Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
ВОЛЯТА НА БОГАЧовек няма право да оставя на сина си или на дъщеря си да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил – недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който вземал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а оставя да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: “Ще ме извините, не съм разположен да служа тук.” – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последния свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: “Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре.” Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са анекдоти. Не, с неизпълнението Волята Божия, човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители – с неизпълнението Волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им е възложил, те все повече и повече се свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят! Който се учи,НБ, 30 ноември, 1924 г. в гр. София. “ОЛАБЕЛИР” – ВЪЗМОЖНО Е! Един от турските султани поискал да се явят пред него найумните хора и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени, философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: “Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила.” – “Олабелир” – / възможно е /, казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва един друг философ и казва на султана: “Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него.” – “Олабелир” казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже “Олабелир”, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям празен кюп, който може да събере 400-500 кгр. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: “Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе на заем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема. “Не може да бъде!” – казва султанът. Защо казва, че не може да бъде? Защото, ако каже “олабелир”, ще трябва да си плати дълга. И тъй, когато някой път ни поставят в едно противоречие, в което трябва да платим, ние казваме: туй е лъжа, това не може да бъде! А за всяко нещо, което не ни засяга, за което нямаме отговорност, казваме: олабелир! – т.е. – това може да бъде. Ти си!, НБ, 7 декември, 1924 г. в гр. София. “ФИЛОСОФСКИЯТ КАМЪК” – ПРЪЧИЦАТА ЗА ЗЛАТО Ще ви приведа един пример за един учен философ. Това е един разказ с много вариации. Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който каквото бутне да го превърне в злато и така да подобри живота си. Най-после му се удало да намери този философски камък – тъй се предава в разказа. За да го открие обаче, той работил дълго време. Един ден му се явява един от гениите на природата и го пита: “Вие проучихте ли този въпрос? – Проучих го много добре. – Тази сила, която ще ви се даде, ще можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: - Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш само когато ти потрябва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание.”- Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата по масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превръщало в злато. Слугите донесли яденето му, но той бутнал с пръчицата си и яденето се превърнало в злато. Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната: те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали на злато. При това нещастие той си казал: А,а – пропуснах един велик факт! Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази сила или онази сила! Казвам: проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само в мумии от злато. Питам: какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш. Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за нещо друго. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно. Ти си!, НБ, 7 декември, 1924 г. в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|