Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
ГЛАВА VI Е Е в в р р о о п па а – – м ме е ч ч т ти и и и к к о о ш ш м ма ар ри и П П Р Р О О Б Б Л Л Е Е М М И И Т Т Е Е Н Н А А Е Е В В Р Р О О П П А А През целия ми живот повечето проблеми, с които се сблъскваше светът по един или друг начин, произлизаха от континентална Европа, а решенията идваха отвън. Това обобщение несъмнено важи за Втората световна война. Нацизмът беше европейска идеология. Третият райх – опит за властване над Европа. Великобритания и Британската общност решително се противопоставиха и на двете и – което беше още по-важно – Америка стори същото. Победата бе тържество на свободата. Континентална Европа спечели от изхода на войната, за който самата тя нямаше кой знае каква заслуга това и до днес предизвиква негодувание у някои. Но обобщението, с което започнах, се отнася и за Студената война, въпреки че марксизмът стана www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 921 - имперска идеология преди всичко в Съветския съюз, те. вън от тясното определение Европа, той също има европейски корени. Не бива да забравяме, че Карл Маркс бе европейски мислител, представителна европейско философско течение той разви идеите си, изучавайки опитана революционна Франция и – колкото ида мие мъчно да призная – подготви своите трудове с благосклонното съдействие на Британския музей дълго преди да добият политически облик в Санкт Петербург и Москва накрая именно либералните демократични ценности на англоговорещите народи, призовани на бой от Вашингтон, се оказаха решаващата противоотрова за комунизма. За втори път – или за трети – ако се върнем чак до Първата световна война (въпреки че нещата там са малко по-сложни), спасението дойде отвъд Атлантическия океан. В личен план съзнавам, че голяма част от енергията ми като министър-председател бе посветена на Европа – и ако разполагах с още един мандат, това щеше да продължи. Разбира се, тогава Великобритания не водеше война срещу някоя европейска сила. Но бе ангажирана с все поизостряща се борба, свързана с въпроси от важно нацо- нално и международно значение. Когато се взираме напред в току-що започналото столетие, не можем да не изпитваме опасения, че сблъсъкът на цели и идеи ще продължи. Ето защо сега бих искала да анализирам по- подробно онова, което е заложено на карта – в тази глава предимно в глобална перспектива, а в следващата с по-голям акцент върху Великобритания. След като набележа проблемите, ще предложа и някои възможни решения. Те обаче няма да са насо- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 922 - чени главно към Европа. Прекалено много британски и други критици дълго са се мъчили да вършат тъкмо това. Но, изглежда, само са си губили времето, както ще се опитам да докажа – като цяло Европа не подлежи на реформиране. Затова моите предложения ще бъдат адресирани преди всичко към онези, които още не са се присъединили напълно към проекта и поради това не са непоправимо застрашени от него. > Е Е В В Р Р О О П П Е Е Й Й С С К К А А Т Т А А И И Д Д Е Е Я Я Бисмарк, който се появява няколко пъти на тези страници и чиито мнения по такива въпроси не бива да се подценявате знаел точно какво представляват призивите за европейски идеализъм. Винаги съм откривал думата Европа – забелязал той – в устата на онези политици, които искат от другите сили нещо, което не смеят да поискат от свое име”. 302 Моят опит показва същото. Допускам, че концепцията за Европа винаги е съдържала известна доза шарлатания. Не само национални, но (особено сега) и широк кръг групови и класови интереси успешно се гушат под мантията на синтетичния европейски идеализъм. Свидетели сме например как едно почти религиозно благоговение пред Европа се придружава от чисто материалистични извъртания и корупция. По-късно ще се опитам да обясня позорните аспекти на концепцията за Европа. В случая ме вълнуват благо- 302 Задължена съмна Джефри Гедмин затова, че насочи вниманието ми към този цитат. – Бела Благодарение на Д.К. - 923 - родните мотиви, които я съпътстват, защото в действителност техните последствия са по-обезпокоя- ващи. Често се казва, че корените на европейския проект трябва да се потърсят в решимостта на някои политици, служебни лица и мислители от следвоенния период на континентална Европа да изградят една наднационална структура, в чиито рамки да бъдат невъзможни бъдещи войни в Европа. За тази цел Франция и Германия би трябвало да се обединят, най-напред икономически, но постепенно и политически. Разбира се, този стимул наистина е важен от историческа гледна точка. Той стана основана първия етап от европейския план – Европейската въгледобивна и стоманодобивна общност, създадена на 18 април 1951 г. по идея на Жан Моне 303 и Робер Шуман 304 . Тя е изложена в прочутия или прословут) преамбюл към Римския договор, подписан на 25 март 1957 г, в който се говори за все по-тесен съюз. Идеята продължава да се развива и укрепва до ден-днешен, когато сме пред прага да създадем федерална европейска супердър- жава. Трябва да се добави, че в онзи период назряваше не само тази идея – тя не беше моя цел, нито пък, както смятах тогава, цел на Консервативната партия през 70, 80 и те години. Но факт е, Жан Омер Мари Габриел Моне (1888–1979) – френски предприемачи държавен деец, един от основателите на Европейския съюз, първи председател на Европейската общност за въглища и стомана. – Бел.ред. Жан Батист Никола Робер Шуман (1986–1963) – френски и европейски политик, дипломат, министър–председател на Франция (1948), един от създателие на Европейския съюз, Съвета на Европа и НАТО. – Бел.ред. |