Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 887 - противоречия в Югославия да изплуват на повърхността, а центробежните тенденции – да се засилят. Но поривът на Словения, последвана от Хърватия, а след това и от Босна към пълна независимост, може да бъде напълно разбран, ако се има предвид, че това бе отговорна натиск, упражняван от Сърбия. Историците, изучаващи Балканите, често свързват надигането на агресивния сръбски национализъм, целящ създаването на Велика Сърбия, която включва (според клишето) всички сърби навсякъде в единна сръбска държава, със събития, станали през XIX век. В съвремието тази програма отново излезе наяве под формата на прочутия Меморандум на Сръбската академия на науките и изкуствата в средата на те години и именно той отприщи началото на лудостта, която щеше да последва. Тъй като комунизмът изпусна от хватката си широките маси, твърдолинейният национализъм го замести за тези, които се стремяха към власт. Довчерашните марксисти в по-голямата част от Източна Европа изведнъж се преродиха в патриоти. Но никой не извърши тази хамелеонска самотрансформация толкова коварно и с такива ужасни последици като Слободан Милошевич в Югославия. В известен смисъл Милошевич си остава загадка. Винаги ли е бил просто опортюнист Или от самото начало е възприел доктрината на омразата, която неговите войски и военизираните части приложиха надело Във всеки случай от момента, когато използва етническите вълнения в Косово през 1987 г, за да отстрани съперниците си ида стане проводник на мечтата за Велика Сърбия, самото му съществуване започна да зависи от потис- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 888 - ничеството, прогонването, а когато бе необходимо – и от убийствата на несърбите. Без Милошевич най-вероятно нямаше изобщо да се стигне до войните срещу другите държави, съставляващи Югославия. А ако все пак бяха започналите нямаше да бъдат толкова кървави и продължителни. Милошевич успя да пусне вход най- разюзданите и ужасяващи фантазии на балканския мозък, именно защото не беше просто тесногръд фанатик. Като комунистически лидер той можеше да използва всички средства, с които разполагаше партията. Като сладкодумен участник в преговори Милошевич беше точно човекът, който можеше да убеди редица суетни и лековерни представители на Запада, че той е част от решаването, а не част от създаването на проблема. Милошевич бе осъществил собствения си преврат в Югославската комунистическа партия, а Сърбия бе осъществила собствения си преврат в Югославия още преди Словения и Хърватия да решат, че трябва да се отделят. Словенците успяха да се откъсната опитите на югославската армия да ги смаже позорно се провалиха. Но когато се стигна до Хърватия, където имаше значително сръбско малцинство, Милошевич и приятелите му бяха решени да го обединят със Сърбия. Така Сърбия подтикна и въоръжи хърватските сърби, за да се вдигнат срещу Загреба след това изпрати югославската армия, за да възстанови реда, което означаваше да помогне на бунтовниците ида прогони всички несърби от тяхната земя. Изправени пред това предизвикателство, западните ръководители направиха, както вече казах, www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 889 - триосновни грешки. Първо, те се опитаха да запазят целостта на Югославия, след като вече бе ясно, че това е невъзможно. Това създаде у югославската армия впечатлението, че няма да има противопоставяне отвън, ако се опита да смаже сепаратистите със сила. Второ, международната общност наложи оръжейно ембарго върху всички страни от бивша Югославия. Това лиши словенци, хървати и босне- нци от средства да се защитят срещу въоръжения до зъби агресор. Трето, опитите да се разпредели вината за събитията поравно, когато истината бе, че едната страна е агресора другата – жертва, направиха Запада едва ли не съучастник в извършваните престъпления. Това съвсем не беше часът на Европа, както обяви тогавашният външен министър на Люксембург Жак Пое, това беше часът на позора на Европа. През януари 1992 г. Словения и Хърватия най- после получиха международно признание. Този факт понякога още се окачествява като грешка и се обвинява за началото на войната в Босна. Но това е нелепо. Международното признание на Хърватия означаваше, че сега поне имаше граници на онова, което Белград се опитваше да постигне. Така войната в Хърватия постепенно замря. А що се отнася до Босна, то сърбите бяха започнали кампания за създаване на сръбски анклави там, преди боснен- ците да обявят независимостта си през октомври 1991 година. Сръбската война в Босна небе провокирана тя бе планирана. Но до февруари 1992 г, когато ООН изпрати 14 хиляди миротворци в Хърватия, около една трета от страната беше в ръцете на сърбите. Тогава силите на ООН установиха контрол върху продъл- |