ОСЕМНАДЕСЕТ - ВОЙНАТА НА ЛЮБОВТА

ОСЕМНАДЕСЕТ - ВОЙНАТА НА ЛЮБОВТА

ЕДИН ПРИНЦИП се преплита като непрекъсната нишка през цялото Божие Слово: злото бива победено чрез добро. "Не се оставяй да те побеждава злото, но побеждавай (овладявай) злото чрез доброто" (Римляни 12:21). Ако настойчиво ходим в любов, злото няма да може да ни надвие. Активната любов е въпрос на решение. Тя търси кого да благослови. Любовта търси възможности да се изяви. Силата на любовта действа в съдружие с вярата.

• Търпение

• Доброта

• Щедрост

• Смирение

• Любезност

• Безкористност

• Добър характер

• Простодушие

• Искреност

Колко често липсата на любов отваря вратата за духа на враждата? Ако когато враждата почука на вратата, любовта е там, тя не би могла да влезе в живота ви. Злото щеше да бъде победено чрез доброто. Светлината побеждава тъмнината. Смъртта е напълно покорена и погълната от живота.

Тук намираме една фундаментална истина, на която основаваме вярата си: Исус дойде да спаси човечеството.

Исус обикаляше, за да "върши добро." (Деяния 10:38) и правейки това, бе защитен от нападките на дявола. Ходенето в любов стана за Него като доспехи от светлина: "Нощта премина и денят наближава. Нека да оставим (отхвърлим) делата и действията на тъмнината и да се облечем с (цялото) въоръжение на светлината" (Римляни 13:12).

Ако всеки ден носим доспехите на светлината, тъмнината ще трябва да побегне. Влезте в една тъмна стая, светнете лампата и само наблюдавайте колко бързо тъмнината бива погълната от светлината! Ако се намирате в битка с дявола, добре би било да се съсредоточите повече върху това да ходите в любов. Открих, че в живота си толкова много съм се съсредоточила върху това да победя врага, че не ми оставаше време да правя добро на когото и да било. Воюването ми срещу врага ме правеше кисела, а не сладка.

Нека да разгледаме всеки един от аспектите на любовта и да помислим как той, ако действа в живота ни, би могъл да ни опази от раздора.

1. Търпение

Раздорът навлиза във взаимоотношенията, защото хората проявяват нетърпение един към друг или към самите себе си. Раздорът е противоположност на мира и любовта.

2. Доброта

Когато сме добри към някой объркан човек, това ще подейства като целебен мехлем, докато грубостта само ще засили гнева. Враждата винаги се спотайва наоколо и търси пролука, през която да се промъкне. "А Господният слуга не бива да е крамолник; но трябва да бъде кротък към всичките" (II Тимотей 2:24). Добротата няма да допусне крамоли в живота ни!

3. Щедрост

"Любовта никога не завижда и не прелива от ревност" (I Коринтяни 13:4). Ревността и завистта са отворени врати за раздора. Когато сте изкушени с ревност, отвърнете с щедрост и злото ще бъде погълнато от доброто.

Имало е моменти в живота ми, когато духът на ревност относно служението на някой друг ме е нападал безмилостно. Открила съм, че начинът, по който можем да воюваме с врага в тази област, е да върнем топката в неговото поле. Вместо да играя по неговите правила и да негодувам срещу човека заради това, което има, аз често давам на този човек нещо, така че да има повече. Може би невинаги ми се иска да го направя, но съм разбрала, че това дава резултат. Не искам да завиждам; мразя чувствата на завист и ревност. Но това е атака от врага и аз мога да я преодолея чрез един от аспектите на любовта на име щедрост.

4. Смирение

Смирението е обратното на гордостта. Вече видяхме как гордостта се превръща в отворена врата за раздора. Смирете се и Бог ще ви възвиси. Ако не съществува смирение, ще е невъзможно да се живее без раздори. Да бъдеш миротворец изисква смирение. Гордостта предшества погибелта (Притчи 16:18). Много взаимоотношения са били разрушени от духа на враждата поради простата причина, че нито единият от двамата не е пожелал да се смири и да очаква от Господа да го възвиси.

5. Любезност

Любовта не е груба и невъзпитана. Изумително е как думите "моля" или "благодаря" успяват да смекчат заповедите. Онези, които имат власт и са поставени да казват на другите какво да правят, могат да избегнат бунта и недоволството като се държат по-учтиво.

Аз съм помазана за лидерско служение и винаги съм виждала способността си да водя, която е вродена в характера ми. Родена съм за началник, но не се опитвам да се държа "началнически", а в това има голяма разлика. Аз съм пряма и искрена. Практичен човек съм. Прескачам ненужните превземки и просто се залавям със същността на нещата. Това е добро качество, но може и да се окаже оскърбително, ако не е подправено с любезност.

Имаме нужда от приятните неща в живота. Те може и да не са жизненоважни, но е разумно да ги използваме. Аз съм шефът и просто казвам на хората какво да правят. Ако искат да работят за мен, ще го направят. Но ако отделя допълнително време, за да съм любезна, това ще накара хората да желаят да работят за мен и занапред.

Насърчавам ви да извървите онази втора миля, за да сте любезни със семейството и близките си приятели. Открила съм, че сме склонни да си позволяваме да сме своеволни към най-близките си, нещо, което не бихме си и помислили да сторим с някой непознат. Спомням си как преди години Святият Дух ме смъмри за грубия начин, по който говорех на съпруга си. Той ми каза: "Джойс, ако се държиш толкова любезно към съпруга си, колкото и към пастора си, бракът ти ще е в много по-добро състояние. " Много от враждите могат да бъдат избегнати чрез простичка любезност.

6. Безкористност

Преводът на крал Джеймс казва, че любовта "не търси своето си" (I Коринтяни 13:5). "Ако някой възнамерява да Ме последва, нека се отрече от себе си (да забрави, пренебрегне, да се откаже, да не взема предвид себе си и собствените си интереси)" (Марк 8:34).

Исус е любов и ако възнамеряваме да следваме Неговия начин на живот, за това ще е необходимо да оформим безкористен характер. Семето за развитието на такъв характер е в нас по силата на "Христос в нас", но развитието му става по избор. Бог е посадил семето Си в нас, но ние трябва да го напояваме и да се грижим за него, така че то да израсне, достигайки момента, когато ще дава плод. Отричането от себе си не е лесна задача. Плътта умира трудно и се бори безмилостно.

Когато бях себелюбива, раздорът бе постоянен гост в нашия дом. С годините, докато Бог работеше над мен, забелязах, че когато егоизмът напускаше живота ми и враждата губеше опора. Егоизмът е като развъдник за враждата.

7. Добър характер

Любовта не се раздразва лесно; не е докачлива или гневлива (I Коринтяни 13:5). Любовта е бавна да се гневи (Яков 1:19). Бог според Словото не бърза да се гневи и Той е любов. Отговорът на проблема "раздразнителност" е усъвършенстването на плода себеобуздание.

Можем да започнем като помолим Бога да ни открие корена на проблема. Той може да се е вкоренил в много различни неща. Тормозът в миналото ти, от какъвто и да било характер, може да е оставил в тебе подтиснат гняв, с който трябва да се справиш. А и гордостта често е причина за сприхавия нрав.

Дъщеря ми имаше проблеми с гнева и накрая осъзна, че те се коренят в перфекционизма й. Открила съм, че е много по-лесно да използвам себеобуздание, за да контролирам чувството на гняв, вместо да се опитвам да се справям с всички последици, след като веднъж вече съм избухнала. Мразя враждата и отражението й върху хората. Добрият характер ще затръшне вратата в лицето на враждата.

8. Простодушие

Любовта "немислизазло" (I Коринтяни 13:5, KJV). Погрешните, нечестиви мисли отварят вратата за раздора. Трябва да сме отговорни за мислите си. Те ще родят добро или зло в живота ни. Всеки човек притежава както ума на плътта, така и ума на духа (вижте Римляни 8:6).

Трябва да изберем ума на духа. Той ражда живот и мир. Любовта е добра и очаква най-доброто от всеки човек.

Как е възможно да очакваме най-доброто от хора, които са ни разочаровали толкова много пъти? Любовта забравя миналото и подхожда към всичко като че ли това става за първи път. О, колко славно би било да си напълно безкористен! Просто си представете вътрешния мир на човека, през чийто ум никога не е минавала нечестива мисъл. Може би си мислите: Това звучи страхотно на теория, но Възможно ли е в действителност? Не знам дали някога ще достигна такова съвършенство, но съм твърдо решена да преследвам тази цел. Красивите мисли побеждават враждата!

9. Искреност

Любовта е искрена. Тя не е просто много приказки или някаква теория, а се вижда на дело. Любовта посреща нуждите. Любовта е непресторена. Наистина иска да помага на другите." (Нека) любовта ви бъде нелицемерна (истинска); мразете злото (отвращавайте се от всяка неблагочестивост, отвръщайте се с ужас от нечестието), но се придържайте плътно към това, което е добро" (Римляни 12:9).

Това е отношението, което трябва да имаме към раздора - мразим го, защото е зло! Той идва като развилнял се ураган и оставя опустошение навсякъде, където му бъде позволено да премине. Победете го, като неотклонно се придържате към доброто.

Любовта е най-великото нещо на света. Заради нея животът има смисъл. Любовта ни освобождава от Закона. "И тъй, остават вярата, надеждата и любовта, но най-голяма от тях е любовта" (I Коринтяни 13:13). Павел ни наставлява, че любовта е "по-съвършеният път, по който да ходим" (I Коринтяни 12:31). Той се моли "любовта ви да изобилва... и да се проявява" (Филипяни 1:9).

Изобилната любов може да победи враждите. Любовта ще ви защитава от дявола. Тя наистина представлява духовно воюване. Сатана го знае и затова воюва срещу онези, които ходят в любов. Той знае, че ако усъвършенствате ходенето с любов в живота си, ще станете опасни за царството на тъмнината.

Изучавала съм любовта години наред и тя трябва да остане част от редовното изучаване на Божието Слово. Лесно е, поради природата на плътта, да станем себелюбиви и егоцентрични. Но с Божията помощ и чрез едно благоразположено сърце, можем да посрещнем раздора и всичко, което той предизвиква, с истински дух на любов и всеки път да го побеждаваме.