Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 895 - маза сразяване на нашественика и прекратяване на агресията. Естествено, това нямаше да бъде лесно. Щеше да е нужно време. Щеше да означава и отказ от твърдението, че целта на Запада е опазването намира. Щеше да се наложи вдигане на оръжейното ембарго срещу босненците. Руснаците трябваше да бъдат изолирани, а възраженията им – пренебрегнати. Начело трябваше да застане единствената глобална сила – Америка, а недълбоко разединените европейци. Всъщност нещо в тези насоки наистина бере- ализирано. Но нито тогава, нито след това западните ръководители бяха готови да направят правилните изводи. Преди всичко бе необходимо да се промени равновесието насилите срещу сърбите на място. Това означаваше да се обединят мюсюлмани и хървати. През март 1994 г. конфликтът между тях бе прекратен със споразумение, постигнато във Вашингтон. Създадена бе мюсюлманско-хърватска Босненска федерация и в същото време бе постигнато конфедерално споразумение между Босна и Хърватия. Новият съюз бе подсилени с осигуряване на обучение и оръжия за хърватската армия, която се превърна в изключително ефикасна сила. Когато видя накъде духа вятърът, Слободан Милошевич реши, че е време да спре. Практически границите на Велика Сърбия бяха достигнати. Ми- лошевич, изглежда, също е знаел, че зле организираните бандити, които контролираха т. нар. Сръбска Крайна в Хърватия и Босненската сръбска република са много по-слаби, отколкото смята За- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 896 - падът. 290 Поради това през лятото на 1994 г. той се опита да накара босненските сърби да приемат едно разделение на Босна, което щеше да бъде изключително благоприятно засърбите. Те щяха да получат на сто от Босна, а мюсюлманско-хърват- ската федерация – 51 процента. Босненските сърби обаче бяха прекалено уверени в позициите си и достатъчно пренебрежителни към заплахите на Запада, за да се откажат от сделката ида започнат нови офанзиви. На свой ред НАТО отговори с въздушни удари. Сърбите отвърнаха, като плениха повече от 400 участници в международните мироопазващи сили. Напълно очевидни станаха последиците от неблагоразумието в миналото. Западните сили в Босна вече не бяха актива пасив, защото представляваха потенциални заложници бе годината на решенията. През май хърватската армия си възвърна Западна Славония. В отговор сърбите обстрелваха с ракети Загреб, като убиха шести раниха двеста цивилни граждани. Бързият успех на хърватската акция открито показа колко слаби са сръбските бунтовници в окупирана Хърватия. Сърбите в Босна подражаваха на тактиката на събратята сив Хърватия и нападаха граждански цели. Така през юни те засилиха обстрела над Сараево, а което е още по-лошо – през юли превзеха т. нар. сигурно убежище на ООН в Среб- реница. За Запада това бе може би най-унизител- ният и позорен епизод в цялата криза. За мюсюлманското население награда това означаваше екс- 290 Това ми го казаха един хърватски и един босненски генерали, разбира се, се оказаха прави. – Бела Благодарение на Д.К. - 897 - проприация и експулсиране, а за около седем хиляди души – смърт. Историята на тогавашните събития бе многократно пренаписвана. Истината е, че Хърватия с подкрепата на босненската армия – до голяма степен мюсюлманска – и на босненските хърватски сили предприе това, което международната общност в продължение на цели четири срамни години не успя. Хърватия и нейните съюзници изтръгнаха от сърбите голяма част от земята си и с победата си създадоха условия за някакво подобие на мири ред. На 4 август хърватската армия отново превзе Книн и бързо прочисти района на Крайна. Поради липса на достатъчно тежки оръжия – заради необмисленото оръжейно ембарго на Запада, мюсюлманите не бяха в състояние да пожънат успех. Но ако не беше новата интервенция на Запада, чиито лидери както винаги се стремяха да извоюват ако непълна, то поне частична победа, главният град, контролиран от босненските сърби – Баня Лука, също щеше да падне. Ако това себе случило, Босна щеше да бъде спасена като единна държава с изгледи различните етнически общности да заживеят заедно, управлявани от демократично избрана централна власт. Трябва да отбележим, че самата Баня Лука бе сцена на масово етническо прочистване отстрана на сърбите, които бяха изгорили омразните им джамии и католически храмове, за да не напомня за многоверското и многонационално минало. Ако някой от градовете заслужаваше да бъде освободен от етническите „прочистватели”, то това беше Баня Лука. Не е възможно, особено след години на такава жестокост, да се водят справедливи войни без жер- |