Използвайте мозъка си

Bookbg.net
16 жената потрепери и Хафид видя, че тънката дреха едва я предпазва от влагата в пещерата.
Отново погледна детето. Наблюдаваше очарован как малката устичка се отваря и затваря, почти в усмивка. Усети нещо странно. Незнайно защо се сети за Лиша. Жената отново потръпна от студа и внезапното й движение върна Хафид от мечтите му.
След няколко мъчителни мига на нерешителност, бъдещият продавач на стоки отиде до добичето си. Внимателно развърза възлите, отвори пакета и взе мантията. Разпери я и потри ръце в материята. Червената боя грееше на светлината на свещта. На вътрешната й страна можеше да се види знакът на Петрос и знакът на Тола. Кръгът в квадрат и звездата. Колко пъти през последните три дни беше я държал в изморените си ръце? Струваше му се, че познава всяка нейна гънка, всяка нишка. Беше наистина мантия с високо качество. Ако я пази, човек може да изкара с нея цял живот.
Хафид затвори очи и въздъхна. След това бързо тръгна към малкото семейство, коленичи върху сламата до пеленачето и внимателно премести от яслата първо дрипавия плащ на бащата, а после — и на майката. Подаде ги на собствениците им. И двамата бяха твърде шокирани от неговата сърцатост, за да реагират. Сетне Хафид разгърна скъпоценната червена мантия и нежно уви с нея спящото дете.
Когато извеждаше добичето си от пещерата, на бузата му още имаше влага от целувката на младата майка. Точно над него блестеше най-ярката звезда, която някога беше виждал.
Загледа я, докато очите му се насълзят, и насочи добичето по пътеката към главния път за
Йерусалим и кервана в планините.
5
Хафид яздеше бавно, така че вече не виждаше звездата, която разстилаше пътека от светлина пред него. Защо извърши тази глупава постъпка? Не познаваше хората в пещерата. Защо не се опита да им продаде мантията? Какво щеше да каже на Петрос? Ами на другите? Ще се натъркалят по земята от смях като научат, че е подарил поверената му мантия. И то на чуждо бебе в някаква пещера. Той потърси в ума си подходяща измислица, която да заблуди Петрос. Би могъл да каже, че са откраднали мантията от добичето, докато е бил в гостилницата. Дали Петрос ще повярва на подобна история? В края на краищата в този край има много бандити. И ако му повярва, дали няма да го упрекне за небрежността?
Не усети, как стигна до пътеката, която минаваше през Гетсиманската градина. Слезе близо до кервана и тръгна изтощен пред мулето. От светлината над него се виждаше сякаш беше ден, а ужасяващата го среща бързо се осъществи — съзря Петрос, излязъл от палатката си и вторачен в небето. Хафид остана на мястото си, но старецът го забеляза почти веднага.
Имаше благоговение в гласа му, когато приближи младежа и попита: „Направо от
Витлеем ли идваш?"
„Да, господарю."
„Не те ли смущава, че те следва една звезда?"
„Не съм забелязал, сър."
„Не си забелязал? Не съм помръднал от това място, откак преди около два часа видях, че тази звезда изгрява над Витлеем. Никога не съм виждал по-обагрена и по-ярка звезда. И после, докато наблюдавах, започна да се движи по небето и да приближава към кервана ни. Сега, когато е точно над главите ни, се появяваш ти и, за Бога, тя повече не мърда'
Петрос отиде до Хафид и, разглеждайки отблизо лицето на младежа, попита: „Участвал ли си в някакво необичайно събитие, докато беше във Витлеем?
„Не, сър'
Старецът смръщи вежди, сякаш дълбоко се замисли. „Никога не съм чувал за такава нощ и такова преживяване/'
Хафид трепна. „И аз никога няма да забравя тази нощ, господарю."
„Охо, значи наистина нещо се е случило вечерта. Защо се връщаш в този късен час?"
Хафид мълчеше, докато обърнатият старец буташе с остена товара върху мулето му.
„Празен е. Най-после успех. Влез в палатката ми и разкажи какво преживя. Откак боговете превърнаха нощта в ден не мога да спя и вероятно думите ти ще ни подскажат, защо звезда следва едно камиларче."
Петрос се облегна в леглото-люлка и заслуша със затворени очи дългия разказ на
Хафид за безкрайните откази и провали и обидите, срещнал във Витлеем. От време на време кимаше, например, когато Хафид описваше търговеца на грънци, който със сила го изхвърлил от магазина си, и се усмихна като чу как римският войник хвърлил мантията в лицето на младия продавач, защото му бил отказал да намали цената.
И накрая с дрезгав, приглушен глас започна да описва всичките съмнения, които го бяха нападнали вечерта в странноприемницата. Петрос го прекъсна: „Хафид, пре-разкажи ми,

Bookbg.net
17 доколкото си спомняш, всяко съмнение, минало през ума ти, докато седеше и се самосъжаляваше."
Когато Хафид ги изреди по най-добрия за паметта му начин, старецът попита: „Сега, коя мисъл влезе последна в главата ти, за да изтласка съмненията и да ти даде нова смелост за решение да опиташ на следващия ден пак да продадеш червената мантия?"
За миг Хафид размисли върху отговора и каза: „Мислех само за дъщерята на Калнех.
Дори в тази отвратителна странноприемница знаех, че никога не ще мога отново да застана пред нея, ако не успея." След това гласът му трепна: „Но както и да е, аз не оправдах надеждите й."
„Ти не оправда надеждите й? Не те разбирам. Ти не върна мантията със себе си."
Случката с пеленачето и мантията в пещерата Хафид разказа с толкова тих глас, че се наложи Петрос да се наведе напред, за да чува. Често поглеждаше отворения край на палатката и ярката светлина, която още озаряваше лагера, докато младежът говореше. На озадаченото му лице се появи усмивка и не забеляза, че момчето беше прекъснало разказа си и вече хлипаше.
Скоро сподавеният плач стихна и в голямата палатка се възцари тишина. Хафид не смееше да погледне господаря си. беше се провалил и доказал, че не е готов да стане нещо повече от камилар. Бореше се с импулса да скочи на крака и да избяга от палатката. Тогава почувства ръката на големия търговец и си наложи да го погледне в очите.
„Синко, от това пътуване не спечели много."
„Не, сър."
„Но аз спечелих. Звездата, която те следваше, ме излекува от слепотата. Не бях склонен да я призная, но ще ти го обясня чак като се върнем в Палмир. Сега ще те помоля за нещо."
„Да, господарю."
„Продавачите ни ще започнат да се завръщат в кервана утре преди залез слънце, а добичетата им ще се нуждаят от грижите ти. Желаеш ли засега да се върнеш към задълженията си като камилар?"
Хафид стана покорно и се поклони на своя благодетел. „Ще направя всичко, което поискате от мен... и съжалявам, че Ви разочаровах'
„Тогава върви и се приготви за завръщането на хората ни, а ние ще се срещнем отново в
Палмир."
Когато Хафид излезе през входа на палатката, отгоре за миг го заслепи ярка светлина.
Потърка очи и чу, че Петрос го вика отвътре.
Младежът се обърна и влезе отново в очакване старецът да заговори. А той посочи към него и каза: „Спи спокойно, защото не си се провалил'
Ярката звезда остана над тях цялата нощ.
6
Около две седмици след прибирането на кервана в Палмирската база, Хафид беше събуден в сламената си постеля в обора, за да се яви при Петрос.
Той забърза към господарската спалня и застана неуверено до огромното легло.
Собственикът му изглеждаше като джудже в него. Отвори очи, едва се измъкна от завивките и се понадигна да седне. Лицето му беше измършавяло, а по ръцете му изпъкваха вените.
На Хафид му беше трудно да повярва, че това е същият мъж, с когото само преди дванайсет дни беше говорил.
Петрос му кимна и младежът приседна на ръба на леглото и зачака старецът да проговори. Дори звучността . и силата на гласа бяха различни от последната им среща.
„Синко, много дни имаше да размишляваш върху амбициите си. Още ли желаеш да станеш велик търговец?"
„Да, сър."
Остарялата глава закима: „Така да бъде. Възнамерявах да прекарам с теб много време, но както можеш да видиш, за мен има други планове. Въпреки че се смятам за добър търговец, не съм способен да се спазаря със смъртта да се отлкони от моята врата. Тя чака от дни, както гладно куче чака пред кухненската врата. И тя като кучето знае, че накрая вратата ще остане без пазач."
Кашлицата прекъсна Петрос, а Хафид седеше неподвижно, докато старецът си поемаше въздух. Най-после кашлицата спря и Петрос безсилно се усмихна: „Кратко време ще бъдем

Bookbg.net
18 заедно, затова нека започваме. Извади, първо, малкия кедров сандък, който е под леглото'
Хафид коленичи и издърпа привързана с кожен ремък малка кутия. Постави я до леглото под краката на Пет-рос. Старецът се изкашля, за да прочисти гласа си: „Преди много години, когато имах по-ниско положение дори от камилар, имах удоволствието да спася нападнат от двама бандити пътник от Изток. Твърдеше, че съм спасил живота му и искаше да ми се отплати, въпреки че не чаках никаква отплата. И тъй като нямах нито семейство, нито приятели, настоя да отида с него у тях при роднините му. Там ме приеха като свой.
Един ден, след като свикнах с новия си живот, ме посвети в тайната на този сандък.
Вътре имаше десет кожени свитъка — всеки с пореден номер. Първият съдържаше тайната за научаването. А другите — всички тайни и принципи, необходими да преуспееш в изкуството на продажбата. Цяла година всеки ден бях обучаван в мъдрите думи от ръкописите и в тайните за научаване в първия свитък. Накрая запаметих всяка дума от всеки свитък така, че бяха станали част от мисълта и живота ми. Превърнаха се в моя същност.
Най-после ми връчи сандъка с десетте свитъка, запечатано писмо и кесия с петдесет златни монети. Писмото не трябваше да отварям, докато новият ми дом не се скрие от погледа ми. Сбогувах се със семейството и го отворих чак на търговския път към Палмир.
Съдържанието ми разпореждаше да взема златните монети, да приложа наученото от ръкописите и да започна нов живот. По-нататък ми повеляваше винаги да деля всяко придобито богатство с по-необлагодетелстваните, но кожените свитъци не трябваше да се подаряват или споделят с никого до деня, в който не ми бъде даден специален знак, за да ми се покаже кой е следващият избран да ги получи.
Хафид поклати глава: „Не разбирам, сър''
„Ще ти обясня. От много години внимателно следя за човека с таен знак, а през това време прилагах наученото от свитьците и натрупах огромно състояние. Почти бях повярвал, че такъв изобщо няма да се появи. Така беше до твоето завръщане от Витлеем. Първото подозрение, че ти си избраникът да получи свитъците, ме обзе, когато се появи под ярката звезда, последвала те от Витлеем. Опитах в сърцето си да разбера това събитие, но се покорявам и не оспорвам действията на боговете. А когато ми каза, че си подарил мантията, която означаваше толкова много за теб, нещо в сърцето ми заговори, че моето дълго търсене е завършило. Най-после бях открил следващия предопределен да получи сандъка. Странно, щом узнах, че съм открил когото трябва, жизнеността ми започна бавно да изчезва. Вече приближавам края, но дългото ми издирване приключи и мога да напусна този свят в мир'
Гласът на стареца затихна. Стиснал костеливите си юмруци, се наведе по-близо до
Хафид: „Слушай внимателно, синко, защото няма да имам сила да повторя тези думи'
С влажни очи Хафид приближи господаря си и ръцете им се докоснаха. Великият търговец с усилие пое въздух: "Сега ти предавам този сандък и ценното му съдържание, но първо има определени условия, които трябва да приемеш. Вътре има кесия със сто златни таланта. С тях ще можеш да живееш и да набавиш малък запас от килими, с който да влезеш в търговския свят. Можех да те даря с огромно богатство, но това би ти причинило ужасна вреда. Далеч по-добре е със собствени сили да станеш най-богатият и велик търговец в света. Виждаш, че не съм забравил целта ти.
Веднага тръгни за Дамаск. Там ще откриеш неограничени възможности за прилагане на бъдещите ти уроци. Като си осигуриш подслон, ще отвориш само свитъка със знак I. Трябва да го четеш и препрочиташ, докато напълно разбереш тайния метод, описан в него, който ще използваш, когато учиш принципите на успеха в търговията, побрани в останалите ръкописи. Докато изучаваш всеки един, можеш да започнеш да продаваш купените килими и, ако съчетаеш наученото с придобивания опит и продължиш да учиш всеки свитък, както е посочено, продажбите ти ще се увеличават всеки ден. Първото ми условие значи е да положиш клетва, че ще следваш инструкциите от свитък, обозначен I. Съгласен ли си?"
„Да, сър."
„Добре, добре... а когато приложиш принципите от свитъците, ще забогатееш много повече, отколкото някога си мечтал. Второто ми условие е постоянно да прехвърляш половината от печалбите си на по-нещастните от теб. Ще трябва да го спазваш. Ще се съгласиш ли?"
„Да, сър."
„А сега най-важното от всички условия. Забранено ти е да споделяш с когото и да било свитъците или мъдростта в тях. Някой ден ще се появи човек и ще ти се даде таен знак, точно както звездата и безкористната ти постъпка. Ще го разпознаеш дори преносителят му да не знае, че е избраникът. Убеди ли се сърцето ти, че си прав, ще предадеш на него или нея сандъка със съдържанието му. Когато това се изпълни, няма да е нужно да се поставят условия на получателя, както бяха поставени на мен и сега — на теб. Писмото, което получих толкова отдавна повеляваше, че третият получател на свитъците, ако желае, може да сподели със света заветите им. Ще обещаеш ли да спазваш това трето условие?"

Bookbg.net
19
„Да."
Петрос въздъхна с облекчение, сякаш от него беше свален тежък товар. Усмихна се едва забележимо и обгърна с костеливите си ръце лицето на Хафид. „Вземи сандъка и потегляй.
Повече няма да се видим. Моите пожелания за успех и любовта ми ще те придружават. Дано твоята Лиша сподели цялото щастие, което бъдещето ще ти донесе."
Когато Хафид взе сандъка и го пренесе през отворената врата на спалнята, по бузите му, без никакво стеснение. се стичаха сълзи. Поспря отвън, постави сандъка а пода и се обърна към господаря си: „Неуспехът никога няма да ме застигне, ако решението ми да успея е достатъчно твърдо, нали?"
Старецът едва се усмихна и кимна. Вдигна ръка за сбогом.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: