Зрителните увреждания от тифлопедагогическа гледна точка

2. Зрителните увреждания от тифлопедагогическа гледна точка

Когато говорим за обучаване и образоване на деца с нарушено зрение, има някои общи положения, които са сравнително фиксирани без значение от националността на децата. Едно от тези фиксирани изисквания е обучението, без значение от средата, в която се реализира, да бъде предоставяно от професионалисти, които са щателно подготвени и квалифицирани да обучават ученици с нарушено зрение. Уменията и знанията, които е необходимо тези обучители да притежават, покриват три класификации: основи на редовното образование, включително методология на преподаване на четене, математика и други научни предмети; умения за прилагане на техники за адаптация на учебната програма, така че материалът да стане по-достъпен без да бъде променян за деца с нарушено зрение; компетенции за оценяване и предоставяне на обучение в конкретни академични сфери, кариерно образование, специализирани умения за независим живот и на последно място, но не по значение – социални умения и компетенции (2).

Друга споделена сфера, в която децата с нарушено зрение имат потребности, е ориентацията и мобилността. Учениците трябва да получават подходящи програми за обучение с добра честота и продължителност.

Не трябва да забравяме, че поради ниската честота на случаи на зрителни нарушения, много ученици и възрастни твърде рядко, а някои дори никога не са имали възможност да комуникират с човек с ограничено или никакво зрение. Ето защо, дори когато хората искат да помогнат, те често нямат ясна идея как и какво да направят. Някои не правят нищо, докато други прекаляват и отнемат на детето уменията да бъде независимо. Ето защо, за да бъдат от помощ, професионалистите, връстниците и родителите трябва да имат реална представа за това, което ученикът може да прави и разбира се, представа за ситуациите, в които помощ наистина е необходима.

Тези фиксирани положения следва да бъдат съпроводени и от някои допълнителни разяснения относно предизвикателствата при обучението на деца с нарушено зрение и което е също толкова важно – подготовката им за независим и пълноценен живот, защото психологическата и емоционална ориентация и мобилност е еднакво важна като физическата ориентация и мобилност.

Процесът на разработване на частта, която следва, включи съвместните усилия на участващи в проекта тифлопедагози от България и Великобритания. След онлайн дискусия относно спецификите в обучението на деца с нарушено зрение и нивото на тяхната социална интеграця във всяка от двете страни, на база на предложение от колегите от Великобритания, част от този раздел е изработена под формата на интервю, което дава поглед към това какво и как се случва в двете държави, които са поставени в противоположни позиции в графиката, която демонстрира грижите, подкпрепата и включването на хората с нарушено зрение.

Първият въпрос формулиран за целите на споделената информираност и яснота, бе “Какв е контекста на образованието на децата с нарушено зрение във вашата страна?”

Получената от България информация е както следва: Съществуват няколко основни концепции при обучението на деца с нарушено зрение в България. На първо място, съществува потребност от добиване на достатъчно социални и ежедневни умения, които биха имали като резултат социална интеграция. Друг важен фактор е академичното образование на младежите с нарушено зрение, което следва да отговаря на същото такова получавано от другите деца на съответната възраст в другите училища.

Специализираните училища в България, в които получават образование децата с нарушено зрение, използват същата програма, която се прилага и в другите стандартни училища. Децата с визус под 0,2 на по-добре виждащото око с корекция и в зависимост от диагнозата на състоянието. В някои случаи зрителните нарушения се съпровождат от допълнителни психо-моторни или интелектуални дефицити. Разликата между България и други страни идва от предоставянето на защитена среда за слепите и децата с нарушено зрение, както и от факта, че специализирано оборудване и обучени специалисти не са налични в общообразователните училища. Особено важно предимство идва от ранната професионална ориентация и подготовка чрез подбор на подходяща професионална реализация.

Обратната връзка относно Уелс и Великобритания: в Уелс има около 1600 деца и младежи, получаващи специализирана подкрепа в процеса на тяхното образование поради нарушено зрение. Делът на децата с нарушено зрение е грубо 2 на 1000 деца (0.2%). Отговорността за тяхното образование пада върху образователните отдели на местните власти – страната е разделена на 22 зони, управлявани от местни власти.

Около 70% от децата с нарушено зрение посещават стандартните училища, заедно с техните зрящи връстници. Те получават помощ от специализирани преподаватели, които са завършили следдипломен курс на квалификация относно преподаване на обучаеми с нарушено зрение, но тази помощ варира според нивото на потребност. Повечето деца използват компютърен софтуер, за да изучават уроците в училище. Те може да разполагат и с личен асистент за уроците, за които се нуждаят от допълнителна подкрепа. Учителите специалисти следят тяхното развитие, съветват училищата как да покриват техните нужди и да предоставят обучение на/по Брайл, за използват увеличителни инструменти и други. Някои деца получават специално обучение по мобилност и умения необходими в ежедневието. За съжаление не всички зони с местно управление предлагат тази помощ.

Останалите 30% от децата имат допълнителни специални потребности или множество увреждания, което прави включването им в стандартното образование неефективно. Те или се нуждаят от посещаване на местни специализирани училища, където учителският състав е подготвен да работи с деца с множество увреждания, или, много малка част от тях, се налага да се обучават в специализирани местни училища в Англяи. Уелс има автономия от Англия по отношение на това как предоставя образование за своите деца и младежи. Понастоящем се пише ново законодателство, което цели да осигури по-добра подкрепа за обучаемите с допълнители образователни потребности. Въпросното законодателство трябва да бъде съгласувано и прокарано в рамките на следващите 12 месеца.

Отговорите отнасящи се до втория въпрос “Какви са бариерите и пречките в образованието, с които се сблъскват младежите с увредено зрение?” от България гласят:

- Прекалена защита от страна на родителите

- Липса на самостоятелност в простички ежедневни дейности и ситуации

- Трудности при формиране на абстрактни идеи и концепции за средата – улици, обществен транспорт, паркове и други, поради недостъпност на средата – това е специфика за страната, която все още е свързана с българската реалност, дори и да може вече да кажем, че има някакво развитие в тази посока.

- Поведенчески проблеми в непозната среда.

- Незадоволителна мобилност, често съпроводена с липса на инициативност за запознаване с нови форми, обекти и прочие.

- Страх от животни и отказване на контакт с такива.

- Много сериозни пропуски в образованието на ученици от средните училища. Има случаи с незрящи ученици без никакви друи интелектуални дефицити, които са оставени неграмотни до 5ти клас. В същия дух наблюдаваме много сериозен проблем при масовата интеграция, който се наблюдава в България и който се изразява в прекомерно защитно или съжалително отношение от страна учители, които имат дете с нарушено зрение в своя клас. Останалите деца в класа се превръщат или в асистенти на детето с увредено зрение или точно в обратното – отхвърлят го/нея напълно и отказват какъвто и да било контакт. Изолацията на детето от социалната група е очевидно.

Отговорът от Уелс очертава доста по-различни затруднения:

- Занижените очаквания са главна пречка пред ученето. Това може да идва от учителите неспециалисти, които работят с тях, от семейството или от самите млади хора.

- Липсата на социални умения и самостоятелност означава, че житейският опит на децата с нарушено зрение може да бъде ограничен. Това включва възможностите да се организират сами и неспособност да пътуват самостоятелно, което се наблюдава там, където за тях не се предлага обучение по мобилност.

- Включването във всички аспекти на училищния живот, включително учебни посещения извън училищната среда и социални преживявания извън класната стая (например ваканции, извънкласни възможности като участие в следучилищни дейности). Всички тези дейности често са затруднени, защото младежите зависят от таксита или училищен транспорт между дома и училището).

Усилията, които се полагат за преодоляване на бариерите в България са както следва:

- Обучителни семинари за родителите с цел овладяване на прекалената протекция. Посещение на уроци от страна на родители, провеждани с помощта на интерактивни методи.

- Изискване на сътрудничество от страна на държавните органи при реализирането на часове с децата с цел обучаване относно различните видове транспорт и удобства за хората с увреждания.

- Консултации с инженери отговорни за планирането и изпълнението на инфраструктурата в градската среда.

- Водене на децата на различни места – театри, кино, сладкарници, търговски центрове, обществени сгради, паркове и прочие.

Усилията в Уелс за неутрализиране на наблюдаваните на местна почва пречки и затруднения са формулирани както следва:

- Когато е възможно да се използват модели на подражание (хора с нарушено зрение, които са успешни), за да се демонстрира пред децата какво биха могли да постигнат. Празнуване на техния успех.

- Включване на доброволчески организации (например Кралския национален институт за слепите / слепите деца във Великобритания), работещи с родители и семейства с цел постигане на тяхното въвличане докато детето е още малко, така че да получат подходящо обучение по родителски умения и да повишат очакванията им по отношение на детето. Те също така лобират и провеждат кампании на ниво национални и местни власти, където липсват услуги за обучаеми с нарушено зрение.

- Родителски мрежи, които позволяват на родителите да се срещат и да споделят свои идеи и опит.

- Организации от типа на UCAN Productions работят с младите хора, за да укрепят техните социални умения и самооценка, да ги овластят за поемане на контрол върху техните животи и въжделения.

Най-важното предизвикателство при работа с младежи с нарушено зрение в България, от гледна точка на преподавателите, е преодоляването на предразсъдъците относно потенциала на децата с нарушено зрение. Задача на учителя е да открие начин за справяне с прекомерната протекция от страна на родителите. Също така винаги е необходимо да се помага на колегите от другите училища, в които са интегрирани деца с нарушено зрение, така че да работят по-адекватно с тях и според потенциала им.

Предизвикателствата в Уелс са само донякъде сходни с тези в България. Там има нужда от повишаване на очакванията от страна на учители, семейства, общество и самия индивид. Сходствата спират тук, но не защото уелските предизвикателства не съществуват в България. Причината е че някои от тях все още не са разпознати дори, поради необходимостта от решаване на далеч по-базови проблеми. Колегите от Уелс продължават със споделяне на факта, че да са в крак с технологиите и начините по които технологиите може да се използват в полза на хората с нарушено зрение е предизвикателство за тях. Те също така считат за предизвикателство нуждата да промотират груповата работа и подхода за включване на много институции за гарантиране, че младежите с нарушено зрение получават всички необходими умения за нормален и независим живот (не само добро образование). Друго предизвикателство специфично за Уелс, но също така лесно за регистриране и в други ЕС региони, е свързано с географията на региона. Уелс е предимно селска страна и транспортните връзки не са особено добри. Събирането на групи младежи с нарушено зрение заедно може да бъде съответно прекалено скъпо и отнемащо много време начинание. Това не е много далеч от българската реалност, която не упоменава всички тези ограничения най-вероятно поради простия факт, че децата са сравнително организирани в няколко училища, които осигуряват на живеещите в отдалечени региони възможност за пансион. Семейството на момиче от групата от София живее в отдалечен селски район. Връщането й в училище от дома е предизвикателство. Понякога се оказва, че е необходимо социалните служби да се намесят, за да върнат детето в училище, по искане на ръководството на образователната институция. Семейството не може да гарантира нейното транспортиране всеки път и понякога, когато се прибере за ваканция, те „забравят“ да я върнат обратно в училище.

На въпроса “Какво трябва да има предвид учител, работещ с деца с нарушено зрение?” учителите от Уелс и България отговарят, че първото и най-важно нещо, което учителитят не бива да забравя е, че работи с учащи ... и на второ място, че тези учащи не виждат. Учителите са отговорни за обучението на деца с нарушено зрение по същия начин, по който са отговорни и за всички останали деца от класа. Децата с увредено зрение са много повече от просто здравословно състояние. Всички деца (включително тези с нарушено зрение) имат свои силни страни, психологически особености и предизвикателства, които трябва да преодоляват. Дори в хомогенните класове с деца с нарушено зрение, какъвто е случая в България, фазите на психологическо и двигателно развитие и скоростта, с която учениците научават едно или друго абстрактно определение следва да се вземат предвид. Наличието или липсата на един или друг сетивен дефицит или психологическо увреждане също трябва да се вземат под внимание. Важно да се отчете също, че при децата с увредено зрение индивидуалната работа е мнго по-необходима околкото груповата такава. Заради частичното зрение, когато децата имат полезно такова, което могат да използват, както и при използването на Брайл, работата на децата е по-бавна – всички тези допълнителни фактори влияят на работата на детето, както и на работата на учителя. Учителят следва да има това предвид, за да гарантира успешното възприемане на нови знания. Друга особеност, която не бива да се забравя, е че всеки урок с академични знания трябва да бъде тясно свързан с ежедневната практика и учебната програма трябва да включва предмети, свързани с ежедневния живот, ориентация, мобилност и визуална помощ.

Колегите от Уелс препоръчват с децата да се говори, за да се постигне разбиране как се чувстват и от какво имат нужда. Те още напомнят, че учащите с нарушено зрение учат по различен начин, защото при тях инцидентното учене не е възможно. Те учат основно чрез това, което чуват или прочитат и чрез собствения опит. Имат нужда нещата да им се обясняват.

Други важни елементи, които учителите на деца с нарушено зрение трябва да отчитат, са:

- повечето концепции са визуални (горе / долу / тук / там / отзад / отпред) и въпросните трябва да бъдат обяснявани;

- остротата на остатъчното зрение варира според това колко изморен е учащия, дали приема някакви медикаменти и дали е болен или здрав. Нещата, които виждат сутрин, когато са свежи, може да не изглеждат по същия начин следобяд, когато са изморени (3);

- те няма да разберат, че говорите на тях, освен ако не ги назовете по име – винаги използвайте името им преди да им дадете някакви инструкции, които трябва да изпълнят;

- ще им отнеме по-дълго да направят нещо отколкото на техните зрящи връстници – така че обемът работа очакван от тях (макар че не бива да става дума за нивото на сложност) може да е неоходимо да е по-малък или времето, което му е отредено да е по-дълго (например за даден изпит или тест), по този начин ще са поставени на равна нога със зрящите си връстници;

- може да им е необходимо да работят на Брайл / с аудио / с уголемен шрифт, за да способни да се справят успешно. Материалите за подготовка за всеки курс, посещаван от ученици с нарушено зрение, следва да бъде изгортвен на Брайл или качен на аудио-касета преди да започнат чсовете. Списъците с литература за самоподготовка, трябва да са подготвени колкото е възможно по-рано и да са им предоставени за подготовка;

- нуждаят се от възможност да приложат на практика, това което са научили – както академичните знания, така и социалине умения и уменията за независим живот;

- „децата с нарушено зрение на първо място са деца, които така се е случило, че имат увредено зрение, а не са зрителни нарупшения със закачени към тях деца. Освен ако нямате много добра причина да постъпвате другояче, отнасяйте се към тях като към всички останали ученици.” (B&D Franson, 2/17/2000).

Според българските и уелски преподаватели някои от най-добрите начини за включване на учащи с нарушено зрение в процеса на учене са:

- ученето да е забавно и да е подпомогнато от стимулиращи материали.

- учениците да разбират значението на това, което учат – защо го правят / учат и да прилагат в практиката това, което са научили.

- да се използват интерактивни методи за учене.

- да се включват елементи от обучението за развитие.

- да се включат елементи за арт терапия, както и всякакви видове изкуства по време на обучителния процес.

- пред учениците да се поставят постижими задачи, които ще стимулират тяхното желание и готовност да се развиват, като са сигурни, че могат да се справят. Успехът гради успех и малките стъпки могат да са много необходими ако искаме дадена задача да бъде изпълнена.

- пред учениците да се предложи разнообразие от обучителни контексти – индивидуално обучение, работа в група, част от продукция (например театрална).

Според бтлгарските и уелските учителите най-добрите начини за подобряване увереността на младежите с увредено зрение са:

- личен опит.

- избягване на старата система“лектор-слушател“ и нейното заменяне с нова такава, при която детето може да бъде активен участник в класа.

- учителят трябва да бъде и психолог, което означава, че трябва да повишава своите квалификации, за да преодолее стереотипите.

- учителят да дава на децата уменията, които са им необходими, за да са независими. Те трябва да получат възможност да са колкото е възможно по-автономни. Ако има опция нещо да бъде направено за даден ученик или да му се помогне да научи/направи нещо сам – втората опция следва да бъде избирана. Това не само ще даде възможност да учениците да се справят с важни задачи след като са напуснали класната стая, но и ще им помогне в изграждането на самочувствие. Например, би било по-добре да се помогне на ученик да намери начин да чете задачите в клас сам/а отколкото винаги да разчита на други, които да му/й четат.

- да им се дава възможност да успеят и да се отбелязват подобаващо техните постижения.

- да им се дава възможност / подкрепа да правят сами избор и да знаят как да се справят с грешките си.

- да им се дава възможност да допринасят за / да участват в / да обучават други млади хора.

- да им се предоставя емоционална подкрепа и сигурна среда, в която да се оринтират.

Като се има предвид колко важна ще бъде последната седмица на международния уъркшоп за децата с нарушено зрение, участващи в проекта, нейното правилно планиране е от изключително значение. Предложенията, които обучителите правят са децата да имат възможност да почувстват резултата от усилията, които са положили, под формата на интерактивно представление или кратка програма, която би могла да включи елементи на представление. Те би трябвало да имат време да помислят върху това, което са научили, пътя, който са изминали и да планират това, което предстои.

Участниците трябва да направят резюме и да представят пред другите как целите на проекта са им повлияли.

Техните личен и групов успех, както и успеха на самия проект – споделения път – следва да бъдат отпразнувани.

Последният въпрос, който бе зададен на уелските и българските учители бе “Дайте пример за добра практика за обучение на деца с нарушено зрение, която според вас е подходяща?” Според българския опит няма най-добър метод. Всичко зависи от целите и работата с децата. Пример за добра практика в училище СОУДНЗ „Луи Брайл“ е направата на релефни изображения, добавени към уроците, в случай, че няма изображение, което учителят да може да използва. Интерактивните методи, адаптирани за деца с нарушено зрение също често са полезни. Когато става дума за тежко увреждане или загуба на зрение, добрата брайлова грамотност, която на този етап може да се получи единствено в спецциализираните училища в България, е от голяма полза. Разбира се, използването на ресурсите на специалното училище – материали и компетенции на учителите там – би било от полза за други училища и институции, които се грижат за нуждите на ученици с нарушено зрение.

Предложенията от учителите от Уелс се базират върху разбирането, че всеки ученик е уникален и е съответно изключително важно да се говори с учениците, за да се установи как учат те и каква подкрепа им е необходима. От тук насетне, след като това правилно разбиране е постигнато, следва да се осигурят и подходящите материали за обучение (брайл / уголемен шрифт / аудио / тактилни и прочие) и то навреме за часовете. Понякога е необходимо допълнително обучение за преглед на урока и представяне на нови концепции и идеи. На последно място, но не по значение, важно е да се насърчава участието на ученика във всички аспекти на ученето.

3. 
   
   Изтегляне 0.62 Mb.
   
   Сподели с приятели: