Използвайте мозъка си

Bookbg.net
59 охота ще я приеме.
Благодаря ти, Господи, че ми даде в ръцете ми безценните свитъци. Това е преломният момент в живота ми и аз не бива и няма да се оттегля от това предизвикателство, както съм го правил толкова пъти в миналото. Сега знам, че за всеки през дългото странстване в този живот има свети места и в тях човек чувства близост с божественото; там небесата сякаш се снижават над главите ни и ангелите идват, за да ни помагат. Това са местата на жертвоприношение, местата за молитва за смъртни и безсмъртни, шатрите на изпитание, в които се повеждат големите битки на човешкия живот. Миналите ми поражения са вече почти забравени. Дори болката и покрусата. И наистина ще съм щастлив в бъдните години, ако мога да разбирам, хвърляйки поглед назад към този особен момент, че най-после съм вкусил победата.
Но първо трябва да се науча да прилагам на практика втория обет на успеха: никога вече няма да
посрещам зората без съставен план.
В миналото ми се струваше, че да си поставям важни или маловажни цели не беше нищо повече от тренировка на глупостта, защото почти не вярвах в способностите си. Питах се, защо да имам дребни и незначителни цели, само за да задоволявам скромните си дарби ли? С какво променяше това нещата?
И така, всеки ден вървях с неуверени стъпки сред хората, блуждаещ, без план, с надежда да оцелея до залез слънце, лицемерно убеждавайки се, че само очаквам подходящия момент или шанса си за промяна и все пак никога не вярващ, дори за миг, че бъдещето с нещо ще се различава от миналото.
Леко е да те носи ден след ден течението. Никакви умения не се изискват, нито усилие, нито старание. От друга страна, изобщо не е лесно да определиш цели за ден, или за седмица, или за месец и да ги постигнеш. Ден след ден си казвах утре ще започна. Тогава не знаех, че утре се намира само в календарите на глупците. Сляп за лекомислените си грешки, пропилявах живота си в обмисляне на не знам си какво и, ако не бяха тези свитъци, щях да протакам, докато не стане твърде късно. Късно е съвсем близо до твърде късно.
Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.
Живял съм в задънената улица на глупака. Винаги да възнамерявам да обновя и подобря живота си, но никога да не намеря време да се заема с това е все едно да отлагам яденето, пиенето и спането от единия ден за следващия, докато умра. Дълги години бях убеден, като много други, че единствените цели, които имат смисъл, са богаташките — с щедри възнаграждения от злато, слава и власт. Колко много съм грешал. Сега знам, че мъдрецът никога не си поставя цели с огромни измерения. Той нарича колосалните по размери планове мечти и ги лелее близо до сърцето си, където другите не могат да надникнат и да се присмеят. Но посреща всяко утро с цели само за деня и преди да заспи проверява дали всичко планирано е изпълнено. Скоро постиженията от всеки ден се натрупват едно върху друго, както мравката трупа песъчинките си и накрая се издига замък, достатъчно голям, за да побира всяка мечта. В действителност не е трудно да се изпълни, щом веднъж съм се научил да обуздавам нетърпението си и да се справям с живота ден по ден. Мога да го направя.
Непременно ще го направя.
Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.
Победата на успеха е наполовина постигната, когато човек добие навик да планира цели и да ги постига. Дори най-скучната дребна задача ще стане поносима, когато ежедневно показвам убеждението си, че всяка работа, независимо колко тежка или досадна е, ме отвежда по-близо до осъществяване на мечтите ми. Колко приятен начин да се справям с живота си, защото ако утрото не ме е дарило с никакви нови радости, когато свършва работният ми ден, или ако вечерта не ми донесе удоволствие от изпълнените задачи, не би си струвало дори да се обличам и събличам. Сега съм убеден, че животът може да бъде радостен като детската игра, стига човек да се събуди с предчувствието, че го очаква ясно очертан път.
Сега знам къде съм.
Знам и къде искам да ме отведат моите цели.
За да стигна оттук дотам в момента не е необходимо да познавам всички извивки и завои на това пътуване.Най-важното е, че съм възприел първия свитък и втория и вече никога няма да поглеждам назад в мрачното минало, когато дните нямаха начало и край, а аз се лутах в пустинята на безсилието и пред себе си нямах нищо освен поражение и смърт..
Утре ще имам цели! И вдруги ден! И в по-други ден!
Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.
Някога се пазарях с живота за грош и той не плащаше повече, но годините на труд за робско възнаграждение свършиха. Сега знам, че каквато и отплата да бях поискал от живота, той охотно би я платил.
Слънцето не грее над мен, за да размишлявам с тъга за вчерашния ден. Миналото е погребано и аз едва не допуснах да се погреба с него. Вече никакви сълзи. Нека слънчевите лъчи огряват утрешните надежди... и мен.
Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: