Използвайте мозъка си
Изтегляне 4.75 Mb. Pdf просмотр
|
| 16 ОСМИ ОБЕТ НА УСПЕХА Бил съм толкова сляп. Някога, когато шансът е присъствал в живота ми, изобщо не съм го разпознавал, защото винаги е бил предрешен като усилен труд. Никога преди не съм обръщал внимание на тази златна колесница, очакваща да ме отведе към по- добър живот, защото очите ми бяха винаги пълни със сълзи на самосъжаление, докато се лутах по задните задънени улици на живота. Манталитетът ми вече не накърнява моята проницателност, защото съм го променил. Сега разбирам, че благоприятните случаи никога не се явяват с описана картинно върху им възможност за богатство или успех, или почести. Всяка работа, която върша, трябва да изпълнявам с най-голямо старание, или рискувам, без предупредителен камбанен звън, да ми се изплъзне най-добрият ми шанс. Един ден започва, точно както всички други дни, а в него проблясва един час, съвсем подобен на всички други часове, но е възможно в този ден и този час да се изправя срещу добрия шанс на живота. Единственият начин да сграбча със сигурност най-големите шансове, когато дойдат, провъзглас ни с фанфари или както обикнавено, скрити под прашна покривка е да посрещна решително всяка работа, неза висимо колко е трудна и робска. Предишното ми аз, презиращо ежедневния труд и изсипващо безсилието си върху всеки, до когото се докосвах, никога не е било способно да поеме задължението да обсади шанса. Сега с тези свитъци отново строя живота си и отсега нататък ще вървя напред с високо вдигната глава, търсейки добри възможности така ожесточено, както гладният лъв търси храна. Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса. Обърнал съм гръб на миналото си. Никой от онези неуспехи няма да забави новата ми широка крачка към светлата страна на успеха и щастието, където ще прекарам остатъка от живота си. Вече знам, че ако искам да пея, винаги мога да намеря песен. Сега поглеждам назад, само за да разказвам спомени. Колко жалък неудачник съм допуснал да стана. Има стара поговорка, която гласи: „Радвай се на малкото, което имаш, докато глупакът търси повече' Тъкмо в това вярвах и така действах в миналото, всички ли стари поговорки казват истината? Не! Започвам нов живот и съм променил тази поговорка, точно както и действията си от изтеклия живот. Сега поговорката гласи: „Докато глупакът се радва на малкото, което има, аз ще търся повече!" Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса. През тези няколко седмици вече съм усъвършенствал много качества в характера си, така че сега съм по-добре подготвен да разпозная шанса и да претендирам за своя дял. Вече съм изкоренил дърпащите ме назад противни навици, като всеки ден повтарям думите от тези свитъци, но преустройването само е започнато. Нека тръгна от където съм, дори с някои качества в мен, които често ме карат да се презирам. Нека се погрижа за тях, едно по едно и да използвам божията сила, за да помагам на слабостите си. Най-малкото, ще бъда по-добър от сега, ако имам смелостта да достигна недостъпното и достатъчно вяра, за да помисля, че мога да бъда това, което би трябвало да бъда. В миналото безразсъдно разреших на провалите и скръбта така да ме притиснат, че трябваше винаги да се движа с ниско наведена глава и забити в земята очи. Сега, когато тежкият товар от миналото е отхвърлен и погледът ми е вдигнат високо, навсякъде, където погледна мога да видя отворени, приветливо водещи ме към по-добър живот врати. Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се въз-полвам от шанса. Всеки ден, когато записвам задачите си, съвсем в началото на списъка ще си напомням, че Bookbg.net 67 трябва да съм нащрек за добри възможности. А сутрин, когато се събуждам, ще излизам да посрещна деня с усмивка, независимо срещу колко неприятни задачи съм изправен. Шансът, като любовта, никога не се привлича с униние и отчаяние. Вече знам, че най-преуспяващите в живота са винаги весели и вярващи хора, които се залавят за работата си с усмивка на лице и с хумор и добро настроение се възползват от възможностите и промените на простосмъртния живот, приемайки еднакво бруталното и прекрасното, както дойде. Мъдри са мъжете и жените, които винаги създават повече шансове, отколкото откриват. Как съм могъл да живея без да доловя така ясната за мен сега истина? Защо става така, че виждаме как златните мигове минават стремително покрай нас в потока на живота, а не разпознаваме нищо освен пясък. Защо ангелите ни спохождат, а ние узнаваме за тях чак след като си отидат? Много пъти благоприятните моменти са така незначителни, че не ги съзираме и все пак често са зародиши на големи начинания. Освен това са навсякъде, така че винаги трябва да сме с готова въдица. Когато най-малко очаквам, ще изплува огромна риба. Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса. Не съм човекът, който Лях само преди няколко седмици. За мен шансовете никога вече няма да останат скрити. Повече няма да ридая и да раздирам дрехите си, и да проклинам света, защото за мен няма добри неща в живота. Все още съм недоволен от жребия си, но сега е недоволство, което устоява на дъжда и търси в небосвода синьо небе и звезди. В този свят има два вида недоволни, които работят и които кършат ръце. Първите получават каквото желаят, вторите губят каквото имат. Знам какъв съм аз. Харесвам се такъв. Благодаря ти, Господи. Сега разбирам, че шансът не чука на никоя врата. Ще отговори само, когато аз почукам. Ще чукам винаги и силно. Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса. Изтегляне 4.75 Mb. Сподели с приятели:
|