Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 125 - съвети. Налагаше ми се да работя под огромно напрежение поради кратките срокове и плътния контрол отстрана на Тед и останалите, които очакваха от мен да представя нещо радикално, популярно и защитимо. Така че задачата мине беше никак лека. Междувременно през лятото на 1974 година получих далече по-голяма популярност отпреди, и то най-вече в резултатна нашата жилищна политика. Това донякъде стана, без да съм го искала. Междинният докладна групата за жилищна политика, който разпространих в кабинета в сянка, се появи на първа страница на Таймс на 21 юни сутринта, понеделник. Утрото на предишния петък кабинетът в сянка прекара в дискусии около четвъртия проектна програмата. Дотогава предложенията миза жилищната политика се приемаха в основни линии. Лихвата върху жилищния заем трябваше да бъде поддържана ниска до неопределено равнище чрез намаляване на данъка, който строителните компании плащаха върху депозитите на своите вложители, с други думи, това бяха субсидии, замаскирани като данъчни облекчения. На купувачите от първа ръка с депозити за закупуване щяха да се отпускат субсидии, макар че и тук цифрите не бяха уточнени. Трябваше да се извърши задълбочена анкета на строителните компании моделирах тази идея още при анкетата на Джеймс по въпросите научи- телската подготовка. Вярвах, че тя ще може да даде дългосрочен отговорна въпроса за високите лихви върху жилищния заеми да ни спаси от откритото субсидиране. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 126 - Последната точка на дневния ред беше свързана с правото на наемателите да закупят обитаваните от тях общински жилища. Измежду всички предложения това се оказа най-популярното и с най-далечен прицел. Програмата от февруари 1974 година предлагаше на общинските наематели възможността да закупят жилищата си, но запазваше правото на общината да оспорва продажбата, а и не предлагаше отстъпка. Всички ние имахме желание да отидем по-далеч; въпросът беше – колко далеч. Питър Уокър непрекъснато настояваше правото на закупуване да бъде разпространено върху общинските наематели при възможно най-ниски цени. Инстинктът ми подсказваше да бъда по-внимателна. Не че подценявах ползата от разрастването на частната собственост върху жилищата. По-скоро се отнасях внимателно към отчуждаването на вече твърде затруднените семейства, които цепеха косъма надве, за да купят жилище на пазарни цени в някое от новите частни имения и които бяха дочакали покачването на лихвата върху жилищния заеми падането на стойността на своите жилища. Тези хора съставляваха ядрото на консервативните гласоподаватели, които изпитваха обяснима симпатия. Боях сечете щяха твърдо да застанат срещу наемателите на общински жилища, които, без да правят никакви жертви, неочаквано щяха да получат отпра- вителството нещо, което по същество беше солиден капитал. Можеше да стигнем дотам, чеда загубим повече гласове, отколкото да спечелим. Сега, когато поглеждам назад, този аргумент ми се струва ограничени лишен от въображение. Наистина беше така. Но през 1974 година, когато стойността на жи- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 127 - лищата спадна толкова рязко, този аргумент все още имаше някакво политическо основание. В това отношение ние извървяхме дълъг път по посока на идеите, предложени от Питър. Програмата от 1974 година предлагаше онези общински наематели, които бяха обитавали жилищата три или повече години, да получат правото да ги купят срещу сума, която да е седна трета по-ниска от пазарната им цена. Ако бившият наемател продадеше жилището, преди да са изтекли пет години, той трябваше да прехвърли в държавния бюджет реализираната печалба, каквато ида бе тя. Също така по времето, когато програмата достигна окончателния си вариант, ние бяхме изчислили размера на сумите, които трябваше да бъдат отпуснати накупува- чите на частни къщи и апартаменти от първа ръка. Ние щяхме да додадем полира срещу всеки 2 лири, спестени на влог – до определена горна граница. (Оставихме настрана въпроса за освобождаване на наемите от контрол) Но въпросът затова, колко ниска да бъде максималната лихва върху жилищния заем, който да обещаем в програмата, ме притесняваше най- много. Поради причини, които вече очертах, за себе си аз бях приела убеждението, че в тази област ще бъде необходимо някакво поръчителство. Но също така си представях, че сумата, която бюджетът щеше да отпусне за целта, можеше да нарасне тревожно, ако инфлацията и лихвеният процент продължават да растат. Тед и хората около него, изглеждане изпитваха подобни притеснения. На 1 август, четвъртък, Тед ме извика от Ламбърхърст, за да се срещна в новата му къща на Уилтън Стрийт с Питър Уокър, Иан Гилмор и Робърт Кар. Бях под- |