Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 898 - тви сред цивилното население. Сърбите, които сега напускаха възвърнатите райони, бягаха от възмездие. Други несъмнено бяха сплашени. Още повече бяха неоснователно убеждавани от водачите си, чеса изложени на опасност от пълно изтребване. Наистина в някои от възвърнатите райони на Крайна имаше случаи на избиване, плячкосване и палежи отстрана на настъпващите хървати. Но тези осъдителни инциденти не променят факта, че поражението на сърбите от хървати и бос- ненци през 1995 г. бе от непосредствена полза за района, а всъщност и за Запада. Без това поражение геноцидът на Балканите и унижението на Запада щяха да продължат. Опитите за приравняване на операцията за възвръщане на хърватска територия с предишните прояви на сръбската агресия изкривяват фактите. Въздушните удари на НАТО по сръбската артилерия около Сараево по същото време осигуриха ценна подкрепа за хърватските и мюсюлманските сили. Като опровержение на всички високопарни приказки на военните стана ясно, че въздушните удари наистина могат да бъдат ефикасни без разполагане на наземни части в голям мащаб. Действията на земята можеха да бъдат оставени на местните сили, при положение чете са достатъчно добре въоръжени. И за да не си въобрази някой, че този анализ е просто след дъжд качулка, ще си позволя да цитирам себе си отпреди три години Някои твърдят, че Западът не може да стори нищо, освен ако не сме готови да пое- мем риска от продължително участие в кон- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 899 - фликт от типа на Виетнам или Ливан с потен- циално големи жертви от наша страна. Това е отчасти паникьорство, отчасти оправдание за инерцията. Има огромна разлика между пъл- номащабно сухопътно нашествие като в „Пу- стинна буря, от една страна, и редица военни интервенции, като се почне с вдигане на оръжейното ембарго срещу Босна, снабдяване на босненските сили с оръжия и се стигне до преките удари по военни обекти и комуни- кации, от друга. По-нататък твърдях, че ако самата Сърбия продължи да подкрепя агресията на босненските сърби ... би трябвало да последва военен отго- вор – въздушни бомбардировки над мостовете на Дрина, които свързват Босна и Сърбия, на военни конвои, на артилерийски позиции око- ло (обсадените) Сараево и Горажде и на во- енни складове и други съоръжения, използва- ни за войната. Трябва да бъде ясно, че макар това да не е война срещу сръбския народ, до- ри съоръжения от сръбската страна на грани- цата могат да бъдат атакувани, ако те играят важна роля във войната. 291 Събитията през 1995 г. показаха, че такава тактика е успешна. Но едва на по-късните етапи от косовската акция през 1999 г. бе приложена моята Моя статия в New York Times, 6 August 1992. – Бела Благодарение на Д.К. - 900 - препоръка, макари с недостатъчна пълнота, както ще стане ясно. Дейтънските споразумения, подписани през есента на 1995 г, все още са рамката, в която функционира или не функционира Босна. Както и всички предишни планове за разделяне, те съдържаха прекалено голяма загриженост за (вече победените) босненски сърби, които всъщност създадоха целия проблем. Сърбите получиха отделна автономна територия – Република Сръбска. Тя трябваше да бъде част от Босна и Херцеговина. Наименованията сами по себе си издаваха начина на мислене – докато сръбската общност бе наречена република, то Босна и Херцеговина изгуби това определение. Дейтънските споразумения са изключително подробни и това също е от значение. В тях са отразени различни и противоположни тенденции и напрежения. Мюсюлманите наблягаха на тези аспекти, които засилваха териториалната и институционалната цялостна държавата. Сърбите, и в по- малка степен хърватите, подчертаваха онези, които осигуряваха местната власт. Най-важната точка от споразумението беше, че на бежанците се разрешаваше да се завърнат по домовете си. Ако това не бъдеше изпълнено, Дейтън щеше да означава разделение и победа за извършителите на етническото прочистване и за техните покровители в Белград. И засега става точно това. Докато бежанците се завръщат в териториите на Мюсюлманско-хър- ватската федерация, властите в Република Сръбска продължават упорито да пречат на представители на малцинствата да се върнат по домовете си, от които бяха прогонени. Така от седемстотин и пет- |