Използването на театрални техники при хора с нарушено зрение от научна гледна точка

Съдържание

1. Зрителните увреждания от психологическа гледна точка

Постигането на положителна психологическа настройка към слепотата и увреденото зрение изисква подготовка както на съответния индивид, така и на обществото като цяло. Групата на хората с увредено зрение е толкова разнообразна и хетерогенна по отношение на особеностите на своите членове, колкото и останалата част на обществото. Осъзнаването и разбирането на тази реалност може да ни помогне да преодолеем доста всеобщи погрешни разбирания и концепции относно състоянието „увредено зрение“.

Слепите хора или хората, които имат увредено зрение постоянно са изправени пред предизвикателството да се настройват спрямо своето състоянив психологически, както и социално. Според Tuttle (Tuttle, D.W., 1987), приспособяването е процеса на реагиране спрямо житейските тегоби и стрес. Това приспособяване варира значително от случай до случай, защото формите на зрителните нарушения, както и разликите по отношение на семейството, нивото на образование, социален и икономически статус са далеч от хомогенни и зависят от индивидуалния опит и среда.

Важно е да се отбележи, че възрастта на която е настъпило увреждането или пълната загуба на зрение има огромно значение за формирането на концепциите за самите тях от страна на засегнатите хора. Така например на първо чуване може да прозвучи напълно неразбираемо това, че някои младежи с вродена слепора считат себе си за късметлии, че са се родили така, вместо да загубят зрението си на по-късен етап от живота. Това да нямат никаква представа както означава да можеш да виждаш им дава усещането, че нищо не им липсва. Така, когато състоянието е вродено, изглежда е много по-лесно човек да се нагоди към състоянието на слепота (Morse, 1983; Warren, 1984). След проведено проучване сред децата, участници в проекта в София, едно от тях, което губи зрение поради тежък случай на глаукома, споменава, че няма нищо, което да желае повече отколкото отново да си върне загубеното зрение. Дори като се има предвид, че никога и нищо не бива да приемаме с валидност сто процента, защото със сигуност децата се адаптират по много различни начини, вродената слепота определено има ефекта на почти автоматичното налагане на приемане на състоянието, което не важи за случаите, при които нарушението се случва на по-късен етап от живота. Това обикновено води до травматични и депресивни последици и изисква определен период за приспособяване. С цел да се фасилитира процеса на изграждане на позитивна концепция за самия себе си, към социалните класификации трябва да се подхожда наистина сериозно. Ние всички сме социални животни и нашето усещане за идентичност е силно зависимо от начина, по който другите ни възприемат. Ние контролираме и организираме нашите действия на база на постоянна обратна връзка от заобикалящите ни – семейство, общност, приятелски кръг. Тази обратна връзка е проверка на нашето поведение и създава предпоставки да го променяме. Ето защ, обществото следва да бъде образовано относно случаите, при които един човек може да бъде сляп или с нарушено зрение дори ако не носи очила, бял бастун, очите изглеждат нормално и няма никакви видими блайндизми или манеризми. Липсата на достатъчно информация относно това може да доведе до предразсъдъци, недоверие и дори обвинения от страна, както на учители, така и на съученици. Когато човек в подобно положение успее да се справи в живота, успешно да завърши своето образование и да си намери работа, благодарение на своята силна вяра в собствените сили, това е по-скоро изключение, а не общо правило, защото повечето не постигат такива успехи ако не им достигат подкрепа и разбиране.

Погрешните обществени концепции също са свързани и с природата на ограниченията, които зрителните увреждания може да налагат. Зрението може да бъде увредено по много различни начини, като пречи на определени дейности, а изненадващо позволява други, което понякога се счита за невъзможно от останалата част от обществото. Например, загубата на долната половина на зрителното поле обикновено се изразява в затруднения при придвижване, но не означава, че човек не може да гледа телевизия или да работи на компютър. Загубата на дясното звително поле се свързва със затруднения при четене (защото в западните страни е необходимо движение на окото за сканиране отляво на дясно), което обаче не означава липса на независимост по отношение на мобилността или пространственото ориентиране. Липсата на разбиране на тези особености често слага знак за равенство между увреденото зрение и пълната слепота или води до предположения, които може силно да навредят и да дискредитират способностите на засегнатото лице.

“Начинът, по който хората са белязани и класифицирани може да има важно въздействие върху техния социален и личен живот. Ограниченията са свързани със зрението, а не с поведението изобщо.” (Schinazi, V. R., 2007)

Разбирането на различните ситуации и състояния на частична загуба на зрение, сравнени с пълната слепота, която се счита за точната противоположност на способността да виждаме, може да е наистина голямо предизвикателство и да изисква значително внимание и гъвкавост от страна на обществото.

“Неправилната класификация налага неточна реалност. Хора с остатъчно зрение обикновено биват класифицирани като слепи и често действат като такива или сами се убеждават, че са такива.” (Schinazi, V. R., 2007).

По този начин например, липсата на правилно разбиране на конкретно състояние може да подведе родителите на засегнати деца да предприемат образователни стратегии, които не се възползват от остатъчното полезно зрение. Това може да доведе и до прекомерна защита или прекалено обгрижване, което ограбва независимостта и потенциала за развитие на детето.

Важен аспект на психологическата адаптация към живот в свят, в който визуалните образи доминират, е изграждането на положителна концепция, представа за самия себе си. Липсата на адаптация в случаите на постепенна или внезапна загуба на зрение, може да довете до висока възбудимост, неспособност за учене или работа, изолация. Формирането на представа за самия семе си може да се дефинира като набор от концепции, които човек развива и поддържа за себе си, които му/й помагат да оформи своята идентичност, начина по който се възприема и неговото/нейното самочувствие. Именно концепцията за самия себе си формулира нашите очаквания и оформя нашето поведение, което неизбежно оказва влияние върху нашия социален и професионален живот. Възприемането на положителна концепция за себе си предпоставка за справяне с и преодоляване на последствията от увреждането. То създава чувство на удовлетворение от себе си и от живота по принцип и генерира положителни възгледи по отношение на бъдещето и ролята на индивида в обществото.

Хората приемат своето състояние по различни начини. Понякога неспособността да се справят може да ги остави с чувство на изолация от обществото или да ги накара сами да се изолират, защото усещат, че са неспособни да се впишат и че другите ги съжаляват. Отрицателните концепции за самия себе си обикновено се свързват с изолация, депресия и умствени и здравни проблеми (López-Justicia, 2006).

Изследванията дават като резултат много различни резултати по отношение на концепцията, която хората с нарушено зрение формират за себе си: според някои няма някакви особени различия между слепите и зрящите, докато други откриват, че слепите се възприемат изключително негативно, а че хората с частично зрение са далеч по-възбудими и напрегнати, с чувство за несигурност и самота, изразяват чувства на изолация и несправедлиност. В някои от случаите хората с увредено зрение дори са склонни да отклоняват предложения за услуги, които биха им били от полза, само защото не желаят да бъдат класифицирани като слепи.

Един от ключовите компоненти на концепцията за самия себе си е самочувствието, защото то се свързва със стойността, която човек определя на своите собствени характеристики, умения, способности и качества (Griffin-Shirley & Nes, 2005). В много голяма степен, самочувствието се гради върху обратната връзка, която се получава от заобикалящата среда. Активното участие на приятели, съветници, обучители като наставници и модели на подражание, може да играе важна роля за формирането на добро самочувствие, което е устойчиво и подкрепя индивида в постоянство в преследването на неговия успех, без значение от формата, в която въпросният успех е предвиждан.

Тук по-долу ще представим някои от наблюденията вече реализирани от участващите в проекта VISION психолози. Експертите от българския екип вече бяха представени в рамките на първия националеен доклад, разработен по проекта. Все още не сме представили психолога от италианска страна – г-жа Валентина Филингери – която работи като психолог в местния офис в Палермо на Италианския съюз на хората с увредено зрение. Тя е натрупала значителен опит в работата си там от 2005та година насам. Основната й роля в организацият се състои в подпомагане и координиране на дейностите, които се реализират в подкпрепа на слепите и хората с увредено зрение, както и на хората с множество увреждания. Съюзът, в който Валентина е основно ангажирана, предлага на хората с нарушено зрение дейности, които благоприятстват и насърчават независимосттаи интеграцията.

Групата, която участва в проекта в Италия, е включена в различни форми на извънкласни дейности. Някои от тези дейности са: психо-мбилност, говорна терапия, арт терапия, музикална терапия, танци и движения и, за онези, които вече не посещават училище, подкрепа за обучаващи се в университет.

Предложението на VISION отначало бе прието с леко колебание, но проектът напълно отговаря на нуждите, които участниците демонстрират в ежедневието си и всички те бяха изключително щастливи да се запознаят с техните учители по сценични изкуства – Касимиро Алаймо и Стефаниа Витале.

След като италианските младежи с нарушено зрение се срещнаха с Касимиро и Стефания, които представиха проекта и неговите цели, всички приветстваха идеята да подложат себе си на изпитание как се работи чрез театър.

Работната група в Палермо е формирана от 10 младежи на възраст 11-17 години, плюс още други деца и младежи – по-млади или по-възрастни – които се включиха, защото изявиха спонтанен интерес към театъра.

Главното затруднение, което възниква по време на първите провеждани от театралните експерти по VISION - Стефаниа и Касимиро - дейности, е свързано с липсата на емоция и чувства, което често съпровожда нарушеното зрение.

Това показва, че младежите с нарушено зрение често имат склонност да се затварят в себе си или като алтернатива, без да го съзнават и без да имат такова намерение, те разсейват всяка своя емоция, защото не умеят да изразят, това което чувстват по правилен начин. Под „правилен начин“ имаме предвид начина, по който те биха желали да се изразят.

Ежедневието им е по-схематично от обикновено. Той е разпределен между точни и фиксирани действия, които не позволяват достатъчна освободеност на съзнанието.

Ако се окажат извън тези фиксирани систематични действия и дейности те са загубени. Ако не им бъдат предоставени стратегии за проучване на нещо ново, те никога няма да се отклонят от своята позиция. Склонни са да изживяват всичко автоматично. Способността да се възприемат други роли зависи от възможността да се мисли неконвенционално и да се излиза от установените стереотипи.

Дейностите се мониторират чрез използване на форма на наблюдение на функционалния контекст и автономията на всеки отделен участник. Италианският екип стартира от първоначално наблюдение на групата и продължи с две междинни проучвания. Получените резултати са повлияни от социалния живот на участниците (и най-вече семейство и училище) и разбира се от зрителното увреждане и периода от тхения живот, в който се е развила патологията.

В рамките на текущия мониторинг, италианският екип установи много подобрения в двигателния умения, езиковите и социални умения, уменията за поддържане на отношения. Представата на младежите за самите тях, както и за заобикалящата ги среда се подобри значително. Същото можем да кажем и за техните двигателни умения и координация.

Друг важен момент, който бихме желали да подчертаем е първоначалното затруднение на децата да изразят собственото си неудобство. Това означава, че те не винаги успяват да са активни при реализирането на взаимоортношения и дори не успяват да помолят за помощ. Само след няколко упражнения по време на театралните уъркшопи, много от тях напълно промениха своето отношение. Точно това се случи с Мануел, момче с увредено зрение на 16 години, изключително интровертно, което в крайна сметка успя да се изрази по съвсем спонтанен начин с истински интерес и съумя да представи своите емоции и чувства.

Уъркшопите са наистина от голяма полза за всички участващи младежи от Италия, те бързо променят своето отношение и поведение и стават по-отворени, креативни, уверени в себе си и проактивни с всеки следващ ден. По-склонни са да общуват и да споделят своите емоции, особено онези, които асоциират с приемането на състоянието.

В контекста на социалната автономия, много от децата, които участват в проекта Vision, демонстрират някои затруднения в пространственото ориентиране, във възприемането на другите и на близостта. Италианският екип ще продължава да работи по тези проблеми, макар че подобрения вече се набюдават. Работата с групата предизвика повишена самоосъзнатост. Целта на театралните уъркшопи е да повиши нивото на самочувствие и владеене на емоциите и участниците съвсем явно се доближават до тази цел.

1. Познавателни умения – подобрено ниво на възприятие (как получават и как асимилират информация), както и подобрени умения и качества за представяне, включително подобрено внимание и концентрация, обем и съдържание на предлаганата и асимилирана/възприемана информация, както и изграждане на цялостно разбиране относно дадени обекти и феномени от заобикалящия ни свят.

2. Емоции и поведение – опитът, свързан с налагане на качествен контрол върху емоциите и тяхното изразяване. И за двете групи в България поемането на контрол върху личното поведение и реакции е заявено от децата като проблем в самото начало. Те всички постепенно започват да овладяват своите реакции, за да са адекватни в различните ситуации.

3. Езиково и говорно развитие и комуникативни умения – те развиват своите умения за устно изразяване, като средство за социално взаимодействие. Ако в началото се изразяваха със съвсем малко думи, в края на периода преди финализирането на настоящия доклад, те започнаха да се „отварят“ и да демонстрират по-свободни маниери за комуникация и използване на по-широк обхват от думи и изрази, когато „обрисуваха“ своите емоции и мисли.

4. Социални умения – те развиват добра концепция за природата да чувствата и емоциите – болка, радост, тъга, щастие – и започват да инициират взаимодействие с групата без предварителни уговорки. Това е особено важно за групата от Велико Търново, която е съставена от деца от различни домове и организации в региона. Групата деца от София е по-скоро хомогенна, децата учат в едно училище и споделят една и съща училищна среда.

5. Артистични умения – формира се елементарна музикална и арт култура, която се изразява чрез различни дейности от сорта на проучване на къси литературни текстове, корективи за красиво и грозно, материали и театрални техники, овладяване на основни техники за рисуване – използване на истински инструменти за рисуване в Търново, както и самите тела на участниците (по-специално в София, където на децата се помага да правят пози, физиономии, скулптури с тела, което е изкуство с телата).

Инициативността на родителите да се включват в събития с по-интензивна програма и по-широк обхват също се приема с голям интерес. Решение на самите родители е да подкрепят бъдещото продължение на проекта, свързано с ушиването на костюми, декори и участие в провеждането на разнообразни инициативи.

Като експерти по проекта, ние вярваме, че участието на доброволци в дейностите допълнително ще мотивира децата. И се оказваме прави! След като установихме този огромен успех, ние решихме да включим в проекта и връстници на участващите деца с нарушено зренеи. Тази идея също бе приета с огромен интерес. Залата се пълни с деца, които са изпълнени с енергия и позитивизъм. Всички бяха готови да помагат, да влизат в роли, да дават идеи, да демонстрират и да се усмихват.

Уъркшопите се превърнаха в интерактивни артистични процеси, които водят към създаването на представление, обвързано с конкретна тема. Хората от публиката ще изживеят нещо, с което никога преди не са се сблъсквали. Те ще се насладят на постижението на децата с нарушено зрение и ще се изправят пред комбинация от изразни средства на така наречените сетивни портали – звукови ефекти, допир, визуални и вкусови ефекти.

Не е лесно да се говори или пише за уъркшопите и дейностите по проекта – те трябва да бъдат изживяни. Случват се под формата на съвременен театър, който съчетава театър, психология, социология, рисуване, сценография и много други арт форми. По време на сетивното пътешествие ние ограничаваме използването на две от нещата, до които най-често прибягваме в ежедневието – говор и зрение, с цел да интензифицираме нашия слух, усещанията за мирис и допир, както и средствата за комуникация.
Работният процес в София включва двама театрални експерти и представители на местните партньорски организации – ФРКБПГО и СОУДНЗ „Луи Брайл“. Като се има предвид потребността на децата за редовна комуникация, както и заявената нужда и желание за постоянна работа, от страна на театралните експерти – срещите се провеждаха всеки петък (освен на национални празници и училищни вканции), а децата бяха разпределени в две групи, с всяка от които се работеше по 2 часа. Причината за разделянето на децата е свързана с факта, че част от децата живеят в пансиона на училището и за тях е по-лесно да вземат участие в по-късен час, като по този начин си запазват всички други извънкласни дейности, в които са ангажирани, докато други трябва да напуснат училището в 3,30 следобяд, за да бъдат извозени с организиран транспорт до домовете си в София, т.е. трябва да посещават уъркшоп в по-ранен час. Друга причина се съдържа и във факта, че двете групи включват сумарно повече от 10 деца (14-15). Работата с децата в София се реализира без прекъсвания, а включените възрастни (професионалисти) правят всичко по силите си да интегрират театъра в ежедневието на децата, включително като ги водят на представления на плейбек театър (2 пъти в София) и водят Шекспир със „Сън в лятна нощ“ в залата на училището, като въпросното представление бе изиграно от младежи и бе за цялата училищна общност – деца и учители. Четири от децата, участници в проекта, заедно с една доброволка, подготовиха танцова миниатюра, която бе представена пред цялото училище и цялата VISION общност.
Някои от вече наблюдаваните резултати са:

- посредством своите потребности да общуват, да изразяват своите нужди и чувства, да влизат в контакт, участниците развиват своите способности да усъвършенстват езиковите (говорни) умения и комуникативни умения;

- посредством своите потребности да използват адекватно представяните театрални техники, да участват в музикалните и танцови упражнения, да получат положителна оцена и внимание, участниците също така развиват своите потенциални умения за себеизразяване посредством изразните инструменти на сценичните изкуства;

- посредством своите потребности да участват в подходящи театрални сцени, те развиват своите потенциални способности да подобряват грубата моторика и координацията.

- участие в различни звукоподражателни игри

- богата на говорни симулации среда

- обогатяване на активния речник

- участие в дейности за създаване на истории и ролеви упражнения

- овладяване на практически умения за презентиране в различни ситуации

- приемане на другите наоколо като партньори в комуникацията.
В работата с децата от целевата група се използват модели като - примерни (мониторинг и демонстрации), практически (повторения и упражнения), устни (обяснения) и ролеви игри (ролеви и ситуационни игри и драматизации). Резултатите с най-високо качество се постигат чрез използване на игрови методи, които са подходящо средство за изразяване в рамките на малка група – за споделяне на отношение към определена тема с конкретна цел. Благодарение на факта, че детето е поставено в реална или въображаема ситуация, той/тя си създава възможност да бъде „някой друг“, да споделя емоции, да използва аспекти от истинския живот, да възпроизвежда определени сценариипод формата на диалог или движения. Чрез използване на тези методи, децата разбират как се чувстват и реагират другите, формират умения за адекватна реакция в определени ситуации, дейностите градят характера и децата възприемат ценности, формират умения за екипна работа и за много по-пълноценна и екстензивна комуникация.
По-долу са представени някои критерии за оценка на прогреса на групата от психологическа гледна точка.

Когнитивно развитие на децата: подобрени сензорни качества; обогатени концепции относно заобикалящата среда, подобрена вербална памет, подобрена механична памет, повишена концентрация на вниманието и по-интензивно активно внимание и концентрация, целевата група подобрява нивото на уменията за възприемане и представяне, способна е да се съсредоточава и да асимилира по-големи обеми информация и по този начин да получи представа за конкретни обекти и феномени от заобикалящата среда.

Езиково и говорно развитие и умения за общуване: обогатяване на активния речник, техники за артикулация, включително интонация, тембо и тембър на гласа.

Емоционален статус и поведение: овладяване на социални норми на поведение; ниво на емоционален контрол и самоконтрол; контакти и връзки в групата; изграждане на приятелски кръг; изпълнение на групови упражнения и дейности.