Използването на театрални техники при хора с нарушено зрение от научна гледна точка


Зрителните увреждания от гледна точка на театъра



страница4/5
Дата11.03.2018
Размер0.62 Mb.
#62034
1   2   3   4   5

Зрителните увреждания от гледна точка на театъра


What is emphasized in applied drama is its concern

to encourage people to use the experience of participating

in theatre to move beyond what they already know’1

(Nicholson, H. 2005)



  1. Наблюдения на база на разработените национални доклади & добри практики

Театралната теория и теоретици са били предимно ангажирани с обучение на актьори, с трансформация на идеи в действия с цел представяне пред публика или с въздействието, което театъра има върху обществото. В контраст с това, нашите стремежи са свързани с използване на театъра по автентичен начин за нетеатрални цели – за развитието на уверени обучаеми. Въпросите, които трябва да зададем, са:

Как театърът може да се използва за формиране на самочувствие и за развитие на младите хора с нарушено зрение?’

Нашето проучване и опита, който споделихме в националните доклади, ни доведе до убеденост в неразривността на връзката между театър и самостоятелно развитие; главните ориентири следователно е най-добре да се вземат от сферите на „Приложния театър“ и „Театър в обучението“ /‘Drama in Education’ – виж приложения списък с библиография/, които се занимават с използването на театър за генериране на социална и/или личностна промяна.

Приложният театър стъпва на разбирането, че това изкуство устойчиво се е прилагало или е считано за мощно образователно средство (Taylor, P. 2003)

Следователно трябва да уточним, че не преследваме създаване на програма за обучение на актьори с нарушено зрение. Също така младежите, които участват в проекта следва да са в центъра на планирането, което ще гарантира, че те укрепват своите позиции и самочувствие чрез театъра – което означава, че ги стимулираме да обърнат внимание на своите силни страни, вместо да се вторачват в ограниченията, както и че ги включваме в оформянето на програмата от дейности, в които са въвлечени.

Увереността фундаментално се отнася до нашата способност да вземаме решения и да взаимодействаме с другите без страх. В допълнение, тя се свързва и с любопитството, с това да сме отворени към нови възможности, към алтернативи и към учене за света. Тя се отнася до това да се чувстваме овластени да се изразяваме и да предаваме нашите идеи, мисли и чувства. Това са качествата, които правят младите хора мотивирани и въвлечени в процеса учащи.

Театърът е средство за учене, средство за разширяване на житейския опит, дори ако никога не ни се случи да участваме в театрална постановка или да се изправим на сцена.’ (Heathcote, D. 1982)

Ако разбием определението за самочувствие ще получим следното:



  • Вземане на решения

  • Взаимодействие

  • Любопитство

  • Отворено съзнание

  • Овластеност

  • Изразяване – да имаш глас

  • Комуникация

  • Да бъдеш чуван и разбиран

Сега трябва да действаме отзад напред. Ако това са качествата на увереността, значи това са страните, които искаме да развием сред обучаемите с нарушено зрение, участници в проекта. Фокусът на нашите проучвания следва да бъде как да развием тези качества чрез театъра? Как театъра развива способностите за вземане на решения сред младежите с нарушено зрение? Как помага на взаимодействието? Как насърчава любопитството? Как може да развива отвореността на съзнанието и да овластява младите хора? Кои театрални дейности ни помагат да развиваме нашата изразност и умения за общуване?

Нашата задача е да започнем да идентифицираме процесите, чрез които по най-добър начин ще се създадат условията за развитието на тези качества.




  1. Наблюдения на база получената от децата обратна връзка

Стабилните отношения, които различните страни поддържат с младите участници в проекта са от огромна полза за визуализиране на поведението и действията, които театралните експерти следва да вградят в предстоящите уъркшопи след създаването на новия метод.

Посредством генерирания опит в различните реалности, между които нашият проект гради мостове, сега можем да идентифицираме принципните аспекти, на които следва да обърнем внимание по време на бъдещите уъркшопи с децата. Не бива да забравяме, че действието се развива в различни реалности (деца и млади възрастни, момичета и момчета, различни страни, различни езици, ...), което означава, че за да получим истински резултати, следва да вложим и истински усилия; не можем да разчитаме единствено на теория, така че непрекъснатия контакт с децата ни дава възможност да разберем в детайли различните конкретни социални ситуации. Ние всички следва да отчитаме уникалните казуси на нашите млади участници и упражненията, които им предлагаме, трябва да бъдат адаптирани към съответните ситуации. Освен това, всеки младеж преминава през свои собствени емоции и има свои уникални реакции, които следва да се вземат предвид и да се отчитат като уникален случай.
Тъй като не е възможно да се направи обобщаващо изявление, сега ние очертаваме основните аспекти и най-съществените коментари, които получихме от децата от различните националности:
- в България участващите младежи с нарушено зрение имат различни интереси, но е за предпочитане да се направи разделение на коментарите на момчетата и момичетата: момчетата са единодушни, че всичко може да ги направи щастливи, те искат да са независими и да могат сами да се справят с различните ситуации без външна помощ; когато става дума за даване на старт на дадена дейност те винаги с готовност се включват. От друга страна, момичетата в голяма степен разчитат на своите семейства и вярват, че възрастните им обръщат внимание и полагат грижи за техните потребности. Те имат нужда някой да се грижи за тях. Онези от тях, които имат по-големи брат или сестра се опитват да им подражават и се нуждаят от тяхната помощ. Скоростта, с която приемат и се включват в нови дейности е малко по-ниска от тази на момчетата; по-колебливи са в „скачането“ в нови предизвикателства отколкото момчетата.

Що се отнася до поемането на отговорности, и двата пола смятат, че им е рано за такива.

- в Италия, сред най-важните моменти, се наблюдава различие между децата и младежите по отношение на техните интереси и кратко/дългосрочните им житейски планове; по-възрастните младежи например имат по-ясна представа, искат да бъдат с добро положение в обществото и да си намерят задоволителна работа; всички обичат музиката и много от тях се обучават в музикалната академия (свиря на инструменти като пиано или дори барабани). Според театралните експерти от Палермо, техният главен проблем се свързва с движенията и с факта, че те не харесват различни дисциплини (например танци) макар и да е известно, че в театъра движенията не се разглеждат като дисциплина и трябва да бъдат открити индивидуално от всеки вътре в собственото тяло.


- в Уелс ключовата дума е консултиране. Местните партньори имат най-голям опит в обучаване на деца с нарушено зрение чрез театър и потвърждават, че увереността се свързва до голяма степен с това да бъдеш слушан. Затова те са много чувствителни в това отношение и винаги се консултират с младежите с увредено зрение. Упражненията, дейностите и проектите, в които участват винаги са преглеждани, оценявани и ако е необходимо адаптирани. По този начин интересите, забележките и обратната връзка от младите хора ръководят театралната работа в UCAN. Консултирането е един от ключовите фактори за успеха на UCAN. Оценяването и зачитането на гласовете на младите хора е важна изходна точка за изграждане на тяхната увереност. Не бива да забравяме това по време на развитието на проекта и трябва да внимаваме за това всички постигнати от нас резултати да са резултат от консултиране с младежите с нарушено зрение. Нищо не дава повече сила и свобода.
Един краен споделен продукт

Споделения краен продукт дава ясен фокус за всички участници и създава значение и усещане спрямо работата, която иначе би се възприемала като серия несвързани дейности и случайни упражнения. Той също така дава на младите хора шанс да изразят своите идеи и да приложат своите знания и нови театрални умения.

Установихме, че огромно удовлетворение, увереност и същинско учене се случват тогава, когато има усещане за постижения, за награда за създаването и споделянето на нещо, което изразява собствените идеи. Така човек се извисява и става по-забележим.

Водеща тема или централен интерес следва да бъдат определени като фокус на работата. Това ще помогне в допълнение към театралната стойност на дейностите да се придаде и обучителна такава. Централната тема би могла да бъде доста обща или свързана с региона, в който се намираме, например морето ИЛИ пътуванията ИЛИ разказването на истории и прочие. Всеки от екипите би могъл да избере приказка или мит от съответната култура, които да използва като изходна точка за театралните търсения.


  1. Наблюдения на база получена обратна връзка от театралните експерти

Чрез нашия опит като театрални експерти и възможностите, предоставяни от Flashmeeting за изграждане на мостове, свързващи отдалечените точки (единствено физически), в които сме позиционирани, успяхме да проведем диалог относно състоянието „нарушено зрение“, за да се опитаме да очертаем дейностите, които биха били най-полезни за формирането на самочувствието на нашите млади участници. Изключително важен елемент, който всички заинтересовани страни следва да отчетат е, че всяка дейност води до различен резултат при различните деца; тъй като всеки участник е уникален случаи, от огромно значение е да сме търпеливи и способни да слушаме и да насърчаваме всяка личност. Освен това, положителните ценности, които тези дейности биха могли да генерират, след винаги да бъдат разглеждани и от перспективата на противоположните като стойност резултати. Така че е важно да отчитаме и двете страни на всяко едно действие и да ги разглеждаме като двете страни на един и същи медальон. Единствено по този начин подходът, който изградим може да бъде аналитичен, а хората, ангажирани с неговото изготвяне – отлично подготвени и въоръжени с необходимите материали за изграждането на неговите основи.

Например според опита на UCAN, формиран на база на много международни проекти със зрящи младежи и младежи с увредено зрение, процесът включва 5 последователни етапа:



  1. Формиране на група

  2. Изграждане на умения

  3. Споделяне на идеи, игра и създаване заедно

  4. Представяне

  5. Размисъл, оценка и приключване



  1. Формиране на група

Във всички ... представления, в които съм участвал, винаги присъства елемента със загряването’… На практика ролята на тези упражнения е не само загрявка, но и формиране на група съставена от присъстващите индивиди; нещо като общност ако правим нещо заедно, ние ставаме истинска група, а не просто съвкупност от индивиди.” (Boal, A. 2002)

Формирането на групата е може би най-важната фаза. Взаимодействието и успешната работа с другите е в основата на увереността. Нашата увереност идва от способността ни да се чувстваме удобно и на равна нога с други хора.

Театърът има огромен капацитет за формиране на усещане за група, защото сътрудничеството и колектива са фундаментални за него. Това е онази част от процеса, при която доверието, сигурността и сътрудничеството се формират стъпка по стъпка. Заслужава си да се инвестира доста време в този тип дейност.

Съществуват множество театрални игри и упражнения, които са създадени да формират усещане за колектив, за общност. В същото време по този начин се създава усещане за доверие и най-вече за сигурност сред участниците, така че да се чувстват удобно със самите себе си и с останалите.

Театралните игри и дейности спадат в следните категории:


  • Игри с имена

  • Енергизиращи игри

  • Пространствени упражнения

  • Упражнения за съсредоточаване

  • Екипна работа

  • Упражнения за въображение

  • Работа с тялото

  • Работа с гласа

Участниците следва да работят по двойки, в малки групи или всички заедно.

2. Изграждане на умения – тяло и глас

Начинът, по който стоим и контролираме тялото и движенията си често е индикатор за нашата увереност. Това важи и за начина, по който използваме гласа си, като се отичтат тон, артикулация, дълбочина и дишане.

Театърът чрез дългата му традиция в обучаване на актьори разполага с широка гама физически и вокални упражнения, които може да се използват за развитието на тяло, движения и глас. Ние препоръчваме тези упражнения да се използват за изграждане на физическите и гласови качества на младежите и да им се предоставят стратегии за релаксация, презентиране и говорене с увереност.

3. Умения за представяне и креативност

Театърът е форма на представяне, начин за предаване на идеи и чувства. Ние препоръчваме участниците да бъдат запознати с упражнения, дейности и форми, които са достъпни и които ще им дадат рамка за изразяване и споделяне на техните идеи, например статични картини, работа с бамбукови пръчки, импровизация, разказване на истории и др.



4. Представяне

Едно заключително споделяне, което може да е неформално и да се изразява единствено в представяне един пред друг, дава усещане за успешен завършек и предоставя обща цел, за постигането на която работим всички заедно. То дава на младите хора възможност да споделят своите идеи и работа, както и шанс да приложат техните умения и усвоени знания. То гради увереност и чувство за постижения. Точно по време на заключителното споделяне се наблюдава постигнатата увереност. Заключителната презентация следва да бъде кратка (5-15 минути) и случваща се по време на последния ден.



Още няколко важни въпроса, които следва да се вземат предвид

Въз основа на театралната работа с младежи с нарушено зрение можем да препоръчаме още следното:



  • Сигурността, безопасността на участниците е от ключово значение. Всички необходими обезопасявания и застраховки трябва да са налични и осъществени.

  • Трябва да е отделено достатъчно време преди началото на дейностите, така че участниците да могат да се запознаят с пространството, в което ще творят заедно. Също така е добра идея да им бъдат „разказани“ компонентите на заобикалящата среда, с обяснения къде се намират врати, прозорци и мебелировка. Също така би било добра идея да се проведат театрални уъркшопи, които се занимават с пространствено ориентиране и осъзнатост на положението и обема на тялото в пространството.

  • Използването на езика е важно и упражненията следва да са адаптирани или разработени така, че езикът и инструкциите да са подходящи.

  • Програмата с дейности е оформена в диалог и консултиране с младите хора с нарушено зрение. Това е сфера, която UCAN оценяват особено високо. Тя вярват, че е необходимо не да се говори от името на хората с нарушено зрение, а те да бъдат включени в процесите. Като се има предвид, че тези млади хора живеят с ограничено зрение през цялото време, техните мнения относно дейностите следва да бъдат оценявани високо. Важно е да не забравяме, че точно те са експертите по своите зрителни увреждания.

  • Считаме, че проектът дава отлична възможност млади хора с нарушено зрение с различен произход и култури да се съберат заедно и да се учат на нови умения и което е най-важно да се сдобият с нови приятели, поради това препоръчваме заедно с упражненията за изграждане на групи да има и достатъчно време за социализация в програмата на младежите. Следователно ще бъде необходимо да им организираме културни дейности, свързани с региона, в който се случва срещата, които да можем да проучим от театрална перспектива.

  • Във връзка с нашия опит, много от младите хора с нарушено зрение се изморяват твърде бързо, нужно е да имат време за чести почивки и в началото на работата с тях, продължителността на уъркшопите да не надхвърля 90 минути.

Тези ефективни фази бяха чудесна тема за дискусия по време на срещите на театралните експерти, които сега имат отличните намерения да съчетаят уелския опит с италианския такъв, който е базиран на различни (но всички те значими) концепции:

1. ПРОСТРАНСТВО НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Създаването на „пространство на въображението“ и неговата контекстуализация по време на дейностите, дава на участниците възможност да си представят форми и цветове, които не могат да видят съвсем добре.

Това би могла да бъде първата стъпа; чрез последващи упражнения младежите получават възможност да добият увереност във визуализациите посредством използването на другите сетива, така че да се научат да търсят познавателен статус относно неща, които си представят или за които говорят (например роза, как изглежда на допир, какъв цвят може да бъде и как ухае, дали се е разтворила или е затворена, процесът на нейното развитие, до разсъфването и погиването и т.н.).

Това им дава възможност да си формират интерфейс на реалността, опитност с обектите, свързана с тяхното въображение, която ще да бъде използвана като водеща сетивност: как се „виждате“ като роза, как можете да демонстрирате роза; какъв цвят сте? Дали розата, която представлявате е нежна? Защо има бодли? Имате ли бодли? Защо?

Посредством стартирането на подобен метод, ние позволяваме на участниците да се понесат по един поток, който активира нов тип любопитство по отношение на нещата, които ни заобикалят, което ни показва как сме ги възприемали до момента и как бихме могли да ги „живеем“ вбъдеще. За да подчертаем уникалността на всеки индивид си представяме, че уханието не е просто ухание, то предава послания, описва емоции, които се учим да разпознаваме сами и по този начин се сдобиваме с по-добро разбиране на самите нас.

Това би могло да доведе до последващи упражнения от сорта на „въображаеми движения“ (ако продължим да се асоциираме с роза – как би се движила тя или как пораства тях, как се отличава от другите цветя ...) и по отношение на личното двигателно развитие – до по-добро разпознаване на различните възможности за движение на тялото.

Следващата стъпка (защото последна стъпа в самоопознаването няма) отива встрани от индивидуалните упражнения и най-сетне довежда до взаимодействия между участниците, които може да се чувстват свободни да предадат своите лични емоции.

В края на сесията ние всички щ установим магията на контекста, общото пространство за креативни енергии, в което съществуват безброй особености: всеки участник, описвайки роза, дава уникалния си принос за опита, който всички съпреживяват, демонстрира и приема своите емоции и добавя нови възможности към контекста, който всички споделят.



2. СЕТИВНИ УПРАЖНЕНИЯ

Сетивни означава такива, които възстановяват от спомените (и фасилитират достъпа до същите) ухание, форма, особеност, с която сме се запознали от опит. Това помага да се изострят сетивата, да се изведат на светло, да се задържат тактилните, мирисови, слухови или вкусови контакти, които впоследствие внимателно и постепенно да се доближат до реалността, за да позволят по-качествено регистриране и усещане на това, което изживяваме.

Ще цитираме Uta Hagen, която казва “Петте сетивни органа (очи, уши, нос, език и кожа) са нашите рецептори за външни стимули. Колкото сме по-чувствителни, толкова по интензивно реагираме на стимулите, които предизвикват у нас всичко от дупевен екстаз до ужасна болка – защото физическите реакции, причинени от тези стимули са, разбира се, придружени от психологически такива.” (Hagen, U., 1991, стр. 75). Разпознаването от страна на сетивата е лесно, когато усещанията са екстремни (горещо, студено, солено, люто, шумно, скърцащо ...), но през повечето време нашите усещания са на средно ниво и поради това си остават непроучени. Точно в такива ситуации сензорните, сетивните упражнения разкриват истинската си стойност.

Обърнете внимание как отликвате на различните стимули. Наблюдавайте физическите и психическите реакции на времето, светлината, влажността, когато отваряте или затваряте прозореца през нощта или сутрин. Вижте колко силно може да повлияят на вашето поведение. Всичко закодирано, което се събужда от вниманието към сетивните процеси помага на придаване на смисъл на всяка информация, която сме способни да получим.” (Hagen, U., 1991, стр. 76)

Съсредоточаването позволява да разпознаваме и да тренираме нашите сетива и повишава възможностите ни за личен контакт с това, което ни заобикаля. Този тип упражнения ни помагат да проумеем колко изпускаме в ежедневието си, защото навиците ни правят материално разсеяни и не напълно присъстващи в това което правим, не напълно осъзнаващи, това което изживяваме.

По този начин разбираме, че всичко, което е свързано със сетивата има дълбока връзка с вътрешния свят, как си представяме даден обект или действие и емоциите, които те ни предават. Следващата стъпка е афективната и емоционална памет.

Сетивното пътешествие, предложено от Микаел Маргота, например, преподавател, който практикува професията си в актьорско студио в Ню Йорк в продължение на няколко години, предлага различни упражнения, включително т.нар. закуска (това е всъщност първото упражнение в този контекст), които предизвикват сетивата да включат емоционалната памет.

В рамките на това упражнения, онези, които отварят своята сетивност, често се изправят пред емоции, които ги въвличат в света на спомените и позволяват да се прави избор от далечни спомени, например от времето, когато закуската все още е била ценност; образи, аромати, вкусове или усещания се материализират в този момент и упражнението, което обикновено се изпълнява със затворени очи, предизвиква възстановяване на части от паметта, които са ни изглеждали забравени завинаги.

“Поради това, петте сетива са булевардите на нашите психологически и физически възприятия. Те са булевардите към нашето тяло, ум и душа.” (Hagen, U., 1991, стр. 84)

3. ВЛИЗАНЕ В РОЛЯ и ИМПРОВИЗАЦИЯ

Виола Сполин2 е създала метод, базиран на КЪДЕ, КОЙ, КАКВО, в който особеностите на ролята (без значение от характера, човека, същността) са базирани на три въпроса: къде си ти? Кой си ти? Какво правиш? Може да дадем пример; аз съм фермер, който се грижи за стадо овце на фона на един прекрасен пейзаж. Контекстът е създаден и аз мога да развия ролят: как фермерът се грижи за своето стадо овце, за какво мисли, как е облечен, може би има шапка, която да го предпазва от слънцето, сигурно сламка стърчи между зъбите му, може да се е облегнал на някоя скала, може да е гладен или жаден. С трите първоначални магически думички ние можем да създадем поредица от упражнения, стъпващи върху въображението, при които импровизацията и креативността подпомагат изграждането на герой, чието развитие и личен опит помага на онзи, който влиза в неговата роля, защото реакциите и опита на героя в неговото битие ще бъдат използвани от актьора за ситуации от неговия живот. Това е така, защото се задълбочаваме допълнително, а развитието на героя задейства развитие в самите нас, ние като въпросния героя в съответния контекст, което ни кара да осъзнаем как се държата хората в живота. Луиджи Пирандело /Luigi Pirandello/3, в неговия роман Uno, nessuno e centomila (Някой, никой и сто хиляди) обяснява как хората произвеждат контексти в своето ежедневие и как правят неосъзнат анализ на ситуации и хора, с които трябва да влязат във взаимодействие. Театралните дейности ни дават възможност да предприемем дадена работа с ясно съзнание как хората се държат в различни контексти, което ни позволява да си изградим увереност в способностите ни да взаимодействаме.

Всъщност, този опит и всичко което можете да изживеете чрез магията на театъра има за цел да ви помогне да откриете вашата лична неутралност, онзи „вие“, който показва неутрално разголване без страх. Защото вие осъзнавате кой сте.

Значението на тези дейности не спира до реализацията им в рамките на уъркшоп, а продължава своя ефект и след като изпълнителят излезе от сигурната среда на театъра (опит без последствия) и се изправи пред истинския живот: неговите/нейните нови реакции на различните житейски ситуации, поради преродената сенситивност, се потвърждават и от думите на Хаген, който заявява: “Отворете сетирава си без значение колко болезнено може да бъде това. Правейки го ще обострите своята сетивност, което е неотделима част от таланта на актьора. По този начин ще подобрите и своето разбиране за света, в който живеете и може дори да предизвика действия на съчувствие във вашето ежедневие” (Hagen, U., 1991, стр. 75)

В заключение, дори и да сме все още на ранен етап от работата, синергията между нашите умения и опит в театралната сфера и въпросът “как се превръщаме в уверен обучаем чрез театъра?” ни дадоха възможност да оформим базовата концепция, на която може да стъпи създаването на метода V.I.S.I.ON: превръщане на въображение в креативност, състояние на по-висока степен на осъзнатост.



  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница