Използвайте мозъка си
Изтегляне 4.75 Mb. Pdf просмотр
|
| 7 Хафид и добичето му влязоха в огромния град Дамаск през източната порта. Яздеше по улицата, наречена Стрейт, а колебанията и трепетът, шумът и виковете от стотици магазини едва ли разсейваха страха му. Да пристигнеш в голям град с влиятелен търговски керван като Петросовия е едно, а да си сам и незащитен е съвсем друго. От всички страни към него се втурваха улични търговци със стоки в ръце и крещяха един от друг по-силно. Мина край магазини, подобни на килийки, и през базари, отрупани с майсторски изработки на бакърджии, златари, сарачи, тъкачи, дърводелци; при всяка стъпка на мулето пред него заставаше нов амбулантен търговец, ридаещ и бълващ думи на самосъжаление. Точно насреща му, оттатък западната градска стена, се издигаше връх Хермон. Макар да беше лято, най-високата му част все още беше в бяло. Той сякаш търпеливо и снизходително наблюдаваше какафонията долу на пазарището. Най-после Хафид се отби от прочутата улица и се осведоми за квартала. Не се затрудни — откри една странноприемница, наречена Мосча. Стаята му беше чиста. Предплати наема за един месец, с което веднага извоюва репутацията си пред Антонин — собственика. След това настани добичето си в яхъра зад хана, изкъпа се във водите на Барада и се върна в стаята. Сложи малкия кедров сандък в края на леглото и почна да развива кожения ремък. Капакът се отвори лесно и той се втренчи в кожените свитъци. После бръкна и докосна кожата. Тя се изви под пръстите му сякаш беше жива и момчето бързо отдръпна ръка. Стана и пристъпи към решетъчния прозорец, през който се вливаше звуковият поток от шумния и отдалечен почти на половин миля от него пазар. Като погледна в посока на приглушените гласове, страхът и съмненията отново се върнаха и усети как увереността му изчезва. Затвори очи, облегна глава на стената и заплака с глас. „Колко съм глупав да мечтая, че един ден аз, простият камилар, ще бъда провъзгласен за най-великия търговец в света, а дори нямам смелост да яздя по улицата сред сергиите на продавачите. Днес с очите си видях стотици продавачи до един много по-добре от мен подготвени за професията си.. Всички бяха самоуверени, ентусиазирани и упорити. Всички изглеждаха готови за оцеляването си в джунглата на пазара. Колко е тъпо и нахално да се надявам, че мога да се състезавам с тях и да ги надмина. Петрос, скъпи Петрос, страхувам се, че пак ще те разочаровам' Хвърли се на леглото и изтощен от пътуването рида, докато заспи. Когато се събуди, беше утро. Още преди да отвори очи, чу чуруликане. После седна и погледна с невярващи очи врабчето, кацнало върху отворения капак на сандъка със свитъците. Изтича до прозореца. Навън хиляди врабчета се скупчваха на гроздове по смокините и яворовите дървета и всяко посрещаше деня с песен. Докато наблюдаваше, някои кацаха на перваза, но при най-лекото помръдване на Хафид отлитаха. След това се обърна и отново погледна сандъка. Пернатият гостенин виреше глава и гледаше втренчено младежа. Хафид бавно, с протегната ръка приближаваше. Птичето скочи в дланта му. „Хиляди като теб са навън и се страхуват. А ти има смелостта да влезеш през прозореца' Птичето клъвна рязко кожата на Хафид и той го пренеесе до масата, където в бохчата му имаше хляб и сирене. Отрони трохички и ги сложи пред малкия си приятел, който започна да яде. На младежа му хрумна нещо и се върна до прозореца. Опипа с ръка дупките на мрежата. Бяха толкова малки, че изглеждаше почти невъзможно врабчето да е влязло от там. После си спомни гласа на Петрос и повтори високо думите: „Неуспехът никога няма да ме застигне, ако решението ми да успея е достатъчно твърдо' Върна се при сандъка и бръкна вътре. Един кожен свитък беше по-остарял от останалите. Извади го от кутията и внимателно го разгъна. Страхът, който изпитваше, изчезна. Тогава погледна към врабеца. И него го нямаше. Само трошици хляб и сирене бяха останали като свидетелство за посещението на малкото смело птиче. Хафид се загледа в Bookbg.net 20 свитъка. Заглавието му гласеше „Свитък I” Започна да чете... Изтегляне 4.75 Mb. Сподели с приятели:
|