Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 6 - душния аристократ Денис Тачър, после високомерните кръгове на двувековната Консервативна партия, после Британия и накрая въображението на света. Маргарет Тачър предлагаше тежки решения след десетилетията на малодушни отстъпки пред натискана съсловните интереси и на розовия сън за социалната държава, в която обаче вече ги нямаше викторианските колонии да поемат пасивите, а бягството на националните капитали и скокообразният ръст на обществената и личната безотговорност приближаваха все по-настойчиво часа на горчивите лекарства, на ограниченията и твърдия монетаризъм. Маргарет Тачър най-напред бе успяла да реформира вижданията и привичките на своята Консервативна партия, свикнала сякаш по наследство да се грее в светлината на властта. Тя безцеремонно размаза апаратните инстинкти на вечно избраните партийни барони или мокрите, както ги определяше язвителната политическа преса. Тя вдъхна нов живот на философията на свободното предприемачество, върна се към скрижалите на Адам Смити Джон Стюарт Мил, за да открие в средоточието на добре осъзнатия личен интерес механизма за задвижване и преуспяване на клеясалия в кейнсиански брътвежи и либерални заклинания британски социален мотор. После се зае с обществото. То благодушно себе изтегнало под снизходителното океанско слънце на своя малък, тесен остров, нехаещо за социалните дрязги отвъд Канала и се поддаваше на ко- лониално-рентиерски надежди за особената роля на Англия, подхранвано и от електоралната зависимост на цяла поредица слаби ляво-десни прави- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 7 - телства, които или се гушеха заради някой секс- скандал като случая „Профюмо”, или се отказваха от наследствената си лордска титла, за да оглавят антиракетните просъветски протести като Тони Бен. Маргарет Тачър бе водена от убеждението си, че желязото се калява в огъня и чене си струва да приемаш нещата само защото и другите го правят – едно кредо, завещано от баща й Алфред Робъртс, който от уморителното часово общуване с хората в кварталната си бакалница бе разбрал психиката на всекидневния англичанин, неговия вкус към не- многословното, но премерено и точно действие. Много и противоречиви са оценките за политическата съдба на Маргарет Тачър в пресата, биографичната и политологичната книжнина. В своите мемоари Годините на Даунинг Стрийт”, включени в томовете на предлаганата подборка, желязната лейди” (този прякор й е лепнат през те години в една анатемосваща статия на съветския официоз Правда, но се подема и от западната преса, за да се превърне в нейна политическа емблема, е лаконична и делова. В стегнати непретенциозен стил тя сякаш се отчита за изминалия ден в дневника си като момиче от строг протестантски колеж. Зад елегантната сдържаност е резюмирано едно десетилетие европейска и световна история с напрегнатите му ходове, с неочакваните политически рокади, с кинжалните атаки на жълтата английска преса, отстранила най-способните й помощници, със срещите й с политиците на те години – Рейгън, Митеран, Горбачов, Кол, Буш, Валенса. За срещите и сблъсъците с тях Маргарет Тачър винаги сее стремяла да намери достатъчно време, за да погледне на проблемите в дълбочина ида се подготви с решения, www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 8 - които са далековиждащи и невинаги лесно се приемат от съвременниците – политици, сънародници, лидери на мнението. Десетилетия по-късно например тя открито говори за своето неприемане на обединението на двете Германии през 1990 година с оглед на бързото нарастване на немския промишлен, демографски и политически потенциал като тревожна възможност да се дебалансира европейското равновесие и деликатно се дистанцира от стихийните стратегии на Буш-баща, остава вярна на евроскептицизма си и подчертава вкуса си към твърдия подход в политиката, който, приложен навреме, може да предотврати много политически инфекции, както отбелязва тя в по-късните си анализи на близкоизточния конфликти на кървавата вакханалия на постюгославските войни. И в мемоарите, и в по-късните статии, и в книгата Изкуството на държавника Маргарет Тачър остава вярна на себе си – тя поставя всичко на мястото му в своя дисциплиниран, взискателен и по английски чувствителен свят на политическите реалности. На някого тонът й може да се стори прекалено хладени делови. Но когато тя пише за извеч- ните ценности на консервативната идея, когато резюмира в своите статии и лекции принципите за преуспяването на свободния свят наличното и отговорно човешко усилие, когато разказва за кървавата драма на сринатия Вуковар и топлата усмивка на свободна Прага, напуска я дипломатическата премереност и словесна сдържаности тя ни поднася истински емоционално сгрети и по човешки убедителни образци на политическа публицистика. Очевидна е разликата между доминантите в политическата и творческата й проява на анализатор, лек- |