като същевременно е съобразена и с интересите на ЕС.