Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ФИЛОСОФСТВАНЕТО
КОНФУЦИЙ И ЛАОТЦЕИ между религиозните хора има едно вътрешно съревнование. Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намерите подобно едно съревнование. Лаотце бил учен, велик мъдрец, а Конфуций отивал да слуша тази велика Мъдрост. Като слушал думите на този мъдрец, познал, че бил велик Учител. Най-първо той го запитал за много въпроси, но след това станал мълчалив, престанал да го пита, дълго време мълчал, станал скърбен, тъжен в себе си. Лаотце го запитва: защо не говориш Конфуций? Сега ще ви дам едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е жив. Щом умрат те, ние си слагаме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вътрешен потик, който ни дава вдъхновение – нямаме вече вдъхновение… Какво казва Конфуций? – Учителю, намирам се в едно противоречие. Ако твоята мисъл беше тъй бърза, както е бърза рибата в морето, аз бих я достигнал; Ако твоята мисъл беше тъй бърза, както бягането на най-бързоногия елен, аз бих я достигнал; Ако твоята мисъл беше тъй бърза, както хвърченето на птицата, аз бих я достигнал, но тя е далеч извън облаците, т.е. извън този свят. Затуй имам право да бъда тъжен и скърбен, че не мога да те достигна. Така мислел Конфуций преди толкова хиляди години за своя Учител. Да достигне някога Учителя си, той считал това нещо за невъзможно. Ние сме в същото положение, когато се намираме пред живота на Христа. Моето царство, НБ, 8 март 1925 г. гр.София. ФИЛОСОФСТВАНЕТОГолеми философи сте вие, но не знаете най-елементарните работи. Разправят за един английски философ, който написал едно отлично съчинение по философия на английски език, но разправя за себе си, че бил толкова слаб математик, та когато се отнасяло за някаква най-дребна сметка, викал жена си и малките си деца да смятат заради него. Той писал чисто философски работи, написал една много хубава книга по френология, върху “естеството на човека”, но математическият му център бил слабо развит. Той казвал: аз по математическите си способности не мога да се меря даже с децата си. Ако всичките ми способности бяха така развити, както и математическите, щях да бъда цял идиот. Тъй щото, в едно отношение човек може да бъде философ, а в друго отношение – дете… …Кой какво работил, това и придобил! Той повелява на слънцето, НБ, 15 март, 1925 г. в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|