ТРИНАДЕСЕТ - КАК ДА ИЗРАЗЯВАМЕ НЕСЪГЛАСИЕТО СИ УЧТИВО

ТРИНАДЕСЕТ - КАК ДА ИЗРАЗЯВАМЕ НЕСЪГЛАСИЕТО СИ УЧТИВО

ИСУС Е КНЯЗЪТ НА МИРА. Ние сме сънаследници с Него, тъй като имаме един и същ Отец. Ето защо аз трябва да бъда миротворец. Ако искам да служа на Господа, не мога да живея в раздори. Господ не просто ни предложи да не живеем в раздор, но това бе Неговата заповед: "Господният служител не бива да се препира" (II Тимотей 2:24).

Всяко нещо, което Бог ни наставлява да правим, е за наше добро. Когато не забравям, че в края на краищата, ако го направя както ми говори Бог, ще ми бъде от полза, това ми помага да Го последвам с покорство и в трудни ситуации. За да не допускам раздора в живота си, ще са ми нужни непрекъснати и непоколебими усилия.

Една от причините, поради които хората живеят в раздор, е, че те не са достатъчно твърдо решени да не допускат разправиите в живота си. Или пък, ако понякога му се съпротивляват, не са готови да го правят постоянно. Искам да се повторя, за да съм сигурна, че убедително съм изложила становището си. Запомнете, че опазването от препирните е един непрекъснат процес.

Аз съм силна и предприемчива личност. Освен това съм и човек на думите. Често се е случвало през годините устата ми да ми навлича немалко неприятности. За мен въобще не беше лесно да стана миротворец. Поради тормозът, който бях преживяла през детството си, бях твърдо решена да не позволя на никого да се възползва от мен като възрастна.

Непрекъснато бях ангажирана с грижата за себе си. Страхувах се, че ако не контролирам непрекъснато всяка ситуация, от мен може или да се възползват, или да ме командват. Когато Господ започна да ме поучава за това да живея в съгласие, за мен бе доста трудно да проумея как е възможно да се съгласяваш с някого, с когото имате различни мнения.

Просто да си държа устата затворена не ми изглеждаше приемлив вариант. Дяволът непрекъснато ми повтаряше: "Ако направиш това, ще се превърнеш в изтривалка, която всеки наоколо може да тъпче. "

Сигурна съм, че мнозина от вас са слушали същата тази "плоча", която врагът ви е пускал. Когато изучавах Писанията относно покорството и това как съпругата трябва да се подчинява и приспособява към съпруга си, това бе нещо, което плътта ми просто не можеше да понесе! Но постепенно израснах и достигнах до мястото в живота си с Бога, където аз самата желаех да бъда покорна. Исках да бъда миротворец. Не исках да допускам раздора в живота си! И търсех Бога сериозно, за да получа пробив в тази област.

Тогава дяволът се възползва от моето разположение на духа и се опита да ме изкара от равновесие, като ме тласне в противоположната крайност. Докато преди имах какво да кажа по всеки въпрос, след като пожелах да се променя, почувствах, че сякаш вече не мога да казвам абсолютно нищо. Ако Дейв не се съгласяваше за нещо с мен, аз усещах, че "покорство" значи да не изразявам с думи някакво различно мнение. Иначе щях да бъда в бунт срещу съпруга си.

Това може и да не е голям проблем, ако сте женена за човек, с когото се съгласявате в повечето случаи, но при нас ситуацията не беше такава. Ние сме изключително различни личности и често гледаме на нещата от две съвсем различни точки. Когато хората се научат да изразяват несъгласието си любезно, противоположните гледни точки могат да се окажат доста полезен опит. Когато си в състояние да погледнеш определен проблем от няколко различни страни, това води и до най-доброто решение.

И докато външно аз си мълчах, това ме разяждаше отвътре. Държах се тихо и кротко, но все още живеех в раздор. Раздорът представлява "гневно отношение". Успявах да остана кротка само за кратко и след това избухвах.

Когато двамата с Дейв седнахме, за да обсъдим въпроса, осъзнах, че имаме проблем в общуването. Постепенно разбрах, че общуване се получава само когато всички могат да изкажат какво им е на сърцето по един богоугоден начин. Общуването е проблем номер едно в много взаимоотношения.

Много често хората се опитват да обсъдят нещата, но не след дълго започват да спорят и навлизат в раздор. След няколко години те спират да си общуват и тогава се появяват големите проблеми. Това стои в основата на повечето разводи. Липсата на подходящо общуване може да е причината, която се крие зад много от останалите (по-очевидни) проблеми в браковете. Даже прелюбодейството може да бъде причинено от липсата на правилно общуване.

През ранните години на нашия брак аз се проявявах като силна и прекалено нападателна личност. Дейв бе по-пасивен и не обичаше да ми се противопоставя. След като ми даде няколко години време да израсна в Бога и отчасти да преодолея миналото си, Святият Дух започна да води Дейв по-често да ми се противопоставя, вместо просто да ми позволява да върша всичко.

В началото плътта ми почти пощуря. Толкова се разстройвах, че ми се щеше да избягам от всичко това. Дълбоко в себе си знаех какво Бог се опитваше да направи и част от мен искрено желаеше Той да го направи, но другата ми половина (плътта ми) искаше да изкрещи и да побегне.

Тъй като Дейв продължаваше да ме притиска и да ми се противопоставя трябваше да се научим как да общуваме правилно. И двамата имахме какво да научим. Години наред той не ми се беше противопоставял и когато го направи, беше прекалено рязък. Изобщо не бях свикнала да ми се противопоставят и затова, съвсем естествено, всеки път, когато той се опитваше да сподели каквото и да било с мен, реагирах много остро и се разстройвах. Нуждаехме се от равновесие и имахме нужда да се научим как да изразяваме несъгласието си учтиво.
УВАЖЕНИЕ
Да показваме уважение в отношението си, чрез тона на гласа, физиономията на лицето и жестовете на тялото, за нас се оказа ключово в усилията ни да се научим да изразяваме учтиво несъгласието си. Повечето хора нямат нищо против, ако имате мнение различно от тяхното, стига да не ги карате да се чувстват сякаш тяхното мнение е абсурдно и пет пари не струва. Съществува разумен начин да говорите с хората, но има и начин, който е неразумен.

Мъдростта води до мир и победа, но глупостта води до разруха. Няма нужда да се опитвам да променям мнението на другия. По-голямата част от това, което наричах преди общуване, бе всъщност манипулация. Опитвах се да манипулирам мнението на другия, за да се съгласи с моето.

Дейв прозираше манипулациите ми и през този труден период започна да ми казва" "Спри да се опитваш да ме убедиш, Джойс. Ако греша, остави Бог да ме убеди. Ако ти грешиш, аз ще позволя на Бог да убеди теб. " И двамата се научихме да казваме какво чувстваме и мислим и ако не бяхме съгласни един с друг, оставяхме въпроса настрани за известно време, за да видим какво ще направи Бог.

Научихме се да проявяваме уважение в начина, по който си говорим. Изражението на лицето може да разкрие неуважението към човека срещу нас. Тонът на гласа или езикът на тялото са в състояние да направят същото. Ако изпусна дълбока въздишка, когато Дейв се опитва да сподели нещо с мен, за него става очевидно, че аз не смятам, че си струва да слушам това, което ми казва. Поведението ми заявява: "Вече съм взела решението си и в действителност не се интересувам да чуя това, което имаш да ми кажеш. "

Издигах много стени в живота си и дори не подозирах, че те съществуват. Немалко от реакциите ми имаха корен в миналото. Дейв нямаше нищо общо с нараняванията от моето минало, но аз имах нужда да се науча как да се отнасям с него. Не се бях справила по подходящ начин с корена на отхвърлянето и често съзирах отхвърляне, когато в действителност това не бе така.

Начинът, по който възприемах нещата, бе повлиян от годините малтретиране и контрол. Все още имаше много неща, с които трябваше да се справя, за да мога да се радвам напълно на свободата си. И очевидно с тези проблеми не можеш да се справиш наведнъж. Святият Дух ни води, както сметне за най-добре. И ще пресечем финалната линия победоносно, ако се придържаме до края към програмата.

Да се научим да изразяваме несъгласието си учтиво понякога изисква да продължим да търсим отговора, който ще удовлетвори и двете страни. Когато с Дейв си купуваме мебели за дома, често харесваме различни неща. Някои мъже въобще не проявяват интерес в обзавеждането на дома, но Дейв има съвсем конкретни разбирания за това, което му харесва. Същото се отнася и за мен. Но вкусовете ни за обзавеждане са много различни.

Често нещата, за които Дейв смята, че изглеждат добре и си подхождат, според мен са ужасни. Или пък понякога, когато аз наистина харесам нещо, на него изобщо не му се нрави. Всеки път когато се опитвахме да си купим мебели, след първите двадесет минути в магазина между нас винаги възникваха кавги. Оказа се, че да пазаруваме заедно бе доста мъчително. И когато се прибирахме вкъщи, аз бях изтощена от вътрешното смущение, което бях преживяла по време на пътуването.

Накрая се съгласихме, че трябва да изразяваме несъгласието си учтиво. Осъзнах, че моето мнение не е по-правилно от неговото. И затова решихме да продължаваме да обикаляме магазините, докато намерим нещо, което да ни харесва и на двамата. Често това означаваше единият или другият да се откаже от нещата, които му харесват, и да е готов да продължи да търси онова, което ще е приятно и на двамата. Понякога се отказвахме, прибирахме се вкъщи и излизахме отново някой друг ден.

Когато поглеждам назад и си спомням за преживените трудности, докато правехме покупки, не мога да повярвам. Днес това изобщо не е така трудно. Какво се е променило? Начинът, по който се научихме да се справяме с нещата. Различните мнения не представляват проблем. Проблемът е в това как изразяваме различните мнения и дали това отваря вратата за раздори.
ПОЗВОЛЕТЕ НА БОГ ДА ИЗВЪРШИ ПРОМЕНИТЕ В ЖИВОТА ВИ
Служението бе още една област на предизвикателство за нас. Дейв често се чувстваше така сякаш аз "изпреварвам Бога". Казах му, че неговото служение е да "чака Господа". Разбира се, казах го със сарказъм и непочтителни жестове. Веднага щом сметнех, че съм чула от Господа относно нещо, аз исках да се втурна към него! А Дейв искаше да изчака малко и да се увери, че това е Бог.

Преди няколко години Дейв имаше видение за това какви сме били двамата тогава. Той ме видял като впряг диви коне, а той им държал юздите, като се опитвал да ме задържи и да ме направлява. Той не се опитваше да ми попречи да изпълня призванието в живота си, но не искаше да си навлека неприятности.

И двамата не бяхме прави. Понякога аз се движех прекалено бързо, а той - твърде бавно. Точно затова ние се нуждаехме един от друг. Бог често ни поставя редом до хора, които не са като нас, за да можем да се уравновесяваме взаимно.

Спортът представляваше друг проблем. Дейв обичаше различни спортове, а на мен не ми допадаше нито един спорт. Неговата любов към спорта и липсата на каквото и да било отношение от моя страна, ставаха причина за много разногласия в нашия дом. С годините ние се научихме да уважаваме различията си, което доведе до хармония и равновесие.

Един ден, точно докато се карахме, Дейв ме погледна и каза: "Джойс, правя най-доброто, което знам да правя. "

"Е, същото правя и аз", отвърнах аз.

Най-накрая направо се бяхме уморили да се дразним един друг и да се препираме през цялото време. Стиснахме си ръцете. "Дейв - казах аз, - искам да знаеш, че днес те приемам точно такъв, какъвто си. Вярвам също, че правиш най-доброто, което можеш."

"Джойс, приемам те днес такава каквато си - отговори Дейв. - Вярвам, че ти също правиш най-доброто, което можеш."

Това беше едно ново начало за нас! Позволихме си един на друг да имаме свободата да бъдем такива, каквито сме. Хората имат нужда от свобода, за да израстват. Но Бог не може да ви промени, ако Му пречите. Бог не можеше да проговори на Дейв, защото аз усърдно се бях заела да му говоря. Бог не можеше да го промени, защото аз се опитвах да го променя. Бог се нуждаеше от моята вяра, а не от делата на плътта ми. Освободете хората в живота си и се доверете на Бога да извърши необходимите промени. Това действие ще донесе изобилен мир в живота ви.
КАКВО ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ
Има няколко неща, които могат да ви помогнат да изразявате несъгласието си любезно. Ние сме разбрали, че едно от тях е уважението. Друго нещо е разбирането, че любовта изисква готовност да се откажем от правото си да бъдем прави. Когато ходим в любов, ние не търсим най-доброто за себе си, а онова, което ще е най-добро за човека, когото обичаме.

Не е лесно да се научим да ходим в любов, защото всички сме надарени с изобилна мярка егоизъм. Това е част от плътската ни природа. Ако двама имат желание да отстъпват един на друг, това ще допринесе за взаимоотношението им. Не е необходимо буквално да си записвате кой е отстъпил последния път, но е добре да не забравяте, че нито едно взаимоотношение няма да е здраво, ако единият от двамата винаги получава това, което иска.

Дейв и аз редовно си отстъпваме, като се опитваме да не прекаляваме. С други думи, нещата невинаги стават по моему, нито пък Дейв винаги получава това, което иска. И двамата сме готови да последваме подбуждането от Святия Дух относно това, кой трябва да отстъпи този път.

Случвало се е Бог да се опита да ме води да се извиня на Дейв, когато е имало търкане помежду ни Но съм отказвала да го направя, ако последния път аз съм се извинила на Дейв. Бях готова да се извиня, ако е мой ред, но не бях готова да се откажа от законничеството. Исках да се уверя, че от мен няма да се възползват и затова в ума си си водех точен списък за това кой е постигнал своето последния път.

Гордостта е друг проблем и единственият начин, по който можете да се преборите с нея, е чрез смирение. Да позволите на другия да направи това, което иска, когато сте чистосърдечно несъгласни, изисква смирение. Да сте способни да направите това и да запазите доброто си отношение е белег на зрялост. Ако отстъпите и позволите на другия да получи своето, но след това прекарате следващия ден като се съжалявате, нищо не сте спечелили. Абсолютно нищо! Просто сте затворили една врата в лицето на дявола и после сте му отворили друга.

Ще трябва да научите кои са вашите собствени начини да изразявате несъгласието си любезно, защото, както вече казах, всяка една ситуация е неповторима. Ако сте вярващ, твърде възможно е във взаимоотношенията с невярващ Бог да поиска вие да сте този, който отстъпва по-често, просто защото се предполага, че вие имате достатъчно от Божието Слово в сърцето си, което да ви дава силата да го направите. Хората, които не познават Божието Слово, са водени от чувства и мисли. Хората, основани на Божието Слово, знаят, че чувствата и мислите ще ги доведат до разруха.

Със знанието идва и отговорността, ето защо не се изненадвайте, ако Святият Дух постави върху вас такава мярка отговорност, каквато сякаш не е поставил върху духовно незрелия ви партньор. Плътта ви може да крещи: "Това не е честно!" Но когато аз питам Бога за нещо, което ми изглежда нечестно, Той ми напомня, че въобще не беше честно Исус да умре на кръста, но бе проява на любов.

Нашата любов трябва да се съизмерва с Божията любов. Можем да се научим да изказваме несъгласие любезно. Любовта ни може да бъде изпитана в тази област и особено във връзката ни с нашите деца.