Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 924 - че идеите на Моне, Шуман, Де Гаспери 305 , Спаак 306 и Аденауер, а не тези на Тачър (не дори на Дьо Голи Ерхард 307 ) надделяха накрая 308 Искам да изтъкна обаче, че подтикът да се създаде европейска супердържава не произтичаше само от желанието да се избегне войната в Европа. Той е много по-стар. Често национализмът се осъжда затова, че предоставя извинение за преследване на националните малцинства. Но отношението към наднационализма трябва да бъде още по-осъдител- 305 Алчиде де Гаспери (1881–1954) – регент на Италия след свалянето на поседния крал Умберто II през 1946 г.,министър– председател (1945–1953), християн–демократ, наследен от Джузепе Пела (на поста 1953–1954). – Бел.ред. Пол Анри Шарл Спаак (1899–1972) – белгийски и европейски политически деец, първи председател на Европейския парламент (1952–1954), наследен от Алчиде де Гаспери; втори генерален секретар на НАТО (1957–1961), предшестван на поста от британския генерал Хейстингс Лайънъл Исмей (на поста) и с приемник холандския дипломат Дирк Стикер (на поста 1961–1964). – Бел.ред. 307 Лудвиг Вилхелм Ерхард (1897–1977) – западногермански икономисти държавник, християн–демократ, канцлер на Федерална република Германия (1963–1966), предшестван от Конрад Аденауер и наследен от Курт Георг Кизингер (1966– 1969). – Бел.ред. Жан Моне (1888–1979) – френски финансисти висш служител, често смятан за основателна Европейския общ пазар Роберт Шуман (1886–1963) – като френски министър на външните работи той предложи плана „Шуман”, който доведе до създаването на Европейската въгледобивна и стоманодобивната общност Алсид де Гаспери (1881–1954) – италиански мини- стър-председател от 1945 дог Паул Хенри Спаак (1899–1972) – последователно министър-председател на Белгия, министър на външните работи и висш международен служител Конрад Аденауер (1876–1967) – първият канцлер на Западна Германия (1949–1963). – Бела Благодарение на Д.К. - 925 - но, защото той предоставя доктрина за подчинението на цели нации. Така се оказа в Европа. На върха на своята мощ през XVI в. Хабсбургската свещена римска империя например се домогваше до универсално господство. Инициалите A-E-I-O-U ( Austria est imperare orbi universo – Австрия е предопределена да владее целия свят, мотото на Хабс- бургите, е знаменитото обобщение на тази амбиция. Нона практика тя беше само отчасти и за кратко осъществена. После за още по-кратък, но много по- кървав период Наполеон Бонапарт яхна Европейския континент. Не само защото е била на френски език Наполеоновата програма за европейско единство изглежда толкова съвременна. Например една от Наполеоновите цели е била, по негови думи, да създаде „монетарна тъждественост в цяла Европа. По-късно той твърдял, че неговият общ правен кодекс, университетската и монетарната система биха превърнали Европа ведно семейство. Никой не би напускал дома си, когато пътува. Президентът на днешната Европейска централна банка едва ли би могъл да се изрази по-добре. С основание може да се каже, че Адолф Хитлер е следвал стъпките на Наполеон в амбициите си да господства над Европа. И наистина фразеологията на нацистите зловещо напомня за думите на днешните еврофедералисти. През 1943 г. Хитлер например също говори презрително за хаоса от 309 Цит. от Luca Einaudi, National Institute Economic Review, April 2000. – Бела Благодарение на Д.К. - 926 - малки нации, който трябва да бъде елиминиран в интересна една обединена Европа. Разбира се, не искам да кажа, че днешните защитници на европейското единство са тоталитари- сти, макари да не са известни със своята толерантност. Това, което трябва да разберем от уроците на историята обаче е, че, първо, програмите за европейска интеграция няма да бъдат на всяка цена благотворни второ, желанието да се осъществят грандиозни утопични планове често се изражда в голяма заплаха за свободата и трето, опити за европейското единство са правени и по-рано, но резултатът далеч не е бил завиден. Някой положително би възразил, че целта на проектирания днес европейски политически съюз е съвсем друга, защото той няма да се създаде със сила и защото е прокламиран вимето на запазването намира. Ала този аргумент вече не е убедителен, ако изобщо някога е бил. Особено спорене въпросът дали Европейската въгледобивна и стоманодобивна общност или Европейският общ пазарили Европейската икономическа общност, или Европейският съюз – да негово- рим за зараждащата се свръхдържава – са играли или ще играят значителна роля в предотвратяването на военен конфликт. Победената, разделена и унижена Германия нямаше възможност да създава неприятности в годините на Студената война – а от много дълго време (всъщност от Наполеон насам) 310 Цит. в задълбоченото изследване на корените на еврофе- дералисткото мислене от John Laughland, The Tainted Source: Изтегляне 5.86 Mb. Сподели с приятели:
|