Извършване на оценка на изпълнението на
Модел на прилагане на стратегията
Изтегляне 4.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.Констатации, изводи и препоръки
3.2.3.Модел на прилагане на стратегиятаСъгласно разпоредбата на чл.1, ал.3 от Закона за закрила на детето и в изпълнение на Стратегията, Министерският съвет приема ежегодно Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето. В периода на оценка са приети 3 национални програми, съответно НПЗД 2008, 2009 и 2010 г. Националните програми регламентират задълженията на всички държавни институции, ангажирани в изпълнението на дейностите, осигуряващи спазване и закрила на правата на децата в Република България в съответствие с техния най-добър интерес. Механизмът за наблюдение и оценката на изпълнение на Националната стратегия за детето 2008 - 2018г. се осъществява чрез ежегодно отчитане на изпълнението на дейностите, заложени в годишните Национални програми за закрила на детето, като оценките на постигнатите резултати за всяка календарна година се представят под формата на Доклад по изпълнението на НПЗД пред МС. В периода 2008 – 2010 г. се планират и изпълняват 3 програми, като във всяка от тях се определят приоритети, част от които не съответстват директно на приоритетите на стратегията. Това се определя до голяма степен от процеса на реализиране и смяна на приоритети, както и от появата на нови области за интервенция и съответно нови цели. Тази промяна не е отразена в стратегията. Приетите още през 2008 г. приоритети за планиране са по-детайлни от целите на стратегията, а през 2009 г. и 2010 те се увеличават като брой и детайлизират като съдържание. В управленската практика на България в областта на политиката за деца се използват дългосрочни, средносрочни и краткосрочни документи с различен срок на изпълнение. Те са стратегии, програми и планове. Към 2007-2008 г. (до 2010 г.) в практиката на национално ниво не съществуват критерии за тяхното разработване. В този смисъл НСД е разработена дългосрочно, за 10 години и на национално ниво се реализира чрез НПЗД за всяка година, но няма ясен план за действие за целия срок на стратегията, както и собствен бюджет. На местно ниво ситуацията е различна. По смисъла на чл.19, ал.1 и 2 от ЗСП 16ангажимент на областните управители/общинските съвети е разработването на стратегии и годишни планове за развитие на социалните услуги на местно ниво, съгласувани със съответната РДСП/ДСП. Тези планове по същество са свързани само частично с постигането на първа оперативна цел на НСД, но не произтичат от нея. По смисъла на чл.6а,т.8 от ЗЗД17, ангажимент на местно ниво за прилагане на държавната политика по закрила на детето и координиране на дейностите имат кметовете на общините. По смисъла на чл.3, ал.1,2 и 3 от ППЗЗД18 общинският съвет приема всяка година общинска програма за закрила на детето. П
Интервютата с общините показват, че НСД не е имала никакво пряко влияние върху местното планиране, тъй като те нямат задължение да се съобразяват с нея, нито пък в стратегията са заложени административни или други механизми за въздействие върху местното планиране. П
“Европа каза, че иска ясна визия как ще се случи деинституциоинализацията” (източник: интервюта) рез 2011 г.е изготвен вътрешен анализ19 на изпълнението на Национална стратегия за детето за периода 2008-2012 г. Анализът съдържа цялостен преглед на изпълнението на мерките, заложени в годишните програми за закрила на детето, изводи и препоръки, фактори спомогнали или възпрепятствали реализирането на целите. Друг стратегически документ, приет на 24 февруари 2010 г. и отразяващ политическата воля да се гарантира правото на децата на семейна среда и на достъп до качествена грижа и услуги според индивидуалните им потребности е Визия за деинституционализация. С този документи и последвалите план за действие и конкретни проекти се постига акцентиране и съсредоточаване на усилията на всички нива – държавна и местна администрация – основно към един от приоритетите, отразен в Оперативна цел 1 на стратегията. Това се налага, поради външен натиск на Европейско ниво, който впоследствие води до тази корекция в политиката, а не в следствие на корекция на самата стратегия. 4.Констатации, изводи и препоръки4.1. Управление на изпълнението на стратегията4.1.1.РазвитиеРазвитието на стратегията се представя чрез процеса на планирането й и уместността на поставените в нея цели и подцели спрямо средата, условията и потребностите. По този начин ще бъде оценена нейната външна съгласуваност и съответствие. Външната съгласуваност показва степента на съответствие на целите и очакваните резултати на контекста, социално-икономическата действителност и идентифицираните потребности на децата и семействата.
Стратегията е разработена през 2006 - 2007 г. и би трябвало да е съобразена с тенденциите в макроикономическото развитие към този момент. В текста липсва макроикономически анализ, който е основна част от разработването на секторни стратегии. Оценителският екип прие, че информация за макроикономическите показатели ще се представи за периода 2006 – 2010 г., т.е планиране и период за оценка. Информацията, която ще бъде проследена е свързана с това какво се е случило в макроикономически план в страната след 2008 г.; какви промени са настъпили; кои са били основните фактори, които са оказали влияние върху социално-икономическото развитие на страната, с други думи, как се е изменила обстановката и как това се отразява върху изпълнението на Стратегията. Още повече, че промяната в макроикономическите индикатори би трябвало да обуслови и промяна в някои от основните индикатори, заложени в Стратегията. П Първо, към момента на разработване на Стратегията е налице икономически растеж, като важен фактор за това е и присъединяването на България към ЕС. Прогнозите за следващите години също са били благоприятни. Второ, в края на 2008 г. настъпва сериозна промяна в икономическата обстановка - в България започва да се усеща действието на глобалната финансово-икономическа криза. Състоянието на макроикономическата среда обективно създава затруднения за изпълнение на Стратегията. Основните показатели, които ще се коментират са: Брутен вътрешен продукт /БВП/; Индекс на потребителски те цени; Заетост; Производителност на труда; Платежен баланс; Данъчна политика; Доходи и разходи на населението. Таблица: Макроикономически показатели20
Основните фактори, които определят цялостното социално-икономическо развитие през разглеждания период са два: присъединяването на България към ЕС от началото на 2007 г. и икономическата и финансова криза в края на периода, която обхваща целия свят и дава изключително сериозно отражение върху България. Първите признаци на кризата в световен мащаб започнаха да се усещат още през 2007 г., като тя засегна страната с известно закъснение. Към края на 2008 г., вече се усеща отражението на световната икономическа криза и върху България. През четвъртото тримесечие на 2008 г. реалният растеж на БВП се забавя. Кризата намира израз във: свиването на външното търсене на продукцията на българските износители; спад в международните цени на основни износни стоки; намаляване на кредитната активност на банките; рязък спад на чуждестранните инвестиции в икономиката в резултат на нарасналия риск за инвеститорите. В началото на 2009 г. българската икономика регистрира първия си от дълго време отрицателен растеж от -4.5% спрямо предходната година. Според данните на Евростат общо за 2009 г. отрицателният ръст достига -5.5%. Всички икономически сектори допринасят за спада в БВП, като най-голям принос има индустрията, която първа почувства негативния ефект от кризата. През 2010 г. постепенно се забелязва слабо възстановяване на икономиката, като през второто и третото тримесечие на годината икономиката повишава равнището на производство.
През периода на икономическата криза - 2009 г. и 2010 г. динамиката на цените се влияе значително от намалялото вътрешно и външно търсене и спада на цените на международните пазари. През този период средногодишната стойност на инфлацията, измерена чрез ХИПЦ се движи около 2.5%. Върху намаляването на ценовото равнище влияят следните фактори: спад в заетостта, забавяне на динамиката на номиналните работни заплати и ограничаване на търсенето.
Икономическата криза намира израз в намаляване на приходите на предприятията и те са принудени да оптимизират разходите за труд. До средата на 2009 г. предприемачите задържат освобождаването на работна сила, като очакват затрудненията в продажбите да бъдат краткотрайни, но постепенно преминават към масово освобождаване на работници. През 2010 г. безработицата достига 10.2%.
През 2009 г. и 2010 г. спадът в потреблението, инвестиционната активност и намалялото производство на българските фирми оказва влияние върху всички потоци на платежния баланс. През 2009 г. текущият дефицит намалява с близо 6% спрямо 2008 г., а до месец октомври 2010 г. е натрупан излишък по текущата сметка в размер на близо 700 млн. лева. Подобрението на текущата сметка се дължи на: намалелия търговски оборот поради ограничаване на вътрешното потребление; резкия спад в притока на ПЧИ, а оттам – и на вноса; промяна в динамиката на международните цени. С признаците за стабилизиране на световната икономика, българският износ започва да се възстановява и се превръща в основен двигател на растежа.
През 2008 г. в резултат на световната финансова криза инвестициите в страната намаляват до 6.5 млрд. евро. През 2009 г. и 2010 г. увеличеният инвестиционен риск в резултат на кризата води до силен спад в обема на инвестициите, като най-силно засегнати са секторите операции с недвижимо имущество, бизнес услуги и търговия.
През 2009 г., когато българската икономика е най-силно засегната от кризата, за пръв път от много години е отбелязан бюджетен дефицит от 4.7%, което дава основание на ЕС да стартира процедура по свръх дефицит срещу страната. Реализираният бюджетен дефицит през 2009 г. е сред сравнително ниските на фона на бюджетните дефицити на повечето държави от ЕС. През 2010 г. дефицитът отбелязва значително подобрение спрямо предходната година. Държавен дълг. Важен фактор за постигането на фискална устойчивост за периода 2006-2009 г. е ефективното управление на държавния дълг и поддържането на ниско ниво на разходите за обслужването му. Нивото на държавния дълг намалява през годините като от 28.9% от БВП през 2005 г. достига 14.3% от БВП за 2009 г.
Кризата след 2008 г. води до прилагане на ограничения върху доходите в България и в повечето европейски страни. Перспективите по отношение преодоляването на различията между доходите на българските и европейските домакинства не са благоприятни. Основните фактори за това са: нисък икономически растеж в национален и общоевропейски план, рестриктивна политика по отношение на доходите, която се провежда като част от консервативната фискална политика, насочена приоритетно към поддържането на нисък бюджетен дефицит. По отношение на разходите, след 2008 г. се формира тенденция към спад на потребителските разходи, която вероятно ще се запази, като за това ще действат следните вътрешни и външни фактори:
В този контекст не може да се очакват промени към по-значително намаляване на различията между доходите и разходите на домакинствата в България и в ЕС-27.
Различията по региони дават своето отражение върху условията за развитие на децата на територията на страната. Известно е, че съществуват сериозни различия както между регионите в България и регионите в ЕС, така и съществени вътрешнорегионални /в страната/ диспропорции. Това обстоятелство също би трябвало да се отчете при изпълнението на Стратегията за детето. По обем на създадения БВП българските райони са сред най-слабо развитите в ЕС. По равнище на БВП по ППС на човек от населението районите в България значително изостават от средното равнище в ЕС. Половината български райони – СЗР, СЦР и ЮЦР са на равнище от около 30% от средното ниво на ЕС. През 2008 г. СЗР заема последното място по БВП на жител, което го прави най-неразвит район в целия ЕС. СИР и ЮИР, достигат до стойности от около 37% от средното равнище в ЕС. Водещ район в страната е ЮЗР, който достига до около 73% от средната стойност за ЕС през 2008 г. Налице е обаче тенденция на постепенно намаляване на голямата дистанция със средното равнище на ЕС във всички български райони. Тези сериозни междурегионални различия дават сериозно отражение върху условията за развитие на детето в районите за планиране в България. О “...в област “Семейна среда” подрастващите предлагат да се развие и популяризира услугата училище за бъдещи родители” ... “...в област “Право на образование” подрастващите предлагат да се предвиди мярка, насочена към подобряване на материалната база в училищата” Източник: Коментари и предложения на децата след кампания за обсъждане на проекта на национална стратегия за детето сновните изводи по отношение съответствието със социално-икономическата среда и проблематика са свързани с липсата на анализ в момента на планиране, липса на макроикономически показатели за текущо наблюдение промените в макрорамката, както и отчитане на вътрешнорегионалните различия.
Ф “...всички деца и млади хора могат да упражняват тяхното право да бъдат чути и взети насериозно за всички въпроси, които ги засягат, включително в семейния живот, здравните и социални грижи, институционалните грижи, закрила на детето, осиновяване, образование, обществен живот, администрация, правни процедури...” Източник Проекто- препоръка на Комитета на Министрите до страните-членки за детското и младежкото участие ормулираните стратегическа и оперативни цели на НСД са изведени след експертна работа и събиране на данни от всички ведомства, работещи по проблемите на децата и обсъждане на различни нива. Не е налична информация относно обхвата на анализ и обосновка, представените данни в самата стратегия са несистематизирани и от различен порядък. Не е правено специално проучване и задълбочен анализ на условията в обществото и потребностите на гражданите.. Децата са въвлечени единствено в процес на обсъждане на планирани мерки в няколко области, като само част от направените предложения са взети под внимание. Няма информация дали е предоставена обратна връзка, защо това не се е случило за останалите. В този смисъл стратегията не е съотнесена към идентифицирани реални нужди. Информацията за тези нужди е косвена, събрана чрез статистически данни. Поради това, оценителският екип прави преценка на уместността на целите на нуждите на потребителите, проследявайки ситуацията на децата и семействата в страната през 2006 -2007 г. (периода на обсъждане и планиране на стратегията) в областта на детската бедност, социалното включване, образованието и здравето, така както е представена в други релевантни стратегически документи. Успоредно с това се оценява и съответствието на поставените цели в стратегията с тези, изведени в отделните секторни политики. В таблицата долу са показани схематично основните идентифицирани предизвикателства в приоритетните области, свързани с детско благосъстояние и спазване на детските права. Поради изключително големия брой стратегии, национални планове и програми в определени области, повечето от които не се засичат като периоди и не съответстват изцяло на планирането на НСД, оценителският екип представя само тези, които директно се отнасят до оперативните цели на стратегията с оглед представяне на развитието и съответствието на националите политики в посочените области в периода 2006 - 2007 г. Посочените проблеми нямат претенциите да представят изчерпателно или да анализират цялостно нуждите към този период. Освен това в таблицата не е посочена конкретна област, свързана с участието на деца в процеса на планиране и изпълнение на политики, свързани с техните права и отговорности, тъй като това е по - скоро принцип, изходна предпоставка в целия процес на стратегическо планиране с участие, отколкото цел.
Първа оперативна цел от НСД е всеобхватна, насочва към социално включване и намаляване на детската бедност. Тя е формулирана в контекста на представените данни и информация за бедността, положението на децата в риск и демографските проблеми. Наблюдава се частично съответствие между идентифицираните към този период проблеми в областта, описани в стратегическите документи и планираната оперативна цел и очаквани резултати. Основанията за този извод са следните:
Втора оперативна цел насочва към един от идентифицираните проблеми в област образование, а именно достъпът до качествена предучилищна подготовка и училищно образование. Равенството в образованието не е толкова проблем на самата образователна система, колкото проблем на икономическото състояние на държавата.46 В този смисъл поставената цел е по-скоро социална, отколкото образователна. стратегически документи са свързани с достъп до образование, отпадане от училище и качество на образованието. В стратегията също са посочени тези проблемни области като основни. Оперативната цел и очакваните резултати обаче, поставят акцент само върху равния достъп до предучилищна подготовка и училищно образование, което съответства частично само на един от идентифицираните проблеми. Хипотезата вероятно е, че достъпът до предучилищна подготовка и образование гарантира превенция на отпадането от училище. Няма посочени изследвания в подкрепа на подобно твърдение или хипотезата не може да се потвърди (данните потвърждават това, вж. прегледа на оперативна цел 2). Поради тази причина оценителският екип прие, че не е налично пълно съответствие между идентифицираните проблеми и целта. От друга страна очакваните резултати се отнасят към проблеми на рискови групи, при това не изчерпателно. Те посочват само определени групи проблеми на определени групи деца. Това са проблеми с интеграцията и владеенето на български език на децата от етнически малцинства, децата със СОП и децата, невладеещи български език. По този начин целта, която е дефинирана за всички деца, при преглед на очакванитe резултати се оказва насочена само към определена група от тях. Трета оперативна цел - подобряване здравето на децата – е формулирана в контекста на посочените данни за детска смъртност, заболеваемост и рисково поведение. Посочените очаквани резултати са от различен порядък и са по-скоро мерки. По отношение на отделните компоненти се наблюдава различна степен на съответствие между описаните проблеми и очакваните резултати:
Четвъртата оперативна цел е пожелателна, тъй като към нея няма заложени комбинация от мерки, и насочва към детското участие в процеса на правене на политики, което само по себе си е философия, принцип, а не цел.
На местно ниво планирането би трябвало да следва логиката и да съответства на националната политика и на нуждите на потребителите в конкретните общини и населени места. Участвалите в онлайн проучване представители на РДСП и ОЗД твърдят, че имат идентични модели на процес на планиране на услуги за семействата и децата. Те описват процеса на планиране на местно ниво по следния начин: данни за нуждите на потребителите се събират и анализират; ефектът от тях се оценява по ясни индикатори; в планирането на услуги се включват всички заинтересовани страни, а самото планиране е дългосрочно (3, 5 г.). Колебливо е мнението по отношение степента, в която самите потребители участват в оценката на ефективността и въздействието от услугите (средна 4 – нито участват, нито не участват).
Модел на планиране: Моделите на процеса на планиране са идентични според мнението на участниците. Въпреки това, прави впечатление, че отделните фактори в него имат различна степен на тежест за двата типа ведомства. На ниво ОЗД планирането се извършва основно от мултидисциплинарен екип на база анализ на нуждите и в съответствие с националната политика. На ниво РДСП процесът е свързан със събиране на информация от различните местни ведомства по секторни политики, анализ на нуждите и формулиране на цели и задачи според националната политика. В над половината от РДСП планирането се извършва при тях. Анализът на резултатите показва, че противно на мнението на участниците, всъщност има разлики в двата модела и те произтичат от това, че на общинско ниво процесът на планиране на услугите е свързан с мултидисциплинарен екип, поради което факторът за събиране на информация от другите ведомства е нисък, докато на регионално ниво процесът на планиране на услуги е изнесен повече в самото РДСП. Бихме могли да обобщим, че като усреднен модел този на ОЗД е по-скоро диалогичен модел, а този на РДСП - затворен, разчитащ основно на вътрешния си ресурс. Освен това се забелязват известни форми на противоречие в двата модела, което е проблем, защото планирането на регионално и общинско ниво трябва да бъде сходно като последователност и участие. Нещо повече, очакванията са, че на общинско ниво, потребителите ще имат по пряко участие, поради това, че тези планове (общински) са по дефиниция по–пряко свързани с нуждите на потребителите. Според мнението на респондентите (ОЗД), обаче планирането на услуги за семействата и децата на общинско ниво е диалогично, водено от мултидисциплинарен екип, но със слабо изследване на нуждите на потребителите и реално с почти никакво тяхно представителство (нито опосредено, нито персонализирано) т.е. имаме мултидисциплинарен екип без самите потребители, като ключова страна от процеса на планиране и най-заинтересована страна. Вземайки предвид и твърдението от страна на ОЗД, че водещ принцип на планиране са потребностите на потребители, не е ясно по какъв начин при такава ниска обратна връзка се прави планирането. Различна е ситуацията на областно ниво, РДСП заявяват, че получават обратна връзка за нуждите на потребителите опосредено, включително и чрез представители на НПО, но планира услугите в голяма степен без директен принос от страна на другите заинтересовани страни т.е. планирането най-често става в самото РДСП без съдействието и участието на другите институции и заинтересовани страни, най-вече самите потребители, като най-заинтересована страна. Изследване на потребностите: На фона на това обобщение, мнението на респондентите по повод включването на потребителите като заинтересована страна прави картината по-сложна. И на областно, и на общинско ниво участниците посочват за водещ принцип в планирането потребностите на семействата и децата (62% - ОЗД и 86% - РДСП). В същото време обаче според 59 % от представителите на ОЗД и 72 % от представителите на РДСП е необходима промяна в съществуващите услуги на местно ниво, за да може да се подобри живота на децата и семействата. Тази промяна е свързана основно с разкриване и предлагане на други социални услуги. Налице е противоречие между мнението, че потребностите на децата и семействата са водещи при планирането и това, че има нужда от услуги, за да се подобри техния живот. Вероятно това разминаване се дължи на даване на социално-желателни отговори и/или липса на модел, методология, умения и знания как точно потребителите би трябвало да участват в този процес, както и какво в действителност означава участие. Според над две трети от представителите на РДСП, потребителите участват в изследването на нуждите за планиране на услуги, чрез опосредени форми за участие– чрез анкети и интервюта или чрез представители на неправителствени организации.; като при една трета от участниците потребители са част от работната група. Именно това опосредяване на участието, предпоставя липсата на пряка връзка между анализа на техните нужди и услугите, които се планират и предоставят в резултат на този анализ. Ситуацията на общинско ниво е още по-нестабилна. Изследването на нуждите е значително по-занижено. Твърди се, че се прави в 42% от ОЗД. Тук основна и почти единствена форма за участие на семействата и децата са анкетите и интервютата, но е известно по каква методология се прави. Представителството чрез граждански неправителствени организации се случва в 17 от общините (13% от ОЗД споменават такова присъствие), а директно участие на потребители в работна група се случва в 6% от общините. Освен това отделен бюджет за анализ на нуждите на потребителите не е предвиден. За такъв споменават осем ОЗД и две РДСП (средно 8% за съвкупностите), като връзка между населените места, в които се отделя самостоятелен бюджет не може да бъде констатирана. Това означава, че анализ на нуждите в най-добрия случай се прави единствено от самите структури (ОЗД, РДСП) в рамките на бюджета за издръжка. При натовареността с множество задачи и отговорности и липсата на достатъчно ресурси, вероятността да се прави задълбочен анализ с участие е много малка. ИЗВОДИ
ПРЕПОРЪКИ
Каталог: wp-content -> uploads -> 2009 2009 -> Католически Литургичен Календар 2010 2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г 2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е 2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г. Изтегляне 4.56 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
рез разглеждания период макроикономическото развитие на страната се характеризира с противоположни тенденции (рязката промяна в тенденциите се илюстрира и от графиката). Това означава, че значително се променят условията, в които се изпълнява Стратегията и е разумно тя да се актуализира годишно, като се проследява състоянието и динамиката на избраните показатели. Такава актуализация липсва. 
