Използвайте мозъка си

Bookbg.net
13
Хафид погледна сериозно стареца и отвърна: „Много пъти съм дочувал Калеб да Ви се оплаква от лошия си късмет, с който обясняваше слабите си продажби и много пъти съм чул да му напомняте, че всеки би могъл да продаде всичката стока от складовете Ви за много кратко време, стига да се съсредоточи и да научи търговските принципи и закони. Ако вярвате, че Калеб, наричан от всички глупак, може да научи тези принципи, тогава не мога ли и аз да усвоя специалното знание?"
„Ако овладееш принципите, каква ще е целта в живота ти?"
Хафид се поколеба и каза: „По цялата страна се говори, че сте велик търговец. Светът никога не е виждал такава търговска империя, каквато сте изградили благодарение на търговското си умение. Амбицията ми е да стана дори по-велик от Вас, най-великият продавач, най-богатият и най-велик търговец в цял свят."
Петрос се облегна и загледа внимателно младото тъмно лице. Дрехите на младежа още миришеха на животни, но с поведението си не показваше голямо смирение.
„А какво ще правиш с цялото огромно богатство и страхотната власт, която несъмнено ще го придружава?"
„Това, което правите Вие. Семейството ми ще бъде осигурено с най-чудесните земни блага, а останалото ще деля с тези, които се нуждаят'
Петрос поклати глава. „Богатството, синко, никога не трябва да бъде цел в живота ти.
Говориш красноречиво, но това са просто думи. Истинското богатство е в сърцето, а не в кесията/'
Хафид упорстваше: „Вие не сте ли богат, сър?"
Старецът се усмихна на смелостта му. „Колкото до материалното богатство, Хафид, между мен и най-долния просяк вън от палата на Херод има една единствена разлика.
Просякът мисли само за следващото си ядене, а аз — само за яденето, което ще е последно.
Не, синко, не се вдъхновявай от богатството и не работи, само за да забогатееш. Вместо това се стреми към щастие, да бъдеш обичан и да обичаш, и най-важното — да постигнеш душевен мир и спокойствие."
Хафид продължаваше да упорства: „Но тези неща са невъзможни без злато. Кой може да живее в мизерия с душевно спокойствие? Как може някой с празен корем да бъде щастлив?
Как може човек да покаже любовта към семейството си, ако не е способен да го нахрани, облече и подслони? Точно Вие сте казвали, че богатството е добро, когато носи радост на другите. Защо тогава амбицията ми да съм богат не е добра? Мизерията може да е привилегия и дори начин на живот за монах в пустинята, защото трябва да издържа само себе си и да угажда единствено на своя бог, но аз смятам, че бедността е отличителен знак за липса на способност или амбиция. Аз притежавам достатъчно и от двете качества."
Петрос се намръщи. „Коя е причината за този внезапен изблик на амбиция? Говориш за осигуряване на семейство, въпреки че след като чумата прибра майка ти и баща ти нямаш други освен мен, твоя осиновител."
Потъмнялата от слънцето кожа на Хафид не можа да скрие внезапно бликналата руменина по бузите му. „Докато лагерувахме в Хеброн, преди да отпътуваме насам, срещнах дъщерята на Калнех. Тя... Тя..."
„О-хо, сега истината изплува. Не благородни идеали, а любовта те е превърнала от камиларче в силен боец, готов да се бори със света. Калнех е много богат човек. Дъщеря му и камилар? Никога! Но дъщеря му и богат, млад и красив търговец... а-а, това е друго нещо.
Много добре, млади боецо, ще ти помогна да започнеш търговията и кариерата си'
Младежът падна на колене и сграбчи робата на Петрос. „Сър, сър! Как мога да изразя с думи моята благодарност?"
Петрос се освободи от Хафид и отстъпи назад. „Предлагам за сега да задържиш благодарностите си. Каквато и помощ да ти дам, ще бъде като песъчинка в сравнение с планините, които трябва сам да преместиш!"
Радостта на Хафид веднага помръкна, щом попита: „Няма ли да ме научите на принципите и законите, които ще ме превърнат във велик търговец?"
„Не. Не повече от това, че не ти угаждах и не направих ранните ти години спокойни и леки.
Често бях критикуван, че съм осъдил осиновеното си дете на кошмарен живот, но аз вярвах, че ако отвътре гори подходящият огън, рано или късно той ще излезе наяве, а тогава вече ти ще си далеч по-възмъжал от дългогодишния тежък труд. Тази вечер молбата ти ме направи щастлив, защото огънят на амбицията блести в очите ти, а лицето ти сияе от изгарящо желание.
Това е добре, налице е истинността на оценката ми, но ти все пак трябва да докажеш, че зад думите ти има нещо повече от въздух'
Хафид мълчеше и старецът продължи: „Първо, трябва да докажеш на мен, а още повече
— на себе си, че можеш да понесеш живота на търговец, защото не си избрал лек жребий.
Наистина много пъти си ме чувал да казвам, че ако човек успее, наградата е огромна, но е огромна, само защото толкова малко успяват. Много отстъпват пред отчаянието и неуспеха

Bookbg.net
14 без да осъзнават, че вече притежават всички необходими средства за придобиване на огромно богатство. Други посрещат всяка пречка по пътя си със страх и съмнение и я смятат за враг, а препятствията всъщност са приятели и помощници. Необходими са за успеха, защото в търговията, както и във всички сериозни кариери, победата идва само след много битки и безброй поражения. Всяка битка обаче, всяко поражение усилват способностите и силите, решителността и издръжливостта, умението и увереността ти — и така всяка пречка е „другар по оръжие" и те принуждава да ставаш по-добър... или да се махаш. Всеки неочакван неуспех е възможност да се придвижиш напред; ако ги загърбваш, ако ги избягваш, убиваш бъдещето си'
Младежът кимна и понечи да заговори, но старецът вдигна ръка и продължи: „Освен това се залавяш с най-самотната професия в света. Дори презрените бирници по залез слънце се връщат по домовете си; и Римските легиони имат казарми, които наричат дом. А ти ще наблюдаваш много залези далеч от всички приятели и любими същества. Нищо не може така бързо да предизвика болката от самотата, както когато минеш край чужда къща вечер и видиш в осветената от лампа стая как цялото семейство разчупва хляба си."
„В тези периоди на самота ще се сблъскаш с изкушението — не млъкваше Петрос.
Начинът, по който го посрещнеш, ще повлияе много на кариерата ти. Чувстваш се странно и често изплашен, когато си на пътя само с животното си. Понякога временно забравяме перспективи и стойности и ставаме като децата, копнеем за сигурността и любовта, които ни принадлежат. Намереният заместител е бил краят на кариерата на много, дори хиляди приемани, че имат огромни възможности в търговското изкуство. Освен това, няма кой да те развеселява или утешава, когато не си продал никаква стока; никой освен тези, които искат да те разделят с торбата ти с пари."
„Ще внимавам и ще се вслушвам в предупрежденията Ви."
„Тогава да започваме. Засега няма да получиш повече съвети. Стоиш пред мен като зелена смокиня. Докато не узрее, тя не може да се нарече смокиня; докато не се откриеш за знание и опит, не можеш да се наречеш търговец."
„Как да започна?"
„Сутринта ще се обадиш на Силвио при товарните каруци. Той ще предаде в твоя отговорност една от най-чудесните мантии без шев. Изтъкана е от козя вълна и ще издържи и най-силните дъждове. Боядисана е в червено с корени от брош, така че цветът никога няма да се промени. От вътрешната страна до подгъва ще откриеш зашита малка звезда. Това е знакът на Тола, чиято гилдия изработва най-фините мантии в цял свят. До звездата е моят знак — кръг в квадрат. И двата са познати и уважавани надлъж и шир в страната и сме продали безчет такива мантии. Толкова дълго съм търгувал с евреите че знам как е тяхната дума за дреха като тази. Наричат я абейя.
Вземи мантията и едно магаре и призори тръгни към Витлеем, селото, през което премина керванът ни преди да пристигнем тук. Досега никой от нашите продавачи не е ходил там. Казват, че било загуба на време, защото хората са твърде бедни. И все пак там преди много години продадох стотици мантии на овчарите. Остани във Витлеем, докато я продадеш."
Хафид кимна — напразно се опитваше да скрие вълнението си. „На каква цена да продам мантията, господарю?"
„В главната счетоводна книга срещу твоето име ще впиша задължение един сребърен динарий. Когато се върнеш, ще ми го възстановиш. Задръж всичко, получено в повече, като твоя комисионна и така всъщност ти сам поставяш цената на мантията. Може да посетиш пазарището до южната врата на града или може да пожелаеш да окажеш внимание, като посетиш всяка къща поотделно — сигурен съм, че има над хиляда. Разбира се, че е възможно да се продаде там една мантия, не си ли съгласен?"
Хафид отново кимна, а умът му беше вече зает със следващия ден.
Петрос нежно сложи ръка на рамото му. „Ще назнача някой на мястото ти, докато се върнеш. Ако откриеш, че нямаш сили за тази професия, ще те разбера и не трябва да смяташ, че си опозорен. Никога не се срамувай от опит и неуспех, защото който никога не се е провалял, той никога не е опитвал. Като се върнеш, ще те разпитам надълго и нашироко за преживяванията ти. След това ще реша как да постъпя, за да помогна чудните ти мечти да се сбъднат'
Хафид се поклони и се обърна, за да излезе, но старецът не беше свършил. „Сине, има едно правило, което трябва да запомниш, защото започваш нов живот. Винаги го имай наум и ще преодоляваш привидно непреодолими препятствия — те непременно ще се изправят пред теб както пред всеки с амбиция."
Хафид чакаше: „Да, сър?"
„Неуспехът никога няма да те застигне, ако е достатъчно твърдо решението ти да успееш."

Bookbg.net
15
Петрос пристъпи по-близо до младежа: „Схващаш ли напълно значението на думите ми?"
„Да, сър."
„Повтори ги тогава."

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: