ДВАНАДЕСЕТ - РАЗДОР С БЛИЖНИЯ

ДВАНАДЕСЕТ - РАЗДОР С БЛИЖНИЯ

ВЕРОЯТНО НЯМА НИЩО по-предизвикателно от това да живееш в мир с хората. И въпреки това е жизненоважно. За да не допуснете раздора в личните си взаимоотношения, се изисква изключителна воля. Трябва да се научим да разпознаваме раздора в началните му проявления и да сме готови да се съпротивим на дявола още в самото начало на неговата атака.

Дяволът използва разпри, за да изкуши всяко едно взаимоотношение. Не можем да ги избегнем. Трябва да се изправим срещу тях, да ги извадим на открито и да разговаряме за това, като се опитваме да постигнем някакъв мир.

Да ходя в мир е моя първостепенна цел. Това е по-важно, отколкото някои хора мислят. Очевидно е, че това бе важно за Божието царство, тъй като Исус често говореше за това. В Божието Слово се намират някои изненадващи твърдения относно нуждата от мир във взаимоотношенията.

Трябва да направим всичко възможно, за да е успешно едно взаимоотношение, а това е особено вярно в брака. Но основната мисъл е следната: Ако някой изобщо не желае да има взаимоотношение с вас, но вие продължавате да се опитвате и да насилвате нещата, то това никога няма да произведе нищо друго, освен раздори. И моля ви, спомнете си, че раздорът отваря вратата за всякакъв вид други проблеми.

В петнадесетата глава на Деяния виждаме, че Павел и Варнава преживяваха някои трудности във взаимоотношенията си в общото им служение.
И след няколко дни Павел рече на Варнава: "Ела, нека се върнем и отново да посетим, да помогнем и да послужим на братята във всеки град, където направихме познато Господното послание и да видим как се справят там.
И Варнава искаше да вземат със себе си Йоан, наречен Марко (негов близък роднина). А Павел не намираше за добре да вземат със себе си онзи, който се бе отделил от тях и ги бе напуснал още в Памфилия и не отиде с тях на делото. И тъй, между тях последва остър спор, така че те се разделиха един от друг и Варнава взе Марко със себе си и отплуваха за Кипър.
А Павел избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат (благоволение и милост). И премина през Сирия и Киликия, като утвърждаваше и укрепяваше църквите.

Деяния 15:36-41
Павел и Варнава преживяваха във взаимоотношението си същите трудности като хората днес. Варнава искаше да даде работа на своя роднина Марк. Павел вече бе имал някакъв опит с Марк и чувстваше, че това няма да е много разумно. Между тях възникна "остър" спор (ст. 39).

Очевидно, разногласието помежду им е било толкова остро, че е трябвало да се разделят. А щеше да е много по-добре, ако можеха да разрешат различията си и да продължат да работят заедно, но тъй като това бе невъзможно, следващото най-добро нещо бе да се разделят, за да могат да живеят в мир.

Искам да ме разберете правилно. Не проповядвам, че женените двойки могат да се развеждат, ако им е трудно да се справят заедно. Библията казва, че ако "невярващият" иска да си тръгне, трябва да го пуснем, защото сме призвани на мир. Павел и Варнава знаеха колко е важно да ходим в мир и затова се разделиха, за да бъде това възможно. Те не бяха двама вярващи, женени един за друг. Бяха двама пораснали мъже, които се опитваха да работят заедно в служение.

От друга страна, аз не твърдя, че известно време на раздяла не би било полезно за някои специфични брачни ситуации. Един период на раздяла би бил много повече за предпочитане, отколкото развода. Може би по време на раздялата и двамата ще започнат да виждат нещата по-ясно. Това често се случва. Така хората имат време да избистрят ума си, да охладят разгорещените емоции и да се успокоят достатъчно, за да могат да чуят от Господа. Имат достатъчно време да попитат Бога какво Той иска да направят те в тази ситуация.

Понякога ние толкова дълго сме се взирали в недостатъците на някой човек, че вече не сме в състояние да видим силните му страни. Известно време прекарано надалеч, даже и да отидете за седмица в дома на някой роднина в друг щат, може да ни помогне да осъзнаем добрите черти в човека, които пропускаме да видим, когато той е винаги до нас. Знаете какво казва старата пословица: "Оценяваш какво имаш, едва когато го загубиш. "
ВЪЗХВАЛЯВАЙТЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО
Сред най-добрите начини да направите обрат в едно вгорчено взаимоотношение е да пренебрегвате отрицателните и да преувеличавате положителните страни в характера на другия човек. Често срещана главна причина за проблеми в едно взаимоотношение е съсредоточаването върху отрицателните му страни.

Обичам много своя съпруг, но през ранните години на брака ни имаше период, когато в ума си водех подробен списък на всеки недостатък, който той проявяваше. Бях настроена изключително отрицателно и буквално се ровех, за да открия недостатъци и отрицателни черти в характера на хората. Чувствах се толкова зле, че можех да се понасям единствено ако успеех да открия достатъчно много погрешни неща в другите.

Дейв играеше голф всяка събота, а аз мразех това. Смятах, че е крайно егоистично от негова страна да не осъзнава колко ми е трудно да си стоя вкъщи по цяла седмица с децата и да нямам нито една възможност да отида където и да било. Тогава имахме само една кола и той отиваше с нея на работа.

Чувствах се в плен на квартала, в който живеех и където можех да се разхождам. В границите на този квартал обаче имаше хлебарница, бакалия, козметичен салон и "магазин за един долар". Тогава не бях достатъчно духовно интелигентна, за да осъзная, че Бог ме е благословил с удобството да имам всички тези места на разположение и то без да се нуждая от транспорт, за да ги достигна.

Никога не се замислях, че Дейв работи по цял ден, че е обичал спорта през целия си живот и че да поиграе голф в събота бе много важно за него. Опитах се да го накарам да се откаже. Почти всяка събота се разгневявах, а това само го караше да желае още повече да играе. Разпоредбите на "закона" само увеличават нашите проблеми; те не могат да ги разрешат. Опитах се да го поставя под закон и това го накара още повече да желае да се отдръпне.

Освен това мислех, че Дейв не ми говори колкото аз исках, че прекалено много се мотае и не е достатъчно сериозен. Смятах го за недостатъчно предприемчив. Не бях съгласна с мнението му по повечето въпроси. И така нататък и така нататък, списъкът с недостатъците му нямаше край.

Накратко казано, издирвах всичките му отрицателни черти на характера, а положителните ги пренебрегвах. Толкова бях заета да размишлявам над недостатъците му и да се опитвам да ги поправям, че дори не осъзнавах какво благословение имам в живота си.

Когато най-накрая Бог ме научи, след много години нещастие, да възвеличавам доброто в живота и в хората, за мен бе изумително колко много невероятни качества открих в съпруга си! Разбира се, тези му добродетели са си били там през цялото време. Можела съм да му се наслаждавам през всичките тези години. И вие ли пишете докторат на тема "Недостатъците на X", вместо да възхвалявате добрите му страни?

Открих, че Дейв е отстъпчив и гъвкав. Той бе, и все още е, човек, с когото лесно можеш да се разбереш. Изобщо не е претенциозен. Хапва каквото и да е с желание. За него няма значение дали ще го нагостя със студени сандвичи или с топла гозба. Позволява ми да му купувам всичко, за което имаме достатъчно пари. Всеки път когато искам да поканя някого вкъщи на гости той се съгласява. Ако искам да изляза навън за вечеря, няма проблем. Мога просто да избера ресторанта.

Дейв се грижи много добре за тялото си. Изглежда почти същият, както когато се оженихме преди повече от двадесет и осем години, освен че е малко по-стар. Списъка с добрите му страни е дълъг и е по-дълъг от списъка с отрицателните му качества, който си водех преди.

Отнасяйте се положително към хората, с които имате взаимоотношения. Всички ние имаме недостатъци и ако бъдат преувеличени, те стават по-големи отколкото са в действителност. Но когато преувеличаваме добрите страни на хората, те стават по-големи от нещата, които ни дразнят.

Днес ако някой ме попита какви недостатъци има моят съпруг, ще трябва сериозно да се позамисля, за да се сетя за нещо. Никой не е съвършен и Дейв има някои недостатъци, но аз вече не им обръщам много внимание и затова ми е трудно дори да си ги спомня.

Ако сеем милост, ще пожънем милост (вижте Матей 5:7). Искате ли хората да се отнасят с милост към вашите недостатъци и слабости? Най-добрият начин да сте сигурни, че ще получите милост, е да послушате Божието Слово и да посеете милост. Изобилствайте в милост.

Вярвам, че много разводи всяка година могат да бъдат избегнати, ако брачните партньори възхваляваха силните черти в характера на другия. Трябва да хвалим добродетелите с думи както пред самия човек, така и в мислите си. Когато назидаваме и насърчаваме хората, ние им помагаме да бъдат най-доброто, което могат да бъдат. По този начин извличаме най-ценното от тях.

Павел правеше това редовно, когато пишеше до различните църкви. Поправяйки, в същото време ги хвалеше за това, което правеха добре. Той познаваше изкуството да поправя някого, като го накара да направи най-доброто от себе си без да го нарани или обиди. Виждаме един такъв пример в начина, по който ги насърчаваше да дават.
А относно даването, което е за светиите (Божиите люде в Ерусалим), излишно е да ви пиша за това, защото добре зная за вашата готовност (усърдието, с което го вършите) и с гордост разказвах за вас на македонците, че Ахая (по-голямата част от Гърция) още от миналата година е била приготвена за този принос и (вследствие на това) вашата ревност подбуди по-голямата част от тях.
И въпреки това, изпращам братята (при вас), да не би моето хвалене с вас да излезе напразно в този случай, за да можете да бъдете приготвени всички, както и казвах, че сте; да не би ако (някои от) македонците дойдат с мене и ви намерят неподготвени (за тази щедрост), да бъдем унижени ние, да не говоря за вас, заради тази наша голяма увереност. Ето защо сметнах за необходимо да помоля настоятелно тези братя да дойдат при вас преди мен и предварително да уредят и приготвят този изобилен, обещан дар, за да бъде готов, да не е като изнудване (изтръгнато от вас), а като щедър дар направен от все сърце.

II Коринтяни 9:1-5
Павел ги насърчаваше, но без да изглежда така, сякаш ги обвинява или се съмнява в тях. Той каза, че знае, че са готови да дават и че това е било така от доста време. Каза им още, че се гордее с тях и че те ще бъдат свидетелство и за други хора. Вижте с колко похвали ги обсипва той преди да съобщи, че изпраща хора, които да се уверят, че приносът им е приготвен, така както е било предвидено.

Често когато служителите получават дарения, те подхождат към това с отрицателна позиция и говорят така, сякаш се опитват да убедят хората да направят нещо, което те не биха искали да направят. Господ неведнъж ме е смъмрял за същото това отношение, когато получавам дарения на семинарите си. Трябва да сме положително настроени и да казваме на хората: "Вярвам, че сте готови да дадете и желаете да давате. Вярвам, че сте щедри хора, които обичат Бога и се радват, когато могат да станат част от служенията, които ви помагат. "

Колко по-различен би бил животът ни, ако можехме да сме напълно позитивни. Аз все още уча как да прилагам силата на положителното отношение във всичко. Нека бъдем особено положително настроени към хората в живота ни. Търсете и възхвалявайте положителното. Това ще помогне на околните да се усъвършенстват, а ще помогне и на вас да им се наслаждавате точно там, където са сега. Когато сте положително настроени към човека до вас, това ще ви помогне да не се съгласявате, когато имате различни мнения, и все пак да бъдете любезни.