Извършване на оценка на изпълнението на

3.2.Описание на стратегията

3.2.1. Контекст

• 
  Социално –икономическата ситуация
  

Основните макроикономически тенденции и показатели за периода са:

• 
  Растеж на брутния вътрешен продукт - надвишава 6%; достигане на равнище на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението от 44% от средното равнище за ЕС през 2008 г.
  
• 
  Ускоряване на растежа на българската икономика до 2008 г.
  
• 
  Ускоряването на темпа на нарастване на цените. Средногодишният хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се увеличава от 6% през 2005 г. до 12% през 2008 г.
  
• 
  Нарастване на потребителското търсене в резултат на повишаването на доходите и облекчен достъп до кредити, като вътрешното предлагане не е в състояние да отговори на търсенето на пазара.
  
• 
  Ясно изразена тенденция към намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта - безработицата спада до 5.6%, а заетостта (на населението на 15-64 навършени години) се увеличава до 64%. С това България се нарежда сред държавите-членки с нива на безработица под средното за ЕС и заетост близка до средните стойности на ЕС. Нарастването на заетостта е съпроводено с нарастване на производителността на труда, като през 2008 г. тя достига 39.5% от средното равнище за ЕС.
  
• 
  Устойчиво нарастване на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като през 2007 г. те достигат рекордно равнище от над 8.8 млрд. евро или около 30% от БВП.
  
• 
  През периода 2006-2008 г. правителството води рестриктивна, разумна и предсказуема фискална политика на превишаване на приходите над разходите по консолидирания бюджет с оглед осигуряването на буфер за защита от външни шокове, като бюджетният излишък е в рамките на 1.1-1.9% от БВП. Това дава възможност във фискалния резерв да бъде натрупан значителен ресурс – през 2008 г. той възлиза на 8.4 млрд. лева.
  
• 
  Важен фактор за постигането на фискална устойчивост за периода 2006-2009 г. е ефективното управление на държавния дълг и поддържането на ниско ниво на разходите за обслужването му.
  

По равнище на доходи и разходи на населението България е най-бедната страна членка на ЕС, което безспорно дава отражение върху условията за развитие на децата в България. Доходите на българските домакинства са с около 70% по-ниски от средните за ЕС, а в абсолютно изражение крайните потребителски разходи на домакинствата са над 4 пъти по-ниски от средноевропейските и са най-ниските в ЕС.

Основните причини за това състояние са: ниско ниво в началото на прехода; наслагване на ефектите от преобладаващата рестриктивна подоходна политика през 90-те години на миналия век. В следващите години политиката по доходите е в значителна степен адекватна на етапите на икономическото развитие и тя се формира в зависимост от макроикономическата среда и решаването на специфични проблеми.

Като цяло прави впечатление, че в България икономическият растеж оказва слабо влияние върху развитието на реалните доходи на населението, т.е. преразпределителните процеси са такива, че резултатите от растежа трудно или със забавяне достигат до населението. По тази причина и значителният икономически растеж през периода 2006-2008 г. не оказва съществено влияние върху доходите на населението. В този смисъл НСД е планирана в сравнително благоприятна икономическа среда и очаквания за растеж, но резултатите от този растеж не са достигнали до населението, следователно и до подобрено благосъстояние на децата.

• 
  Политика за децата
  

През следващите 5 години приоритетите на стратегическо ниво с деца се променят, което се определя до голяма степен от това, че системата за работа с деца е в период на изграждане. Тези приоритети могат да се проследят през годишните програми на ДАЗД, националните стратегии и планове, които се създават и приемат.

През 2002 г. основен приоритет в дейността на ДАЗД е превенция на изоставянето и насилието, изграждане на национална информационна система и планиране на обучението на кадрите, работещи в системата.⁵ През м. май 2002 г. Специалната сесия на Общото събрание на ООН формулира в Заключителния си документ четири глобални цели за подобряване благосъстоянието на децата. Този документ става предпоставка за дефинирането на нови два приоритета, а именно - осигуряване на качествено образование за децата и защита от експлоатация.

През 2003 г. започва подготовката на подзаконовите нормативни актове като за първи път в България, чрез измененията в Закона за закрила на детето, се въвежда принципът на национално програмиране в областта на закрилата на децата (чл.1, ал.4 от закона). ⁶Основните приоритети в политиката по закрила на децата са: намаляване броя на децата, отглеждани в специализирани институции, както и превенция срещу изоставянето: развитие на алтернативни форми на грижа, деинституционализация и повишаване качеството на институционалната грижа; изграждане на национална информационна система и планиране на обучението на кадрите, работещи в системата. На 01.06.2003 г. е учреден Съвет на децата към ДАЗД, в стремеж да се постави началото на детското участие в процеса на планиране и реализиране на политики.

В периода 2004 – 2005 г. се програмират основните приоритети в областта на закрила на децата: намаляване броя на децата, отглеждани в специализираните институции; създаване на по-добри условия за децата на улицата и за упражняване на правата им, гарантирани от Конвенцията за правата на детето и закона за закрила на детето; повишаване на ефективността на мерките за защита на децата от насилие, злоупотреба и други форми на експлоатация; създаване на система за мониторинг върху спазване правата на децата и стандартите за качество на услугите за деца; гарантиране на равен достъп на децата до качествено образование и подготовка, с оглед пълноценна социална реализация; намаляване броя на децата, жертва на пътно-транспортни злополуки. Приоритетите не се променят и през 2006 г. ⁷

През 2007 г. приоритетите се запазват, като се допълват с изграждане и поддържане на национална информационна система в областта на закрилата на детето. Въпреки сериозните усилия в тази посока, няма информация, че системата е разработена и внедрена в цялата страна и до момента (2012 г.) Важен момент е реализирането на план за закриване на специализирана институция, съпроводен с международен отзвук и от външен натиск - ДДМУИ “Св.Петка” в Могилино през 2008 г.

През същата година (2008 г.) след приемане на НСД приоритетите се променят, политиката се ориентира към постигане на следните цели: намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата; осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование на всички деца; подобряване здравето на децата; защита на децата от всякакви форми на злоупотреба, насилие и експлоатация; насърчаване участието на децата; отдих, свободно време и развитие способностите на детето; поддържане на национална информационна система в областта на закрилата на детето.⁸ Промяната е свързана най-вече с отпадане на приоритет намаляване броя на децата, отглеждани в специализирани институции за сметка на по-обхватната цел, свързана със създаване на условия за социално включване.

През 2008 г. усилията се насочват към реформа на институционалната грижа,⁹ а година по–късно (2009) към деинституционализация.¹⁰ През 2010 г. започва реално изпълнение на политиката за закриване на 130 институции за деца, чрез реализиране на 5 проекта, до 2025 г. Налице е и финансов план за постигане на целите.¹¹

Основните стратегически документи, приети в този период са:

• 
  Правителствена стратегия и План за действие за закрила правата на децата в Република България (2000 – 2003 г.).
  
• 
  Национална стратегия за децата (2004-2006 г.).
  
• 
  План за намаляване броя на децата, настанени в специализирани институции в Република България (2003-2005 г.).
  
• 
  Национална стратегия за закрила и социална интеграция на децата с увреждания – (2003-2005 г.), която става част от Националната стратегия за равни шансове за хората с увреждания.
  
• 
  Национален Интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето (2006 – 2009 г.).
  
• 
  Националният план за действие за реформа в институционалната грижа за деца в Република България (2008 -2011 г.).
  
• 
  Визия за деинституционализация на децата в република България (2009 г.).
  
• 
  Международна и европейска политика за децата.
  

През 2006 г. Европейската комисия предлага да се създаде Европейска стратегия за ефективно прилагане на правата на децата в Европейския съюз, съгласно Договора от Лисабон и задължението да се насърчава зачитането на правата на детето. Правата на детето са част от основните права, които ЕС се ангажира да зачита съгласно член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз¹⁵. Основните проблеми, които са идентифицирани към този момент, свързани с правата на децата са: детска бедност; идентичност; насилие и здраве.