Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
ЧУВАЛ С ЖИТО, ИЛИ ВЪШКАНие не успяваме всякога в живота си, защото избираме методи, които не съответстват на нашето сегашно развитие. Сега ще ви приведа една аналогия, един разказ. Някой си древен съдия, наречен Хари-Хамзибенами, осъжда двама учени, дворцови хора, престъпници, на смъртно наказание. Но понеже в тази държава не съществувало смъртно наказание, той ги осъжда на следното доживотно наказание: да се движат тия двама души заедно в своя живот, без да се спират някъде, защото според тамошните закони не могло да се затварят хората в затвори. На единия престъпник било определено да носи на гърба си 100 кгр. жито, без да го сваля, на другия било определено да носи на главата си една въшка, без да я сваля. Повикват двамата престъпници и им прочитат присъдата, като ги оставят свободни, всеки да си избере, което иска от двете наказания. По-ученият, по-умният си избира по-лекото наказание, а именно да носи на главата си въшката, без да я сваля до края на живота си. За втория вече нямало избор. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видяло доста тежко. Първият, който избрал въшката като по-леко наказание, се присмял на втория. Тръгнали да вървят заедно – такова било наказанието им. Този, който носил чувала, постоянно се молил на Бога: Господи, аз съзнавам, че направих едно престъпление, но моля ти се, покажи ми един начин, как да си облекча положението, много е тежък чувала със 100 кгр жито на гърба ми! В присъдата, обаче имало едно облекчение в този смисъл: те ще могат да се освободят един ден от наказанието си, ако се явят хора, които да искат техния товар; по никакъв друг начин не могат да се освободят от товара си. Човекът с житото все продължавал да се моли на Господа, да го освободи от товара му. Молил се на Бога, казвал: Господи, помогни ми, обещавам да ти служа от всичкото си сърце! Не се минава много време, Господ изпраща един човек, който го запитва: какво носиш в този чувал? –Жито. Дай ми тогава от твоето жито един кгр, да го посея. Той бръква в чувала си и му дава един кгр.- поотдъхва си малко и благодари на Бога. Този човек се обръща към другия пътник и го запитва: ами ти какво носиш? – Въшка! А, не ми трябва въшка. Вървят по-нататък, и дето минат, все ще се спре някой човек да ги запита какво носят. И когато чуят, че първият носи чувал с жито, поискват от него по един кгр., като запитват втория какво носи и чуят, че носи въшка, отстраняват се с думите: не ни трябват въшки! Така продължавали те да вървят 2 – 3 години, и в това време от житото на първия останали само около 30 кгр., а въшките на главата на втория се увеличавали от ден на ден все повече и повече, и в което село и да влизали, никъде не го приемали. От житото, обаче всеки се силел да си вземе по малко, така че товарът на този човек всеки ден олеквал, а за другия казвали: въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката, това е грехът, който хората носят. Всеки иска да живее охолен живот, та по какъвто и начин да е. Всеки казва: да ям и да пия, това е смисълът на живота. Не, въшката представлява материалистическия живот, а чувалът, това е духовният живот. Всички добри хора, всички светии носят тези чували, носят своите благословения. И този, който избира най-лекия път, избира всъщност най-опасния път. Да носиш една въшка 100 години, това е най-опасното нещо. Благословение е да носиш един чувал от 100 кгр жито! То ще те запознае с всички хора. …И ние, съвременните хора, разрешаваме въпроса по този начин. Материализмът, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота в човека. Когато въшката влезе в човека, тя се размножава, докато човек изгуби от себе си всяко благородно чувство… Истинната лоза, НБ, 14 юни 1925 г. в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|