Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗЕМАН ЗЕБУ С ДЕСЕТТЕ НИШКИ
МЛАДИ И СТАРИКогато казвате “да живеят младите”, това не е права философия на живота. Младите са стомаха, корема, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал как един стар кон слизал по един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене, аз да ги сваля! – Какво ще направиш? – запитал го стария кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Видяхме звездата!, НБ, 8 февруари, 1925 г. в гр. София. ЗЕМАН ЗЕБУ С ДЕСЕТТЕ НИШКИЩе ви приведа един интересен пример, който се случил някога в миналото. Един прочут адепт, наречен Земан Зебу, трябвало да реши една задача, дадена му от неговия Учител. Турците тълкуват името Земан Зебу по следния начин. С това име те наричат всеки човек, закъснял в своето развитие и бърза да поправи живота си, иначе ще остане назад. Следователно, Земан Зебу бил поставен от Учителя си на един изпит, който трябвало да разреши правилно. Изпитът се състоял в следното: Учителят му го свързал с десет нишки на живота, които той трябвало да разкъса, затова именно дошъл на земята. Учителят му казва: “Ти ще видиш как са свързани тези нишки и ще ги развържеш по най-разумен начин, само тогава ще дойде в тебе Новата светлина и ще разбереш смисъла на живота. Един ден Земан Зебу се въодушевлява, вижда около себе си 10 светли нишки и си казва: дошло му е времето вече! Изважда ножиците си и се готви да реже. Улавя първата нишка, натиска я с ножиците си, готви се да я отреже, но веднага отпреде му изскача една хубава млада мома, която му казва: моля ти се, не ме режи. Ако ме отрежеш, ти си на погрешната страна. Майка ми ме изпрати тук на земята да се уча и да работя. Ти си единствения човек сега, който можеш да ми дадеш живот. Ако ти ме отрежеш, всичко се свършва с мене, моето развитие се спира. Погледнал я той и си казва: хубаво, хайде нека от мене замине – оставя нишката, не я отрязва. Вижда втората нишка, улавя я, туря ножиците да я отреже, но изведнъж изскача един млад, хубав момък и му казва: моля, моля, недей ме ряза! Тъкмо се срещнахме с тази мома, ще завържем приятелство с нея. Отложи рязането за друг път. – Помисля си той и си казва: хайде, нека от мен да замине! И тази нишка не отрязва. Вижда той третата нишка, улавя я да я реже и тъкмо поставя ножиците, когато пред него изскача един художник със своите четки и бои и му казва: моля ти се, недей ме ряза! Аз съм в последната стадия на своето развитие, довършвам своята картина. Отрежеш ли ме, ще се спре развитието на цялото човечество. – Хайде от мен да замине! И този път не отрязва нишката. Улавя четвъртата нишка, иска да я реже, но изведнъж пред него изскача един генерал – във военна униформа, казва му: моля ти се, недей ме ряза! Аз проектирам от великите планове за спасението на човечеството. Ако ме отрежеш, ще осакатиш цялото човечество, затова остави ме да реализирам плана си. – Добре, нека от мен да замине! – и тази нишка оставя. Улавя смело петата нишка – ще реже вече. Но ето, явява се един жрец със своята тояга, с одеждата си – готов за служене на Бога. Моля, моля, не ме отрязвай! Аз извършвам една от найважните служби в света – служба Богу. Аз произнасям една от най- необходимите молитви. Ако прережеш нишката на моя живот, няма кой да се моли за човечеството. – Хайде, нека от мене да замине! – оставя и тази нишка. Най-после туря ножиците на шестата нишка. От нея изскача един мъдрец, който му казва: моля ти се, недей ме отрязва! Аз пиша една ценна книга, събрал съм материал от хиляди години. Искам да оставя тази книга за бъдещото поколение. Ако отрежеш тази нишка, какво ще стане с моята книга? Не ме отрязвай, бъди така добър! – Хайде, нека пак от мен да замине. Улавя седмата нишка, но веднага излиза един народен учител. – Моля, моля, ще бъдеш тъй добър да ме изслушаш: от ред съществувания аз съм посвещавал живота си за възпитанието на децата и днес тъкмо открих един велик метод за възпитанието на децата, който искам да внеса в света за приложение. Ако туриш ножиците и ме отрежеш, отиде цялото възпитание, свърши се с човечеството! – Е, хайде от мене да замине! – оставя и тази нишка. След това улавя и осмата нишка, готов да реже. Изскача един слуга: моля, моля, толкова време съм бил слуга, но никога не съм слугувал както трябва. До сега аз бях лъжец, крадец, но намерих един много добър господар, добре се отнася с мене, добре ми плаща, затова искам да водя един честен, добър живот. Ако ме отрежеш, ще пропадна завинаги. – Хайде, нека от мене да замине! – оставя и него. Хваща деветата нишка. Излиза един артист със своята арфа. Моля ти се, не ме режи! Аз създадох една песен, с която ще мога да укротявам, да умиротворявам хората. Мисля да тръгна из света, да пея и да свиря, да го поправя. Ако отрежеш тази нишка, ще спреш не само процеса на моето развитие, но развитието и на цялото човечество. – Хайде и този артист да мине! Най-после туря ножиците на десетата нишка, но веднага изскача една майка с детенце на ръце. Моля, моля, недей ме ряза! До сега аз помятах всичките си деца и едва сега родих първото си детенце. Ако отрежеш нишката ми, отиде и детенцето ми, отивам и аз. – Хубаво, нека и този път от мен да замине! – оставя и последната нишка. Питам сега: всички тия апелирания на десетте души, не бяха ли на мястото си? – Бяха. Затова именно Земан Зебу остави всички тия нишки и се върна назад при Учителя си. Да, но той разреши ли въпроса? – Не го разреши. Всичките тия нишки – момата, момъкът, мъдрецът, жрецът, учителят и другите останали, не са били съществени неща, те са били фиктивни положения, те са били той самият. Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече! Но, той бил страхливец. Учителят му казва: ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния. Днес всички съвременни хора са спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: чакай, чакай!…Така правят и българите. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! Добър човек беше. – Казвам: да, много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си… …ние днес се намираме в положението на Земан Зебу. Ако той беше отрязал всички тия 10 нишки, друго нещо щеше да се яви. Ако не освободят онзи балон пълен с газ от въжетата, които го държат вързан за земята, какво ще стане с него? – не ще може да хвръкне нагоре във въздуха. Но, щом го освободят от тези връзки, които го държат свързан за земята, той ще литне нагоре в пространството към своето местоназначение. Ако вие не се освободите от връзките на земята, с които сте се обвързали, накъде ще отидете? – Цял ден ще седите пред тевтерите си, ще пишете: еди-коя си стока колко лева струва, в еди-кой си град, през еди-коя си година колко хора са родени и колко умрели – мъже и жени; еди колко са се оженили и колко развели и т.н. За всички тия неща постоянно се държи статистика. Е, как ще се оправи света, я ми кажете! Видяхме звездата!, НБ, 8 февруари, 1925 г. в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|