Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 122 - върху правотата на доскорошната правителствена политикана консерваторите. Аз прибавих и трето изискване що се отнася до сферата на собствените ми отговорности, новата политика също така трябваше да се отличава и с ясна консервативна насоченост. Задачата да отговорим на всички тези условия ни въвлече в една изключително сложна акробатика. По-голямата част от времето ми в периода между февруарските и октомврийските избори през 1974 година беше заета с работа върху жилищната политика и данъците. Заедно с мен работеше и добре подготвена по въпросите на жилищната политика група депутати. Хю Роси, мой приятели депутат от съседен на моя район, беше голям експерт по жилищните въпроси, с опит в общинското управление. Майкъл Лейтъм и Джон Стенли бяха много добре подготвени в областта на строителството. Блестящият Найджъл Лоусън (току-що избран) винаги имаше свои оригинални виждания. Помагаха ни и хората от строителните компании и строителната индустрия. Това беше енергична група, която оглавявах с удоволствие. Естествено с политически приоритет се ползваше по-ниската лихва върху жилищния заем. Техническият проблем тук се състоеше в това как да го постигнем без отворено субсидиране. Разбира се, според пуристкия възглед изкуственият контрол върху размера на земите за закупуване на жилище беше непродуктивен. Както ставаше много често, и по този въпрос пуристите се оказаха прави. Ако бяхме следвали отговорна икономическа политика, нямаше да има сътресения при цените на собстве- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 123 - ността, а растящата инфлация нямаше да тласне нагоре лихвата върху жилищния заем. Правилният път за осигуряване на спокоен пазарна жилища можеше да се постигне чрез провеждането на политика, насочена към стабилизиране напарите и към отпускане на достатъчни площи за строеж. Но ние естествено не осъществявахме такава политика. Затова лейбъристите вече се подготвяха за вендета против строителството на частни жилища. При тези обстоятелства задържането на лихвата върху заема далеч под пазарното равнище, или поточно – под равнището на цените, предлагани от строителните компании, при всички случаи имаше политически смисъл единствено в краткосрочен аспект. Нашето правителство въведе и дори се заговори за поемане на правомощия за контролиране на лихвата върху жилищния заем. Лейбъристкото правителство бързо издигна своя схема, изготвена от Харълд Левър, чиято цел беда се отпуснат множество малки по обем краткосрочни заеми застрои- телните компании. Нашата задача беда предложим нещо по-привлекателно. Освен стремежа към политическа атрактив- ност, аз имах и сериозното убеждение, че ние сме длъжни да работим по въпроса за лихвата върху жилищния заеми останалите мерки, насочени към подпомагане на купувачите на жилища. Винаги съм вярвала в демокрацията, основана върху частната собствености върху растящия дял на частните жилища. В това отношение имах точна представа за страданията на средната класа. Поради инфлацията, която ние и Лейбъристката партия успяхме да предизвикаме, отрицателните лихвени проценти стопиха спестяванията на хората. На всичко отгоре www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 124 - към 1974 година стойността на жилищата се покачи. Борсовите показатели сочеха следното индустриалният индексна обикновените акции Файненшъл Таймс спадна на 146 – най-ниско равнище през последните двадесет години. Властта на профсъюзите и левият социализъм бяха в апогея си. Растящите данъци се стовариха върху гърбовете на предприемачите и на обикновените граждани. При подобни обстоятелства е правомерно да се правят предпазливи временни предвиждания относно интересите на средната класа, от бъдещото благосъстояние на която до голяма степен зависи страната като цяло. Нещо повече, много по-евтино е да помогнеш на хората да закупят жилища чрез ипотека – билото чрез субсидиране на лихвата върху жилищния заем по пътя на стабилизирането на депозита или просто чрез намаляване на лихвата върху заема, – отколкото да се строят още общински жилища или да се изкупуват частни жилища по линия на кметствата. Въпросът за лихвите беше сред най-трудните аспекти на жилищната политика, а групата, която трябваше дами помагане беше особено специализирана в тази област. Предстоеше да се обработи голям обем техническа информация. Нещо повече, самата реформа на лихвата върху жилищния заем, без да става дума за неговото премахване, щеше да има решаващо въздействие върху отношенията между централната и местната власт, както и върху различните услуги, оказвани от общините, и най- вече – върху образованието. По принцип реших да се облегна на съветите на експертите, според които общинските бюджети се оказаха най-добър източник, но да пренебрегна техническата страна на тези |