Изследователската дейност на учителя

27 съждения със закономерен характер, с разработване на теории, с които се описва, обяснява и прогнозира състоянието и развитието на явленията и процесите.
Методиката на педагогическото изследване е такава система от методи, техники, процедури и организация, която на основата на предварително разработена концепция реализира по най-ефективен начин целите на изследването.
Научният метод е начин, път, средство за получаване, събиране, натрупване, обработка на информация. Той е маниер на мислене и действие с оглед изучаването на определен обект. Методът представлява рационална система от стандартни и еднозначни правила за действие и норми, регламентиращи последователността от операции - мисловни и физически, чрез които се реализира процесът на усвояване на предмета на познание. Научният метод е детерминиран от логиката на науката и от особеностите на изследвания обект. Той има за цел получаването на ново знание, източниците за което са обективната действителност и съществуващото знание.
Методите, прилагани в педагогическите изследвания, се класифицират по различни критерии: обсег на приложимост, познавателно равнище, характер на данните, по информационен признак и др. За педагогическите изследвания е най- приемлива класификацията на методите според познавателното им равнище. На основата на този признак методите се делят на теоретични и емпирични.
Теоретичните методи изпълняват описателни, обяснителни и прогнозиращи функции. При тях обобщаването на събраната информация (данни) става главно по логически (индуктивен, дедуктивен) път на съждения със закономерен характер, с разработване на теории. На тази основа тези методи се делят на индуктивни и дедуктивни.
Индуктивните методи се основават на индуктивно умозаключение. При тях се откриват общи свойства и закони чрез изследването на единични факти или от по- частни закони и положения се достига до по-общи.
Дедуктивните методи представляват път на познание, при който от общи положения чрез редица умозаключения се добива по-малко общ извод. В основата му е дедуктивното умозаключение.

28
Емпиричните методи позволяват да се обхванат измененията и развитието на личността в резултат на едно или друго въздействие. Те се използват за събиране и систематизиране на емпирични данни за реално съществуващи педагогически явления и процеси. Анализът на тези данни позволява също описание, обяснение или прогнозиране на интересуващите изследователя събития, процеси, явления.
Към всяка от тези две групи са обособени подгрупи, подчинени на другите признаци. Най-общо, методите от гледна точка на тяхното приложение в педагогическите изследвания методите се делят на: теоретични - индуктивни, дедуктивни; емпирични - обсервационни, експеримент, диагностични (тестове, анкети); праксиметрични - анализ на резултатите от дейността, контент-анализ; методи за обработка на данните - количествени и качествени; методи за интерпретация на данните - генетически и структурни; методи за планиране на изследването.
За целите на педагогическите изследвания по съществено значение имат емпиричните, праксиметричните и методите за обработка и интерпретация на данни.
Изборът на методи на изследване зависи до голяма степен от изходната концепция, но тя е в съответствие със същността и структурата на изучаваните обекти и явления. (Кожухарова Г. М.)
Концепцията на настоящето изследване предполага използването на диагностичен метод на педагогическо изследване, а именно дидактическия тест.
Обемът на изучавания материал е малък, включващ три урока за нови знания.
Подходът при преподаване на материала е различен. Много важно е колко и какви ще са натрупаните знания в края на процеса на преподаване. Тестът, като метод на изследване ще даде достатъчно информация, за да се достигне до извод за степентта на усвояване на знанията от учениците от двете групи. Съответно ще може да се сравнят знанията, които имат в края на преподаваните уроци двете групи седмокласници.
С понятието “тест” в най-общ план се обозначава проверка, изпитване, проба, изследване, метод. То означава още – измерване на знания, умения, чувства,

29 интелигентност на личността. Тестът се разглежда и като процедура за измерване на способности, постижения, интереси и други характеристики.
Както всеки метод, така и тестът има съществени страни, които го определят и отличават от другите. Това са неговата специфична същност, функции, типология, основни характеристики и качества.
Дидактическият тест се състои от определен брой въпроси и задачи, които определят неговияа обем. Факторите, които определят обема на теста са: целта на теста, обема на конкретното учебно съдържание (обект на контрола) и неговия характер (теоретично, фактологично, приложно). От значение са и вида задачи, използвани в теста, както и времето за решаването им и начина за отразяване на отговора. Освен това трябва да се има предвид и времето, което се осигурява за работа върху теста в учебни условия. То е свързано с регламентирания учебен час.
За самостоятелна работа вкъщи тестът може да се разработи и за по-удължено време.
В зависимост от поставената цел, тестът може да обхваща учебно съдържание върху една методична единица, раздел, учебен материал за една учебна година или върху цялата учебна дисциплина. В зависимост от това дали предложените задачи изискват самостоятелен отговор или отговорът се избира от предложените, е необходимо различно време за тяхното решаване.
Обемът на теста е в пряка връзка и от възрастовите особености на учениците и от познавателните им възможности и от психологическата им устойчивост.
Еднообразието намалява интереса и активността, води до по-бърза умора и в крайна сметка до влошаване на резултатите. Поради това, за по-големите тестове се търси рационална форма за осигуряване на почивка от психологически характер.
Използват се няколко вида задачи, като еднаквите от тях се групират и в теста се оформят отделни части. Всички тези фактори са взаимно свързани и трябва да се разглеждат комплексно.
В зависимост от наличието и вида на отговорите в теорията на дидактическите тестове са обособени главно три големи групи задачи.
1. Задачи със структуриран отговор (закрит тип).

30
- С алтернативен отговор (да - не). Такива задачи се включват, когато информацията може да се получи с помощта на повече въпроси и когато случайните отговори нямат особено значение за оценката. Поради това този вид задачи показват ниска надеждност.
- С тривалентни отговори (от типа повече, по-малко, не се изменя). Те се разработват върху учебен материал, който варира под влияние на някакъв фактор.
При тези задачи също е възможно налучкване на отговора.
- С един верен отговор. Към задачите са формулирани няколко отговора, от които само един е правилен, а останалите отразяват типични грешки, допускани при решаването на задачата. Изследваният избира един от отговорите, който според него е верен в съответствие с поставените условия или въпрос в задачата.
- С няколко верни отговора (с множествен избор). В зависимост от конструкцията на задачите се дава указание за формиране на верния отговор, като съвкупност от няколко верни отговора. Изследваният трябва да установи кои са верните отговори и да отрази отговора си чрез съответната комбинация.
2. Задачи със свободен отговор (открит тип).
- Задачи за свободно конструиране на отговор. Към поставения въпрос или задача с определени условия, тестирания трябва самостоятелно да конструира отговора си. Оценката на отговорите в определена степен носи субективизъм.
- Задачи тип “есе". С този тип задачи се установяват особеностите на мисленето, нивото на активност, възможностите за писмено изразяване. Включват се в теста, при необходимост да се провери нивото на креативност на мисленето, за установяване степента на усвояване на даден алгоритъм или за проследяване на пътя, по който се стига до решението. Оценката на отговорите е също в известна степен субективна.
- Задачи за тълкуване; асоциация; преформулиране и преобразуване; анализ и корекция. Оценката на отговорите допуска също субективизъм.
3. Задачи с полуструктуриран отговор (полузакрит тип).
- За допълване, предполагащи еднозначни отговори - дума, буква, цифра, символ. При тях се изключва субективизма.

31
- За съотнасяне - имат вид на две колонки от понятия, като задачата е чрез стрелки да се покаже каузалната връзка между понятия от едната и от другата колонка.
- За попълване на графики, рисунки, схеми, таблици. (Кожухарова Г. М.)
Съставеният при изследването тест [Приложение 1] има следните признаци:
Целта на теста: заключителен контрол;
Вида на изследваните свойства: за знания;
Съдържанието на тестовете: за постижения;
Степента на приложимост: нестандартизирани.
Начина на изпълнение: провеждани с технически средства;
Според конструкцията си: сложен (хетерогенни, комбинирани).
Времето за което се изпълняват: за равнище;
Начин на провеждане: индивидуални.

Изтегляне 2.96 Mb.

Сподели с приятели: