Извършване на оценка на изпълнението на

3.1.4. Методология

За целите на оценката бяха формулирани индикатори по следните области:

По отношение на релевантността или степента, в която заложените цели отговарят на цялостната политическа рамка, на потребностите на разработващите политиките органи и на общите дефицити в страната бяха формулирани следните общи показатели за оценка, а именно:

• 
  Степен на актуалност и съответствие на заложените цели и приоритети в националната стратегия спрямо социално-икономическата ситуация в страната през 2008 г., идентифицираните нужди и каква е промяната към 2010 г.;
  
• 
  Степен на влияние на промените в средата при изпълнението на стратегията;
  
• 
  Доколко стратегията е планирана в съответствие с нуждите на потребителите – децата и семействата;
  
• 
  Степен на съгласуваност на стратегията с други национални и европейски политики;
  
• 
  Степен на въвлеченост на заинтересованите страни, включително децата и семействата в процеса на планиране;
  

Екипът направи преглед на плановете (стратегия, годишни планове) по отношение на различните нива на планиране, т.е. формулировки на цели, очаквани резултати и индикатори.

Тъй като в програмните документи не фигурира логическа матрица, изготвена според нормите на стратегическото планиране, за да бъде възможно измерването на постиженията по отделните цели, беше наложително всички цели да бъдат подредени по нива, а към тях да се съотнесат очакваните резултати, които ги описват и които са представени само като общ списък, при това само в стратегията. В годишните планове липсват формулировки на ниво очаквани резултати спрямо краткосрочни и оперативни цели.

Екипът разработи логическа матрица, в която е отразена логиката на целите и очакваните резултати към тях. Предложеното разпределение не е констатация относно това дали очакваните резултати са формулирани коректно и дали постигането им изчерпва постигането на оперативните цели. Тези констатации са отразени подробно в другите части на доклада. Важно е още на този етап да се отбележи, че в стратегията се предвиждат очаквани резултати, за които екипът не намира съответствие спрямо никоя от целите. Те са следните:

• 
  Във всяка община е създаден културен център или институция, които да предлагат детски културни дейности, детски спорт и организация на свободното време;
  
• 
  Осигурена е модерна спортна база за всяко дете на територията на всяка община;
  
• 
  Увеличен е броят предавания за децата, семейството и свободното време в обществените и частните медии.
  

Индикаторите за оценка бяха разработени на няколко етапа. В началото на оценката екипът разработи общи индикатори, за да бъде възможно обективното измерване на постиженията, тъй като в програмните документи липсват предварително изготвени индикатори за ефективност, които е трябвало да придружават всяка планирана цел. Те не бяха изчерпателни, а ориентировъчни по отношение изготвянето на необходимия набор от инструменти за събиране на информация, както и източници на такава.

Впоследствие, в процеса на анализ, бяха формулирани индикатори за измерване постиженията на всяка оперативна цел, представени в следващите части на доклада.

ОБЛАСТ ЕФИКАСНОСТ

По отношение на оценка на ефикасността или до каква степен постигнатите резултати съответстват на направените разходи, степента в която желаните ефекти са постигнати на разумна цена бяха формулирани следните предварителни общи индикатори, които служат за основа на оценка на степента на ефикасност на стратегията във всяка от областите на действие (оперативни цели):

• 
  Съотношение на вложените ресурси (финансови, материални и човешки) за създаване на условия за социално включване (напр. подкрепа на семейството с цел превенция) спрямо деца, живеещи (останали и върнати) в семейство.
  
• 
  Съотношение на вложените ресурси (финансови, материални и човешки, вкл. и за обучение и капацитета на системата) за деинституционализация (живеене в семейство) спрямо деинституционализирани деца (от дом - в семейство).
  
• 
  Съотношение на вложените ресурси (финансови, материални и човешки, вкл. и за обучение и капацитета на системата) за деинституционализация (живеене в семейство) спрямо деца (от дом - в алтернативни услуги (в т.ч. приемни, ЦНСТ, кризисен център и всички услуги от резидентен тип).
  

• 
  Съотношение на вложените ресурси (финансови, материални и човешки) за равен достъп до образование (предучилищна подготовка, намаляване на сегрегацията в образованието, подобряване на уменията за български език за децата, чийто майчин език е друг и т.н.) - спрямо реалния брой деца получили достъп до образование.
  

• 
  Съотношение на вложените ресурси (финансови, материални и човешки) за подобряване здравето на децата – профилактика, намалена смъртност, - намалена/повишена заболеваемост и смъртност.
  

В този тип оценка обичайно не се изследва въздействие върху потребителите (тъй като тя представлява междинна оценка и стратегията все още е в ход). Поради това в настоящото задание не се предвижда допитване до клиенти с цел изследване на ефектите (въздействието) на стратегията върху техния живот, към който е насочена.

Ето защо индикаторите, изведени за изследване на тази област са прокси-индикатори, т.е. измерват ползите за клиентите по-скоро косвено, отколкото пряко реалните промени в живота им. Въпреки това, екипът смята, че изследването на полезността ще даде ясна картина за степента, в която стратегията произвежда полезни ефекти върху семействата и децата.

По отношение на полезността или анализа на това в каква степен ефектите от изпълнението на стратегията отговарят на потребностите на нейните бенефициенти и/или социалните и икономически проблеми, към които е насочена бяха формулирани следните общи индикатори:

• 
  Степен, в която всякакви групи семейства получават подкрепа в отглеждането на децата си, така че тя да е ориентирана според индивидуалните им нужди (т.е. степен на индивидуализация на услугите) – ще се изследва дали има групи семейства, които остават извън системата или страдат от дефицит на услуги;
  
• 
  Степен, в която системата допуска практики и политика, които не гарантират най-добрия интерес на детето и не подпомагат социалното включване;
  
• 
  Степен, в която планирането на управлението на услугите включва (отчита и се съобразява с мнението) клиентите на различните етапи от програмирането на една услуга – планиране, мониторинг и оценка на ефективността;
  
• 
  Степен, в която различните услуги в мрежата от услуги за семейството и детето се предоставят в съгласие с визията за системата за закрила на детето;
  
• 
  Степен, в която дефинирането, финансирането и управлението на социалните услуги в нормативната уредба и в практиката съответства на приетите в европейските страни дефиниции, механизми и стандарти и съотнася ли се с реалните нужди на децата и семействата.
  

• 
  Степен, в която достъпът до образование се предоставя така, че да е в най-добрия интерес на детето (равен старт, подкрепа, съобразяване с индивидуалните нужди и т.н.) и подпомага социалното включване;
  
• 
  Степен, в която групи деца са лишени от достъп до качествено образование.
  

• 
  Степен, в която всички групи деца получават достъп до качествено медицинско обслужване, вкл. и профилактика;
  
• 
  Степен, в която здравето на децата се е подобрило в резултат на мерките на стратегията.
  

• 
  Кабинетно проучване на нормативни документи и събиране и анализ на статистическа информация.
  

Национални стратегически документи, свързани с детско благосъстояние:

1. 
   Конвенция за правата на детето на ООН.
   
2. 
   Правителствена стратегия и План за действие за закрила правата на децата в Република България (2000 – 2003 г.).
   
3. 
   Национална стратегия за закрила на детето (2004 – 2006 г.).
   
4. 
   Национална стратегия за детето (2008 – 2018 г.).
   
5. 
   Съвместен меморандум по социално включване на Република България.
   
6. 
   Доклад за изпълнението на съвместния меморандум по социално включване на Република България (2006 г.).
   
7. 
   Национален доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване (2006 -2008 г.).
   
8. 
   Национален доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване (2008 -2010 г.).
   
9. 
   Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (2007 - 2013 г.).
   
10. 
    Предварителна оценка на ОПРЧР в рамките на Българския национален план за развитие (2007-2013 г.).
    
11. 
    Национална стратегия за демографското развитие на Република България (2006 – 2020 г.)
    
12. 
    Национален интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето (2006 – 2009 г.).
    
13. 
    Национален план за действие за реформа в институционалната грижа за деца в Република България (2008 -2011 г.).
    
14. 
    Национална програма за гарантиране правата на децата с увреждания (2010 – 2014 г.).
    
15. 
    Конвенция № 182 относно забрана и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд.
    
16. 
    Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите (2009 г.).
    
17. 
    Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите (2010 г.).
    
18. 
    Препоръка № 190 относно забрана и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд.
    

19. 
    Национална програма за училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.).
    
20. 
    План за действие за намаляване броя на необхванатите и отпадащите ученици в задължителна учебна възраст (2007 – 2009 г.).
    
21. 
    Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (2004 – 2015 г.).
    
22. 
    Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009 – 2013 г.).
    
23. 
    Училище за утрешния ден, Резултати от участието на България в програма за международно оценяване на учениците PISA (2009 г.).
    
24. 
    Национален план за интегриране на деца със СОП и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета.
    
25. 
    Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.
    
26. 
    Национална програма за интеграция на бежанците в България.
    

27. 
    Национална здравна стратегия.
    
28. 
    Програма “Майчино здравеопазване”, съгласно Национален рамков договор.
    
29. 
    Програма “Детско здравеопазване”, съгласно Национален рамков договор.
    
30. 
    Национален план за действие "Околна среда - здраве".
    
31. 
    Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
    
32. 
    Наредба № 15 на МЗ за имунизациите в Република България.
    
33. 
    Наредба № 39 от 16 ноември 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията.
    
34. 
    Наредба № 40 от 24 ноември 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
    
35. 
    Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени.
    
36. 
    Наредба за медицинската експертиза, по реда на която се определя вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст.
    
37. 
    Наредба № 34 от 3 август 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт "Неонатология".
    
38. 
    Наредба № 19 от 22 юни 2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарт "Педиатрия".
    
39. 
    Наредба № 32 от 30 декември 2008 г. за утвърждаване на Медицински стандарт "Акушерство и гинекология".
    
40. 
    Наредба № 24 от 7 юли 2004 г. за утвърждаване на Медицински стандарт "Психиатрия".
    

41. 
    Проекто-препоръка на Комитета на Министрите до страните-членки за детското и младежкото участие (2011 г.).
    
42. 
    Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето (2011 г.).
    
43. 
    Харта за детско участие.
    
44. 
    Механизъм за детско участие.
    

45. 
    Последната сесия на ЮНЕСКО в Русия, (февруари, 2011 г.).
    
46. 
    Комитет по правата на детето, 48 сесия, Разглеждане на докладите, предадени от държавите съгласно чл. 44 от Конвенцията, Заключителни наблюдения: България (2008 г.).
    
47. 
    Свят, подходящ за деца +5, Декларация (2007 г.).
    
48. 
    Услуги от общ интерес, включващи социални услуги от общ интерес:нов европейски ангажимент; Съобщение от ЕК., (2007 г.).
    
49. 
    Да направим Европа и Централна Азия подходящи за деца, (2004 г.).
    
50. 
    Превенция на първичната форма на насилие към децата: изоставянето при раждане, Резолюция 1624 на Съвета на Европа, (2008 г.).
    
51. 
    Европейска конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права, (2003 г.).
    

52. 
    ЗЗД и ППЗЗД.
    
53. 
    ЗСП и ППЗСП.
    
54. 
    ЗЗ.
    
55. 
    ЗЗО.
    
56. 
    ЗУБ.
    
57. 
    СК, НК, НПК.
    

58. 
    Национална програма за закрила на детето, (2009-2010-2011г.).
    
59. 
    Годишни доклади за изпълнението на НПЗД, (2008-2009-2010 г.).
    
60. 
    Годишни доклади на ДАЗД за състоянието на децата в специализираните институции, (2008-2009-2010 г.).
    
61. 
    Анализ на изпълнението на НСД 2008 – 2018 г., (период 2008 – 2010 г.).
    
62. 
    Данни и информация от информационната система на ДАЗД за основните групи деца в риск, обект на системата за закрила през трите предходни години.
    
63. 
    Национална стратегия “Визия за деинституционализация на децата в Република България”, (2009 г.).
    
64. 
    План за действие за изпълнение на “Визия за деинституционализация на децата в Република България”, (2010 г.).
    
65. 
    Общински стратегии за социални услуги.
    
66. 
    Общински стратегии за закрила на детето.
    
67. 
    Методики и методически указания за предоставяне на социални услуги за деца и семейства – ЦОП, ЦСРИ, ДЦ, Преходно жилище, Наблюдавано жилище, Звено”Майка и бебе”, ЦНСТ, Приют, ЦВН; Личен асистент, Социален асистент.
    
68. 
    Програмни бюджети на МОН, МТСП, МЗ, НЗОК, ОПРЧР.
    

69. 
    Брой регистрирани сигнали в ОЗД към ДСП на територията на цялата страна за нарушаване правата на дете или застрашаване на неговото психическо, физическо и социално развитие.
    
70. 
    Брой, вид и капацитет на разкритите услуги в общността за деца и семейства.
    
71. 
    Брой, вид и капацитет на разкритите услуги в специализираните институции за деца (ДДУИ, ДМСГД, ДДЛРГ).
    
72. 
    Брой настанени деца (постъпили) в специализираните институции за деца (ДДУИ, ДМСГД, ДДЛРГ).
    
73. 
    Брой деца с прекратена мярка за закрила настаняване в специализирана институция (напуснали специализираните институции за деца - ДДУИ, ДМСГД, ДДЛРГ).
    
74. 
    Брой успешни случаи на превенция на изоставянето.
    
75. 
    Брой осиновени деца, брой реинтегрирани деца, брой деца, настанени в приемни семейства, брой деца, настанени (отглеждани) в специализирани институции.
    
76. 
    Брой одобрени семейства за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.
    
77. 
    Нетен коефициент на записване на децата в детските градини (предучилищно образование).
    
78. 
    Брой учащи и напуснали по причини и степен на образование.
    
79. 
    Данни за деца, подлежащи на обучение по групи, в зависимост от техните потребности за деца с хронични заболявания и/или СОП по видове увреждания; деца с психични разстройства; деца с изявени дарби; деца, жертви на насилие, експлоатация и трафик; деца, жертви на ПТП; деца, жертви и извършители на престъпления; деца, въвлечени в тежки форми на детски труд; деца на улицата; деца в интернет; деца бежанци.
    
80. 
    Дял на бедните деца и бедните домакинства със зависими деца.
    
81. 
    Дял на населението според възрастови групи, живеещо в материални лишения.
    
82. 
    Брой на умрелите деца на възраст до 1 година на 1000 живородени.
    
83. 
    Причини за смъртност; перинатална детска смъртност.
    
84. 
    Обхват на децата с имунизиции.
    
85. 
    Заболявания.
    

• 
  Дълбочинно интервю
  

• 
  Директор дирекция “Социално включване” - поради отказ.
  
• 
  Служител дирекция “Социална закрила” - поради постигната договореност, че няма служители, пряко ангажирани с НСД.
  

• 
  Служител на АСП, дирекция “Закрила на детето”.
  
• 
  Експерт НПО.
  

• 
  Онлайн проучване
  

За целите на оценката е проведено проучване на мнението на работещите в системата за детето и по-конкретно РДСП и ОЗД към АСП.

Подборът на дирекциите за участие в изследването е изчерпателен и осъществен на база пълен контактен списък¹, съдържащ електронни адреси на 28 регионални дирекции за социално подпомагане (РДСП) и 148 дирекции „Социално подпомагане“ – Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) в цялата страна.

Участието на респондентите е осигурено чрез нарочно писмо, издадено от Изпълнителния Директор на АСП по молба на Председателя на ДАЗД и разпространено до всички РДСП и ОЗД.

Прекият участник в анкетата бе подбран чрез изискването: „лице, занимаващо се с процеса на планиране на областните/общинските стратегии за детето“. Това условие е препоръчително, тъй като регистрацията на данни е непряка: по метода на „онлайн анонимната анкетна карта за самостоятелно попълване“, изпратена на официалната електронна поща до отделната дирекция.

Период на провеждане на теренна работа

Периодът на изследване бе 15 календарни / 11 работни дни от 1 до 15 август 2012 г.

Екипът разработи единен въпросник за служителите на РДСП и ОЗД. За двете групи въпросникът беше адаптиран по разграничение – обхват на дейност на отделните служби (на ниво област или на ниво община).

Инструментът е от количествен тип, съдържащ общо 340 променливи, организирани в 32 съдържателни и 6 социално-демографски въпроса. Въпросникът се състои от 3 блока: блок 1 - Паспортен блок, блок 2 - Планиране – декомпозиране на оперативните цели на стратегията на местно ниво; блок 3 - Мерки за реализиране на стратегията².

Ограничения в регистрацията и набирането на данни:

В хода на теренната работа стана ясно:

• 
  37% от електронните пощи, публикувани на страницата на ДАЗД, не са актуални и бяха набирани повторно;
  
• 
  В някои малки общини, отделите „Закрила на детето“ в периода на проучването нямат интернет, нямат компютър или делят работно място с други хора, което прави невъзможно или много трудно участието в процеса на онлайн анкетиране;
  
• 
  Има съмнения част от информацията да е от типа „контролирана“ - част от служителите в ОЗД се обаждаха повторно, за да им бъдат продиктувани отговорите, които да предадат на РДСП. Не стана ясно кой и защо им е поискал подобна информация;
  
• 
  Периодът на проучване съвпадна с летните отпуски и в 10% от случаите анкетите са попълнени от лица, които нямат експертност по темата (имат стаж под година в отделите). Водещо основание е отсъствието на началник отдела заради отпуск.
  

В изследването взеха участие представители на 22 РДСП и на 129 ОЗД (с общ брой респонденти 133 - по двама представители на две общини и трима от една община). Делът на покритие на съвкупността от 28 РДСП и 148 ОЗД е 85.7% /78.5% спрямо всички РДСП и 87.1% спрямо всички ОЗД/.

От страна на РДСП 77% от анкетите са попълнени от директорите им. 84% от мнението на ОЗД е на началниците на отдели. Това означава, че набраните данни представят идеите на директорския състав, тоест на вземащите решения в системата за детето в АСП.

Попълнилите анкета за РДСП (директори и главни експерти) са със средно пет годишен опит на същата позиция, което означава, че през 2008 година над половината от респондентите са стартирали професионалния си ангажимент на мястото, от което коментират днес. Директорите в РДСП са назначени на поста най-често от 2 години насам, като само един от попълнилите няма предходен опит в системата.

Средната продължителност на заемане на длъжността „началник отдел“ в ОЗД е по-продължителен – 7 години, като най-често посочваният отговор е 9 години. Това говори за по-занижена динамика на пазара на труда за тази позиция, но и за представяне на мнение с поглед към системата между 6 и 10 години назад.

Всички участници, с единици изключения, познават оперативните цели на Националната стратегия за детето 2008-2018 г. Колебания за степените на познаване обаче имат 40%, както от РДСП, така и от ОЗД.

Събраната информация бе анализирана чрез следните методи:

• 
  Анализ на качествена и количествена информация
  

• 
  Сравнителен анализ, анализ на съответствието
  

• 
  Анализ на причинно-следствените връзки
  

• 
  Анализ на разходите и ползите
  

• 
  Анализ на риска
  

• 
  SWOT анализ
  

• 
  Преглед на логическата рамка
  

• 
  Анализ на заинтересованите страни