Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЛЮБОВТА НА СЛУГАТА
- БЕН-АДЕТ-ИСАБЕТ
НЕВИДИМОТО ПЛАТНОЩе ви приведа един разказ, предаден в разни анекдоти. Един от древните велики хора, виден богаташ, искал да има една дреха, която така да се изтъче, че да не е пипната от човешки ръце. Най-после той казва: давам голямо богатство на този, който може да изтъче тази дреха, без да пипнат нещо върху нея. Явяват се двама тъкачи, казват: ние ще я изтъчем. Турят стана си и започват. Прехвърлят сувалките през въздуха, тъчат. Праща той двама от слугите си, казват: отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: този човек е гол! – Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат нещата трябва да се видят. И пишеше на земята, НБ, 22 февруари,1925 г. в гр. София. ЛЮБОВТА НА СЛУГАТАРазправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно, и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за любовта: той живял при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега по 100 писма пишете на вашите любими: ах, умирам, не мога без тебе! Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света! И пишеше на земята, НБ, 22 февруари, 1925 г. в гр. София. БЕН-АДЕТ С ДЪЩЕРЯ СИ ЗЕБРУ-МЕДИ ; БЕН-АДЕТ-ИСАБЕТЩе ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази. Ние наричаме тия разкази символи. Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за наймалкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, въздъхвал, оплаквал, който не работел, не си лягал точно на определеното време – в 9 часа вечерта, се наказвали със смъртно наказание; всеки, в джоба на който се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, ходел гологлав; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвали със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адет. И турците имат думата “адет”. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си , какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: какво става в България? Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този цар се влюбва в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в това царство, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане, всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: “От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй както искат, тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга, когато иска и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, когато иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска.” Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-АдетИсабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: “Аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство, да внесеш радост в сърцата на всички хора”,- и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое очудване вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалност вътре в себе си. Вървят понататък, мръква се вече, настава вечер. Тя му казва: ”Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички”. В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление. Тя забравя за Бен-Адет-Исабет, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следующето: Исабет – Бен – Адет, Бен – Адет - Исабет. Какво ще разберете сега от него? Тя веднага започва да философствува, да разсъждава как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва отпред очите й, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет. Где остават тия имена? – Днес и двамата са живи. Бен-Адет е старият човек. Бен-Адет-Исабет е новият човек. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек? Вие ще кажете: старият да умре. Не, старият човек е бащата на младия. Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха. Не, старият човек не е човекът на греха. Това е крив превод. Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който схваща и прилага разумните закони. Старият човек е човекът, който за своята честност и справедливост може да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. Това е старият човек! Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота; и разумността, която трябва да се утоли със светлината. Значи, на нас ни трябва вода и изобилен живот. – нищо повече. Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората. Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте! Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот. Като видите човек, пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина. По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите……….. Нашата земя е една забавачница. Ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета. Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет - царският син. Когато дойде, той ще каже: ”От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре.” Това е Божията Любов, Божественото в нас. Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото лице, ние ще бъдем в положението на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат. На български език не могат да се преведат. Няма такава свещена дума, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нещо, когато у вас има един потик да вярвате. Сега скръб имате, НБ, 1 март 1925 г. в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|