Bookbg.net
68
Вечер, когато свещта угасне, мислено ще се връщам назад в деня, час по час, и няма да допускам нищо да ми се изплъзне. Защо да се страхувам да погледна грешките си, щом имам силата да се поуча и да си простя?
Може би съм бил малко по-язвителен в някой спор. Спокойно бих могъл да спестя мнението си, защото причинява остра болка, но не носи полза. Било е истина, но не всички истини трябва да се казват по всяко време. Трябвало е да си държа езика, защото няма съперничество нито с глупаци, нито с началниците ни.
Вършил съм зло, но вече няма да е така.
Човечеството винаги, е наричало своите безразсъд-ства и беди житейски опит. Не трябва да е така.
Днешните уроци могат да станат основа за утрешния по-добър живот, стига да имам желанието да се уча от тях и го правя.
Винаги вечер ще преглеждам внимателно делата си от изминалия ден.Нека премислям отново действията си, нека се наблюдавам, както най-големият ми враг би го направил и ще стана най-добрият си приятел. Започвам веднага да бъда този, който желая да съм отсега нататък.
Нощта може да падне, но сънят няма да замъгли очите ми, докато докрай не съм премислил събитията от деня.
Какво трябваше да се свърши, а съм го оставил несвършено?
Кое от свършеното би могло да се направи по-добре?
Една от най-големите неоткрити радости в живота идва, ако всичко, с
което се залавяш, извършваш според силите си. Има особено чувство на удовлетворение, гордост при огледа на такава работа, в завършен вид, пълна, точна, цялостна от всички аспекти. Нея повърхностният човек,
зарязал я на средата, никога не може да познае от опит. Добросъвестната завършеност превръща всяка работа в изкуство. Най-дребната добре изпълнена задача става чудо на постижението.
Днешното творение ще бъде надминато утре. След проучването и премислянето идва непрестанното усъ-вършестване. Всеки днес трябва да е по-мъдър от вчера.
Винаги вечер ще проучвам внимателно делата си от изминалия ден.
Издържах ли да не се самосъжалявам през деня?
Посрещнах ли зората с план и цел?
Бях ли мил и любезен с всички, които срещнах?
Опитах ли се да извървя допълнителната миля?
Запазих ли бдителността си за добри възможности?
Търсих ли доброто във всеки проблем?
Усмихвах ли се пред гнева и омразата?
Концентрирах ли силата и намерението си?
Кое може да е по-полезно от това всекидневно преразглеждане на живота ми, така че да го изживея с гордост и удовлетворение?
Никога вече денят ми няма да свършва, когато залезе слънцето. Сега има да се изпълни още едно действие.
Винаги вечер ще проучвам делата си от изминалия ден.
Сподели с приятели: