Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
ДУХОВНИКЪТ, КОЙТО ОБИЧАЛ КАЙМАК
Изтегляне 289.92 Kb.
|
ДУХОВНИКЪТ, КОЙТО ОБИЧАЛ КАЙМАКЩе ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканел да хапне, жена му го изпреварвала. Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвяло, жена му веднага успявала да обере каймака. Най-после, един ден той взима гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва. Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взима с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. “А, казва той, не се надявах на тебе, свети Никола! Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа.” Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва след него като старец, и го запитва: накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изядаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката му, изважда очите му, отрязва ушите му – изобщо, нарязъл го като някой хирург. След това взима всяка част от тялото му и го поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така, лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: добре, синко, когато се намериш в някое затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува тъй както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкресява го и му казва: Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак! И ние, съвременните хора сме от тези, които искаме от Господа това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: в нищо не вярвам вече, отказвам се от Бога, всичко в този свят е празна работа. Не, това е заблуждение!.. В който град влизате, НБ, 29-и март, 1925 г., в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|