Използвайте мозъка си

Bookbg.net
10 бедните’’
„А тогава не ме ли смяташе за глупав търговец?"
„Имах много лоши предчувствия, сър’’
Хафид кимна и протегна ръце към товаро-разтоварните платформи. „А сега ще признаеш ли, че напразно си се притеснявал?"
„Да, сър’’
„Тогава ми позволи да настоявам да не губиш доверие и в това решение, докато не обясня плановете си. Вече съм стар и нямам особени нужди. Откак ми беше отнета многообичаната Лиша, след толкова години на щастие, желанието ми е да разпределя цялото си богатство сред бедните от този град. Ще запазя само толкова, колкото да не завърша живота си в лишения. Освен пласирането на наличните стоки, бих желал да подготвя необходимите документи за прехвърляне на собствеността на всички големи магазини на тези, които сега ги управляват вместо мен. Също да им разпределя пет хиляди златни таланта в отплата за дългогодишната им преданост, а и за да могат да презаредят щандовете си по собствено желание”
Иразмус понечи да заговори, но вдигнатата ръка на Хафид го принуди да замълчи.
„Неприятна ли ти се струва задачата?"
Счетоводителят поклати глава и направи опит да се усмихне. „Не, сър, само че не мога да разбера причините. Говорите като човек, чиито дни са преброени."
"В характера ти е, Иразмус, да: се безпокоиш за мен, вместо за себе си. Не мислиш ли за собственото си бъдеще, когато се разпадне търговската ни империя?"
„От много години сме другари. Как мога сега само за себе си да мисля?"
Хафид прегърна стария си приятел и отвърна:
„Не е необходимо. От теб искам незабавно да прехвърлиш 50 хиляди златни таланта на свое име и те моля да останеш с мен, докато изпълня едно обещание, което дадох много отдавна. Щом удържа думата си, ще ти завещая този палат и складовете, защото тогава ще съм готов да отида при Лиша'
Старият счетоводител, неспособен да възприеме чутите думи, гледаше втренчено господаря си.
„Петдесет хиляди златни таланта, палата, складовете... аз не заслужавам..”
Хафид кимна. „Винаги съм смятал, че твоето приятелство е огромно предимство за мен.
Това, което ти подарявам, е незначително в сравнение с безкрайната ти преданост. Ти овладя изкуството да не живееш единствено за себе си, а и за другите, и тази загриженост те определи преди всичко като човек сред хората. Сега настоявам да побързаш да изпълниш моите планове. Времето е най-ценната стока, която притежавам, а часовникът на живота ми бие последния час'
Иразмус извърна лице, за да скрие сълзите си. Гласът му трепереше, когато попита: „А какво е обещанието, на което още държите? Въпреки че бяхме.като братя, никога не съм чувал да говорите за такова нещо".
Хафид скръсти ръце и се усмихна. „Ще се видим отново след като изпълниш днешните ми разпоредби. Тогава ще разкрия една тайна, която повече от тридесет години не съм споделял с никого, освен с любимата си съпруга."
2
Така и стана. Скоро от Дамаск тръгна сериозно охраняван керван, натоварен със свидетелства за собственост и злато за всеки от тези, които управляваха големите търговски центрове на Хафид. На всеки от десетте управители от Обед в Джопа до Рюъл в Петра беше съобщено за оттеглянето на Хафид. И всеки от тях, онемял от смайване, получи подарък. След последния си престой в търговския център на Антипатрис мисията на кервана беше окончателно завършена.
Най-мощната по това време търговска империя вече не съществуваше.
С натежало от мъка сърце Иразмус изпрати вест на господаря си, че складовете са празни, а големите магазини не носят вече гордата емблема на Хафид. Пратеникът се върна с покана Иразмус да се срещне с господаря си до фонтана в перистила, веднага.
Хафид погледна внимателно лицето на приятеля си и попита: „Изпълнено ли е?"
„Изпълнено."
„Не тъгувай, скъпи приятелю, а ме последвай."
Когато поведе Иразмус към мраморната стълба в Дъното, в огромната стая отекна само звукът от сандалите им. Забави за момент ход край уединена кристална ваза върху висока поставка от цитрусово дърво. Наблюдаваше как слънчевата светлина променя стъклото от бяло до виолетово. Старческото му лице се усмихна.

Bookbg.net
11
После двамата стари приятели заизкачваха вътрешната стълба, водеща към стаята в купола на палата. Иразмус забеляза, че вече я няма въоръжената охрана, която винаги стоеше на първото стъпало. Накрая стигнаха до. една площадка и спряха, защото и двамата се бяха задъхали от усилието при изкачването. След малко продължиха до втората площадка и Хафид извади от колана си малък ключ. Отключи тежката дъбова врата и бутна с тяло, докато не изскърца. Иразмус се колебаеше, но когато господарят му махна да влезе, пристъпи плахо в стаята, до която повече от три десетилетия никой не беше допускан.
Сива, прашна светлина се просмукваше от куличките горе. Иразмус сграбчи ръката на
Хафид, докато очите му свикнат с полумрака. Леко усмихнат, Хафид го наблюдаваше как се оглежда в празната стая, в която имаше само един малък кедров сандък в ъгъла сред сноп слънчева светлина.
„Разочарован си, нали, Иразмус?"
„Не знам какво да кажа, сър."
„Не си ли разочарован от обзавеждането? Безспорно съдържанието на тази стая е било тема за разговор на много хора. Не си ли се чудил, не те ли е тревожела тайнствеността около това, което има тук и което толкова дълго и така ревностно охранявам?"
Иразмус кимна. „Вярно е. През тези години много се говореше, имаше и много слухове за онова, което господарят ни държи скрито в кулата."
„Да, приятелю, чувал съм повечето от тях. Говореше се, че тук има бурета, пълни с диаманти и златни кюлчета, или диви животни, или редки птици. Веднъж един персийски търговец намекна, че вероятно тук поддържам малък харем. Лиша се смя на идеята, че имам колекция държанки. Но, както можеш да забележиш, тук няма нищо освен един малък сандък. Пристъпи сега напред'
Двамата мъже се приведоха до сандъка и Хафид внимателно започна да развива кожената лента, която го опасваше. Вдиша дълбоко кедровия аромат от дървото и накрая натисна капака. Той тихо отскочи. Иразмус се наведе напред и се вторачи през рамото на
Хафид в съдържанието. Погледна господаря си и поклати смутено глава. В сандъка нямаше нищо, освен свитъци — стари ръкописи... кожени свитъци.
Хафид посегна и нежно взе един от тях. За миг го притисна до гърдите си и затвори очи. Кротко спокойствие заля лицето му и заличи следите от старостта. После стана на крака и посочи сандъка.
„Дори стаята да беше пълна догоре с диаманти, нямаше да е по-скъпа от това, което съзират очите ти в простата дървена кутия. Целият успех, цялото щастие, любов, душевен мир и богатство, на което съм се радвал, могат веднага да се открият в тези свитъци. Никога не ще изплатя дълга си към тях и към мъдреца, който ми ги предаде да се грижа'
Изплашен от нотката в гласа на Хафид, Иразмус отстъпи назад и каза: „Това ли е тайната, която имахте предвид? Свързан ли е този сандък по някакъв начин с обещанието, което все още трябва да изпълнявате?"
„Отговорът на двата ти въпроса е „Да".
Иразмус поразтърка с ръка потното си чело и погледна недоверчиво Хафид.
„Какво е написано в тези свитъци, та ги прави по-ценни от диамантите?"
„С изключение на един, всички свитъци съдържат принцип, закон или основна истина, написани по неповторим начин, та да се помогне на читателя да разбере значението. Човек трябва да научи и да практикува тайната от всеки свитък, за да стане майстор в търговското изкуство. Когато ги овладее, той притежава силата да забогатее колкото желае."
Иразмус се взираше смаяно в старите свитъци.
„Дори колкото Вас да забогатее?"
„И много повече, ако иска."
„Казахте, че с изключение на един, всички тези свитъци съдържат търговски принципи.
А в последния какво има?"
„Последният, както го нарече, трябва да се чете пръв, защото са подредени за четене в строга последователност. А първият свитък съдържа тайна, дадена само на шепа мъдреци в цялата човешка история. Всъщност той дава инструкции как най-резултатно да се научи написаното в другите свитъци”
„Изглежда като урок, който всеки може да овладее'
„И то урокът не е сложен при условие, че човек желае да заплаща с време и концентрация, докато всеки принцип стане част от личността му, докато всеки принцип се превърне в обичаен начин на живот”
Иразмус посегна към сандъка и извади един свитък. Като го придържаше внимателно с всички пръсти, той го насочи към Хафид. „Простете, господарю, но защо тогава не сте споделили принципите с другите, особено с тези, които са работили за Вас толкова дълго?
Винаги и по всички въпроси сте проявявали великодушие, как така всички търгуващи за Вас не са получили възможността да прочетат тези думи на мъдростта и също да забогатеят? С такова безценно познание всеки най-малкото би станал по-добър продавач на стоките. Защо

Bookbg.net
12 сте запазили за себе си принципите през всичките тези години?"
„Нямах никакъв избор. Преди много години, когато ми бяха поверени свитъците, бях принуден да обещая под клетва, че ще споделя съдържанието им само с един човек. Все още не разбирам причината за това странно изискване. Както и да е, беше ми наредено да прилагам принципите от свитъците в собствения си живот до деня, в който се появи някой, нуждаещ се от помощта и ръководствтото, вложени в тях, много по-нуждаещ се от мен на младини. Казано ми беше, че по някакъв знак ще разпозная на кого да предам свитъците, въпреки че е възможно той дори да не подозира, че ги търси.
Чаках търпеливо, а докато чаках, прилагах принципите, както ми беше разпоредено. С познанието от тях станах това, което много хора наричат най-великия търговец в света, точно както беше провъзгласен на времето човекът, който ми завеща свитъците. Сега, Иразмус, вероятно най-после ще разбереш, защо в миналото някои мои действия в работата ти изглеждаха особени и неприложими и все пак се оказваха успешни. Решенията и делата ми винаги се ръководеха от свитъците; следователно не чрез собствената си мъдрост придобих толкова много златни таланти. Аз бях само инструмент за изпълнение'
„Още ли вярвате, че който трябва да получи тези свитъци, ще се появи след толкова време?"

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: